Броня

[De Ruyeter]

Норт Каролина и Саут Дакота имат водоизместване от 38 000 тона с което надхвърлят 35 000 тонния лимит с по 3000 тона.КГ V тежи 38 463.Пак повдигаш темата за инчонете.
ВСИЧКИТЕ БРИТАНСКИ КОРАБИ - КРАЙЦЕРИ, РАЗРУШИТЕЛИ, ЛИНКОРИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ДРЕДНОУТ СА НА ИМПЕРСКИ ИНЧ.Само броненосците, броненосни крайцери, бронепалубни използват обикновения

[Gaden Gogi]

Страшно алогично.

[De Ruyeter]

И аз първоначално не го ровярвах, но после се оказа истина..Преди 1905 г. в британската империя и нейните доминиони се използват различни мерни единици.С цел унификация е приет въпросния инч

[Gaden Gogi]

Вертикално брониране. Предпазва главно от снаряди и от бомби хвърлени по топмачтовия метод. Срещат се две схеми на разположение на броневия пояс:
- вертикално
- наклонено (с долния ръб към вътрешността на кораба)
при наклоненото съществуват два варианта:
- пояс по външната повърхост на борда
- пояс разположен във вътрешността на корпуса.
Вертикалния пояс е класическо поради тази причина на него няма да се спирам в подробности. Ще се спра само на иновациите.
Идеята на наклонения пояс е да се повиши съпротивляемостта на броневата плоча като се повичши ъгълът под които тя среща снаряда, като по този начин на него (снаряда му се налага да измине по-голям път през защитната преграта, също така се създават предпоставки за рикошет.
Ето и малко данни. За целите на примера ще използувам Вашингтон: 305мм пояс под ъгъл 15 градуса.
при строго хоризонтален полет на снаряда поясът е еквивалентен на 320 мм броня, за снаряд падащ под ъгъл от 10 градуса тази дебелина вече е 368мм (вертикалният пояс би трябва ло да е сдебелина 320 мм), при 20 градуса деменсиите вече са 457 и 350. при по-големи ъгли на падане вече е по-вероятно снарядът да падне върху палубата.
Това са предимствата на схемата.
Недостатъци са:
При бордово разположение на пояса съществува възможност снарядър да рикошира и да се "пльосне" в противоторпедната защи, като с това я разрущи (средно при това се поемат към 2000 т вода). При вътрешен пояс има и допълнителна екстра: бордът практически не е защитен от нищо: т.е. повреди и съответно наводнения предизвиква всичко, от малокалибрени снаряди до осколки на близко паднали снаряди и бомби. Има варианти за избягване негативните последици от използуването на вътрешен пояс. Те са два. Французите на своите последни линкори запълбат пространството между пояса и борда с Ебонит Мус. Това по същество е гумена пяна която дори при разрушаване на борда (в разумни граници) възпрепятства наводняването на отсеците. На ителианските кораби се използува тънък (70мм) пояс рзположен по външната повърхност на борда, освен че предпазва от разна дребна сволач този пояс разрушава бронебоиния накрайник на снаряда и с това намалява неговата пробивна способност с ок. 10%. Съвсем не случайно Виторио Венето се сочи като корабът с най-добра вертикална защита.
Схемата с наклонен вътршен пояс има и чисто конструктивни недостатъци: изключтелно се затруднява закрепването на пояса както и осигуряването на ноговата стабилност (тук трябва да спомена че вътрешния пояс не зашитава силовата конструкция на корпуса) това изисква допулнителна маса. В същото време външните пояси се закрепват на силовите конструкции на корпуса.
Допълнителен фактор е и че поради наклонът с умеличаване на ъгъла на падане рязко намалява проекцията на пояса, т.е. с увеличване на ефективността намалява пък шансът тази ефективност да се прояви :lol:

[Gaden Gogi]

Originally posted by "Plamen"

И аз първоначално не го ровярвах, но после се оказа истина..Преди 1905 г. в британската империя и нейните доминиони се използват различни мерни единици.С цел унификация е приет въпросния инч

Аз имах предвид че е алогично на едно и също изделие да се използуват два варианта на една мерна единица

[De Ruyeter]

Вътрешната броня по-трудно се монтира и при повреди по-трудно се демонтира за да де поправи, на срещу японските 356мм оръдия върши много добра работа.Съгласен съм, че италианската защита е една от най-добрите, но ако нямаш тупаник - сиреч оръдия ти пет пари не струваш а макаронаджийте не могат да направят нищо на 4 леки крайцера, системата за управление на огъня е гола вода.

[Gaden Gogi]

Говорим за броня все пак, А срещу джапанските всичко върши работа. А въпросът не е само в трудоемкостта а и в това че са необходими допълнителни конструкции, т.е. допълнителна маса, а това намалява ефектът от увеличената приведена дебелина.

[De Ruyeter]

Всеки флот прави корабите си срещу определен противник, само японците създават суперкораб срещу всички

[ZWQRA]

Уважаеми колеги предлагам да насочим темата в нова насока! Във връзка с Темата за броненосците от периода 1904 - 1905г.

След дълго ровене в дебелите книги се оплетох напълно в типовете брони от края на 19век. Затова аз ще ги степенувам така както аз ги разбрах :

1. Желязна Броня или по-скоро чугунена
2. стоманено-желязна или компаунд
3. стоманено-никелова или тип Викерс
4. Харвеевска или тип Американска Броня
5. Круповска Броня

Сега вие сте на ред - казвайте к'во знаете!:pop:

[Gaden Gogi]

Стоманено-желкязна и комапунд е едно и също. Следващия път когато ходя до Пловдив ще си взема бумагите и дори ще ти дам отношението между дебелината на плочите при еднакво съпротивление.

[De Ruyeter]

Французите са използвали една още по-стара от компаундната броня, но не мога да се сетя как се казва

[Gaden Gogi]

Преди компаунда се е използувала желязна. Компаунда се прави от две плочи като външната е от закалена стомана а вътрешната от желязао, Следващите два типа са повърхностно заклени стоманени плочи, като тези закалени по метода на Круп са по-съвършенни.

[ZWQRA]

А за Харвеевската да знаете нещо?
Струвами се, че има нещо общо със стоманено-никеловата.
Така, че казвайте.

[Gaden Gogi]

Е нали казах вече, това е повърхностно закалена броня. Но методът на Круп е по-съвършен и позволява по-равномерно и дълбоко насищане с въглерод.

[De Ruyeter]

Колкото повече се усъвършенстват снарядите - тоест бронебойният накрайник на снаряди се изработва от закалена стомана, която способства за пробиването на лицево-закалена броноя, толкова по-дълбока аст от бронята се подлага на закаляване.Докато през ПСВ обичайния процент е 10% В-я, Г-я 12% САЩ - 15%, то през ВСВ плочите на Бисмарк са закалени 41% от цялата повърхност, която приемаме, че е 100%.На Айова е 55%На КГV е 25-30%, но ниския процент изобщо не значи, че бронята е лоша!Обратното Колкот е по-нисък процентът на лицево закаляване, толкова бронята има повече обогатители, молибден, хром, ванадий, никел и е по-снарядоустойчива.От горепосочените брони американската е най-слаба.Японската е още по-зле.Италианската е по-здрава дори и от британската, а френската е на нивото на американската.