Проектите на немския флот през ПСВ

[De Ruyeter]

Освен ноторно известните Макензен с 300мм борддова броня, 28 възла и 8х350мм и Ерзац Йорк със същото брониране но 380мм оръдия като Баден, немиците имат и следните проекти
1.Стандартен линеен кораб с 22.5-23 възлова скорост и 10х380мм оръдия - броня като Баден..Разположение:Кърмови три кули - линейно възвишено и две носови
2. Бързоходен линеен кораб с 6х420мм оръдя - две кули в кърмата и 1 в носа 26.5 възла-28 възла 350мм бордова броня и кули и барбети 350мм, покрив 150мм
3. Бързоходен линеен кораб - 8Х420мм - брониране като Баден, скорост 30 възла, водоизместване 43 000
4. Линеен крайцер ала Глориъ с две кули - нос и кърма - броня 250мм, скорост 32-34 възла с четири подпроекта с 4х350мм, 4х380, 4х420мм, 6х420мм;
5.Линейни крайцери 8х380мм - брониране като Дерфлингер, но с плоска палуба - всички те зи линкори имат плоска палуба + противоторпеда преграда от 60мм като при джобните линкори
6. Линеен крайцер 8х420мм - 31 възла - брониране като Дерфлингер, наклонен пояс, дизелова уредба

[Gaden Gogi]

нещо много съмнителни ми се виждат заявените характеристики при тези комбинации от скорост/брониране/въоръжение освен това кога са смятали да разработят тези оръдия? пък и базите им не побират кораби с тези размери. Това звучи като американските 6 оръдейни кули.

[De Ruyeter]

те са били готови - 45 калиброви.На тяхна база е разработено 406мм/52 за ВСВ.Дължината на корабите- някои от тях е 235м, ширина 33.5 до 35м.Мощност на двигателите 90 000-110 000 к.с.

[Gaden Gogi]

420 e bilo gotowo? а това от ВСВ е разработено на бзата на 380 от тогава...до колкото си спомянм. а кора с тези габарити не е можел тогава да се базира в германските пристанища, още по-малко да мине през канала на Вилхелм.
Пък и с тази мощност и водоизместване не е възможно да постигнат отбелязаната скорост, сравни с кораби от ВСВ, Шарнхорст е по-малък, по-мощен и ги я постига дори не при пълно водоизместване.

[De Ruyeter]

380мм от ВСВ няма нищо общо с 380мм от ПСВ - по-тежко е и като снаряд и като кула и като диаметър на барбета и ролките и т.н.
Бисмарк е 41 700, Тирпиц - 42 900, тук се говори за кораби с водоизместване 43 000-44 000 тона, стандартно или 48 000-49 000 пълно.Защо да не акостират в немските пристанища?

[Gaden Gogi]

Еми по простата причина че ти говориш за ПСВ пък ми разправяш за кораби от ВСВ. ТОГАВА не е можел да акостира още по-малко да мине през канала, а пристанищата до колкото си спомянм ги одълбочават през 30-те заради лайнерите.

[Odzava]

Германските пристанища от ПСВ са модернизирани през 1905-10 г. за да приемат новите дредноути. тогава е разширен и Килския канал, но чак да преминат 33 м, ми се вижда много. Още повече, че германските банкери са искали да минат "тънко' и по тази причина на моряците им се е налагало да строят кораби-лилипути. За да не се престрояват пристанищата.

[De Ruyeter]

А нали Бисмарк е 36м широк и гази 10.5м?Кога са удълболчили Килския канал?Защо лилипути?Баден с 28 600 малък ли ти се вижда?Или Дерфлингер с 26 500?Макензен - готов на 60% е бил с водоизместване 30 000 тона стнадартно.Колоко японски кораба имата такова???Конго? - 27 000, Фусо - 30 000. Чак Исе стига 31 000
А английските колко са Тайгър - 30 000, Рипълс 28 000, КЕ - 27 500, "Р" - 27 000

[Gaden Gogi]

Еми Пламен ако не забелязваш ти посочих това дето ти не го забелязваш май: разлика във времето. А Пристанищата събират Бисмарк защот през 30-те когато строят Бремен и Европа са одълбочени пристанищата, а тези кораби са малко по-големички от Таралясника Бисмарк.

[Odzava]

За японските кораби-хех. Ами японците си имат други грижи-дълбочината на Вътрешното море (море е все пак) която е средно 20-25 метра. Ще рече че корабите им трябва да са доста плитко газещи защото всяка по-голяма вълна създава предпоставка за удар в дъното и повреди по корпуса.
Това за германските кораби ми прилича на българските проекти за супертанкер с водоизместване от 200 000 т. Както справедливо отбелязал на времето някаккъв корабостроител според него през Босфора можели да минават само кораби до 150 000 т. с товар, ама то не било чак от такова значение.

[De Ruyeter]

Абе, като ви яд,че британците и жълтите строят зле бронирани тенекета няма какво да си говорим.Британците имат много хубави КЕ, ама са 5+5 "Р", иначе в двубой, което невъзможно нищо не струват.А при Суригао японските корита доказват бойната си ценност.Фусо е потопен от есминци :lol: :lol: .Ямаширо есминци + няколко тежки снаряда.А кой обездвижва Хией?Май тежки крайцери

[Gaden Gogi]

Ами май тебе те е яд за нещо. А британските кораби са равностойни по защита на съвременните им кораби като значително ги превъзхождат по въоръжение и някой от случаите и по скорост. А така и не разбрах какъв ще име проблема на 5 QE и още толкова Р и в какъв бой нищо не струват.

[De Ruyeter]

държа на коректно обръщение във форума, а не да се държим като пубери.Всеки корба си има + и - .С колко торпеда е потопен Роял Оук или Бархъм.Тяхната ПТЗ е не струва пред тази на Баден, а вертикална им защита?Хоризонтална е по-добра, но не много, защото и трите са кораби от ПСВ.Кулите на немския са по-добре бронирани, барбетите, въобще е идеален кораб за бой в линия, докато Куин Елизабет е направен за бързоходно крило и да концентрира огнева мощ в решителния момент на боя

[Gaden Gogi]

Хе, той изръсва някаква глупос, когато му отговорят по същият начин почва да се държи като ощипана ученичка, Иначе твоето любимо бъркане на епохите пак е налице. Роял Оук поема 3-4 торпеда при това от съвсем друга епоха, Бархам също и той не потъва от пробойната а от взрив, пак в друга епоха.
а иначе самото понятие "идеален при строго специфични условия" е доста забвно, въпросът е как ще ги наложиш. И с какво точно превъзхожда QE в това странно понятие "бой в линия", аз поня нямам спомен такова нещо да е ставало от дървенитев кораби насам, ти ако ми посочиш такъв пример...
А за хоризонталната броня: дай ми пример кога през ПСВ е пробита палубата на линеен кораб или пак мешаме епохите и оценяваме корабите по стандартите от ВСВ.

[De Ruyeter]

На Малая при поворота са му пробити 3 палуби, снарядът експлодира върху четвъртата и прави голяма вдлъбнати в нея.Изобщо от около 120 попадения анализирани в Кемпбъл - повредите на немските линейни крайцери, британските линейни крайцери, британски и немски дредноути със сехеми и сечения на попаденията се оказава, че попаденията борд - палуба са 50:50%, като немците попадат малко повече пъти в палубата, а англичаните в борда и подводната част.Има я он-лайн опитай се да си я изтеглиш