Скъпи съфорумци, имам към вас един въпрос, чийто отговор търся от доста време. При четене на западни извори (предимно от 13-15 век) неколкократно попадам на название, което на латински звучи като lignum и което според мен се отнася за специфичен морски съд, използван за военни цели. Lignum буквално се превежда като "дърво" или "дъска", "талпа", но смисълът на текстовете често категорично изключва подобно тълкуване. От друга страна е ясно, че става въпрос за морски съд, който при това е използван за военни цели (пиратски и корсарски нападения) и то най-вече от турските пирати. Аз лично имам спомен, че някъде съм чел за "линове" и че в случая това бяха сравнително големи речни съдове, задвижвани с гребла. Някой може ли да ми даде по-точно определение за това какво представляват линовете и/или препратка към текст, в който основните им характеристики са описани по-подробно?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Лин и линове?
Collapse
X
-
Лин и линове?
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяМаркери: Никакви
-
Терминът, може би, е нарицателно за плавателен съд. В този блог https://galea-galley.livejournal.com/ авторът го цитира на два пъти:Особое внимание уделялось тем, кто участвовал в постройке или оснащении военных галер, или как их называли госпитальеры того времени – lignum armatum , или становился членом их экипажей.Эта статья определяет, что на каждое судно грузоподъемностью 200 миллиариев необходимо назначать экипаж 20 человек (affirmamus quod nauis uel aliud lignum de ducentis milliariis habeat marinarios uiginti), и на каждые 10 миллиариев дополнительной грузоподъемности следует назначать еще по одному моряку (et prò quibuslibet decem milliariis que nauis uel aliud lignum plus fuerit extimatum uel extimata, unum marinarium plus habere debeat).
В първия случай става дума за оснащаването на хоспиталиерски галери на Родос, а във втория за ранните каравели.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
-
Guy de Mont Ferrand написа Виж мнениеLignum буквално се превежда като "дърво" или "дъска", "талпа", но смисълът на текстовете често категорично изключва подобно тълкуване."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
-
pnp5q написа Виж мнениеДай примери с превод на по-дълъг текст, ако обичаш. От това, което намерих набързо, излиза, че Lignum Vitae е т.нар.желязно дърво, с произход от Карибския басейн, което много широко се използва в корабостроенето поради страхотна твърдост и други чудни качества. И да, точно дъска и талпа ще да е, но може би става дума за кораб, в който е използвано такова дърво.
Виж, другите постове определено ми вършат работа, а най-вече този на фон Даниц. Ще се радвам ако някой успее да даде или изнамери по-подробно описание на линовете.Last edited by Guy de Mont Ferrand; 24-07-2019, 23:12.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Също така - към boilad - има такава възможност, т.е. lignum да е нарицателно за морски плавателен съд. Но дали гребен или с платна; изобщо имам чувството, че средновековните автори са разбирали нещо по-конкретно под названието...A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Dubrovnik's very active maritime life and trade connections is best illustrated in Title VII of the Dubrovnik Statute issued in 1272. It depicts various provisions on maritime votives, harbour taxes, shipping and commerce societies, ships' crews, shipyard workers, seafarers duties and wages as well as how much cargo can be loaded on board ship. Defined are ships' measurements and types: lignum, navigium, navis, galea, navicula, barcusius, condura.
От друга страна, явно думата е означавала малък кораб, лодка.
Predrag Matvejevic's writing glints and eddies as if subject to the same winds and currents that stir his Mediterranean. "Crickets often crop up in accounts of Mediterranean moods," we read. "The sound or possibly song of the cricket does not disturb insomnia--I know from experience--on summer nights when waking is easier than sleeping and the spirits keep watch and almost seem to merge over the Mediterranean." In the space of a few pages we encounter knots, ballast, voyages, swimming, diving, shipwrecks, burial at sea, sponge and coral gathering, rivers, and the distribution of olive, fig, and agave. The author has stories to tell about each topic and freely mingles the observations and discoveries of fellow travelers, ancient and contemporary, with his own, creating a powerful narrative tide.The book is divided into three sections: "Breviary," "Maps," and "Glossary." "Breviary" catalogs the sights, smells, sounds, and features common to the many peoples who share the Mediterranean--Jews, Arabs, Copts, Berbers, Turks, Syrians, Greeks, Romans (and Italians), Spaniards (and Catalonians), the French, Dalmatians, Albanians, Bulgarians, Romanians, even Russians. "Maps" retraces the same itinerary through documents up to the seventeenth century that represent the Mediterranean; "Glossary" deals with linguistic diversity and history. The brilliant variety of details and the verve with which they are conveyed will appeal to active and armchair travelers alike.With this portrait of a place and its civilizations, Matvejevic joins a cohort of writers that includes Claudio Magris (Danube), Angelo Maria Ripellino (Magic Prague), and Neal Ascherson (Black Sea)--authors who have created a literary genre all their own, at once personal and objective, imaginative and erudite. Although, as Matvejevic says, "we do not discover the sea ourselves, nor do we view it exclusively through our own eyes," this Mediterranean is joyously his, and it becomes ours as well. Predrag Matvejevic's writing glints and eddies as if subject to the same winds and currents that stir his Mediterranean. "Crickets often crop up in accounts of Mediterranean moods," we read. "The sound or possibly song of the cricket does not disturb insomnia--I know from experience--on summer nights when waking is easier than sleeping and the spirits keep watch and almost seem to merge over the Mediterranean." In the space of a few pages we encounter knots, ballast, voyages, swimming, diving, shipwrecks, burial at sea, sponge and coral gathering, rivers, and the distribution of olive, fig, and agave. The author has stories to tell about each topic and freely mingles the observations and discoveries of fellow travelers, ancient and contemporary, with his own, creating a powerful narrative tide.The book is divided into three sections: "Breviary," "Maps," and "Glossary." "Breviary" catalogs the sights, smells, sounds, and features common to the many peoples who share the Mediterranean--Jews, Arabs, Copts, Berbers, Turks, Syrians, Greeks, Romans (and Italians), Spaniards (and Catalonians), the French, Dalmatians, Albanians, Bulgarians, Romanians, even Russians. "Maps" retraces the same itinerary through documents up to the seventeenth century that represent the Mediterranean; "Glossary" deals with linguistic diversity and history. The brilliant variety of details and the verve with which they are conveyed will appeal to active and armchair travelers alike.With this portrait of a place and its civilizations, Matvejevic joins a cohort of writers that includes Claudio Magris (Danube), Angelo Maria Ripellino (Magic Prague), and Neal Ascherson (Black Sea)--authors who have created a literary genre all their own, at once personal and objective, imaginative and erudite. Although, as Matvejevic says, "we do not discover the sea ourselves, nor do we view it exclusively through our own eyes," this Mediterranean is joyously his, and it becomes ours as well.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
dibo написа Виж мнениеDubrovnik's very active maritime life and trade connections is best illustrated in Title VII of the Dubrovnik Statute issued in 1272. It depicts various provisions on maritime votives, harbour taxes, shipping and commerce societies, ships' crews, shipyard workers, seafarers duties and wages as well as how much cargo can be loaded on board ship. Defined are ships' measurements and types: lignum, navigium, navis, galea, navicula, barcusius, condura.
Някой да има достъп до текста на въпросната Title VII of the Dubrovnik Statute issued in 1272?Last edited by Guy de Mont Ferrand; 19-07-2019, 11:28.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Ги, ако наминаваш, намери се нещо по-подробно в Glossaire nautique rеpertoire polyglotte de termes de marine anciens et modernes par Auguste Jal, Didot, 1848 година
1591 страници, старо но златно.
Лин LIGNUM, bas lat. s. n. (Proprem. : Bois); par synecdoque Navire.(V. Applicare.) Lin.
Има сума ти цитати, като се използва и в Геноа,
Barthol. Scriba, Annal. de Gеnes, anno 1242; ap. Muratori, t. vI, col. 495. —
« Ad cedendas et ex uigore huius consti tutionis penitus extengendis lacrimosas querimonias; ex quibus curia regia sepe et sepius infestatur per plures et multas pauperes et miserabiles personas que certo loquerio nauigant in galeis et aliis lignis, ex eo videlicet, qui domini et patroni ipsarum galearum et Lignorum de tiera uolentes observare pacta et conuentiones scripta et habita inter eos dem marinarios et galiotos... Statuimus et ordinamus quod quilibet dominus siue patronus alicuius galee seu Ligni de tiera si voluerit aliquod uiagium facere et aliquos marina rios et galiotos conducere seu aliquas personas ei necessa rias in dicta galea seu Ligno... »
Stat. novum de marinariis, p. 246, Livre Rouge, Arch. de Marseille.—«.In hoc antea quod dictum est de uino non afferendo apud Massiliam, non intelligatur uinum quod aliquem contingit superare in ali quibus nauibus seu Lignis »
Lignum de theriis или de tiera
Lignum de bandis
Ligna ad navarescham
Lignum de orlo
Lignum de remis - среща се, но с гребла означава вероятно не подвид, а просто член на фамилията.
Авторът е търсил по архивите на големите пристанища, от тази справка трудно може да се търси нещо по-подробно, освен може би в собствената му друга книга - Archеologie navale
Comment
-
Здравей! Можеш ли да посочиш периода в който е използван термина според този източник? В блога който цитирах по-горе е изказано предположението, че ранните каравели освен с платна са разполагали и с гребла - използвани са като лихтери, за риболов и пиратски набези (което кореспондира с известието за хоспиталиерския lignum), споменава ли се дали са палубни или безпалубни (ранните каравели за които се използва същия термин са безпалубни)? Общо взето според мен за сега се очертава, че lignum е гребно-ветроходен кораб с неголяма водоизместимост (около 20-30 тона), може би предшественик на каравелите, използван най-вече през Х²²²-Х²V в.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Аз свалих ARCHЕOLOGIE NAVALE,Paris, 1840 на A. JAL, 506 стр., има отделна глава за линовете, но основно на цитати, разбира се на латински. Няма изображение на лин или намиран лин някъде на плитко. Да им се чудиш от кои времена се занимават с археология в морето. Цитатите са от различни навигационни актове, има от Статути на Генуа от 1340, 1344 и дори от 1441 за снаряжението на галерите за Сирия и Фландрия. Има споменаване в проект за въоръжаване на Филип Валоа за бъдещ кръстоносен поход от 1335. По горе, единият цитат е от 1242 година.
Опитът за описание на лин на Жал се свежда до това, че е с около 65 души и с 60 гребла. Може би има палуби, обаче, така той си превежда theriis или de tiera. Дължина - 72 стъпки - 23 метра и 38 см. Но това е конкретен съд. Дори през 1840 вече не се е знаело какво е лин точно, сега, руснаците ще знаят, те всичко знаят.
Не трябва да се подценява многообразието от съдове в Средиземноморието на Х²V век. В тия Предколумбови времена са се създавали бъдещите основни видове кораби. Никаква каравела не е.Last edited by von Danitz; 17-08-2019, 13:08.
Comment
-
Попадал съм на споменавания за 60-гребни галери из разни сайтове, но дали в изворите, от които са тези сведения, съдовете са означени като галери или по друг начин?... Остава да видим, макар да ми се струва, че едното споменаване беше във връзка именно с подготвяния поход през 1335 г., а друго за времето необходимо за строежа на различни галери в Англия през Х²V в.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Отлично свършена откривателско-издирваческа (в опит да преведа английския термин research) работа! Междувременно аз с помощта на pnp5q успях да се добера до статутите на Дубровник, в които има множество споменавания на линове приблизително от периода XIII-XIV в. Открих ги и в един списък, посветен на средновековния флот на Генуа, съставен от небезизвестния медиевист и изследовател на генуезките архиви Мишел Балар. Привеждам няколко примера от таблицата на Балар:
1270 година - 55 galleys, naves and ligna (галери, нефове и линове), взели участие в кръстоносния поход срещу Тунис източник: Annali Genovesi, IV,131
1294 г. - 18 галери и 2 лина съставят генуезкия флот в Егейско/Черно море Annali Genovesi, II,97
Като се има предвид, че списъкът обхваща периода от 1205 до 1398 г. (макар и далеч не за всяка година), линовете са използвани рядко. Самият факт обаче, че са посочени в състава на генуезкия боен флот (един от най-добрите - ако не и най-добрия на моменти - в целия свят по това време), показва, че линовете са били що-годе подходящи за воденето на военни действия.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
von Danitz написа Виж мнениеНе трябва да се подценява многообразието от съдове в Средиземноморието на Х²V век. В тия Предколумбови времена са се създавали бъдещите основни видове кораби. Никаква каравела не е.
Времената са Предколумбови, но според мен именно тогава се полагат основите за бъдещите Велики географски открития. Още в края на XIII в. генуезци и венецианци като наемници на Монголската империя (Марко Поло далеч не е бил единствен) вече плават из Каспийско море и Индийския океан. Познанията и уменията, натрупани тогава, изиграват решителна роля за по-късното завладяване на световния океан. Самият Колумб е генуезец, такъв е и Кабот и т.н.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
Comment