1. Концепцията
Крайцерът като тип кораб се оформя в средата и края на 19-ти век. До тогава под крайцер се е разбирало кораб който извършва плаване в определен район . По време на платноходите основната сила на флота са били линейните кораби. Чрез силата на оръдията си те са решавали изхода на сражението. Фрегатите, корветите и другите малки кораби са водели разузнаване и са се включвали в преследването на бягащия противник. В далечните океански райони, за борба с търговията на противника (основна английска) са се използвали пак същите леки кораби. Логиката е била проста, а в последствие се пренася и върху крайцерите-за сражение с противниковите линкори фрегатите и другите кораби са слаби, достатъчно евтини са, за да се строят в големи количества и загубата на един кораб не се отразявала върху силата на флота. От друга страна тези кораби са превъзхождали търговските кораби, отвличали са кораби на противника за патрулиране по търговските маршрути и са можели да се защитят при среща с равностоен противник. Пак върху леките кораби падала задачата да играят ролята на стационари в зависимите територии, като по този начин защитавали интересите на страната в района.
За всички други класове кораби е характерно да се проектират да изпълняват определена функция и около нея се създавал проекта. Тази функция е основата на силата на всеки клас-огневата мощ и защитата на линкорите, броя на самолетите в авиогрупата и бързината на нейното обслужване за самолетоносачите, скоростта и силата на торпедата за миноносците, незабележимостта за подводниците. За крайцерите е характерно, че те винаги са се проектирали като универсални кораби.
2. Зараждането и еволюцията на крайцерите
В началото на 19-ти век парната машина дава това от което винаги са се нуждаели малките кораби-необходимата скорост да избегнат срещата с по-силен противник. Европейските страни веднага осъзнали предимствата на първите, макар и несъвършени парни машини, и леките кораби стават първите на които те се поставят. Започват да се строят параходо- и винтови фрегати, корвети, клипери и др. В началото корабите носели почти непроменено ветрилно стъкмяване, но то постепенно се редуцирало с развитието на парната машина. Положението се изменило значително след Кримската война. Новите снаряди на ген. Пексан и бронята на френските и английски плаващи батареи (бъдещите броненосци) обезценили дървените кораби. Освен големите кораби броня започнали да получават и по-малките. Веднага изникнал въпросът как да се класифицират новите кораби. Всяка държава избрала собствен подход, но се наложила класификацията според схемата на брониране. Така леките кораби с броневи пояс и бронирана палуба станали броненосни крайцери, корабите с бронирана палуба-бронепалубни крайцери (отделно те се делели на няколко ранга според произхода, а от там и според тонажа си фрегатите станали крайцери I ранг с тонаж над 5500 т, корветите - крайцери II ранг с тонаж 3700-4700 т., шлюповете-крайцери III ранг с тонаж 1800-3500 т. и авизото-крайцери IV ранг с тонаж 900-1400 т., макар в някои от флотовете да запазили името си или поставянето на торпедно въоръжение да ги превърнало в минни крайцери ). Понякога авизото били съвсем небронирани и някои ги класифицирали като небронирани крайцери-разузнавачи. Тази класификация се задържала до 1907 година когато в строя влезли Инвинсибъл и Инфлексибъл . Тъй като те не били предвидени в никоя класификация решили да ги нарекат линейни крайцери , а старите бронепалубни крайцери станали леки крайцери. Построените по време на войната Хаукинс -и станали тежки крайцери . Известен ред в цялата бъркотия бил внесен на Вашингтонската морска конференция, която определила, че лек крайцер е кораб с калибър на артилерията до 155 мм и тежък крайцер с калибър до 203 мм. В средата на 30-те години станала очевидна безполезността на леките и слабостта на тежките крайцери, поради което се появили големите крайцери . Те трябвало да са следващата стъпка в еволюцията на крайцерите, но авиацията ги обезценява още на стапела. След Втората Световна Война крайцерите изчезват като клас в много от флотовете. По силата на традицията някъде все още съществуват кораби, които се класифицират като крайцери, но това са тясно специализирани кораби, които не притежават основната черта на крайцерите-универсалността.
3. Теорията за Крайцерската война
Тя е стара почти колкото корабоплаването. Основната идея се е заключавала в това, че множество леки кораби ще прекъснат търговските връзки на Метрополията и икономиката и ще рухне, без да се налага да се води Генерално сражение. Още през Гражданската война в Америка Конфедерацията използва капери, като най-известен е Алабама . След нея се зараждат две тенденции в строежа на крайцерите. Първата развивала идеята за крайцера-рейдер, който да оперира на търговските пътища в океана. Като такива се строят руските броненосни крайцери от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Такива са и почти всички френски и немски бронепалубни крайцери. Основното изискване към корабите било да имат достатъчно голяма скорост и далечина на плаване за времето си. Въоръжението и бронирането оставали на втори план, защото се е смятало, че корабите ще могат да избягат от по-силния противник и ще са достатъчно силни да се справят с равностоен противник. Втората тенденция в развитието на крайцерите се оформила като контрапункт на първата. Главния представител са английските крайцери. Британската Империя първа започнала да строи крайцери в нашето разбиране на тази дума за защита на множеството си колонии и търговски пътища. Примерът с Алабама показал, че е необходимо голямо количество надводни кораби, достатъчно добре бронирани и въоръжени, за да защитят имперското корабоплаване във всяка точка на Световния Океан. Към 1918 г. Британия вече имала толкова крайцери, колкото всички други държави взети заедно
Крайцерската война и борбата за господство в морето са разделени операционно и географски, но са единни в стратегически и икономически план. Целта е да се затрудни, а в идеалния вариант и да се прекъсне снабдяването на откритите икономики със суровини и износа на продукция към техните пазари. Тази тактика е била подходяща за страни с относително по-слаб флот и автаркична икономика. Така разчитайки на рейдерите си те са чакали да рухне икономиката на по-силната страна, силите на флота да се разпилеят в преследването на рейдерите, за да разбият линейния й флот в Генералното сражение и така да си осигурят превъзходството в Океана. Но има едно гранично условие за да е ефективна крайцерската война-рейдерите е необходимо да са достатъчно много, за да компенсират превъзходството на откритата икономика и да имат подкрепата на Главните си сили. Крайцерската война е ефективна само при липсата на противодействие. В противен случай рейдерът бягайки от преследващите го кораби ще напусне търговските пътища, където и се намират търговските кораби. За корабите охраняващи търговията това е основната им дейност, докато за рейдера не е. За това главния способ за борба с противника в отдалечените морски театри е изтласкването му от неговите бази. Но защитата на базите е възможно да се осъществи с прости средства-минни полета, малки кораби и авиация. Поради това за операция срещу тях са необходими главните сили на флота, както показва опита от Втората Световна Война. По тази причина ако по-силния флот иска да унищожи рейдерите, трябва първо да неутрализира базите им, за което са необходими Главните сили, чието използване преди Генералното сражение е нежелателно. Другият начин е построяването на огромно количество кораби, които са въоръжени не по-зле от потенциалния рейдер и могат дълго време да патрулират на основните маршрути. Тази форма на владеене на морето се е възприемала като необходимо (но и скъпоструващо зло).
Идеята за крайцерската война е била толкова привлекателна, тъй като оперативно протича отделно от операциите на Главните сили, че замъглила разсъдъка на някои адмирали. След Първата Световна Война немското флотско планиране и строежа на нови кораби са били ориентирани към построяването на океански рейдери. Използването на кораби с 280 и 380 мм оръдия като рейдери принудило Британското флотско командване да включи в състава на конвоите линеен кораб (стъпка колкото отчаяна толкова и безсмислена).
От друга страна рейдерът представлява и потенциална заплаха. И за предотвратяване на тази заплаха противникът е принуден да използва много повече ресурси, отколкото за унищожаването на конкретния кораб. Така Тирпиц сковавал цяла ескадра линкори, макар за унищожаването му да стигали няколко ескадрили или 1-2 мини подводници. И корабът постоянно бил в ремонт.
За ефективността на крайцерската война се спори. Еднозначен отговор е трудно да се даде, но още Мехен доказал, че единствено с крайцерска война е невъзможно да се завоюва господството в Океана. Според статистиката, която той превежда по време на Наполеоновите войни британската морска търговия била загубила 2,5 % от корабите си в експлоатационни аварии и около 2 % от действието на френските капери. А по това време десетки френските рейдери плували по океаните. От друга страна крайцерската война е шанс на малкия флот да победи големия, но тя трябва да е насочена към системата на морска търговия на противника, а не да се ограничава с потапянето на няколко десетки противникови кораби.
4. В една линия с линкорите
Универсалността на крайцерите ги направила незаменими в обслужването на флота от линкори. Те притежавали достатъчна скорост и далечина на плаване, за да се използват като дозор, били достатъчно силно въоръжени, за да предпазят линейния флот от атаки на противникови миноносци и достатъчно добре защитени, за да водят своите миноносци в атака. През Втората Световна Война крайцерите били основните кораби, около които се организирали ПВО ордерите. Били относително евтини, за да бъдат строени в големи серии за патрулиране по търговските маршрути.
До края на 19-ти век крайцерите оставали неизвестна величина. Войната между Чили и Перу през 1879-1882 г. неочаквано показала, че съвременния крайцер може да се окаже по-силен от остарял броненосец, но това като, че ли не било забелязано от никой. (1) . Японско-Китайската война 1894-1895 г. дала пример как бързоходната крайцерска ескадра на вице-адмирал граф Ито може да измени хода на сражението оказвайки натиск върху единият от фланговете на неприятелския строй. (2) През Руско-Японската война Того рискувал и поставил броненосните крайцери на Камимура в сражението при Цушима в една линия с броненосците си и за пръв път доказал тяхната универсалност. Но броненосните, а в последствие и линейните крайцери не били създадени да се съревновават на равно с линкорите и битката при Скагерак доказала това. Тя доказала и нещо друго-без наличието на завесите от леки крайцери и липсата на апаратура за откриване на противника огромните армади линкори няма да могат да се срещнат в Океана. Междувоенния период и договорите за ограничаване на морското въоръжение дали възможност на японското морско командване да разработи докрай премислена, но и в голяма степен плацпарадна доктрина за Генералното нощно сражение. Там на крайцерите била отредена съществената роля да нанесат тежки повреди на противниковите линкори, за да може в последващия дневен артилерийски двубой японските линейни кораби да унищожат необезпокоявани противника. Самата Втора Световна Война отново доказала, че крайцерите са незаменими за линейния и заменилия го в последствие флот самолетоносачи. На практика няма нито една голяма операция през войната където една или няколко от страните да не са използвали своите крайцери.
5. Залезът на крайцерите
След последната голяма война не авиацията, а атомното оръжие обезценило за един ден големите надводни кораби. Макар Нагато да потънал една седмица след няколко атомни взрива, а Принц Ойген дори останал на вода, радиоактивността на корпусите била колосална. Малко по малко артилерийските крайцери били изведени от състава на флотовете. Опита на аржентинците да използват своя крайцер във Фолклендската война логично завършил с неговото потапяне. Американците и британците използвали останалите си крайцери за поддръжка на морския фланг на своите войски в Корея и Виетнам. Но постигнатите резултати били твърде скромни на фона на извършената от авиацията работа. На място на артилерийските крайцери бил направен палиативен опит да бъдат поставени т.нар. ракетни крайцери . Основния акцент бил поставен на далечината на полета и силата на новопоявилото се ракетно оръжие. Но авиацията ги превъзхождала, независимо от страховития изглед, който имали италианските хибриди от типа Виторио Венето с техните балистични ракети или руските Варяг , Слава и Киров . Те нямали шанс да се състезават в една предварително изгубена битка. От друга страна американците бързо се отказали да строят чудовищни ракетни крайцери и използвали корпуса на есминец, за да поставят на него прилично количество зенитни и противокорабни ракети на приемлива цена. Така се появили последните универсални крайцери- Тикондерога . Но развитието на техниката и есминците постепенно иззели по-голямата част от задачата на крайцерите. Сега последните представители на този клас мирно доживяват дните си и се готвят да споделят съдбата на линкорите. Към настоящия момент нито една държава не проектира и не планира да строи крайцери
----------------------------------------------------------------------------------
Поясненния
1. На 09.10.1879 г. перуанският мореходен монитор "Хуаскар" бил пленен след сражението при нос Ангмос с чилийските броненосни корвети "Амиранте Кохрейн" и "Бланко Енколадо" .
2. В битката при р. Ялу японските ескадри "Летящата" - 4 крайцера и "Главна"-2 броненосеца, 3 бронепалубни и 1 броненосен крайцера разбила китайския флот- 2 броненосеца с барбетни установки «Тин-Иен» (флагман) и «Чин-Иен», 1 броненосец за брегова отбрана, 3 бронепалубни крайцера, 6 крайцера и 2 миноносеца.
3. Фрегата - тримачтов ветроход с пълно ветрилно стъкмяване и една закрита оръдейна палуба и до 60 оръдия.
4. Корвет -тимачтов ветроход с пълно ветрилно стъкмяване, водоизместване до 630 т. и 30 оръдия.
5. Шлюп - Дву- или тримачтов кораб с размери по-малки на корвета и въоръжен с десетина оръдия. Основно се използвал за експедиционни и транспортни нужди.
6. Авизо -кораби с 4-6 оръдия предназначени за охрана и куриерска служба при флота.
Крайцерът като тип кораб се оформя в средата и края на 19-ти век. До тогава под крайцер се е разбирало кораб който извършва плаване в определен район . По време на платноходите основната сила на флота са били линейните кораби. Чрез силата на оръдията си те са решавали изхода на сражението. Фрегатите, корветите и другите малки кораби са водели разузнаване и са се включвали в преследването на бягащия противник. В далечните океански райони, за борба с търговията на противника (основна английска) са се използвали пак същите леки кораби. Логиката е била проста, а в последствие се пренася и върху крайцерите-за сражение с противниковите линкори фрегатите и другите кораби са слаби, достатъчно евтини са, за да се строят в големи количества и загубата на един кораб не се отразявала върху силата на флота. От друга страна тези кораби са превъзхождали търговските кораби, отвличали са кораби на противника за патрулиране по търговските маршрути и са можели да се защитят при среща с равностоен противник. Пак върху леките кораби падала задачата да играят ролята на стационари в зависимите територии, като по този начин защитавали интересите на страната в района.
За всички други класове кораби е характерно да се проектират да изпълняват определена функция и около нея се създавал проекта. Тази функция е основата на силата на всеки клас-огневата мощ и защитата на линкорите, броя на самолетите в авиогрупата и бързината на нейното обслужване за самолетоносачите, скоростта и силата на торпедата за миноносците, незабележимостта за подводниците. За крайцерите е характерно, че те винаги са се проектирали като универсални кораби.
2. Зараждането и еволюцията на крайцерите
В началото на 19-ти век парната машина дава това от което винаги са се нуждаели малките кораби-необходимата скорост да избегнат срещата с по-силен противник. Европейските страни веднага осъзнали предимствата на първите, макар и несъвършени парни машини, и леките кораби стават първите на които те се поставят. Започват да се строят параходо- и винтови фрегати, корвети, клипери и др. В началото корабите носели почти непроменено ветрилно стъкмяване, но то постепенно се редуцирало с развитието на парната машина. Положението се изменило значително след Кримската война. Новите снаряди на ген. Пексан и бронята на френските и английски плаващи батареи (бъдещите броненосци) обезценили дървените кораби. Освен големите кораби броня започнали да получават и по-малките. Веднага изникнал въпросът как да се класифицират новите кораби. Всяка държава избрала собствен подход, но се наложила класификацията според схемата на брониране. Така леките кораби с броневи пояс и бронирана палуба станали броненосни крайцери, корабите с бронирана палуба-бронепалубни крайцери (отделно те се делели на няколко ранга според произхода, а от там и според тонажа си фрегатите станали крайцери I ранг с тонаж над 5500 т, корветите - крайцери II ранг с тонаж 3700-4700 т., шлюповете-крайцери III ранг с тонаж 1800-3500 т. и авизото-крайцери IV ранг с тонаж 900-1400 т., макар в някои от флотовете да запазили името си или поставянето на торпедно въоръжение да ги превърнало в минни крайцери ). Понякога авизото били съвсем небронирани и някои ги класифицирали като небронирани крайцери-разузнавачи. Тази класификация се задържала до 1907 година когато в строя влезли Инвинсибъл и Инфлексибъл . Тъй като те не били предвидени в никоя класификация решили да ги нарекат линейни крайцери , а старите бронепалубни крайцери станали леки крайцери. Построените по време на войната Хаукинс -и станали тежки крайцери . Известен ред в цялата бъркотия бил внесен на Вашингтонската морска конференция, която определила, че лек крайцер е кораб с калибър на артилерията до 155 мм и тежък крайцер с калибър до 203 мм. В средата на 30-те години станала очевидна безполезността на леките и слабостта на тежките крайцери, поради което се появили големите крайцери . Те трябвало да са следващата стъпка в еволюцията на крайцерите, но авиацията ги обезценява още на стапела. След Втората Световна Война крайцерите изчезват като клас в много от флотовете. По силата на традицията някъде все още съществуват кораби, които се класифицират като крайцери, но това са тясно специализирани кораби, които не притежават основната черта на крайцерите-универсалността.
3. Теорията за Крайцерската война
Тя е стара почти колкото корабоплаването. Основната идея се е заключавала в това, че множество леки кораби ще прекъснат търговските връзки на Метрополията и икономиката и ще рухне, без да се налага да се води Генерално сражение. Още през Гражданската война в Америка Конфедерацията използва капери, като най-известен е Алабама . След нея се зараждат две тенденции в строежа на крайцерите. Първата развивала идеята за крайцера-рейдер, който да оперира на търговските пътища в океана. Като такива се строят руските броненосни крайцери от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Такива са и почти всички френски и немски бронепалубни крайцери. Основното изискване към корабите било да имат достатъчно голяма скорост и далечина на плаване за времето си. Въоръжението и бронирането оставали на втори план, защото се е смятало, че корабите ще могат да избягат от по-силния противник и ще са достатъчно силни да се справят с равностоен противник. Втората тенденция в развитието на крайцерите се оформила като контрапункт на първата. Главния представител са английските крайцери. Британската Империя първа започнала да строи крайцери в нашето разбиране на тази дума за защита на множеството си колонии и търговски пътища. Примерът с Алабама показал, че е необходимо голямо количество надводни кораби, достатъчно добре бронирани и въоръжени, за да защитят имперското корабоплаване във всяка точка на Световния Океан. Към 1918 г. Британия вече имала толкова крайцери, колкото всички други държави взети заедно
Крайцерската война и борбата за господство в морето са разделени операционно и географски, но са единни в стратегически и икономически план. Целта е да се затрудни, а в идеалния вариант и да се прекъсне снабдяването на откритите икономики със суровини и износа на продукция към техните пазари. Тази тактика е била подходяща за страни с относително по-слаб флот и автаркична икономика. Така разчитайки на рейдерите си те са чакали да рухне икономиката на по-силната страна, силите на флота да се разпилеят в преследването на рейдерите, за да разбият линейния й флот в Генералното сражение и така да си осигурят превъзходството в Океана. Но има едно гранично условие за да е ефективна крайцерската война-рейдерите е необходимо да са достатъчно много, за да компенсират превъзходството на откритата икономика и да имат подкрепата на Главните си сили. Крайцерската война е ефективна само при липсата на противодействие. В противен случай рейдерът бягайки от преследващите го кораби ще напусне търговските пътища, където и се намират търговските кораби. За корабите охраняващи търговията това е основната им дейност, докато за рейдера не е. За това главния способ за борба с противника в отдалечените морски театри е изтласкването му от неговите бази. Но защитата на базите е възможно да се осъществи с прости средства-минни полета, малки кораби и авиация. Поради това за операция срещу тях са необходими главните сили на флота, както показва опита от Втората Световна Война. По тази причина ако по-силния флот иска да унищожи рейдерите, трябва първо да неутрализира базите им, за което са необходими Главните сили, чието използване преди Генералното сражение е нежелателно. Другият начин е построяването на огромно количество кораби, които са въоръжени не по-зле от потенциалния рейдер и могат дълго време да патрулират на основните маршрути. Тази форма на владеене на морето се е възприемала като необходимо (но и скъпоструващо зло).
Идеята за крайцерската война е била толкова привлекателна, тъй като оперативно протича отделно от операциите на Главните сили, че замъглила разсъдъка на някои адмирали. След Първата Световна Война немското флотско планиране и строежа на нови кораби са били ориентирани към построяването на океански рейдери. Използването на кораби с 280 и 380 мм оръдия като рейдери принудило Британското флотско командване да включи в състава на конвоите линеен кораб (стъпка колкото отчаяна толкова и безсмислена).
От друга страна рейдерът представлява и потенциална заплаха. И за предотвратяване на тази заплаха противникът е принуден да използва много повече ресурси, отколкото за унищожаването на конкретния кораб. Така Тирпиц сковавал цяла ескадра линкори, макар за унищожаването му да стигали няколко ескадрили или 1-2 мини подводници. И корабът постоянно бил в ремонт.
За ефективността на крайцерската война се спори. Еднозначен отговор е трудно да се даде, но още Мехен доказал, че единствено с крайцерска война е невъзможно да се завоюва господството в Океана. Според статистиката, която той превежда по време на Наполеоновите войни британската морска търговия била загубила 2,5 % от корабите си в експлоатационни аварии и около 2 % от действието на френските капери. А по това време десетки френските рейдери плували по океаните. От друга страна крайцерската война е шанс на малкия флот да победи големия, но тя трябва да е насочена към системата на морска търговия на противника, а не да се ограничава с потапянето на няколко десетки противникови кораби.
4. В една линия с линкорите
Универсалността на крайцерите ги направила незаменими в обслужването на флота от линкори. Те притежавали достатъчна скорост и далечина на плаване, за да се използват като дозор, били достатъчно силно въоръжени, за да предпазят линейния флот от атаки на противникови миноносци и достатъчно добре защитени, за да водят своите миноносци в атака. През Втората Световна Война крайцерите били основните кораби, около които се организирали ПВО ордерите. Били относително евтини, за да бъдат строени в големи серии за патрулиране по търговските маршрути.
До края на 19-ти век крайцерите оставали неизвестна величина. Войната между Чили и Перу през 1879-1882 г. неочаквано показала, че съвременния крайцер може да се окаже по-силен от остарял броненосец, но това като, че ли не било забелязано от никой. (1) . Японско-Китайската война 1894-1895 г. дала пример как бързоходната крайцерска ескадра на вице-адмирал граф Ито може да измени хода на сражението оказвайки натиск върху единият от фланговете на неприятелския строй. (2) През Руско-Японската война Того рискувал и поставил броненосните крайцери на Камимура в сражението при Цушима в една линия с броненосците си и за пръв път доказал тяхната универсалност. Но броненосните, а в последствие и линейните крайцери не били създадени да се съревновават на равно с линкорите и битката при Скагерак доказала това. Тя доказала и нещо друго-без наличието на завесите от леки крайцери и липсата на апаратура за откриване на противника огромните армади линкори няма да могат да се срещнат в Океана. Междувоенния период и договорите за ограничаване на морското въоръжение дали възможност на японското морско командване да разработи докрай премислена, но и в голяма степен плацпарадна доктрина за Генералното нощно сражение. Там на крайцерите била отредена съществената роля да нанесат тежки повреди на противниковите линкори, за да може в последващия дневен артилерийски двубой японските линейни кораби да унищожат необезпокоявани противника. Самата Втора Световна Война отново доказала, че крайцерите са незаменими за линейния и заменилия го в последствие флот самолетоносачи. На практика няма нито една голяма операция през войната където една или няколко от страните да не са използвали своите крайцери.
5. Залезът на крайцерите
След последната голяма война не авиацията, а атомното оръжие обезценило за един ден големите надводни кораби. Макар Нагато да потънал една седмица след няколко атомни взрива, а Принц Ойген дори останал на вода, радиоактивността на корпусите била колосална. Малко по малко артилерийските крайцери били изведени от състава на флотовете. Опита на аржентинците да използват своя крайцер във Фолклендската война логично завършил с неговото потапяне. Американците и британците използвали останалите си крайцери за поддръжка на морския фланг на своите войски в Корея и Виетнам. Но постигнатите резултати били твърде скромни на фона на извършената от авиацията работа. На място на артилерийските крайцери бил направен палиативен опит да бъдат поставени т.нар. ракетни крайцери . Основния акцент бил поставен на далечината на полета и силата на новопоявилото се ракетно оръжие. Но авиацията ги превъзхождала, независимо от страховития изглед, който имали италианските хибриди от типа Виторио Венето с техните балистични ракети или руските Варяг , Слава и Киров . Те нямали шанс да се състезават в една предварително изгубена битка. От друга страна американците бързо се отказали да строят чудовищни ракетни крайцери и използвали корпуса на есминец, за да поставят на него прилично количество зенитни и противокорабни ракети на приемлива цена. Така се появили последните универсални крайцери- Тикондерога . Но развитието на техниката и есминците постепенно иззели по-голямата част от задачата на крайцерите. Сега последните представители на този клас мирно доживяват дните си и се готвят да споделят съдбата на линкорите. Към настоящия момент нито една държава не проектира и не планира да строи крайцери
----------------------------------------------------------------------------------
Поясненния
1. На 09.10.1879 г. перуанският мореходен монитор "Хуаскар" бил пленен след сражението при нос Ангмос с чилийските броненосни корвети "Амиранте Кохрейн" и "Бланко Енколадо" .
2. В битката при р. Ялу японските ескадри "Летящата" - 4 крайцера и "Главна"-2 броненосеца, 3 бронепалубни и 1 броненосен крайцера разбила китайския флот- 2 броненосеца с барбетни установки «Тин-Иен» (флагман) и «Чин-Иен», 1 броненосец за брегова отбрана, 3 бронепалубни крайцера, 6 крайцера и 2 миноносеца.
3. Фрегата - тримачтов ветроход с пълно ветрилно стъкмяване и една закрита оръдейна палуба и до 60 оръдия.
4. Корвет -тимачтов ветроход с пълно ветрилно стъкмяване, водоизместване до 630 т. и 30 оръдия.
5. Шлюп - Дву- или тримачтов кораб с размери по-малки на корвета и въоръжен с десетина оръдия. Основно се използвал за експедиционни и транспортни нужди.
6. Авизо -кораби с 4-6 оръдия предназначени за охрана и куриерска служба при флота.
Comment