Каюткомпания-място където офицерите пият чай и си приказват

[De Ruyeter]

Добре направи един сравнителен анализ на морехдните /океански канонерки/ от началото на 20 век - сравни ги с нашата Надежда по водоизместване, гл. калибър, скорост, после сравни бронепалубните крайцери, защото ти визираш такива и ще видиш, че дори крайцерите-джуджета са с водоизместване от 1500-2000 тона и калибър 100-120ммИмат бронирана палуба от 20-25мм и скорост от 15-18 възла

[Odzava]

Хм, който бърза глупости пише. Разбира се че не е "Чиода"- "Чихая" е. Даже по архитектура напомня "Надежда". А ето и сравнението.

[Odzava]

За Крайцерите и Канонерките
(е, не е точно “За мравките и хората”, ама е нещо от сорта  )

Необходимото предисловие
В средата на 19-ти век корабостроителните тенденции са подчинени на три големи течения във военноморската мисъл:
1. Английското схващане за two power standard или строежа на силен броненосен флот равен на двата най-силни в момента флотове. Тази тендендия се резлизира чрез строежа на множество броненосци от Британската империя и отразява схващането на адмиралите, че морското могъщество е описано от Мехен изцяло с формулата P=S+B, където P=морска мощ или господство, S=кораби на флота реализиращи Генералното сражение, B=броя на базите на флота.
2. Френската “млада школа” която счита, че за постигане на господство в океана е достатъчно да построи огромно количество от модерните тогава носители на торпеда (или мина както са я наричали). Миноносците е трябвало да унищожават еднакво добре и транспортните кораби и големите бойни единици. Защитата им трябвало да се осигури от малките размери. Според знаменитото изказване на адм. Об те трябвало през деня да проследят целта и да я потопят вечерта с торпедата. Ударната им мощ се осигурявала от големия им брой. Стремежът да се предпазят силите на флота от миноносците (или “микробите” както ги нарича адм. Об води до развитието на минните крайцери, или по-добре крайцери IV ранг както е във френската класификация).
3. Руската “крайцерска доктрина”-тъй като страната нямала възможност да осигури взаимодействието на разделенитте от географията флотове тя решила, че за постигането на главната си цел-победата над британския флот е достатъчно да унищожи търговския на страната. За това руснаците първи започват да строят броненосни крайцери. Те не само трябвало да отвличат сили на британския флот от основните ТВД, но и да нарушават британските морски превози.
Като допълнение на своя флот трите тенденции пораждат и нуждата от три различни вида крайцери които да бъдат строени. За обслужването на броненосния флот, патрулирането на морските комуникации били строени броненосни крайцери II и III ранг.
По отношение на отбраната на крайбрежието страните стигнали до един извод-нужни са кораби с малко водоизместване, едно или няколко голямокалибрени оръдия и малки размери. И започнали страните да проектират канонерските лодки (названието идва от canon=оръдие). Те разбира се били няколко типа-за охрана на крайбрежието и за стационери в колониите. Последните носили скромно въоръжение от няколко 66-76 мм оръдия.
Трудно е и да се прекара границата между големите носители на торпедно оръжие, малките крайцери и мореходните канонерки. По тази причина смятам, че най-обективния критерий е конкретното тактическо назначение на кораба, под което той е проектиран и строен.

Крайцерите
Тъй като българския крайцер “Надежда” е проектиран и построен във Франция по понятни причини ще разгледам как се е стигнало до него.
В средата на 19-ти век, когато желязото още не се е наложило във военното корабостроене авизо са били наследниците на малките ветроходни кораби , чиято задача е била охраната на ескадрите от леките сили на флота (брандерите са своеобразен праобраз на торпедата и диверсионните катери). Те са се отличавали с малкото си водоизместване, относително високата си скорост и въоръжение достатъчно да потопят новопоявилите се миноноски. След Френско-Пруската война репутацията на френския флот спаднала до критично ниско ниво. Морският министър не се решил да настоява за отпускане на средства за нови броненосци и затова корабостроителната програма предвиждала да се постави ударението на крайцерите. Началото е поставено със залагането на 2 крайцера I ранг (или броненосни фрегати както са ги наричали тогава англичаните) от тип “Дюкен”, който при стандартно водоизместване от 6000 т. Имал скорост 16,8 възела и бил въоръжен с 14-140-мм, 7-190-мм, 2-65-мм, 8 малокалибрени оръдия. Последвали още 8 крайцера по други проекти, а през 1876 г. е заложен крайцерът III ранг “Риго де Жануил” с водоизместване 1750 т, скорост 14,5 възела и въоръжен с 8-140-мм, 8 малокалибрени оръдия. Последвало строителството на още няколко океански крайцера, между които и първият френски бронепалубен крайцер “Сфакс” с водоизместване 5700 т. скорост 19 възела, бронирана палуба до 100 мм и въоръжение от 10- 140-мм, 8-160-мм, 6-47-мм, 14 малокалибрени оръдия и 4 торпедни апарата. Краят на големите крайцери дошъл когато през 1887 г. за морски министър бил назначен адм. Об. Започнатата от него корабостроителна програма предвиждала строежът на минононоци, контраминоносци и крайцери IV ранг (или минни крайцери както ги наричали тогава руснаците). На основата на проектирания през 1884 г. крайцер “Милан” бил разработен “Кондор” с водоизместване 1230 т. скорост 17,5 възела и въоръжение от 5-100 мм, 4-47 мм, 6-37 мм оръдия и 4 торпедни апарата. Следващата серия от три кораба заложена през средата на 90-те години. “Казабланка” била с водоизместване 960 т., скорост 22 възела и въоръжение от 1-100 мм, 3-65 и 6-47 мм оръдия. Машинното отделение било прикрито с лека броня. Именно на базата на “Казабланка” Пол Пишон проектира и “Надежда”, която както знаете при водоизместване 717 т. и скорост 18 възела и въоръжена с 2-100 мм, 2- 65 мм, 2-47 мм, 2-380 мм ТА.
От останалите флотове Италианската Марина (тип “Триполи” и тип “Агордат”), Австро-Унгарския флот (“Тигър” и “Пантера”) и Японския (“Чихая”, “Тацута”, “Ясама”) строят подобни кораби. Те са предназначени да действат на ограничения Адриатически ТВД и по характеристики наподобяват френските си аналози или изпълняват ролята на куриери в японския флот и охраняват котвените стоянки на флота от противникови миноносци.
С течение на времето корабите са преквалифицирани като АРТИЛЕРИЙСКИ канонерки, преустроени са в минни заградители и т.н.

Канонерките
Канонерката като тип кораб е въплащение на принципа-“най-малкия с най-големите оръдия”. Първата канонерка е английската “Рендел”, но в последствие идеята е възприета от Немския и останалите флототве, като Руския и Американския флот са едни от най-големите им поклонници. По отношение на т. нар торпедни канонерки, то появата на торпедата като периспективна оръжейна системя кара адмиралите да пофантазират в средата и края на 19-ти век по отношение на възможността да въоръжат почти всички типове кораби с нея и да повишат огневата им мощ. Френските “торпедни канонерки” всъщност не са потомци на този тип кораби. Те са отцепил се миноносците клон, нещо във въздуха между авизото и бъдещите есминци и им се е възлагала задачата именно на есминците. По своя замисъл те са повече ТОРПЕДНИ канонерки, отколкото торпедни КАНОНЕРКИ. Първите представители са двата кораба от тип “Леже” с водоизместване 500 т., и въоръжени с 1-65 мм, 3-47 мм, 2-37 мм оръдия и 2-450 ТА, следват 2 от тип “Дюноа” (без торпедно въоръжение !). Англичаните, които и дават названието на този клас според небезизвестният “Jane” построяват 4 кораба от типа “Ратълснейк” с водоизместване 550 т. скорост 19 въз. и 2-120 мм и 6-47 мм оръдия, 2 ТА, 13 “Шрпшутър” (които обаче във флота се числят като “опитни кораби” и на тях се провеждат изпитания на новите котли за по-големите кораби,) а последните са 5 от типа “Дриада”. Голяма серия строи Руското Морско министерство с характеристики подобни на френските и австрийски кораби. Няколко единици подобни на френските са построени в Италия и Австро-Унгария.
Съдбата на корабите е показателна за това, че самите те не са отделен клас. Във френския флот “Дюноа” са прекласифицирани като есминци, австро-унгарските кораби стават стражеви, макар и да ги наричат още канонерки и т.н.

Както виждате основната разлика между корабите е тяхното конкретно тактическо назначение (не говоря за разликите в корабната архитектура-повече или по-малко това също е видно). Т. нар. Канонерки нямат и тази отличителна черта която е характерна за крайцерите-скоростта. Поради това можем да плюем на “Jane fighting ships” и да си наречем “Надежда” крайцер. Сега давайте чертежите ако някой има нещо такова, моля.

[De Ruyeter]

Е, това си бая изхвърляне.Виж и другата гледна точка и сравни торпедни канонерски лодки от други държави с "Надежда":

Торпедно-канонерские лодки типа «Тамойо» — 3 ед.



«Тамойо»
Крупп
1898
искл. 1920

«Тупи»
Крупп
1893
искл. 1919

«Тимбрия»
Крупп
1893
искл. 1919




1010 - 1065 т, 76,1 - 81,2x8,8 - 9,4x3,0 - 3,1 м. ПМ - 2. 6500 -7000 л.с. = 22,5-23 уз. Эк. 110 чел. 2-105 мм, 6 - 57 мм, 2 МК, 3 ТА 356 мм надв.

Построены в Германии: вступили в строй в 1897 — 1900 годах. «Тамойо» имел более узкий и длинный корпус и в результате — более высокую скорость при меньшей мощности машин. Мореходные торпедные корабли, имевшие поворотные торпедные аппараты на верхней палубе и скорострельную артиллерию немецкого производства.
Торпедно-канонерская лодка «Густаво Сампайо» — 1 ед.

«Густаво Сампайо» Арм 1893 искл. 1919

480 т, 60x6,1x2,6 м. ПМ - 2. 2000 л.с. = 18 уз. Эк. 60 чел. 2-102 мм, 4 МК, 3 ТА 356 мм надв.

Корабль популярного в конце XIX века в Англии типа, заложенный фирмой «Армстронг» под названием «Аврора». Переименован при покупке Бразилией в 1893 г.
Торпедно-канонерская лодка «Тирадентес» — 1 ед.
«Тирадентес» Арм 1893 искл.1919
800т, 50,3x9,1x3,3 м. ПМ - 2. 1650 л.с. = 14,5 уз. Эк. 110 чел. 4-120 мм, 3 МК, 2 ТА 356 мм надв.

В отличие от предыдущего типа «Тирадентес» имел сильное вооружение из скорострельных орудий фирмы «Армстронг». Мощная артиллерия и малая скорость делают его весьма близким к чистым канонерским лодкам. Построенный по специальному проекту на экспорт, корабль имел развитый рангоут, включавший бушприт и три мачты, но парусов не нес.

Торпедно-канонерские лодки типа «Томе» — 2 ед.





«Томе» (бывш. «Альмиранте Линч»), «Алькагуано» (бывш. «Альмиранте Конделл»)



710 т, 70,12x8,4x2,5 м. ПМ - 2, 4 ПК. 4500 л.с. = 20,5 уз., 150 т уг. Эк. 87 чел. 6 — 57 мм, 5 ТА 356 мм надв.



Построены в Англии фирмой «Лэйрд» в 1889 — 1890 гг. Имели стальной корпус и легкое бронирование на протяжении МО и КО. В 1900 г. модернизированы с установкой новых котлов и перевооружены. В 1910 г. переименованы в «Томе» и «Алькагуано». Еще одна торпедно-канонерская лодка аналогичного типа, но несколько большего размера («Альмиранте Симпсон») продана Эквадору в 1907 г.

[Gaden Gogi]

Брейййй този раздел на форума е втори след общите приказки по брой мнения, страничен наблюдател ще си помисли че много морски го раздаваме...а не е така.

[De Ruyeter]

Гоги, кажи какво е "Надежда", вместо да коментираш

[Gaden Gogi]

Слабо ме вълнува.

[De Ruyeter]

нищо, все пак го квалифицирай

[De Ruyeter]

Добре, макар , че спомагателните кораби като правило са преустроени от граждански, а не специална постройка

[Gaden Gogi]

вчера гледах едно много интересно японско анимационно филмче. Значи САЩ и Япония бяха разработили съвместно първата японска атомна подводница (САЩ - строят, Япония - плаща), която обаче беше секретна и официално беше част от американския 7ми флот но с японски екипаж. Капитана й обаче веднага след пускането й на вода спря да се подчинява на заповеди и почна едно преследване с американците, което бързо ескалира до сблъсък между японския и американския флот.

Като цяло беше доста екстремална алтернативна история, морския бой беше не съвсем реалистичен (но пък як ) и беше доста анти-американско и определено доста пристрастно. Интересно че се правят такива работи... обаче капитана на подводницата прави някакви страшни шашми в преследванията като цяло си струва да се види.

естественно в японското филмче са пропуснали този елементарен факт че не можеш просто да яхнеш подводницата, екипажът има нужда от доста дълга подготовка, е тя може да се проведе на други кораби ама пак изисква доста време преди корабът да стане боеспособен.

[Odzava]

---

E, и пак казвам че някои не четат-и как да тълкуваме тази насипана информация? За това казвам че като се заспори за даден корабп се получава бъркотия. Затова съм решил за себе си-както ги класифицира страната претежател такива са. Освен това няма нищо по-обективно от тактическото назначение на кораба. При нас "Надежда" е крайцер. А и какво да му се изхвърлям на игровия справочник Jane"-да напиша ли как е дал данните за английските линейни крайцери, или руските от типа Кронщат и т. н. и т. н.
И пак да се върнем на въпроса-НЯКОЙ ДА ИМА ЧЕРТЕЖИТЕ НА КОРАБА?

[popay_the_sailor]

Попитах Иван Алексиев, но той ги няма. Даде ми следния сьвет: да идем вьв Военно морския музей и там срещу заплащане може би ще ни ги дадат. Кажи адмирал-сан да действам ли по този начин, щото другата неделя може би ще го посетим за празника на ВМС.

[Odzava]

Никакви пари на тъпаците-това е моят девиз. Ще потърся в библиотеката книгата на Илия Илиев "Българския флот през вековете"-май така се казваше. Може там да ги има. Ако не ще мислим нещо-той музея нали скоро няма да го мърдат?

[Imperial]

Аз лично за пръв път чувам за тази идея за местенето му. Като се замисля, мястото на което е в момента е изключително скъпо и най-вероятно общината ще иска да го продаде, пък какво ги интересува че новото място е на майната си и потенциалните туристи няма въобще да се занимават да се мъкнат до там.

[Gaden Gogi]

То пък един музей...за чудо и приказ, направо на вторични суровини да го предават.