В настоящата кратка статия съм се спрял на броненосците ²²-ри ранг, сравнения с класическите броненосци, въоръжени с 4х305мм, 12-16х152мм, броня 229-280мм, скорост 17-18 възла.
С приемането на Закона за военноморска отбрана от 1889 г. Великобритания поставя началото на т.нар. „двудържавен стандарт“ – тоест нейния флот – разбирай флотът от броненосци да се равнява на двата най-големи флота, които са и потенциални противници на Кралския флот. Към края на 80-те и началото на 90-те години двата най-силни флота са френския и руския. Макар и набираща военна и индустриална мощ, казейрова Германия все още не е разглеждана като противник, а и първия военноморски закон на Тирпиц е от 1898 г.
След като Великобритания започва да строи флот, естествено нейните талантливи конструктори се стремят да създадат броненосец, който да превъзхожда корабите на Франция и Русия по всички параматери. Основите се полагат с броненосците тип „Роял Соверин“ (7 ед.) – високобордни, мореходни, въоръжени с 4х343мм и 10х152мм скорострелни оръдия, скорост 16 възла (17.5 възла при форсаж на машините) и водоизместване от 14150 тона. Следващият клас, явяващ се развитие на „Роял Соверин“ става „Маджестик“ (9 ед.). Тук главният калибър е понижен на 305мм, но оръдието е по-мощно и с по-висока начална скорост, а и самата установка е по-лека. Броят на 152мм оръдия нараства до 12. Броненосците получават Харвеева броня, която позволява броневия пояс да покрия по-голяма част от кропуса, като има същата снарядоустойчивост. Вече главният пояс е 229мм срещу 356-457мм на „Роял Соверин“. Водоизместването на „Маждестик“ достига 16 000 тона, скоростта е 16 възла, като при форсирана тяга достигат 17 възла. Върхът в развитието на т.нар. „класически“ броненосци стават броненосците типове „Формидабъл“ и „Лондон“ – 14 480 тона, 4х305мм, 12х152мм, пояс по водолинията от крупова стомана от 229мм, скорост 18 възла. Общо са построени 8 единици. Така Великобритания са обзавежда за 15 години с 25 първокласни броненосеца. Какво е положението сред другите флотове?
Франция се ориентира към строителството на бюджетни броненосци с водоизместване от около 11-12 000 тона. Специфична особеност е използването на два главни калибъра – 305 и 274мм оръдия, дебел, но тънък пояс покриващ цялата водолиния и скорост от 17-17.5 възла. Типични представители са „Бренус“, „Карно“, „Карл Мартел“, „Жоригибери“, „Масена“.
Независимо от имперските си стремежи, Русия не успява на настигне Великобритания. Тя построява 3 броненосеца по 10 000 тона тип „Полтава“, които наподобяват на американските „Индиана“ и „Орегон“, със скорост от 16 възла, 4х305мм, 12х152мм оръдия. Други класически броненосци са „Потьомкин“ – 12 582 тона водоизместване, скорост 16.5 възла (форсаж до 17.5 възла), 4х305мм, 16х152мм оръдия, „Ретвизан“ - 4х305мм, 12х152мм оръдия, пояс 229 мм от крупова стомана, скорост 18 възла, който става база за построяване на американските броненосци от типа „Мейн“. Цесаревич е много добре защитен и въоръжен – отново класически броненосец – 4х305мм, 12х152мм, скорост 18 възла, броня 250мм, зад нея и 40мм противоторпедна преграда! Японските броненосци са строени във Великобритания и са клонинги на класовете „Маджестик“ – „Хацусе“ и „Яшима“, „Миказа“ – на „Лондон“, а „Асахи“ и „Шикишима“ – на „Формидабъл“ – тежки, мощно въоръжени бързоходни за времето си – 18 възла.
Ако изведем дефиниция за класически броненосецq то това е кораб въоръжен с 4х305мм оръдия, 12-16х152мм оръдия, пояс от 200-250мм (Крупова или Харвеева стомана) и скорост 17-18 възла.
Ако се забързаме 15-20 години в корабосторенето ще видим, че линейният крайцер в сравнение с дредноута е с по-тънка броня, по-висока с около 3-5 възла възла скорост и главен калибър равен на този на дредноутите или незначително по-малък.
Независимо от политиката на „двата кила“, Великобритания е пестелива държава и се ориентира към строителство на цели серии броненосци 2-ри ранг, които са по-добре въоръжени и защитени от броненосните крайцери, но им отстъпват по-скорост. В същото време те развиват скорост, превъзхождаща „класическите“ броненосци.
Първите „птички“ са броненосците тип „Сенчуриън“ (2 ед.). В сравнение с класическите броненосци тип „Роял Соверин“, с с които са заложени по едно и също време и влизат в строя едновременно, „Сенчуриън“ има водоизместване от 10 600 тона срещу 14 150 тона на „Роял Соверин“. Въоръжението се състои от 4х254мм и 10х120мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 229мм и е изработен от броня компаунд, аналогична на бронята използвана при „Роял Соверин“, с тази разлика, че при „Роял Соверин“ дебелината достига 356-457мм. Цената на „Сенчуриън“ е £540,090, на „Роял Соверин“ - £913,986. На изпитания „Сенчуриън“ достига 17.1 възла и 18.5 при форсиране на машините, което е 1 възел над скоростта на „Роял Соверин“. Неуморният Джаки Фишър много харесва този тип кораби и продължава да ходатайства за изграждането на флот от такива „бързоходни броненосци“. Пряк наследник на „Сенчуриън“ става броненосеца ²²-ри ранг „Ринаун“, който Фишър прави свой флагман докато командва Средиземноморската ескадра. Той е построен по времето на строителството на броненосците тип „Маджестик“ и би било интересно да се сравнят данните на двата класа. Маджестик има класическата схема от 4х305мм, 12х152мм оръдия, 229мм пояс от Харвеева стомана, скорост 16-17.5 възла и водоизместване от 16 000 тона. „Ринаун“ има водоизместване от 12 865 тона, 4х254мм, 10х152мм оръдия, 203мм пояс от Харвеева стомана. Скоростта при нормална тяга е 17.5 възла, при форсирана тяга достига 18.75-19 възла, което вече представлява 2 възла над скоростта на най-бързоходните кралски броненосци.
Появата на трите руски крайцера-броненосци тип „Пересвет“ (4х254мм, 11х152мм оръдия, 229-178мм Харвеева броня, скорост 18.5-18.7 възла) подтиква англичаните да отговорят с класа „Дънкан“ (6 ед.). Те превъзхождат руските кораби по всички параметри. Главният калибър е повишен до 305мм и е същия модел, който се използва на класовете „Формидабъл“ и „Лондон“. Вторият калибър са 12х152мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 178мм, но вече е изработен от крупова стомана, която по снарядоустойчивост е 15-20% по-висока от харвеевата стомана или 178мм пояс на „Дънкан“ е еквивалентен на 205-215мм пояс от харвеева стомана. Скоростта, подобно на линеен крайцер, отново нараства и вече стига 18.6 възла при нормална тяга и 19.4 възла при форсирана тяга. В сравнение с броненосците тип „Формидабъл“ това е около 1.5 над тяхната максимална скорост. Бронята обаче е по-слаба – 178мм на „Дънкан“ срещу 229мм на „Формадабъл“.
Сравнени с английските броненосни крайцери от 80-те години – класа „Орландо“, се забелязва, че те имат приблизително еднаква скорост с броненосците ²²-ри ранг, но им отстъпват по защита и въоръжение. Това ги превръща в лесна плячка на предшествениците на линейните крайцери. Броневият пояс на „Орландо“ е изработен от същия тип стомана – компаунд както на броненосците „Роял Соверин“ и „Сенчуриън“, но е по-тънък – 254мм срещу 229-305мм на „Сенчуриън“. Въоръжението на „Орландо“ включва 2х234мм оръдия и 10х152мм оръдия срещу 4х254мм и 10х120мм оръдия на „Сенчуриън“. Разочарованието на англичаните от последното поколение броненосни крайцери ги принуждава да прекратят строителството на нови единици, чак до 1898 г., когато се появяват броненосните крайцери тип „Креси“ (6 ед.), които са крайцерска версия на броненосците „Формидабъл“ и „Лондон“. Сравнени със съвременниците им – броненосците 2-ри клас „Дънкан“, те са с 1-5 - 2 възла по-бързоходни, но с малък главен калибър (234мм срещу 305мм) и по-тънка, крайцерска броня от 152мм срещу 178мм вертикална броня на „Дънкан“. И двата бойни кораба получават закалена по метода на Круп броня, която се счита за най-съвършенната към края на 19 и началото на 20 век.
Отчитайки бързият ръст на броненосните флотове в целия свят Кралския флот се опитва да запази лидерската си позиция, което не е лесно. Решено е да се разработи „бюджетен“ тип броненосец, който да има огневата мощ на класа „Маджестик“ и скоростта на броненосеца ²²-ри ранг (линеен крайцер) „Ринаун“. Серията е била предвидена за служба в далекоизточните станции на Обединеното кралство. Така се ражда класа „Канопус“ (6 ед.) тяхното въоръжение е от 4х305мм, 12 152мм оръдия, скоростта е 18 възла, малко по-бавен от „Ринаун“, но по-бърз от „Маджестик“. Защитата от 152мм Крупова броня на пояса е еквивалентна на около 180мм Харвеева стомана, като по този начин превръщат броненосците от този тип в прилични защитени убийци на броненосни крайцери. Как стоят нещата в другите флотове?
Франция не се стреми към океанско господство и тя не строи броненосци втори ранг освен странния хибрид между монитор и броненосец „Анри ²V“. Русия прави един неудачен опит с броненосците тип „Пересвет“, които освен че са защитени на малка площ и бързо излизат от строя поради използваните от японците мощни фугасни снаряди пълни с шимоза, а така също и поради ниската си скорост. На изпитанията те достигат проектната от 18.5 възла, но в реални бойни условия тяхната скорост не надхвърля 17.5-18 възла, което автоматично ги приравнява на скоростта на класическите броненосци, но с по-слабо въоръжение и защита.
За разлика от „владетелката на моретата“ за Италия е достатъчно да владее само Средиземно море. Италианските броненосци се отличават с висока скорост, по-тънка броня и умерено въоръжение. През 1884-85 г. са заложени броненосците „Ре Умберто“, „Сицилия“ и „Сардиния“. Въоръжени със солидна артилерия от главния калибър – 4х343мм оръдия, 8х152мм и 16х120мм оръдия те имат символична защита – 102мм броневи пояс, подкрепен от 76мм скосена палуба. Някои военноморски специалисти иронично ги наричат „бронепалубни“ броненосци. Техният конструктор – Бенедето Брин принася в бронята в жертва на скоростта – това да ви напомня за линейните крайцери? Скоростта на италианските гиганти е огромна за времето си – 18.5 възла при нормален ход и 20.1-20.3 възла при форсиран ход! Дори и броненосните крайцери от тази епоха не развиват такава скорост!
При следващия клас броненосци се запазва тенденцията за строителство на скоростни кораби. „Амиралио ди Сен Бон“ (2 ед.) са близки по технически харатеристики до типа „Сенчуриън“ и тяхната усъвършенствана версия – „Ринаун“. Със своите 4х254мм оръдия, 8х152мм и 8х120мм противоминни оръдия „Амиралио ди Сен Бон“ е солидно въоръжен броненосец 2-ри клас. Броневият пояс е с дебелина 254мм и е изработен от стомана, закалена по метода на Харви. Скоростта е също еквивалентна на класа „Ринаун“ – 18.3 възла, но е крачка назад в сравнение с „Ре Умберто“. Ниският надводен борд се отразява отрицателно на мореходността, особено на високи скорости. Умереното водоизместване от 9800-10 100 тона ги доближава още повече до броненосните крайцери. Например японските броненосни крайцери от същия период – 1897-1900 г. класове „Асама“, „Ивате“, „Якумо“ имат водоизместване от 9800-9900 тона, скорост от около 20 възла и главен калибър от 4х203мм и 14х152мм оръдия.
Следващият клас броненосци въплъщават идеите на италианците за скоростен броненосец или по-скоро линеен крайцер от броненосната епоха е „Реджина Маргарита“ (2 ед.) построени в периода 1898-1905 г. Въоръжението на тези крайцери-броненосци е изключително мощно и те изпреварават съвременниците си. Освен традиционните 4х305/40 оръдия и 12х152/40 оръдия, които стават класически противоминен калибър в преобладаващата част от броненосците по света, те за първи път разполагат и с 4х203/45 оръдия. Такъв калибър оръдия англичаните монтират едва на броненосците „Кинг Едуард V²²“, които влизат в строя 1905-07 г. Бронята е сравнително тънка – 152мм колкото на броненосците тип „Канопус“, броненосните крайцери „Креси“ и „Дрейк“, но за разлика от бронята на последните е изработена от стомана „Харви“, не от по-снарядоустойчивата крупова стомана. В скоростта разликата е особено чувствителна. Двата италиански броненосеца (линейни крайцера) с лекота развиват 20 възла, с което се доближават плътно до скоростта на броненосните крайцери. За справка броненосните крайцер тип „Гарибалди“ развиват 20-20.5 възла, германският „Фюрст Бисмарк“ – 18.7 възла, руските броненосни крайцери „Рюрик“ (18.5 възла), „Россия“ – 19.2 възла, а най-съвършенния завършен малко по-рано от „Реджина Маргарита“ „Громобой“ едва 20.1 възла, като са несравнимо по-слабо въоръжени. Френските броненосни крайцери като „Дюпои де Лом“, „Адмирал Шарние“, „Потьо“, са доста бавноходни и дават едва по 19-19.5 възла. Едва големият броненосен крайцер „Жана д’Арк“ с водоизместване от 12 000 тона успява да премине 21 възловата граница, но е далеч по-слабо въоръжен от италианския си опонент (2х194мм оръдия, 14х138мм оръдия).
Макар и затворена от тесния Отрантски проток Австро-Унгария е особено загрижени от бързия ръст на италианския флот. Основа на нейната военноморска доктрина е защита на бреговете й чрез бързоходни броненосци втори ранг и броненосни крайцери. Любопитна подробност на австро-унгарската корабостроителна школа е, че броненосните крайцери и броненосците са много близки по въоръжение, скорост и защита. Например броненосците тип „Хабсбург“ (3 ед.) заложени в периода 1899-1901 г. и влезли в строя 1902-1904 г. са с водоизместване 8232 тона, въоръжени са с 3х240мм оръдия и 12х152мм оръдия в двойни каземати. Вертикалната броня е с дебелина 220мм. На изпитанията броненосците-крайцери развиват скорост от 19.65-19.85 възла, което ги изравнява с бързоходните италиански броненосци от типа „Реджина Маргерита“. В същото време те значително отстъпват на италианските си аналози по въоръжение. Съвсем близък по въоръжение до „Хабсубрг“ е броненоносния крайцер Кайзер Карл VI, който се явява развитие на броненосния крайцер „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“. Заложен през 1896 г., той влиза в строя през 1900 г. Въоръжението му включва 2х240мм, 8х150мм оръдия. Поясната броня е еквивалнтна по дебелина с тази на класа „Хабсбург“ – 170-220мм! Скоростта е незначително по-висока – 20.8 възла или 1 възел повече от „Хабсубрг“.
Следващото поколение австроунгарски броненосци „Ерцхерцог Карл“ продължават линията на развитие на „Хабсубрг“. Броят на главния калибър е увеличен от 3 на 4х240мм оръдия. Спомагателният калибър претърпява най-значителни промени и е увеличен до 190мм, като по този начин австрийците успяват да създадат кораб, отговарящ на изискванията на адмирал Джеки Фишър – въоръжен с „най-леките от тежките оръдия и най-тежките от леките оръдия“. Бородовата броня е незначително намалена като дебелина и достига до 210мм. По австрийска традиция броненосците са изключително бързоходни – 20.5 възла. При сравнително малкото им водоизместване от 10 472 тона, те по-скоро биха могли да се класифицират като броненосни крайцери отколокото като пълноценни линейни кораби.
Крайцерската версия на Erzherzog Karl става броненосния крайцер „Санкт Георг“. Заложен през 1901 г., влиза в строя през 1905 г. Въоръжението е два пъти по-слабо като количество от това на Erzherzog Karl - 2х240мм и 5х190мм оръдия, но защитата (210мм на пояса) и скоростта от 22 възла го превръщат в един от най-добре защитените малки броненосни крайцери в света.
По същото време във Великобритания са построени два бързоходни броненосеца, които е трябвало да станат част от флота на Чили, но впоследствие южноамериканската държава отказва поръчката. Корабите получават имената „Трайъмф“ и „Суифтшуър“. Те са заложени през 1902 г. и са завършени през 1904 г. Водоизместването им е малко по-голямо от това „Ерцхерцог Карл“ – 12 175 тона. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия и 14х190мм оръдия. Английските оръдия разполагат с две оръдия повече от противоминния калибър, но тяхната броня е малко по-тънка – 178мм срещу 210мм на австрийските си събратя. Скоростта е на ниво – 19.5 възла при нормално натоварване на машините и 20.1 възла при форсаж на машините.
В началото на 20 век се забелязва тенденция на припокриване на техническите характеристики между броненосците ²²-ри ранг и броненосните крайцери. Това става особено ярко изразено за поколението кораби завършени по време и непосредствено след Руско-японската война (1904-1905 г.). Японското командване се убеждава, че наличието на бързоходно крило от добре защитени броненосни крайцери е изиграло решаваща роля в битката при Цушима. Заложени са 2 броненосни крайцера „Цукуба“ и „Икома“. Тяхното въоръжение е вече на нивото на класическите броненосци – 4х305мм и 12х152мм оръдия. Бронята се запазва на нивото на броненосните крайцери от типа „Асама“, „Якумо“ и „Ивате“. Тя е аналогична на защитата на бързоходните английски броненосци ²²-ри ранг „Дънкан“ и „Трайъмф“ – 178мм. Скоростта се запазва на нивото на японските броненосни крайцери – 21 възла, не впечатлява, но от друга страна надхвърля скоростта развивана от броненосците 2-ри ранг 5-6 години назад. Втората двойка японски броненосни крайцери – „Курама“ и „Икома“ имат същата защита и скорост като предходната „Цукуба“, но въоръжението става ощо по-мощно – 4х305мм, 8х203мм оръдия и 14х120мм оръдия. Някои специалисти ги класифицират като полулинейни крайцери.
Построеният във Великобритания по поръчка на Русия „Рюрик“ ²² също е сериозен напредък за кораб от додредноутната епоха. Макар че главният му калибър е същият като на класа „Пересвет“ – 4х254мм, вторият главен калибър включва 8х203мм оръдия, а противоминния – 20х120мм. Броневият му пояс от 152мм е класически за английската корабостроителна школа, която поставя такива брони и на всички свои броненосни крайцери, включително и на броненосци като „Канопус“. Скоростта е умерена – 21 възла, но далеч надхвърляща 18 възла на крайцерите-броненосци от класа „Пересвет“.
Отвъд океана САЩ залагат амбициозна корабостроителна програма от 10 броненосни крайцера. Докато Първите 6 тип „Пенсилвания“ притежават характеристиките на типичен броненосен крайцер – главен калибър 4х203мм оръдия, 14х152мм (аналогична на японските броненосни крайцери батарея), броневи пояс от 152мм и скорост от 22 възла, то вторите четири броненосни крайцера тип „Тенеси“ носят чертите на скоростни броненосци. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия, 16х152мм. Вертикалната броня е малко по-тънка – 127мм, но пък тази на скосовете на палубата е удебелена и достига до 76-102мм, с което се компенсира по слабата бордова защита. Скоростта се запазва на същото ниво.
Последните два класа италиански броненосни крайцери – „Амалфи“ и „Пиза“ трудно могат да бъдат отличени от броненосците ²²-ри ранг. Въроъжението е изключително мощно - 4х254мм, 8х190мм, скоростта е 23 възла, а бронята е 200мм. Като защита средиземноморските броненосни крайцери са по-добре защитени дори от новопоявилите се английски линейни крайцери типове „Инвинсибъл“ и „Индефатигейбъл“. Липсата на централизирана система за управление на огъня, както и унифициран главен калибър прави всички тези прекрасни кораби морално остарели.
В крайна сметка може да се обобщи, че последното поколение броненосни крайцери с характеристики на бързоходни броненосци се строят в Япония, Италия, САЩ, Русия. Главният им калибър варира между 254мм и 305мм, броневия пояс – 152-200мм, а скоростта – 21-22 възла). Други държави като Германия, Великобритания, Франция предпочитат броненосните им крайцери да запазят „крайцерските“ си характеристики – по-висока скорост и по-малък главен калибър –„Блюхер“ (24 възла, 12х210мм оръдия), „Минотавър“ (23.5 възла, 4х234мм, 10х190мм оръдия), „Едгар Кине“, „Жюл Мишле“ (14х194мм, скорост 23-24 възла).
С приемането на Закона за военноморска отбрана от 1889 г. Великобритания поставя началото на т.нар. „двудържавен стандарт“ – тоест нейния флот – разбирай флотът от броненосци да се равнява на двата най-големи флота, които са и потенциални противници на Кралския флот. Към края на 80-те и началото на 90-те години двата най-силни флота са френския и руския. Макар и набираща военна и индустриална мощ, казейрова Германия все още не е разглеждана като противник, а и първия военноморски закон на Тирпиц е от 1898 г.
След като Великобритания започва да строи флот, естествено нейните талантливи конструктори се стремят да създадат броненосец, който да превъзхожда корабите на Франция и Русия по всички параматери. Основите се полагат с броненосците тип „Роял Соверин“ (7 ед.) – високобордни, мореходни, въоръжени с 4х343мм и 10х152мм скорострелни оръдия, скорост 16 възла (17.5 възла при форсаж на машините) и водоизместване от 14150 тона. Следващият клас, явяващ се развитие на „Роял Соверин“ става „Маджестик“ (9 ед.). Тук главният калибър е понижен на 305мм, но оръдието е по-мощно и с по-висока начална скорост, а и самата установка е по-лека. Броят на 152мм оръдия нараства до 12. Броненосците получават Харвеева броня, която позволява броневия пояс да покрия по-голяма част от кропуса, като има същата снарядоустойчивост. Вече главният пояс е 229мм срещу 356-457мм на „Роял Соверин“. Водоизместването на „Маждестик“ достига 16 000 тона, скоростта е 16 възла, като при форсирана тяга достигат 17 възла. Върхът в развитието на т.нар. „класически“ броненосци стават броненосците типове „Формидабъл“ и „Лондон“ – 14 480 тона, 4х305мм, 12х152мм, пояс по водолинията от крупова стомана от 229мм, скорост 18 възла. Общо са построени 8 единици. Така Великобритания са обзавежда за 15 години с 25 първокласни броненосеца. Какво е положението сред другите флотове?
Франция се ориентира към строителството на бюджетни броненосци с водоизместване от около 11-12 000 тона. Специфична особеност е използването на два главни калибъра – 305 и 274мм оръдия, дебел, но тънък пояс покриващ цялата водолиния и скорост от 17-17.5 възла. Типични представители са „Бренус“, „Карно“, „Карл Мартел“, „Жоригибери“, „Масена“.
Независимо от имперските си стремежи, Русия не успява на настигне Великобритания. Тя построява 3 броненосеца по 10 000 тона тип „Полтава“, които наподобяват на американските „Индиана“ и „Орегон“, със скорост от 16 възла, 4х305мм, 12х152мм оръдия. Други класически броненосци са „Потьомкин“ – 12 582 тона водоизместване, скорост 16.5 възла (форсаж до 17.5 възла), 4х305мм, 16х152мм оръдия, „Ретвизан“ - 4х305мм, 12х152мм оръдия, пояс 229 мм от крупова стомана, скорост 18 възла, който става база за построяване на американските броненосци от типа „Мейн“. Цесаревич е много добре защитен и въоръжен – отново класически броненосец – 4х305мм, 12х152мм, скорост 18 възла, броня 250мм, зад нея и 40мм противоторпедна преграда! Японските броненосци са строени във Великобритания и са клонинги на класовете „Маджестик“ – „Хацусе“ и „Яшима“, „Миказа“ – на „Лондон“, а „Асахи“ и „Шикишима“ – на „Формидабъл“ – тежки, мощно въоръжени бързоходни за времето си – 18 възла.
Ако изведем дефиниция за класически броненосецq то това е кораб въоръжен с 4х305мм оръдия, 12-16х152мм оръдия, пояс от 200-250мм (Крупова или Харвеева стомана) и скорост 17-18 възла.
Ако се забързаме 15-20 години в корабосторенето ще видим, че линейният крайцер в сравнение с дредноута е с по-тънка броня, по-висока с около 3-5 възла възла скорост и главен калибър равен на този на дредноутите или незначително по-малък.
Независимо от политиката на „двата кила“, Великобритания е пестелива държава и се ориентира към строителство на цели серии броненосци 2-ри ранг, които са по-добре въоръжени и защитени от броненосните крайцери, но им отстъпват по-скорост. В същото време те развиват скорост, превъзхождаща „класическите“ броненосци.
Първите „птички“ са броненосците тип „Сенчуриън“ (2 ед.). В сравнение с класическите броненосци тип „Роял Соверин“, с с които са заложени по едно и също време и влизат в строя едновременно, „Сенчуриън“ има водоизместване от 10 600 тона срещу 14 150 тона на „Роял Соверин“. Въоръжението се състои от 4х254мм и 10х120мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 229мм и е изработен от броня компаунд, аналогична на бронята използвана при „Роял Соверин“, с тази разлика, че при „Роял Соверин“ дебелината достига 356-457мм. Цената на „Сенчуриън“ е £540,090, на „Роял Соверин“ - £913,986. На изпитания „Сенчуриън“ достига 17.1 възла и 18.5 при форсиране на машините, което е 1 възел над скоростта на „Роял Соверин“. Неуморният Джаки Фишър много харесва този тип кораби и продължава да ходатайства за изграждането на флот от такива „бързоходни броненосци“. Пряк наследник на „Сенчуриън“ става броненосеца ²²-ри ранг „Ринаун“, който Фишър прави свой флагман докато командва Средиземноморската ескадра. Той е построен по времето на строителството на броненосците тип „Маджестик“ и би било интересно да се сравнят данните на двата класа. Маджестик има класическата схема от 4х305мм, 12х152мм оръдия, 229мм пояс от Харвеева стомана, скорост 16-17.5 възла и водоизместване от 16 000 тона. „Ринаун“ има водоизместване от 12 865 тона, 4х254мм, 10х152мм оръдия, 203мм пояс от Харвеева стомана. Скоростта при нормална тяга е 17.5 възла, при форсирана тяга достига 18.75-19 възла, което вече представлява 2 възла над скоростта на най-бързоходните кралски броненосци.
Появата на трите руски крайцера-броненосци тип „Пересвет“ (4х254мм, 11х152мм оръдия, 229-178мм Харвеева броня, скорост 18.5-18.7 възла) подтиква англичаните да отговорят с класа „Дънкан“ (6 ед.). Те превъзхождат руските кораби по всички параметри. Главният калибър е повишен до 305мм и е същия модел, който се използва на класовете „Формидабъл“ и „Лондон“. Вторият калибър са 12х152мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 178мм, но вече е изработен от крупова стомана, която по снарядоустойчивост е 15-20% по-висока от харвеевата стомана или 178мм пояс на „Дънкан“ е еквивалентен на 205-215мм пояс от харвеева стомана. Скоростта, подобно на линеен крайцер, отново нараства и вече стига 18.6 възла при нормална тяга и 19.4 възла при форсирана тяга. В сравнение с броненосците тип „Формидабъл“ това е около 1.5 над тяхната максимална скорост. Бронята обаче е по-слаба – 178мм на „Дънкан“ срещу 229мм на „Формадабъл“.
Сравнени с английските броненосни крайцери от 80-те години – класа „Орландо“, се забелязва, че те имат приблизително еднаква скорост с броненосците ²²-ри ранг, но им отстъпват по защита и въоръжение. Това ги превръща в лесна плячка на предшествениците на линейните крайцери. Броневият пояс на „Орландо“ е изработен от същия тип стомана – компаунд както на броненосците „Роял Соверин“ и „Сенчуриън“, но е по-тънък – 254мм срещу 229-305мм на „Сенчуриън“. Въоръжението на „Орландо“ включва 2х234мм оръдия и 10х152мм оръдия срещу 4х254мм и 10х120мм оръдия на „Сенчуриън“. Разочарованието на англичаните от последното поколение броненосни крайцери ги принуждава да прекратят строителството на нови единици, чак до 1898 г., когато се появяват броненосните крайцери тип „Креси“ (6 ед.), които са крайцерска версия на броненосците „Формидабъл“ и „Лондон“. Сравнени със съвременниците им – броненосците 2-ри клас „Дънкан“, те са с 1-5 - 2 възла по-бързоходни, но с малък главен калибър (234мм срещу 305мм) и по-тънка, крайцерска броня от 152мм срещу 178мм вертикална броня на „Дънкан“. И двата бойни кораба получават закалена по метода на Круп броня, която се счита за най-съвършенната към края на 19 и началото на 20 век.
Отчитайки бързият ръст на броненосните флотове в целия свят Кралския флот се опитва да запази лидерската си позиция, което не е лесно. Решено е да се разработи „бюджетен“ тип броненосец, който да има огневата мощ на класа „Маджестик“ и скоростта на броненосеца ²²-ри ранг (линеен крайцер) „Ринаун“. Серията е била предвидена за служба в далекоизточните станции на Обединеното кралство. Така се ражда класа „Канопус“ (6 ед.) тяхното въоръжение е от 4х305мм, 12 152мм оръдия, скоростта е 18 възла, малко по-бавен от „Ринаун“, но по-бърз от „Маджестик“. Защитата от 152мм Крупова броня на пояса е еквивалентна на около 180мм Харвеева стомана, като по този начин превръщат броненосците от този тип в прилични защитени убийци на броненосни крайцери. Как стоят нещата в другите флотове?
Франция не се стреми към океанско господство и тя не строи броненосци втори ранг освен странния хибрид между монитор и броненосец „Анри ²V“. Русия прави един неудачен опит с броненосците тип „Пересвет“, които освен че са защитени на малка площ и бързо излизат от строя поради използваните от японците мощни фугасни снаряди пълни с шимоза, а така също и поради ниската си скорост. На изпитанията те достигат проектната от 18.5 възла, но в реални бойни условия тяхната скорост не надхвърля 17.5-18 възла, което автоматично ги приравнява на скоростта на класическите броненосци, но с по-слабо въоръжение и защита.
За разлика от „владетелката на моретата“ за Италия е достатъчно да владее само Средиземно море. Италианските броненосци се отличават с висока скорост, по-тънка броня и умерено въоръжение. През 1884-85 г. са заложени броненосците „Ре Умберто“, „Сицилия“ и „Сардиния“. Въоръжени със солидна артилерия от главния калибър – 4х343мм оръдия, 8х152мм и 16х120мм оръдия те имат символична защита – 102мм броневи пояс, подкрепен от 76мм скосена палуба. Някои военноморски специалисти иронично ги наричат „бронепалубни“ броненосци. Техният конструктор – Бенедето Брин принася в бронята в жертва на скоростта – това да ви напомня за линейните крайцери? Скоростта на италианските гиганти е огромна за времето си – 18.5 възла при нормален ход и 20.1-20.3 възла при форсиран ход! Дори и броненосните крайцери от тази епоха не развиват такава скорост!
При следващия клас броненосци се запазва тенденцията за строителство на скоростни кораби. „Амиралио ди Сен Бон“ (2 ед.) са близки по технически харатеристики до типа „Сенчуриън“ и тяхната усъвършенствана версия – „Ринаун“. Със своите 4х254мм оръдия, 8х152мм и 8х120мм противоминни оръдия „Амиралио ди Сен Бон“ е солидно въоръжен броненосец 2-ри клас. Броневият пояс е с дебелина 254мм и е изработен от стомана, закалена по метода на Харви. Скоростта е също еквивалентна на класа „Ринаун“ – 18.3 възла, но е крачка назад в сравнение с „Ре Умберто“. Ниският надводен борд се отразява отрицателно на мореходността, особено на високи скорости. Умереното водоизместване от 9800-10 100 тона ги доближава още повече до броненосните крайцери. Например японските броненосни крайцери от същия период – 1897-1900 г. класове „Асама“, „Ивате“, „Якумо“ имат водоизместване от 9800-9900 тона, скорост от около 20 възла и главен калибър от 4х203мм и 14х152мм оръдия.
Следващият клас броненосци въплъщават идеите на италианците за скоростен броненосец или по-скоро линеен крайцер от броненосната епоха е „Реджина Маргарита“ (2 ед.) построени в периода 1898-1905 г. Въоръжението на тези крайцери-броненосци е изключително мощно и те изпреварават съвременниците си. Освен традиционните 4х305/40 оръдия и 12х152/40 оръдия, които стават класически противоминен калибър в преобладаващата част от броненосците по света, те за първи път разполагат и с 4х203/45 оръдия. Такъв калибър оръдия англичаните монтират едва на броненосците „Кинг Едуард V²²“, които влизат в строя 1905-07 г. Бронята е сравнително тънка – 152мм колкото на броненосците тип „Канопус“, броненосните крайцери „Креси“ и „Дрейк“, но за разлика от бронята на последните е изработена от стомана „Харви“, не от по-снарядоустойчивата крупова стомана. В скоростта разликата е особено чувствителна. Двата италиански броненосеца (линейни крайцера) с лекота развиват 20 възла, с което се доближават плътно до скоростта на броненосните крайцери. За справка броненосните крайцер тип „Гарибалди“ развиват 20-20.5 възла, германският „Фюрст Бисмарк“ – 18.7 възла, руските броненосни крайцери „Рюрик“ (18.5 възла), „Россия“ – 19.2 възла, а най-съвършенния завършен малко по-рано от „Реджина Маргарита“ „Громобой“ едва 20.1 възла, като са несравнимо по-слабо въоръжени. Френските броненосни крайцери като „Дюпои де Лом“, „Адмирал Шарние“, „Потьо“, са доста бавноходни и дават едва по 19-19.5 възла. Едва големият броненосен крайцер „Жана д’Арк“ с водоизместване от 12 000 тона успява да премине 21 възловата граница, но е далеч по-слабо въоръжен от италианския си опонент (2х194мм оръдия, 14х138мм оръдия).
Макар и затворена от тесния Отрантски проток Австро-Унгария е особено загрижени от бързия ръст на италианския флот. Основа на нейната военноморска доктрина е защита на бреговете й чрез бързоходни броненосци втори ранг и броненосни крайцери. Любопитна подробност на австро-унгарската корабостроителна школа е, че броненосните крайцери и броненосците са много близки по въоръжение, скорост и защита. Например броненосците тип „Хабсбург“ (3 ед.) заложени в периода 1899-1901 г. и влезли в строя 1902-1904 г. са с водоизместване 8232 тона, въоръжени са с 3х240мм оръдия и 12х152мм оръдия в двойни каземати. Вертикалната броня е с дебелина 220мм. На изпитанията броненосците-крайцери развиват скорост от 19.65-19.85 възла, което ги изравнява с бързоходните италиански броненосци от типа „Реджина Маргерита“. В същото време те значително отстъпват на италианските си аналози по въоръжение. Съвсем близък по въоръжение до „Хабсубрг“ е броненоносния крайцер Кайзер Карл VI, който се явява развитие на броненосния крайцер „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“. Заложен през 1896 г., той влиза в строя през 1900 г. Въоръжението му включва 2х240мм, 8х150мм оръдия. Поясната броня е еквивалнтна по дебелина с тази на класа „Хабсбург“ – 170-220мм! Скоростта е незначително по-висока – 20.8 възла или 1 възел повече от „Хабсубрг“.
Следващото поколение австроунгарски броненосци „Ерцхерцог Карл“ продължават линията на развитие на „Хабсубрг“. Броят на главния калибър е увеличен от 3 на 4х240мм оръдия. Спомагателният калибър претърпява най-значителни промени и е увеличен до 190мм, като по този начин австрийците успяват да създадат кораб, отговарящ на изискванията на адмирал Джеки Фишър – въоръжен с „най-леките от тежките оръдия и най-тежките от леките оръдия“. Бородовата броня е незначително намалена като дебелина и достига до 210мм. По австрийска традиция броненосците са изключително бързоходни – 20.5 възла. При сравнително малкото им водоизместване от 10 472 тона, те по-скоро биха могли да се класифицират като броненосни крайцери отколокото като пълноценни линейни кораби.
Крайцерската версия на Erzherzog Karl става броненосния крайцер „Санкт Георг“. Заложен през 1901 г., влиза в строя през 1905 г. Въоръжението е два пъти по-слабо като количество от това на Erzherzog Karl - 2х240мм и 5х190мм оръдия, но защитата (210мм на пояса) и скоростта от 22 възла го превръщат в един от най-добре защитените малки броненосни крайцери в света.
По същото време във Великобритания са построени два бързоходни броненосеца, които е трябвало да станат част от флота на Чили, но впоследствие южноамериканската държава отказва поръчката. Корабите получават имената „Трайъмф“ и „Суифтшуър“. Те са заложени през 1902 г. и са завършени през 1904 г. Водоизместването им е малко по-голямо от това „Ерцхерцог Карл“ – 12 175 тона. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия и 14х190мм оръдия. Английските оръдия разполагат с две оръдия повече от противоминния калибър, но тяхната броня е малко по-тънка – 178мм срещу 210мм на австрийските си събратя. Скоростта е на ниво – 19.5 възла при нормално натоварване на машините и 20.1 възла при форсаж на машините.
В началото на 20 век се забелязва тенденция на припокриване на техническите характеристики между броненосците ²²-ри ранг и броненосните крайцери. Това става особено ярко изразено за поколението кораби завършени по време и непосредствено след Руско-японската война (1904-1905 г.). Японското командване се убеждава, че наличието на бързоходно крило от добре защитени броненосни крайцери е изиграло решаваща роля в битката при Цушима. Заложени са 2 броненосни крайцера „Цукуба“ и „Икома“. Тяхното въоръжение е вече на нивото на класическите броненосци – 4х305мм и 12х152мм оръдия. Бронята се запазва на нивото на броненосните крайцери от типа „Асама“, „Якумо“ и „Ивате“. Тя е аналогична на защитата на бързоходните английски броненосци ²²-ри ранг „Дънкан“ и „Трайъмф“ – 178мм. Скоростта се запазва на нивото на японските броненосни крайцери – 21 възла, не впечатлява, но от друга страна надхвърля скоростта развивана от броненосците 2-ри ранг 5-6 години назад. Втората двойка японски броненосни крайцери – „Курама“ и „Икома“ имат същата защита и скорост като предходната „Цукуба“, но въоръжението става ощо по-мощно – 4х305мм, 8х203мм оръдия и 14х120мм оръдия. Някои специалисти ги класифицират като полулинейни крайцери.
Построеният във Великобритания по поръчка на Русия „Рюрик“ ²² също е сериозен напредък за кораб от додредноутната епоха. Макар че главният му калибър е същият като на класа „Пересвет“ – 4х254мм, вторият главен калибър включва 8х203мм оръдия, а противоминния – 20х120мм. Броневият му пояс от 152мм е класически за английската корабостроителна школа, която поставя такива брони и на всички свои броненосни крайцери, включително и на броненосци като „Канопус“. Скоростта е умерена – 21 възла, но далеч надхвърляща 18 възла на крайцерите-броненосци от класа „Пересвет“.
Отвъд океана САЩ залагат амбициозна корабостроителна програма от 10 броненосни крайцера. Докато Първите 6 тип „Пенсилвания“ притежават характеристиките на типичен броненосен крайцер – главен калибър 4х203мм оръдия, 14х152мм (аналогична на японските броненосни крайцери батарея), броневи пояс от 152мм и скорост от 22 възла, то вторите четири броненосни крайцера тип „Тенеси“ носят чертите на скоростни броненосци. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия, 16х152мм. Вертикалната броня е малко по-тънка – 127мм, но пък тази на скосовете на палубата е удебелена и достига до 76-102мм, с което се компенсира по слабата бордова защита. Скоростта се запазва на същото ниво.
Последните два класа италиански броненосни крайцери – „Амалфи“ и „Пиза“ трудно могат да бъдат отличени от броненосците ²²-ри ранг. Въроъжението е изключително мощно - 4х254мм, 8х190мм, скоростта е 23 възла, а бронята е 200мм. Като защита средиземноморските броненосни крайцери са по-добре защитени дори от новопоявилите се английски линейни крайцери типове „Инвинсибъл“ и „Индефатигейбъл“. Липсата на централизирана система за управление на огъня, както и унифициран главен калибър прави всички тези прекрасни кораби морално остарели.
В крайна сметка може да се обобщи, че последното поколение броненосни крайцери с характеристики на бързоходни броненосци се строят в Япония, Италия, САЩ, Русия. Главният им калибър варира между 254мм и 305мм, броневия пояс – 152-200мм, а скоростта – 21-22 възла). Други държави като Германия, Великобритания, Франция предпочитат броненосните им крайцери да запазят „крайцерските“ си характеристики – по-висока скорост и по-малък главен калибър –„Блюхер“ (24 възла, 12х210мм оръдия), „Минотавър“ (23.5 възла, 4х234мм, 10х190мм оръдия), „Едгар Кине“, „Жюл Мишле“ (14х194мм, скорост 23-24 възла).