Каюткомпания-място където офицерите пият чай и си приказват

[Gaden Gogi]

Въпреки че не разбирам кой знае колко, статията много ми хареса - изключително аналитична и балансирана. Бравос!

Ама имай предвид че е писана от руснак, пък те са и от профан нагоре

[gollum]

То, ако е за въпрос, аз само руски неща съм чел за морските баталии през ПСВ - една поредица на А. Болыних по-точно. И беше много интересно, но тази статия е много по-аналитична.

[De Ruyeter]

Не останах с такова впечтление, но тури му вестинк...
1. Х. Вильсон. Линкоры в бою 1914 - 1918 гг. - М.: Изографус, Нижегородское Книжное Издательство, ЭКСМО-Пресс. 2002. - 432 с.
2. А. Равен, Д. Робертс. Тенденция развития английского линкора после первой мировой войны. Неосуществленные проекты английских дредноутов. - СПб.: АОЗТ 'БРИЗ СПб'. 1994. - 60 с.
3. В. Муженников. Линейные крейсера Германии. - СПб.: 'Корабли и сражения'. 1998. - 152 с.
4. J. Campbell. Jutland: An analysis of the fighting. 1986.
5. В. Кофман. Новая ипостась линкора. - 'Моделист-конструктор', ?1, 1995.
6. С. Балакин. Невероятное возвращение 'Зейдлица'. - 'Моделист-конструктор', ?2, 1995

Колко от източниците са руски и колко западни? Като мужеников е преписал от Грьонер, Кемпбъл, Бърт и Уитли - 4-ма автори - пак се връщаме в ръвоначална позиция

[Gaden Gogi]

Не останах с такова впечтление, но тури му вестинк...

Че как ще останеш, нали няма възхвали за германските корита.
А относно библиографията: ами при положение че пише за чужди кораби съвсем разбираемо е да ползува чужди източници. Все пак за Ютланд едва ли ще има нещо в техният централен архив.

[De Ruyeter]

Възхвала значи предубеждение.В анализанепредубедено авторите си казват кои крайцери са по-балансирани

[Gaden Gogi]

Ами да казва си, или по-точно кава кои не са, и това са германските.

[De Ruyeter]

То си проличава в боя, чии крайцери издръжат на повече снарядни попадения, разделението на водонепроницаеми прегради е супер рационално в сравнение с английските, постовете за борба за живучест са във вътрешността на кораба, а не на върха на триногата мачта като при англичаните :lol: :lol: Освен това дори и по-малокалибрените снаряди, с по-малка кинетична енергия могат да извадят от строя кула на слабо брониран кораб каквито са британските линейни крайцери.Не считам, че немското 11.1/50 оръдие е било слабо или немците глупаци, та не преминават веднага на 305мм/50 а те го имат разработено още през 1908г.

[Gaden Gogi]

Всички НОРМАЛНИ флотове строят корабите си така че да могат да потопяват чуждите такива, и САМО германците са толкова гениални че правят кораби които не могат да потопят чуждият ако исамите те също да потъват бавно. По техният начин единственното което могат да постигнат е просто да не губят прекалено много кораби...ако имат достатъчно късмет и се скрият в тъмното, но с такъ флот не може да се победи чуждят. Интересното е че правят същата грешка два пъти, в две последователни войни. А за това кой колко е трошлив говори най-добре следният цитат:

Но уже 2 июня Джеллико имел 31 дредноут, 7 линейных крейсеров, 20 легких крейсеров, против которых Шеер мог выставить только 18, 4 и 9. Более важно, что уже через 12 часов после возвращения в гавань британский главнокомандующий сообщил, что 26 дредноутов и 6 линейных крейсеров готовы вновь вступить в бой. Только «Мальборо» и «Уорспайт» были отправлены на верфи для ремонта. «Барэм», «Малайя», «Лайон» и «Тайгер» вполне могли подождать, пока в состав флота войдут 4 корабля, проходящие текущий ремонт (линкоры «Эмперор оф Индиа», «Куин Элизабет» и «Ройял Соверен», линейный крейсер «Аустралиа»). У Шеера 4 дредноута и все линейные крейсера получили тяжелые повреждения, им требовался длительный ремонт, и он от подобных высказываний воздержался. «К¸нигу», «Гроссер Курфюрсту» и «Маркграфу» требовался немедленный ремонт, хотя линкор «К¸ниг Альберт» еще не был готов. Линейные крейсера немцев получили такие тяжелые повреждения, что не вошли в строй до конца года, тогда как «Мальборо», завершивший ремонт последним, вернулся в Скала Флоу к началу августа.

[De Ruyeter]

Концепцията на Тирпиц е пресметната за по-малоброен флот, достатъчно силен да противостои на най-силния, като неговити корабо останат непотопени в сражението.Тоест Акцентът при немците се поставя на защитата за сметка на въоръжението.Англичаните, които се нуждаят от океански кораби, са привърженици на другата концепция - тежки оръдия и по-лека броня.

[Gaden Gogi]

Хм, нещо си в грешка, Италианските кораби са с лека броня. Британските с балансирани. А по стратегията на Тирпиц се получава флот който може и да оцелее в битка (ако и после сума време да се поправя) но в никакъв случай не може да победи противниковият флот. и ФАКТИТЕ го потвърждават.
Както казах в друга тема: много по голям шан са имали ако са правели като японците:асимитричен отговор, а не твърдоглаво блъскане.
А повтарянето на една и съща грешка два пъти е двойно твърдоглавие.

[De Ruyeter]

донякъде може и да са балансирани въпреки че Айрън Дюк, Орион КГV с 300мм пояс нещо ми слабеят.Но да набуташ линейни крайцери от тала Инвинсибъл, Индефатигейбъл в линейно сражение - в противоречие с концепцията им няма много мъдрост

[von Danitz]

Преведох нещичко на http://danitz.4t.com/radio.htm

[De Ruyeter]

Бравоооо

[Gaden Gogi]

Миналата година с Одзава водихме един спор покрай моят проект за модернизация (по-скоро преконструиране) на Граф Шпее. Та той твърдеше че някой от техническите решения не съответстват на епохата (спорът за това ще е булб беше дълъг) та слвд като го убедих в повечето неща остана да "виси" само дюзата на винтовете, и онзи ден докато си прелиствах някой от броевете на "Гангут" попаднах на статия за една руска канонерка, та там изрично си пишеше че се е разглеждало подобно решение, тогава винт в дюза се е наричал "турбинен винт" и проектът е от краят на 19 век.

[Gaden Gogi]

Ихаааа, слушам радио, съобщават за земетресение и цунами и... съобщават че на стотици хиляди мили нямало български кораб