Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Можеше ли Дьониц сам да победи?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    ---

    Да, колкото и да съм бос в техниката - правя съответната разлика. И бих казал, че и хидролокаторът не е толкова съвършен тогава, че да дава нужната увереност. Още повече пък, в първият етап на войната, когато един средно подготвен оператор най-много е можел да различи направелинето, от което идва подводницата (но има и начини тя да се прикрие) с хидрофон, а с активен сонар евентуално да я различи, ако не е твърде далече или сред други обекти (а ако е "легнала на дъното" съвсем ще му е трудно). Вярно, към края на войната достатъчно ги усъвършенстват, но ние основно обсъждахме периода 1939-1943 г., когато това все още не се е случило.

    Comment


      и след като твърдиш че си наясно, пак сравняваш ПЛО-то на атлантическите конвои с това на японците :? И резултатът постигнат от американците с този на германците. При еднакви характеристики на подводниците обаче американците са изправени пред значително по-първобитна в техническо отношение (ех това желязо дето почти не е важно) ПЛО, при това страдащо от хронична и огромна липса на кораби, дори са налага за целта да се използуват минни заградители.

      Comment


        ---

        Не виждам къде се опитвам да провеждам подобни сравнения, въпреки, че ако говорим за периода 1939-1942 г. те са напълно основателни. По-скоро тук вие се опитвахте въобще да отречете ефективността и смислеността на подводния флот, а аз привеждам примери в полза на своето мнене, че той е най-ефективното рейдерско (а следователно и стратегическо) средство за въздействие през тази епоха.
        Впрочем, дори и споменатото от теб показва, че проблемът не е принципен, а по-скоро въпрос на съсредоточаване на ресурси, т.е., принципно е разрешим и за Германия, както е за САЩ.
        (Подмятането за техниката по-скоро го отнеси към другате тема - защото ми се струва, че ти се опитваш да отречеш каквото и да е място на различни от техническите фактори във флота, а не аз да отрека значението на последните ).

        Comment


          Аз не отричам тежестта на другите фактори, просто за разлика сухупътния театър тук желязото и многократно по-важно. А ти упорито се опитваш да пренесеш своите разбирания за сухопътните воиски върху нещо коренно различно.

          Comment


            Вярно е, че запасите на нефт в Япония са доста ограничени.но доклокото си спомням те са следните 41 г. август 3.5 млн тона нефт, 42 г. август 3 млн тона нефт, 43 г. 2 млн тона, 44 г. 900 000 тона нефт април 45 г. 78 000 тона нефт и още толкова авиационно гориво, но от японския флот не е останало много нещо
            П.В.

            Comment


              Ще трябва да проверя какви точно данни се привеждаха в мемоарите на Локууд и ония японски подводничар, но доколкото си спомням, към средата на 1944 г. японския флот има нефт колкото за по едно пълно зареждане на основните кораби и малък допълнителен запас. Малко, но не много по-добре стояха нещата с авиационния бензин. И то това количество е предимно за сметка на запаси и малкото собствен добив на японските острови. И най-лошото за японците е, че това не само ограничава маневрирането на флота и въобще бойните му мисии, но ограничава също толкова и тренировките, което общо взето ознаменова едно силно падане на подготовката на екипажите.

              Гоги, възможно е и да е така, не отричам. Но аз поне не виждам къде упорито се опитвам да ги пренеса - ако можеш ми посочи конкретно. Не отричам значението на техниката, по-скоро се опитвах да те накарам поне да признаеш значението на човешкия фактор. Впрочем, на сушата както и във въздуха и особено в технологичните родове войски, техниката има почти същото значение, както е и във флота. Но техниката все пак е въоръжение и екипировка, които в достатъчна степен зависят от човека, които ги използва. Мисля че примери за това има достатъчно и във флотските баталии.

              Comment


                Човешкият фактор не бива да се подценява, но и техника през ВСВ, също е от огромоно значение.
                Примерно както посочи Гоги стар кораб не може да надвие нов кораб. Доказателство Худ срещу Бисмарк.Шарнхорст, макар и с екипаж от ветерани бяга не само поради немската тактика, но и защото няма радар - унищожен е.
                При Суригао - янките разстрелват от недосегаема дистнация Ямаширо, благодарение на арт радара.При Гуадалканал Вашингтон си разстрелва Киришима като на учения, макар че първия успяма да изгони от бойното поле Саут Дакота
                П.В.

                Comment


                  Ами аз струва ми се дадох едно достатъчно ясно определение за значението на "човешкия фактор" - то намалява с увеличаването на технологичната разлика и се увеличава с намаляването й.

                  Comment


                    Plamen написа
                    Човешкият фактор не бива да се подценява, но и техника през ВСВ, също е от огромоно значение.
                    При Гуадалканал Вашингтон си разстрелва Киришима като на учения, макар че първия успяма да изгони от бойното поле Саут Дакота
                    Твърде некоректно тълкуване на резултата. Вашингтон "разстрелва" японския линеен крайцер СЛЕД като той открива огън- т.е. американците коригират огъня си по изстрелите на японския кораб. Именно този бой показва, че човешкия фактор има значение дори при голяма технологична разлика. Факт е обаче че се увеличава цената, която евентуално трябва да бъде платена за постигането на определен резултат. Т.е. увеличават се загубите (човешки и матереални), нараства умората на войниците, увеличава се напрежението в тила и т.н.
                    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                    Неизвестен руски адмирал

                    Comment


                      Да, зависими сме от Интернет

                      да, но реално и американците се паникьосват.Саут Дакота не понася тежки повреди
                      П.В.

                      Comment

                      Working...
                      X