Тежките кораби от ПСВ в периода до ВСВ.

[Thorn]

През цялата военноморска история корабите поскъпват, съответно броят на тежките единици в действащия флот намаляват. Ескадрите от десетки линейни кораби, които в романтичните ветроходни времена си устройват регулярни побоища очевидно намаляват и е ясно, че през 20 век дори Британия вече не може да поддържа флот от примерно 160-170 линкора, както във войната срещу Наполеон.

Въпреки това, дори през 1916 все още действат ескадри линкори и линейни крайцери. Минават малко повече от 20 години и какво виждаме - съединения включващи един или два линкора с ескорт водят най важните операции.

Въпросът ми е, поне за англичаните - къде са дянали многобройните си тежки кораби от Първата световна към 1940. Явно е ,че са били остарели, но все още са били достатъчно ценни. При това на тях не им се случвала нито германската Скапа Флоу, нито руската Бизерта?

Нарязали ли са ги през 20-те?

[Thorn]

П. П. Не си спомням, но Вашинготонския договор май ограничаваше бъдещите кораби, а не вече съществуващите.

[dragon x]

Ей тука има доста отговори: Морская коллекция '95-4 ВМС Великобритании 1914-1918 (приложение към сп. Моделист-Конструктор). Има го в rutracker.org.
Kaто гледам доста са нарязани 1922-1926, останалите след ВСВ (1946-1948).

[De Ruyeter]

Първо целта за оскъпяването на линкорите е двуяка. Нека вземем парния период от 1860 нататък. При строителството на броненосци и броненосни крайцери, цените са толкова приемливи, че дори и бедните държави като Гърция, Османската империя, Швеция, Норвегия, Дания могат да си позволят да имат броненосци или ако нямат капацитет, то да поръчат в други държави. С появата на Дредноут, цената вече толкова се качва, че по-бедните държави въобще не си и помислят да имат кораби от нов тип, а камо ли да правят ескадри от такива. На "пазара" остават само големите играчи - САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Австро-Унгария и Русия. След ПСВ воюващите страни - и победители и победени са в тежко финансово състояние /без САЩ/. Затова се стига до Вашингтонския договор и разоръжаване. Други държави в резултат на ПСВ като А-У изчезват като фактор от политическата сцена или значението им в морските дела драстично намалява /Русия и Германия/. Франция и Италия имат възможност да строят 35 000 тонни линкори по Вашингтонския договор, но нямат финансовия ресурс. През 30-те години наХХ век линкорите стават много по-сложно творение отколото през 1910-12. Подобрява се качеството на броните, поява се хоризонтално брониране, а не смешните корабостроителни стомани на линкорите от ПСВ. Това пак струва, пари, ресурси, инвестиции. Повишава се разрушителната мощ на оръдията. За сравнение 356мм оръдие на КГ5 и 343мм на Аърън Дюк въобще не могат да се сравняват като като качество на изпълнение. КГ5 спокойно може да разстреля Айрън Дюк от 20 000м като на учебни стрелби, без другия кораб да успее да му върне и един снаряд като попадение. Същото важи ако сравним Бисмарк и Баден. Появяват се радари - това оскъпява страшно много всеки кораб, тъй като през 30-те години и 40-те това е ново неизпитано оборудване, като непрекъснато се развива и усъвършенства. Корабите ствата бързи. Няаш нужда от линейни крайцерпи и с висока скорост и тънка броня и бавни дредноути. Вече всички страни правят бързоходни линкори. Корабите са трудни за унищожение, не можеш да ги топнеш с торпедо или мина както е ставало през ПСВ.
Старите линкори през ВСВ си имат сдруга роля - ескорто на конвои -линкорите клас Роял Соверин и немодернизираните Бархъм, Малая, Нелсън, Родни /освен ако не разстрелват немски рейдери/. Американските линкори са друга бира - Пенсилвания веднъж не стреля в бойни условия. Другите предимно се използват са бомбардировка на острови и атоли. Основен акцент пада върух бързоходните линкори. При Японците е още по странно те през цялата война пазят старите линкори и накрая при лейте започват да ги губят един по един /всъщност само един/

[Amazon]

При Японците е още по странно те през цялата война пазят старите линкори и накрая при лейте започват да ги губят един по един /всъщност само един/

Пестят горивото за по-ценните кораби, вместо да го изливат в бавни стари дреднаути?

[De Ruyeter]

По-скоро са ги пазели за нанасяне на решаващ удар въху американците, който така и не е дошъл. Иначе те през 1941-42 докато имат успешни кампании - Сумтра, Ява нямат проблем с нефта

[Сун Дзъ]

Японците са интересен случай. Отделят средства и за линейни кораби, и за самолетоносачи. Явно са искали да се презастраховат за всякакъв развой и така създават един от най-могъщите флотове през ВСВ и изобщо в историята.

П.П. Аз по принцип съм им фен

[Thorn]

Хубаво, но пак не разбрах къде са се дянали старите английски кораби, които Джелико и Бити командват. Нарязани ли са?

[Amazon]

Ами пише че са ги нарязали. Дреднаут е продаден за скрап 20-те. Оцелелите КГ-5 са продадени за скрап отново 20-те (за да се освободял тонаж за Нелсъните.). Св. Винсънт са оцелели два, които също са накълцани началото на 20-те.
Четирите Iron Duke са разкарани краят на 20-те, заради Вашингтонският Договор. Кой изваден от строя, кои използван за цел, кой продаден за скрап.
Въобще са който боен кораб от билите в строя през ПСВ проверя, все е отишъл за скрап през 20-те, или е ползван за учебна цел.

[De Ruyeter]

Линейните крайцери или това което е останало са нарязани първи. Най-дълго просъществува Тайгър, който окончателно е нарязан към 1934-35г. Айрън Дюк преживява и ВСВ, но не е на активна военна служба. Мисля че и Сенчуриън от класа КГV /първия от 1910/ също е учебен кораб а ЕМпърър ъф Индия е управляема мишена. Останалите са нарязани съгласно клаузите на Вашингтонския договор.

[gollum]

Японците през цялото време имат сериозен недостиг на гориво, така че - да, това трябва да е отговора. Това е сред главните ограничаващи фактори. Що се отнася до това:

Японците са интересен случай. Отделят средства и за линейни кораби, и за самолетоносачи. Явно са искали да се презастраховат за всякакъв развой и така създават един от най-могъщите флотове през ВСВ и изобщо в историята.

просто през периода линкорите са основното средство на флота. Самолетоносачите са нещо ново, но все още - допълващо. Т.е. всяка реална морска държава има нужда и от двете, но на самолетоносачите се гледа като на необходимо спомагателно средство, а на линкорите - като на основно. Японците не са изключение. А и флотът им не е най-силния (количествено), по-скоро е трети.

[De Ruyeter]

И си прав и не съвсем Голъм. Например през 1941г. японците удрят Пърл Харбър. Потопени са Аризона, Оклахома. Извадени от строя за дълъг период от време са Уест Вирджиния и Калифорния. Повреди от среден характер имат Мериланд, Тенеси и Невада. Леки повреди - Пенсилвания. Като резюмираме половината линкори могат да влязат в строя след спешен ремонт. Японците от друга страна към началото на 1942г. ако планират класически "линкорен бой" или бомбардировка на Пърл Харбър по подобие на Порт Артур могат спокойно да изпратят Нагато, Муцу, Фусо, Ямаширо, Исе, Хийюга, че дори и Ямато, без да броим 4-те линкора Конго. За всички ще стигне горивото. Трябва да намеря имах някъде разбивка на тоновете гориво с които разполага императорския флот по месеци през годините на войната. По-скоро те са чакали може би американците да прехвърлят линкори от Атлантика и да се тупат по самурайски

[gollum]

Де Ройтер, имам идея какви са резултатите от удара при Пърл Харбър . Защо ми ги привеждаш? Ако е като доказателство, че "самолетоносачите могат повече", да, така е. Въпросът е не какво могат, а как се възприемат тези сили тогава. Това се променя в годините на войната, но съществено е как са го мислели преди нея, когато се планира и стори флота.

За горивото - за стигане, ще им стигне, въпросът е с какво ще останат след това. Т.е. недостигът на гориво като стратегическо основание е в сила през цялото време: като стратегическо основание при планирането. Разбира се, това не е единствената причина да се ползват основно леки сили - просто за тях има много повече работа. Но общия недостиг на гориво през цялото време ги ограничава, т.е. е стратегически фактор, който влияе върху оперативните им възможности.
А за "чакането" съм съгласен, връзва се със стратегическата им доктрина за отбранителния периметър.

[Thorn]

Все пак благодаря, защото получих отговор на въпроса си. Старите кораби са си заминали, с оглед освобождаване тонаж за да се спази Вашингтонския договор.

[von Danitz]

Британците си запазват цялостно Revenge, клас R в ескадра. През Втората война си воюват съвсем на първа линия, като Revenge и Ramillies дори гонят Бисмарк в последаната фаза на битката през май 41. Участват и като ескорти на конвои, и като бомбардиращи кораби при десанти, и като линейни единици, сиреч морски унищожители в Индийския океан. Страхотен клас, трябвало е да бъде заменен от Lion-класа, но войната спира тази опция.

Само на Royal Oak не му провървява. Ако мен питате, на Royal Sovereign повече не му провървява, от 44-та е даден на руснаците...Но британците не им е логиката, кое-как да заменят, заради тонажа. Въпрос на средства е.