След като английския флот се среща с испанската армада отекват първите залпове. „Противниците се обвиват в гъсти кълба от дим и Армадата се превръща в……….легенда“ /Еманюел ван Метерен/.
Пракматичните флотовдци като Хоукинс, Дрейк, Хауърд са имали реална възможност да преценят колок близо е била опасността от десант в Англия и разгром на британския флот, но веднъж след като опасността е отминала техният реализъм е потънал като камък в дълбока вода в блатото на популярно възприетите оценки на победата от типа „Давид срещу Голиат“. Армадата не е била само военно формирование, тя е символизирала стремежа на католицизма да пороби и унищожи протестанството, апотеоз на тиранията и алчността. От друга страна е бил смирения /но вярващ в Бог протестантски съперник/, защитаващ родната земя и исконните ценностни на християнството, непокътнати от разврата на католицизма. „Неговите“ ветрове са духнали и разсеяли армадата, като по този начин недвусмислено показват на чия страна е Господ.
Така се ражда и първия мит: огромния размер на испанските кораби. Те са толкова исполински, че според съвременника на битката Уилям Камдън „ветровете се уморяват да ги тласкат“, а океанът „стене под теглото им“. Някои от ветроходите в Армада действително са големи, като флотът се състои от 55 съда с водоизместване от 500 тона или повече, но много от тези големи кораби, нямат реална бойна стойност, тъй като не са военни кораби. Те по-скоро са десантни транспорти, чийто вместителни трюмове побират голямо количество товар и ги превръща в бавни и трудноповратливи мишени. В противовес всичките 13 английски кораба с водоизместване над 500 тона са тежко въоръжени кралски галеони, като най-големият от тях – 1100 тонният „Трайъмф“ – флагман на Мартин Фробишър е по-голям, от който и да е от корабите в двата флота. Само четири от ветроходите в испанкия флот могат да се мерят с него на теория, но това не е съвсем вярно. Испанците и англичаните използват различни формули за изчисляване на тонажа, като испанската формула дава доста по-завишени числа.
След като размерите на испанските кораби бъдат намалени до реалистични размери, можем да преминем към артилерията. Според твърденията оръдията на кастилците са разположени толкова нависоко по надстройките, че не могат да поразят по ниските си английски противници, които лежат „прибрано“ във водата, като гюлетата прелитат „безболезнено“ над мачтите им. Такова мнение се поддържа до края на 19 век сред по-голяма част от историците. Въпреки че Чезаро Фернандес Дуро от Испания и сър Джон Лоутън в Англия правилно заключават, че сумарната огнева мощ на Армадата е доста по-ниска от тази на английския флот, заключението е преобърнат с главата надолу от английския историк професор Майкъл Люис през 40-те години на 20 век. Въпросният историк прави извод за огневата мощ на Армада като взема за основа въоръжението на двата пленени галеона Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио. Без да се обременява от излишни изследвания „професорът“ приема, че всички кораби в испанския флот са с аналогична огнева мощ като пленените два, без да подозира, че Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио са изключително тежко въоръжени за стандартите на армадата и поради тази причина не биха могли да представляват представителна нейна извадка. На практика се получава, че реалната огнева мощ на Армадата е малко повече от половината на това което Люис е изчислил или с около 30% по-ниска от английския флот. Също така Люис твърди, че корабите от Армадата са въоръжени предимно с тежки оръдия и полуоръдия /калибър 42 и 32 фунта/, предназначени за близък бой и потапяне на кораби, докато англичаните са се съсредоточили върух по-леките дреднокалибрени оръдия /кулеврини – 18 фунта/ и полукулеврини /9 фунта/, които са дългостволи и с по-голям обсег. С монтирането на оръдия от такава категория английските кораби са по-леки, тъй като самите оръдия са –полеки, оттам те са и по-маневрени и могат да диктуват дистанцията тъй като са по-далекобойни и да нанасят поражения на испанците като самите те се намират извън обсега на артилерията на доновете.
Всичко това щеше да звучи прекрасно, ако не беше една голяма заблуда, преповтаряна десетилетия наред и от други автори. И английските и испанските артилеристи от края на 16 век много добре са знаели, че кулеврините не дават никакви преимущества над стандартните оръдия. Освен това боравенето с тях е изключително трудно, тъй като те са с дългостволи цеви и независимо от силата на отката цевта остава да стърчи отвън при презареждането, което означава, че част от оръдейната прислуга трябва да зареди оръдието като се намира извън борда в специална кошница, уязвима за леките оръдия и аркебузите за противника. Другият способ е да се изтегли навътре цялото оръдие /също много трудоемка задача/, до центъра на кораба, като по този начин се рискува да се наруши неговата стабилност и да се доведе до преобръщането му. По отношение на точността на гладкостволите оръдия е известно, че удължената цев след определена мярка не повишава далечината на стрелбата, а напротив я намалява. При възпламеняването си зарядът от черен барут може да създаде определено количество от газове, което е константна величина и когато гюлето не напусне цевта достатъчно бързо, ще се постигне обратният ефект на намаляване на скоростта. Дължината на оръдейния ствол не трябва да надвишава 24 пъти калибъра на гюлето или с други думи цевта не трябва да бъде повече от 24 калибъра. Например оръдията и полуоръдията имат дължина на ствола между 15 и 20 калибъра. От друга страна кулеврините имат дължина на ствола от 35 калибра. Независимо от различната дължина на двата типа оръдия ефективната далечина на стрелба е една и съща. Гюлето може да прелети и 2000 ярда, но ефективността и точността му над 200 ярда са минимални. Реални повреди на здраво построен дървен кораб могат да бъдат нанесени от разстояние под 50 ярда.
Единственото което може да има значение в този случай е теглото на гюлето и скорострелността. Тук испанците определено нямат преимущество. Дори Сан Хуан де Португал, но който плава Рекалде и се води за „най-добрия артилерийски кораб в Армадата“ няма по-тежки оръдия от 20 фунтови, като допълнително към „главния калибър“ има още 8 оръдия стрелящи с 16 или 18 фунтови оръдия. Голям част от тежките му оръдия стрелят с каменни гюлета, а останалата част от артилерията на Сан Хуан де Португал е 10 фунтови гюлета. Сред флагманите на другите ескадри е галеонът на Окендо „Санта Ана“ /флагман на ескадрата на Гипоскоа/, който има 47 оръдия, но само три от тях стрелят с 16 фунтови гюлета или по-големи Нуестра сеньора дел Росарио на дон Педро Валдес /флагман на андалуската ескадра/ с 46 оръдия, 9 от които са 16 фунтови или по-тежки. Сан Кристобал е въоръжен с 32 оръдия, като най-големите са две 12 фунтови стрелящи с каменни гюлета. Томпсън изчислява, че армадата вози 138 оръдия с калибър 16 фунта и повече, като 12 от най-тежките са полеви обсадни оръдия, неподходящи за стрелба от кораб, тъй като са на двуколесни лафети с дълги ритли. Англичаните разполагат с 251 тежки оръдия от подобен или по-тежък калибър, всички от които са специално конструирани морски оръдия. Независимо че голяма част от тези тежки оръдия са класифицирани като кулеврини с калибър 18 фунта, реално повечето са късоцеви оръдия с калибър от 20 фунта или по-малко. Испанците ги наричат „средни оръдия“.
Пресъздаването на сраженията между Армадата и елизабетинския флот също е доста объркващо. Според Люис англичаните обстрелват отдалеч испанската армада, като постигат значително количество попадение и повреждат тежко испанските галеони и караки. Реално нито пробивната сила, нито теглото на гюлетата е достатъчно, за да причинят сериозни повреди на ветроходите и галеасите. Спорред дълбоко вкореноното и непрекъснато повтаряно от историците разбиране при Гравелин вече испанците са изразходвали голяма част от боеприпасите си англичаните се приближават на пистолетна дистанция и се сражават без да се страхуват от тежките испански оръдия. При такива дистанции английските кулеврини, наистина вече пробиват бордовете на испанските кораби.
Британската артилерия постига значителен успех при Гравелин, като не понася съществени повреди. Снабдяването на испанците от съпровождащите ги кораби с муниции също е затруднено. Количеството на барут, гюлето е строго обретелено от кралските чиновници, като се води точна отчетност за изразходваните боеприпаси. Според Записките от Симанка 22 оръдейната урка от Левантийската ескадра Тринидат де Ескала изстрелва 35 гюлета на 2 август или 1.6 гюлета на оръдие, 21 гюлета на 4 август /0.96 изстрела/ и 38 по време на боя при Гравелин /1.7 гюлета на оръдие/. Санта Барбара от ескадрата от Гипоскоа, която има 28 оръдия изстрелва 22 гюлета на 31 юли, 28 на 1 август /по изстрел на оръдия/, 47 на втори август и 167! На 8 август, като 56 от тях са каменни гюлета. По време на целия бой около Британските острови Сан Франциско изстрелва 242 гюлета, а нейния кораб-близнак Санта Каталина /23 оръдия/ само 300, което е средно около 3 гюлета на оръдие на ден. Бискайският Консепсион Менор изстрелва 156 гюлета от своите 20 оръдия. От натоварените 1421 гюлета на Консепсион Менор в арсенала са върнати 1256. От натоварените на Сан Франциско 8731 тя връща 8489. Ето логичното обяснение за разгрома на ескадрата им те просто не са стреляли с техните и без това малобройни тежки оръдия.
Това се дължи на тактиката, възприета от испанския флот на гребните кораби и впоследствие плавно преминала и във ветроходния флот, а именно оръдията стрелят малко преди абордажната схватка, за да причинят безпорядък върху противниковите палуби. Доказателство за това е и малкият брой артилеристи, които поддържа всеки испанки кораб –около 20-30 души сравнено с броя оръдия. За да бъде обслужено адекватно едно оръдие към него допълнително по време на бой са се включвали 6 войника, 2 офицера и специалист артилерист. Всички те са изпълнявали заповедите на главния артилеристи за чистят, зареждат, охлаждат прицелват оръдието и т.н. При по-малокалибрените оръдия обслужвано от 2 души нещата стоят по-различен начин и там наистина на част от оръдията им свършват мунициите /на флагмана Сан Мартин например/. Единствените истински „бойни кораби“, purpose built в испанската ескадра са португалските. Те през целия бой поддържат висок темп на стрелбата. Рекалде на 46 оръдейния Сан Хуан изстрелва 140 гюлета на 31 юли /но получава 300/, 130 гюлета на 3 август и 300 на 8 август. Според записите на артилерийския офицер на Сан Мартин /48 оръдия/ той изстрелва 120 гюлета на 31 юли, 120 на 2 август /някои от които причиниха сериозни повреди на противниковите кораби“ 130 на 3 август и 300 на 8 август.
Най-голям брой от изстреляните гюлета принадлежат към леките калибри. От 314 железни гюлета изстреляни от Сан Хуан Батиста де ла Есперанса /левантийска ескадра/ в битка с английския вицефлагман и други 41 са 5 фунтови, 13 са 3 и 4 фунтови и 260 са 2 фунтови или по-малък калибър. От 1640 изстреляни от 9 кораба от Армадата, за които са запазени подробни записи само 175 /11%/ са по-тежки от фунта и нито един не е по-тежък от 20 фунта. От изследвания на корабите претърпели корабокрушение като Гран Грифон, флагмана на Гомес Медина става ясно че той потегля от Лисабон без тежките четири medias culibrinas и разполага само с дългостволи 10 фунтови оръдия или по-леки /общо 34 броя/.
Пракматичните флотовдци като Хоукинс, Дрейк, Хауърд са имали реална възможност да преценят колок близо е била опасността от десант в Англия и разгром на британския флот, но веднъж след като опасността е отминала техният реализъм е потънал като камък в дълбока вода в блатото на популярно възприетите оценки на победата от типа „Давид срещу Голиат“. Армадата не е била само военно формирование, тя е символизирала стремежа на католицизма да пороби и унищожи протестанството, апотеоз на тиранията и алчността. От друга страна е бил смирения /но вярващ в Бог протестантски съперник/, защитаващ родната земя и исконните ценностни на християнството, непокътнати от разврата на католицизма. „Неговите“ ветрове са духнали и разсеяли армадата, като по този начин недвусмислено показват на чия страна е Господ.
Така се ражда и първия мит: огромния размер на испанските кораби. Те са толкова исполински, че според съвременника на битката Уилям Камдън „ветровете се уморяват да ги тласкат“, а океанът „стене под теглото им“. Някои от ветроходите в Армада действително са големи, като флотът се състои от 55 съда с водоизместване от 500 тона или повече, но много от тези големи кораби, нямат реална бойна стойност, тъй като не са военни кораби. Те по-скоро са десантни транспорти, чийто вместителни трюмове побират голямо количество товар и ги превръща в бавни и трудноповратливи мишени. В противовес всичките 13 английски кораба с водоизместване над 500 тона са тежко въоръжени кралски галеони, като най-големият от тях – 1100 тонният „Трайъмф“ – флагман на Мартин Фробишър е по-голям, от който и да е от корабите в двата флота. Само четири от ветроходите в испанкия флот могат да се мерят с него на теория, но това не е съвсем вярно. Испанците и англичаните използват различни формули за изчисляване на тонажа, като испанската формула дава доста по-завишени числа.
След като размерите на испанските кораби бъдат намалени до реалистични размери, можем да преминем към артилерията. Според твърденията оръдията на кастилците са разположени толкова нависоко по надстройките, че не могат да поразят по ниските си английски противници, които лежат „прибрано“ във водата, като гюлетата прелитат „безболезнено“ над мачтите им. Такова мнение се поддържа до края на 19 век сред по-голяма част от историците. Въпреки че Чезаро Фернандес Дуро от Испания и сър Джон Лоутън в Англия правилно заключават, че сумарната огнева мощ на Армадата е доста по-ниска от тази на английския флот, заключението е преобърнат с главата надолу от английския историк професор Майкъл Люис през 40-те години на 20 век. Въпросният историк прави извод за огневата мощ на Армада като взема за основа въоръжението на двата пленени галеона Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио. Без да се обременява от излишни изследвания „професорът“ приема, че всички кораби в испанския флот са с аналогична огнева мощ като пленените два, без да подозира, че Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио са изключително тежко въоръжени за стандартите на армадата и поради тази причина не биха могли да представляват представителна нейна извадка. На практика се получава, че реалната огнева мощ на Армадата е малко повече от половината на това което Люис е изчислил или с около 30% по-ниска от английския флот. Също така Люис твърди, че корабите от Армадата са въоръжени предимно с тежки оръдия и полуоръдия /калибър 42 и 32 фунта/, предназначени за близък бой и потапяне на кораби, докато англичаните са се съсредоточили върух по-леките дреднокалибрени оръдия /кулеврини – 18 фунта/ и полукулеврини /9 фунта/, които са дългостволи и с по-голям обсег. С монтирането на оръдия от такава категория английските кораби са по-леки, тъй като самите оръдия са –полеки, оттам те са и по-маневрени и могат да диктуват дистанцията тъй като са по-далекобойни и да нанасят поражения на испанците като самите те се намират извън обсега на артилерията на доновете.
Всичко това щеше да звучи прекрасно, ако не беше една голяма заблуда, преповтаряна десетилетия наред и от други автори. И английските и испанските артилеристи от края на 16 век много добре са знаели, че кулеврините не дават никакви преимущества над стандартните оръдия. Освен това боравенето с тях е изключително трудно, тъй като те са с дългостволи цеви и независимо от силата на отката цевта остава да стърчи отвън при презареждането, което означава, че част от оръдейната прислуга трябва да зареди оръдието като се намира извън борда в специална кошница, уязвима за леките оръдия и аркебузите за противника. Другият способ е да се изтегли навътре цялото оръдие /също много трудоемка задача/, до центъра на кораба, като по този начин се рискува да се наруши неговата стабилност и да се доведе до преобръщането му. По отношение на точността на гладкостволите оръдия е известно, че удължената цев след определена мярка не повишава далечината на стрелбата, а напротив я намалява. При възпламеняването си зарядът от черен барут може да създаде определено количество от газове, което е константна величина и когато гюлето не напусне цевта достатъчно бързо, ще се постигне обратният ефект на намаляване на скоростта. Дължината на оръдейния ствол не трябва да надвишава 24 пъти калибъра на гюлето или с други думи цевта не трябва да бъде повече от 24 калибъра. Например оръдията и полуоръдията имат дължина на ствола между 15 и 20 калибъра. От друга страна кулеврините имат дължина на ствола от 35 калибра. Независимо от различната дължина на двата типа оръдия ефективната далечина на стрелба е една и съща. Гюлето може да прелети и 2000 ярда, но ефективността и точността му над 200 ярда са минимални. Реални повреди на здраво построен дървен кораб могат да бъдат нанесени от разстояние под 50 ярда.
Единственото което може да има значение в този случай е теглото на гюлето и скорострелността. Тук испанците определено нямат преимущество. Дори Сан Хуан де Португал, но който плава Рекалде и се води за „най-добрия артилерийски кораб в Армадата“ няма по-тежки оръдия от 20 фунтови, като допълнително към „главния калибър“ има още 8 оръдия стрелящи с 16 или 18 фунтови оръдия. Голям част от тежките му оръдия стрелят с каменни гюлета, а останалата част от артилерията на Сан Хуан де Португал е 10 фунтови гюлета. Сред флагманите на другите ескадри е галеонът на Окендо „Санта Ана“ /флагман на ескадрата на Гипоскоа/, който има 47 оръдия, но само три от тях стрелят с 16 фунтови гюлета или по-големи Нуестра сеньора дел Росарио на дон Педро Валдес /флагман на андалуската ескадра/ с 46 оръдия, 9 от които са 16 фунтови или по-тежки. Сан Кристобал е въоръжен с 32 оръдия, като най-големите са две 12 фунтови стрелящи с каменни гюлета. Томпсън изчислява, че армадата вози 138 оръдия с калибър 16 фунта и повече, като 12 от най-тежките са полеви обсадни оръдия, неподходящи за стрелба от кораб, тъй като са на двуколесни лафети с дълги ритли. Англичаните разполагат с 251 тежки оръдия от подобен или по-тежък калибър, всички от които са специално конструирани морски оръдия. Независимо че голяма част от тези тежки оръдия са класифицирани като кулеврини с калибър 18 фунта, реално повечето са късоцеви оръдия с калибър от 20 фунта или по-малко. Испанците ги наричат „средни оръдия“.
Пресъздаването на сраженията между Армадата и елизабетинския флот също е доста объркващо. Според Люис англичаните обстрелват отдалеч испанската армада, като постигат значително количество попадение и повреждат тежко испанските галеони и караки. Реално нито пробивната сила, нито теглото на гюлетата е достатъчно, за да причинят сериозни повреди на ветроходите и галеасите. Спорред дълбоко вкореноното и непрекъснато повтаряно от историците разбиране при Гравелин вече испанците са изразходвали голяма част от боеприпасите си англичаните се приближават на пистолетна дистанция и се сражават без да се страхуват от тежките испански оръдия. При такива дистанции английските кулеврини, наистина вече пробиват бордовете на испанските кораби.
Британската артилерия постига значителен успех при Гравелин, като не понася съществени повреди. Снабдяването на испанците от съпровождащите ги кораби с муниции също е затруднено. Количеството на барут, гюлето е строго обретелено от кралските чиновници, като се води точна отчетност за изразходваните боеприпаси. Според Записките от Симанка 22 оръдейната урка от Левантийската ескадра Тринидат де Ескала изстрелва 35 гюлета на 2 август или 1.6 гюлета на оръдие, 21 гюлета на 4 август /0.96 изстрела/ и 38 по време на боя при Гравелин /1.7 гюлета на оръдие/. Санта Барбара от ескадрата от Гипоскоа, която има 28 оръдия изстрелва 22 гюлета на 31 юли, 28 на 1 август /по изстрел на оръдия/, 47 на втори август и 167! На 8 август, като 56 от тях са каменни гюлета. По време на целия бой около Британските острови Сан Франциско изстрелва 242 гюлета, а нейния кораб-близнак Санта Каталина /23 оръдия/ само 300, което е средно около 3 гюлета на оръдие на ден. Бискайският Консепсион Менор изстрелва 156 гюлета от своите 20 оръдия. От натоварените 1421 гюлета на Консепсион Менор в арсенала са върнати 1256. От натоварените на Сан Франциско 8731 тя връща 8489. Ето логичното обяснение за разгрома на ескадрата им те просто не са стреляли с техните и без това малобройни тежки оръдия.
Това се дължи на тактиката, възприета от испанския флот на гребните кораби и впоследствие плавно преминала и във ветроходния флот, а именно оръдията стрелят малко преди абордажната схватка, за да причинят безпорядък върху противниковите палуби. Доказателство за това е и малкият брой артилеристи, които поддържа всеки испанки кораб –около 20-30 души сравнено с броя оръдия. За да бъде обслужено адекватно едно оръдие към него допълнително по време на бой са се включвали 6 войника, 2 офицера и специалист артилерист. Всички те са изпълнявали заповедите на главния артилеристи за чистят, зареждат, охлаждат прицелват оръдието и т.н. При по-малокалибрените оръдия обслужвано от 2 души нещата стоят по-различен начин и там наистина на част от оръдията им свършват мунициите /на флагмана Сан Мартин например/. Единствените истински „бойни кораби“, purpose built в испанската ескадра са португалските. Те през целия бой поддържат висок темп на стрелбата. Рекалде на 46 оръдейния Сан Хуан изстрелва 140 гюлета на 31 юли /но получава 300/, 130 гюлета на 3 август и 300 на 8 август. Според записите на артилерийския офицер на Сан Мартин /48 оръдия/ той изстрелва 120 гюлета на 31 юли, 120 на 2 август /някои от които причиниха сериозни повреди на противниковите кораби“ 130 на 3 август и 300 на 8 август.
Най-голям брой от изстреляните гюлета принадлежат към леките калибри. От 314 железни гюлета изстреляни от Сан Хуан Батиста де ла Есперанса /левантийска ескадра/ в битка с английския вицефлагман и други 41 са 5 фунтови, 13 са 3 и 4 фунтови и 260 са 2 фунтови или по-малък калибър. От 1640 изстреляни от 9 кораба от Армадата, за които са запазени подробни записи само 175 /11%/ са по-тежки от фунта и нито един не е по-тежък от 20 фунта. От изследвания на корабите претърпели корабокрушение като Гран Грифон, флагмана на Гомес Медина става ясно че той потегля от Лисабон без тежките четири medias culibrinas и разполага само с дългостволи 10 фунтови оръдия или по-леки /общо 34 броя/.
Comment