ПТЗ

[Gaden Gogi]

Понеже ми направиха забележка да се въздържам от изказвана на собственото си мнение тук ще се огранича просто да споделя някой разсъждение относно предимствата и недосттъците на широката и тясната ПТЗ. Трябва да уточне че при по-тясна ПТЗ се има предвид че противоторпеднат преграда е с по-голяма дебелина.
Дъбока ПТЗ
предимства
-по-голяма вероятност да бъдат защитени жизненоважните части на кораба.
недостатъци:
-необходими са специална компановка , преди всичкко на силовата уредба, по-пълни обводи в крайщата или специфична компановка на въоръжението за да се осигури еквивалентан защита.
- големи наводнени обеми при повреда (поради по голямата ширичина при еднаква площ на повредата обемът е по-голям), този ефект се засилва и от факта че за изравняване на крана ще се наложи да се наводнят аналогични по обем отсеци на противоположния борд, т.е. наблщдава се голяма загуба на водоизместване.
Плитка (относително по-плитка) ПТЗ
предимства:
- по голяма свобода при избирането на компановка на главните механизми и въоръжението.
-по-малък кренящ момент при повреди, по-ласо изравняване на крена.
недостатъци:
- относително по-слаба защита при еднаква дебелина на преградата.
-по-голяма маса при еднаква съпротивляемост.

[De Ruyeter]

хъм

Не винаги плитката ПТЗ е плитка, а дълбоката - дълбока.КГЭ, на принципа Джоб-74 е с няколко противоторпедни прегради с почти еднаква, дълбочината е 4.11.На Шарнохорст, макар и с по-тесен корпус дълбочината е 4.5м ПТЗ - една преграда от 45мм и една от 8мм
Бисмарк има същата ПТЗ като на Шарнхорст, но дълбочината е 5.5м в средата, а кораби от т.н.нар дълбок тип като амерканските с прегради по 16-19мм имат дълбочина по 5.6м, тоест разликата е незначителна като на Саут Дакота, Айова и Норт Каролина.Пульозе е отделе вид както и френската.Друг проблем е, че разчетената издръжливост на защита почти никога не отговаря.Бритаската, разчетена за торпеда с бойни глави с 454кг не издържа на японски 206 кг торпеда, американската 317 кг е разрушена от японско 300 кг торпедо.Немската 250 кг ТНТ издържа на 340 кг на британските разрушители, но краищата и валопроводите са слабозащитени

[Gaden Gogi]

Скоро очаквайте детайлен анализ на Потопяването на ПоУ, основно анализ на ефективността на неговото ПТЗ. До тогава се чувствайте свободни да плюете. Но внимавайте, аз съм събрал много примери.

[gollum]

Защо не обясните първо по-подробно какво точно представлява ПТЗ и каква естуркутрата й?

[De Ruyeter]

Аз мисля, че трябва да направя едно отклонение по отношение на Приннца - на него не му сдава ПТЗ-то, а изкривения крнщеейн на витлото.Няма лоши кораби, а некъдърни хора.Офицерът добре е изключил витлото, но после го пуска пак и то прави такива повреди в корпуса, че наводнява кърмовите отсеци....
По отношение на ПТЗ-то
Има стари кораби с були - "Р" клас, Куин Елизабет, ХУд, Рипълс, Ринаун, всички стари американски, всички стари японски -.Радликата е, че на американските отсеците са пълно- празно, пълно-празно и преградите са доста тънки понякога - по 9.5мм.На английските и японските са пълни със стоманени цилиндри, които подобряват устойчивостта и и вероятно торпедоустойчивостта
На новите линкори се забелязват няколко тенденци - изтъняване на поясната броня и превръщането й в част от противоторпедната преграда - тя стига до дъното - предпазва от гмуркащи се снаряди и торпеда - така е при Айова, Саут Дакота и Ямато.
Слоиста защита - няколко прегради, по тънки и една по-дебела - дълбоко разположени - Норт Каролина , КГV една дебела слоиста, но плитка - гъвкава
Единична дебела преграда - Бисмарк, Шарнхорст - 45мм пред тях има една от 8мм + дълбоко ПТЗ - 5.5м или 4.5м
Ришельо и Дюнкерк гума и прегради - доста ефективно широко 7му при Жан Бар 8+м
Литорио - Система Пульозе - два цилиндъра един в друг за поемана на взрива на теория ефективна на практика не заради нитовете - ниско качество

[valentor]

Смисълът на ПТЗ е да поеме ударната вълна от взривяването на торпедото, и въпреки причинените повреди корабът да продължи, макар и с намалена боеспособност.
Прилага се за големи кораби: ЛК, АВ, тежки/линейни крайцери
При по малките просто няма място за нея.

[valentor]

Италианската:

[De Ruyeter]

Зависи къде улучи торпедото.Ако е в средната част, където ПТЗ е най-широко повредите са минимални.Осве това основната цел на торпедото е да улучи под броневия пояс, а не в него.
В краищата, където корпусът се стеснява, за да се придаде по-хидродинамична форма на корпуса корабите винаги са по-уязвими.Може с торпеден удар да бъде заклинена и извадена кула от главния калибър.Примерно на Айовите в носа им е много тясно ПТЗ-то, но за щастие на американците никога не е изпитвано в бой.
Удебеленета кърма се прави при американските и японските кораби по друга причина да пази кърмовата кула - да има достатъчно пространство откъм бордовете.И за да не тежи прекомерно американците са я направили скеегова, което от своя страна е повлякло неприятна вибрация

[valentor]

Освен това основната цел на торпедото е да улучи под броневия пояс, а не в него.

Което означава, че удара върху броневият пояс е безрезултатен.
Ако обаче се продължи броневият пояс от ,вероятно, около 150 –200 мм до дъното то тогава следва, че торпеден удар при такава дебелина е безрезултатен.
Но теглото на бронята става прекомерно голямо.

[De Ruyeter]

Ухаа, 150-200мм???!!! :o Невъзможно, освен ако корабът не е от порядъка на 150 -200 000 тона.Иначе - да бордовите пояси изтъяват и сигат до дъното, но изтъняват - на чудовището Ямато до 75мм, на Айова, Саут Дакота са още по-тънки до към 31.75мм.Пред тях и за тях има и още прегради, които да поемат удара, защото иначе става лошо

[valentor]

Пламен, питането ми е : ако бронята е в този порядък ще ли е безрезултатен торпедният взрив

[De Ruyeter]

Не, тъй като торпедните прегради са направеени от гъвкава стомана, за да издържат на опън без да се счупят, да бъдат еластични - те са от от хомогенна стомана - немските от Ww - Wotan Weih, британските от D и НТ, Американските от STS.Бронята е предназначена да разбива снаряди, да ги неутрализира, а не торпеда.

[valentor]

Къде съм писал, че ще се разчупват торпеда ?
Да разбирам ли, че искаш да кажеш, че взрив ,ако ще и 700 кг.,може да “разчупи” 150-200 мм. броня ?

[De Ruyeter]

200мм.може и да не успее. Но по-тънката - да - това ще придизвика течове и оттам наводняване на корпуса.Освен това защо си говорим за невъзможни неща - ти би ли ми казал на кой кораб конструкторите предвиждат такава

[valentor]

Естествено, че няма.