Каюткомпания-място където офицерите пият чай и си приказват

[De Ruyeter]

Аз имам доста книги за Ютланд, но повечето са на английски, и една преводна от английски Дредноуты с великолепни снимки, чертежи и т.н.

[Gaden Gogi]

Сега си четем нещичко за немските подводници и ми хрумна следното: до 1916 британските капитални кораби се предвижват насам-натам предимно на икономична скорост-10-11 възела, след този период във връзка с нарасналаа подводна опасност се преминава на повишени скорости...та мисълта ми беше: характерно за британските линкори от ВСВ (КГ5, Венгард) е че на повишени скорости далечината им на плаване е съизмерима с тази на чуждите линкори окато на ниски скорости значително отстъплат, хрумата е че подобна концепция е провокирана от опита от ПСВ

[Gaden Gogi]

Понеже сме бачкали много усилено днес и сме си свършили работата та се занимаваме да пишем една статия, за ролята на линкорите (и другите големи артилерийски кораби)във ВСВ. в частност там се разглежда и ролята на главният калибър....та има един момент че флотът с най-адекватна подготовка е германският, това поради наличието на три вида снаряди, което позволява да се поразяват ефективно взякакъв вид цели, интересното е че никой германофил не го е изтъквал като фактор, което просто показва че тяхното племе се води от емоции а не от факти (дори когато са в тяхна полза)

[gollum]

това поради наличието на три вида снаряди, което позволява да се поразяват ефективно взякакъв вид цели

А може ли по-подробно - какви типове снаряди, какив "три вида цели"? Аз от флот не разбирам, но се интересувам, та затова питам и се радвам, когато някой отговори. И предполагам имаш пердивд "технологично подготвени", защото не си споменал нищо за човешкия фактор, чиято подготовка да използав технологиите в оперделени условия има голямо значение.

[Gaden Gogi]

А може ли по-подробно - какви типове снаряди, какив "три вида цели"? .

Имат бронебойни, фугасни и полубронебойни (фугасни с дънен взривател) това им позволява да поразяват всякакъв вид цели, а предвид че във ВСВ линейните кораби очастват много активно (в сравнение с ПСВ) във всякакъв вид операции и много често техните противници за от други класове това е особенно важно.
Пример:срещу леко или небронирани цели бронебойните снаряди са почти жезполезни, има случаи когато дори есминец оцелява след попадения на такъв, просто там взривателят е по-нечувствителен и с голямо забавяне и или не се здаейства или това става след като снарядът е преминал през кораба. Много отрицателен пример за това са американските линкори които имат страшно тежък (за калибърът си ) снаряд:1225 кг, но с голямо забавяне (0,035с) и много малко съдържание на ВВ. Единственният бой на Ямато с надводни кораби също показва нуждата от разнообразни знаряди.

[Gaden Gogi]

Хе хе, гледайте каква картинка си намерих, горкото хамериканско корито как са го насмляли.
Иначе ми попадна материал защо СК е вдигнат с една палуба по-високо: оказало се че благодарение на скверната мореходнот на Норд Каролина се заливат твърде много.... аматьори.

[Sailor_Malan]

Да де но с цялото насмилане голямата лодка е оцеляла, че не стига другото ми имала и нахалството да постави рекорд за изтрепани японски самолети в един бой, а и да думне два торпедоносеца Kate с главния калибър. А друга една голяяяяма непотопиииима канонерка с голеееееми оръдия била дългисана с къде по-малко (фрас, фрас, фрас и айде при рибките). Иначе имам снимки и на уж прекрасно построени кораби със залят нос(в гадно време всякакви носове се заливат), така че залятия нос и скверната мореходност са две силно несвързани едно с друго неща.
Толкоз от мене по картинката(под влиянието на жегата и на една обедна бира)

[De Ruyeter]

Схемата с бойните повреди на Саут Дакота е много добра.Dulin&Garzke v US Battleships of world war two, Annapolis 1985 са я поместили също.Става дума за боят на 14 срещу 15 ноемри през нощта на 1942г., когато ескадрата на Ли в състава Саут Дакота, Вашнгтон /линкори/ и 4 разрушителя е изненасана от диверсионното съединение на Кондо в състава линеен крайцер Киришима, тежки крайцери Такао и Атаго, леки сендай и Нагара и 10-12 разрушителя.Основна роля в изваждането от строя на Саут Дакота играят тежкитге крайцери.Киришима уцелва веднъж барпбета на СД /не ясен типа на снаряда АР или НЕ/.Вътрешният ринг на барбета е счупен и заклинява кулата.По-късно тя обратно е развърната в походно положение - може да води огън, но не и да уцелва - приборите й са извадени от строя.Началото на нещастият на американския кораб са в следствие на късо съединение, електричеството угасва и впоследствие, когато е възстановено, половината радари не работят.Както се вижда от схемата почти всички директори и радари са вън от строя, без кърмовия и американците не могат да водят прицелен огън.Корабът съхранява скорост, няма повреди по силовата установка иили сериозни по борда, но капитанът му се оттегля, за да не изпитва съдбата.

[Sailor_Malan]

Схемата с бойните повреди на Саут Дакота е много добра.Dulin&Garzke v US Battleships of world war two, Annapolis 1985 са я поместили също.Става дума за боят на 14 срещу 15 ноемри през нощта на 1942г., когато ескадрата на Ли в състава Саут Дакота, Вашнгтон /линкори/ и 4 разрушителя е изненасана от диверсионното съединение на Кондо в състава линеен крайцер Киришима, тежки крайцери Такао и Атаго, леки сендай и Нагара и 10-12 разрушителя.Основна роля в изваждането от строя на Саут Дакота играят тежкитге крайцери.Киришима уцелва веднъж барпбета на СД /не ясен типа на снаряда АР или НЕ/.Вътрешният ринг на барбета е счупен и заклинява кулата.По-късно тя обратно е развърната в походно положение - може да води огън, но не и да уцелва - приборите й са извадени от строя.Началото на нещастият на американския кораб са в следствие на късо съединение, електричеството угасва и впоследствие, когато е възстановено, половината радари не работят.Както се вижда от схемата почти всички директори и радари са вън от строя, без кърмовия и американците не могат да водят прицелен огън.Корабът съхранява скорост, няма повреди по силовата установка иили сериозни по борда, но капитанът му се оттегля, за да не изпитва съдбата.

Само малко допълнение. След тая ситуация и африканските премеждия на еднотипния Масачусетс при операция Торч, всички кораби от серията претърпяват модернизация на електрическата мрежа

[De Ruyeter]

тук е редно ако сравняваме, да сравним кораби при сходна ситуация - нощно време, срещу аналогичен противник.Сещам се за протока Суригао 6 американски линкора срещу 2 японски, ама там Фусо е потопен от разрушителите, а 2-ят вече е блъскан здраво от американските кораби, които стрелят по данни на радарите.Самият Киришима, обстрелян от Вашингтон получава 9 попадения от 406мм оръдия, излизат 2 кули от строя, губи яправление.Тук обаче проблемът е, че това е доста по-стар и слаб кораб от СД - наречеен бързоходен линкор само заради Вашингтонския договор, а реално линеен крайцер с 8 инчов борд.

[Gaden Gogi]

Корабът съхранява скорост, няма повреди по силовата установка иили сериозни по борда, но капитанът му се оттегля, за да не изпитва съдбата.

Demek korabyt е спрял да бъде боен такъв и е изкарал късмет че е успял да духне. И основната заслуга за постижението е дилетанската бронева схема...пак добре че са имали радари, иначе там щяха и да си останат.

тук е редно ако сравняваме, да сравним кораби при сходна ситуация - нощно време, срещу аналогичен противник.

Пропусна да споменеш смехотворната дистанция и че времето все пак е било хубаво. Виж потапянето на Шарнхост е друга бира.

[De Ruyeter]

Да, при потопяването на Шарнхорст е Арктическа буря, плава с угасен радар, да не се уловят излъчванията му, а след като Норфолк унищожава централния, германците стрелят напосоки.При Гуадалканал ситуацията е друга - кристално спокойно море идилия.Но има и друго нещо японците стрелят главно с АР снаряди от крайцерите си /само един или два бяха фугас/ и пак му повреждат системата за управление на огъня/

[Gaden Gogi]

Не само Шармхост плава в бурят, ДоЙ също е там но тя очевидно не му пречи чак толкова, отделно дето дистанцията на боя е 3 ПЪТИ по-голяма от тази при Гуадалканал. А защо е плаваш германеца без радар и какво е целял да постигне вече си е просто демонстрацияна аматьорщина.

[Sailor_Malan]

Да, при потопяването на Шарнхорст е Арктическа буря, плава с угасен радар, да не се уловят излъчванията му, а след като Норфолк унищожава централния, германците стрелят напосоки.При Гуадалканал ситуацията е друга - кристално спокойно море идилия.Но има и друго нещо японците стрелят главно с АР снаряди от крайцерите си /само един или два бяха фугас/ и пак му повреждат системата за управление на огъня/

Всъщност радара на Шарнхорст го "изгася" Шефилд и другите дето го гонят към Йоркския Дюк

[De Ruyeter]

Ето, за да не спорим напразно какво пиши в монографията за Шарнхорст:

Когда радар «Белфаста» в 8.40 26 декабря обнаружил «Шарнхорст» с дис*танции 33 000 м по пеленгу 295°, на ко*раблях ближнего прикрытия сыграли бое*вую тревогу. Немецкий рейдер в этот момент находился примерно в 32 милях от конвоя, и три британских крейсера начали сближение с противником. «Шарн*хорст» пока не подозревал о присутствии британских кораблей, поскольку для большей скрытности не включал свой радар. В 9.21 сигнальщики крейсера «Шеффилд» с дистанции 11 000 м по пеленгу 222° заметили германский ко*рабль, а спустя три минуты «Белфаст» с дистанции 8600 м открыл огонь осве*тительными снарядами. В 9.25 первый же залп с крейсера «Норфолк» лег все*го в 500 метрах от борта «Шарнхорста», который ответил залпом из башни «Це*зарь», а затем на 30-узловой скорости стал отходить. «Белфаст» и «Шеффилд» использовали беспламенный порох, а «Норфолк» — более старый, дававший сильные демаскирующие вспышки. Анг*личане использовали артиллерийские радары и в этом превосходили против*ника, имевшего преимущество в скорости и орудийной мощи. В течение 20-минут*ной перестрелки в «Шарнхорст» попало три 203-мм снаряда. Первый ударил в верхнюю палубу с левого борта между палубной 150-мм установкой и торпед*ным аппаратом и, не взорвавшись, про*шел в кубрик водонепроницаемого отсе*ка IX. Начавшийся там небольшой пожар быстро потушили. Другой снаряд спустя несколько минут попал в носовые даль*номеры и засыпал осколками прислугу зенитной артиллерии. Уничтожило ан*тенну носового радара, а осколки про*никли в каюту приемной радарной станции, убив там весь персонал. Ко*рабль «ослеп» с носовых углов, пример*но 69—80°, так как кормовой радар, рас*положенный ниже носового, имел огра*ниченный угол действия вперед. Третий снаряд попал в полубак и взорвался в кубрике.