Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Повреди на японските кораби от собствените им торпеда

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Повреди на японските кораби от собствените им торпеда

    Тази тема съм решил да посветя на опасното въздействие на японските кислородни торпеда "лонг ланс" и да дам кратка статистика колко японски крайцера, а после и есминци евентулон са потънали от собствени взрирове.
    1.Фурутака в боя при нос Есперанс е целнат в торпедния погреб, започва пожар, експлодират торпедата и крайцерът потъва;
    2. Микума при Мидуей - уцелен от няколко бомби, вкл. и разриви торпедата гръмват поврежата котлите, рул, бордът е разрушен - кораба потъва;
    3. Судзуя при Лейте разриви придизвикват екзпрозия на торпедата, борда има гигантска пробойна, нахлува вода и крайцераът е изотавен.По-късно е допотопен;
    4. Могами - Лейте, взривяват се торпедата му, вследствие обстрел на американски тежки крайцери, но не потъва.По-късно американската авиация го обездвижва и есминецът Акебоно го допотопява;
    5.Аоба -бомбардиран от палубна авиация взрив на торпеда , но спасен, изхвърля се на брега, после ремонтиран.
    6. Абукума - поразен от торпеда, които взривяват неговия торпеден погреб;
    Крайцери потопени след попадение в дълбочинните заряди:
    Касии и един от крайцерите от Тама класа
    П.В.

    #2
    Пламене,ще ме прощаваш, но на този принцип можеш да броиш всеки случай на детонация на снарядните погреби при бой между артилерийски кораби по същия начин. Защото като гледам, това не са просто "повреди на японските кораби от собствените им торпеда" (което аз разбирам като да изстрелват торпедо и то да експлоадира в топедния апарат или да започне циркулация и да удари собствения кораб), а случаи на артилерийски бой/въздушно нападение, при което се взривява торпедо след като корабът е поразен от снаряд/бомба. Ако на мястото на торпедата имаше снаряди, то и те в същата ситуация биха детонирали, нали?
    Иначе в тази тема можеш да включиш случаите на подводници потопени от собстевните им торпеда, доколкото си спомням в подводния флот на САЩ има няколко такива случая, пък и не само в техния.
    А ако пък целта ти е да обсъждаш смисъла от японските торпеда, то трябва да сравнявш с ефективността им (т.е., да съставиш съответната статистика на кораби, потопени от тях).

    Comment


      #3
      Точно това смятам да направя, Голъм.Кораби, потопени от японски лонг ланс - крайцери:
      При остров Саво- 9август 42г.:
      1.Канбера - гежък австралийски
      2. Куинси - тежък американски;
      3. Астория - тежък американски торепда и арт огън, но гл. артилерийски огън;
      4. Винсенс -тежък американски торепда и арт огън, но гл. артилерийски огън;
      5.Чикаго тежък откъснат нос от торпедо, тарани сам себе си, но не потъва
      6.Ява - лек холандски крайцер торпедно попадение на 37 000м потопен март 42 г.
      7. Де Ройтер - лек холандски потопен от торпеден веер от 15-20 000м
      8. Хюстън - тежък американски артилерийски огън -42 г.
      9. Пърт - лек британски торпеда и артилерийски огън
      10. Ексетър - тежък британски артилерийски огън
      11. Нортхемтън тежък потопен от разрушители при Тасафронга, но от торпеда;
      12. Хелена - потопен в артилерийски бой
      13. Атланта - крайцер ПВО торпеда + артилерийски бой;
      14. Джуно - крайцер ПВО торпеда + артилерийски бой
      П.В.

      Comment


        #4
        Голум хич не си прав, ама и Пламен е виновен че не се е изяснил, иначе се има предвид че торпедата са кислородни, поради което страшно пожароопасни и самото им присъствие на борда е било заплаха.

        Comment


          #5
          да, извинявам се за причиненото недоразумение.Исках просто да илюстрирам вв колко от случаите японски кораби са били обречени заради собственото си иначе мощно оръжие
          П.В.

          Comment


            #6
            Каква мръсотия ми хрумана: сам да се намушкаш на дългото си копие.

            Comment


              #7
              Има ги такива случаи, дори лекият крайцер Фиджи се е торпилирал сам себе си!
              П.В.

              Comment


                #8
                Е явно не си толкова изваратен колкото съм аз

                Comment


                  #9
                  Е, това е друго нещо, но наистина има нужда от подобно пояснение. Но от друга страна, ако не бяха кислородни, нямаше да са толкова бързии далекобойни, нали? Т.е., както винаги се заменя едно нещо за друго - сигурност за увеличаване на огневата мощ, в конкретния случай.

                  Comment


                    #10
                    Има един друг момент обаче: те не са управляеми, so ако нямаш кристална топка няма кал да знеш къде ще бъде противниковият кораб след един час, колкото ще ти трябва да реализираш въпросната далекобойност, т.е. точността ще е нулева, а на дистанциите на които е възможна торпедна стрелба и нормалните торпеда са се справяли добре докато силната пожароопасност си остава.
                    Сега ако Пламен ни направи сметка колко противникови кораба са си заминали в резултат от въздействието на тези торпеда ще можем да преценим дали си е струвало, пък са интересни и дистанциите от които са постигнати тези успехи.

                    Comment


                      #11
                      Е, хайде и ти не извъртай, Гоги. Предимството им е не толкова в далекобойността, колкото в скоростта на движение. Което ги прави значително по-точни на стандартните дистанции. Плюс това, ако правилно си спомням, са и по-мощни като въздействие.

                      Comment


                        #12
                        61 cm (24") Type 93 (1933) Model 1, Mod 1, Mod 2 and Mod 3
                        21,900 yards (20,000 m) / 48-50 knots
                        35,000 yards (32,000 m) / 40-42 knots
                        43,700 yards (40,000 m) / 36-38 knots
                        21" (53.3 cm) Mark 15
                        6,000 yards (5,500 m) / 45 knots
                        10,000 yards (9.150 m) / 33.5 knots
                        15,000 yards (13,700 m) / 26.5 knots
                        бойна част 490 и 374 съответно, но на японските е от доста по-слаб експлозив.
                        А за далечината аз вече ти казах: те имат много добри ходови характеристики въпросът е дали могат да ги реализират и какви реални успехи са постигнали и най-важното:това дали оправдава сериозните им недостатъци.

                        Comment


                          #13
                          Голъм, относно мощността на взривното вещество в японските торпеда може да се торпеда.Ако за база приемем ТНТ, то японското взривно вещество Туре 97 е със 7% по мощно от ТНТ бойна глава 490кг и 680 кг
                          На британските, които са с бойна глава от 340 кг за надводните и 172 кг авиационни, после нарастват до 250 кг. е Торпекс, който е 1.8 пъти по-мощен от ТНТ
                          На Немските е Хексанит 200 кг за подводници и авиоторпеда, 320 за надводни кораби по-мощен около 2 пъти от ТНТ
                          За Американските торпеда Торпекс и аматол - същото като британските съотношение, но бойната глава започва от 300 кг и стига до 572 кг
                          П.В.

                          Comment


                            #14
                            ОК, моите впечатления са базирани предимно на спомените на Ч. Локууд. Той споменаваше, че му харесвали въпросинте торпеда (именно заради скоростта (а скоростта означава не толкова и само голям обсег, но и по-ъбрзо достигане до целта, т.е., по-висока точност) и мощността им.

                            Инак най-вече си струва да се обсъди именно смислеността на японското решение (да се жертва сигурност в полза на по-висока точност). Основата на японската доктрина - основните сили на флота + авионосните съединения нанасят удар на вражеския флот в рамките на дневно предгенерално сражение (целта е вражеските сили да получат повреди, които да ограничат оперативната им мобилност), след което леките сили на флота (тежки, леки крайцери и миноносци) нанасят решаващия удар в нощно сражение, в което "доубиват" вражеските сили. В тази схема основно място заема торпедното въоръжение (само то дава възможността на леките сили да нанесат съответните повреди на вражеските главни кораби) и съответно се набляга на неговата ефективност (в замяна на други неща, които се жертват). В рамките на тази доктрина японското решение ми се струва оправдано.
                            Друг е въпросът, че самата доктрина се оказва неадекватна на реалностите на морската война в Тихия океан и на практика не се реализира. В този смисъл, може би използването на тези торпеда, както и залагането на тренировките на нощен артилерийски и торпеден бой, са стратегическа грешка.
                            Впорчем, както отбелязвах и другаде, Япония така или иначе няма шанс да разреши с оръжие старетгическите си проблеми - още по-малко, да се разправи наведнъж с двете велики флотски сили - Великобритания и САЩ. Това налага търсенето на дипломатическо или дипломатическо-военно решение - или едната сила трябва да е в съюз с Япония или поне да е неутрална за цялата продължителност на войната. Или въобще не трябва да се започва война, което впрочем би означавало Япония да се откаже изцяло от амбициите си на "Велика сила".

                            Comment


                              #15
                              Главен коз на японските торпеда е скоростта им и далечината 40-50 000м.Иначе са си доста взривоопасни.Ненапразно са започнали да ги покриват с противоосколочна броня торпедните апарати.Но числено по-малобройни флот може да се надява само на оръжието на по-слаббия - нощни атаки, торпеда за изравняване на числеността
                              П.В.

                              Comment

                              Working...
                              X