Български ВМФ след ВСВ и преди белгийските фрегати

[Avitohol]

Здравейте,
Търся информация за корабите в състава на българския черноморски флот в посочения период, както и за съдбата им след 1989 г.
Благодаря!

[Thorn]

Най-правилното място - http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_flot

[Avitohol]

Благодаря за линка! Търсачката не го намери.
Значи явно флагманите на флота са били Стражеви кораб проект 50 “Горностай” - ¹31 Дръзки, ¹32 Смели, ¹13 Бодри.
Някой знае ли каква е съдбата им след като са извадени от състава на флота през 1990?

[Sailor_Malan]

Неприятна - нарязани са. От тях в момента е останало едно оръдие в музея във Варна

[Avitohol]

Неприятна - нарязани са. От тях в момента е останало едно оръдие в музея във Варна

Пфу, можело е да стане страхотен музей от един от тях.
Извинявам се за потенциално глупавия въпрос, но дали е била възможна някаква дълбока модернизация вместо бракуването, или просто са ги наритали по политическо-конюктурни причини?

[Сун Дзъ]

Не мисля, че беше възможна модернизация. Те бяха морално и физически остарели. Имаха почти нулева бойна стойност, и не са строени и мислени архитектурно за модернизация.
Не помня точно кой от СКР-ите, когато беше в дока бластиращата машина му отвори няколко дупки в корпуса... сещаш се на какъв хал са били.

[Сун Дзъ]

Сещам се за нещо забавно. Мисля, че беше за "Смели", но може и да е някой от другите два (мина доста време )
Кърмовото му 100мм. оръдие дефектира и става негодно и тъй като няма от къде да се подмени, руснаците им дадоха едно от някакъв музей или склад. Но пък то се оказа с крива цев и така си откара корабчето до края си - с две действащи оръдия.

[Sailor_Malan]

Пфу, можело е да стане страхотен музей от един от тях.
Извинявам се за потенциално глупавия въпрос, но дали е била възможна някаква дълбока модернизация вместо бракуването, или просто са ги наритали по политическо-конюктурни причини?

Склонен съм да се съглася със Сун Дзъ, всеки случай евентуален опит за модернизация щеше да струва повече от новия кораб. Иначе за музея си прав, ама ние сме по разграждането, не по съграждането.

[Amazon]

Ами трудничко това с музея. Прекалено е голям, за да го измъкнат като Дръзки и да го сложат пред военно морският музей. Ако го закотвят някъде (аз освен на вълнолома, или някоя буна не се сещам къде), ще си стане отделен музей, но ще смуче от бюджета на музея в морската. А той трябва да се подържа, щото има интересни неща. Според мен един голям макет във вътрешната експозиция ще е по-осъществима идея.

[Добри]

Просто базата във Варна отдавнаше трябва да се махне.
Първо, че нямаме флот за две бази (Атия е напълно достатъчна). Второ тия морги само загрозяват Варна Изток. Точно на мястото на базата е добра идея да се изгради един хубав морски мозей. И там ако се закотвят 2-3 по-големи кораба и 1 подводница ще избият рибата (особено лятото).
Ама много народ е на хранилка към БА и няма шанс да стане в обозримо бъдеще.

[Sailor_Malan]

Ами трудничко това с музея. Прекалено е голям, за да го измъкнат като Дръзки и да го сложат пред военно морският музей. Ако го закотвят някъде (аз освен на вълнолома, или някоя буна не се сещам къде), ще си стане отделен музей, но ще смуче от бюджета на музея в морската. А той трябва да се подържа, щото има интересни неща. Според мен един голям макет във вътрешната експозиция ще е по-осъществима идея.

Почти никъде примерно в добрия стар Албион(а съм бил на 7-8 музейни кораба там) тия музеи не са държавни и не смучат от бюджета. Даже и HMS Belfast(най-големия музеен кораб в Европа) не е изцяло на държавно финансиране нищо, че е част от Imperial War Museum, тъй че подобен кораб като музей би могъл да се самоиздържа, ама тогава нали разграждахме комунизма, кой ти е мислил да гради нещо.

[Avitohol]

А от по-малките като например Ракетни катери проект 205 “Цунами” и 205У останал ли е някой?
Нали имаше също идея последната подводница да става музей. Да не стане и с нея като предпоследната, която също щеше да става музей ама нещо не стана?

[komuso]

РКА пр.205/205У бяха снети от въоръжение миналата година но още си седят в Атия.Както си седят във Варна двете подводници пр.633.И пр.205/205У е с шифър "Москит"(Оса1 и Оса2 по НАТО) а не "Цунами".

[dibo]

Военноморските сили на България към 1989 г. имат количествени и качествени измерения, които трудно се съпоставят със сегашното им състояние. По време на Студената война българските ВМС правят качествен скок в своето развитие. Още в края на Втората световна война у нас започва да се налага съветската военноморска теория. В голяма степен националните традиции се запазват, като се развиват и усъвършенстват в съответствие с новите условия и бойния опит от преминалите войни. Това обуславя и поддържането на сериозно за възможностите на националната ни икономика количество бойни кораби и катери, както и кораби за бойна поддръжка – 53, спомагателни кораби, катери и яхти – 33, в консервация: 30 кораба и катера. И голям мобилизационен резерв на Черно море и на р. Дунав.

Към 1989 г. военните ни моряци поддържат в строя: 4 подводници проект (пр.) 633 (НАТО – клас Romeo); 3 стражеви кораба пр. 50 (фрегати) (НАТО – клас Riga); 6 противолодъчни кораба (корвети) пр. 204 (НАТО – клас Poti); 1 противолодъчен кораб (корвета) пр. 1241.2 (НАТО – клас Pauk); 1 ракетна корвета пр. 1241.1 (НАТО – клас Tarantul І); 6 ракетни катера пр. 205/205У (НАТО – клас Osa I–II); 6 торпедни катера пр. 206 (НАТО – клас Shershen); 2 средни десантни кораба пр. 770 МА (НАТО – клас Polnocny); 3 малки десантни кораба пр. 106К (НАТО – клас Vydra); 6 базови тралчика пр. 257ДМЭ (НАТО – клас Vanya); 4 базови тралчика пр. 1265Э (НАТО – клас Sonya); 2 рейдови тралчика пр. 1258Э (НАТО – клас Evgeniya); 5 рейдови тралчика пр. 1259.2 (НАТО – клас Olya); 4 рейдови тралчика пр. 501М (в Русе).

За изпълнение на задачите от бойните кораби и за специфичните задължения към икономиката на страната, ВМС разполагаха с различни спомагателни кораби и катери: 1 хидрографски кораб пр. 861-МВ (НАТО – клас Moma); 2 военно-транспортни кораба пр. 102 (НАТО – клас Mesar); 1 кораб-станция за размагнитване пр. 130 (във Варна); 1 кораб-станция за размагнитване пр. 510 (в Атия); 2 водолазни катера пр. 245; 2 хидрографски катера – торпедолов пр. 612-1; 1 учебен кораб (бивш базов тралчик пр. 254); 2 противопожарни катера пр. L-26; 1 щабен кораб пр. 589; 1 базов буксир пр. 700 („Юпитер”); 1 малък буксир („Хр. Ботев”); 2 самоходни наливни баржи пр. 503; 12 моторни катера; 1 плаваща железобетонна несамоходна работилница; 1 плаваща мишена за ракетно артилерийски стрелби пр. 242; 2 ветроходни яхти.

Голямо количество бойни и спомагателни кораби се поддържат и в консервация: 7 малки десантни кораба (в Атия); 14 малки десантни кораба (във Варна); 2 рейдови тралчика пр. 1258Э (в Атия); 1 щабен кораб пр. 589 (във Варна); 1 противопожарен кораб (в Атия); 1 самоходна наливна баржа (в Атия); 4 моторни катера.

Към тази българска армада трябва да добавим военноморската ни авиация, която към 1989 г. има 6 вертолета Ми14ПЛ (за борба с подводници) и 1 вертолет Ка25Ц (за целеуказване). ВМС разполагат и със съвременни брегови ракетни комплекси и артилерийски батареи: противокорабни ракетни комплекси „Редут” и „Рубеж”; както и брегови батареи в консервация: 130-мм батарея на механична тяга (4 оръдия); 130-мм стационарна учебна батарея (4 оръдия); 5 стационарни 130-мм батареи (20 оръдия). Ежегодно боеспособността на бреговата артилерия се проверява на мобилизационни сборове.

Уви, обратната страна на медала не е бляскава. Към края на Студената война от данните, които посочваме по-нататък, се вижда, че техниката значително остарява и отстъпва по своите характеристики на развитите ВМС. Сроковете на експлоатация двукратно надхвърлят предвидения от производителя ресурс. Това, от една страна, е отлична атестация за доброто стопанисване от личния състав и от логистичните органи, а от друга, отговаря точно на носталгичните запитвания: „Защо нарязахме всичко това?”

– Подводниците са придобити през 1972 г. (2), 1983 г. (1), 1984 г. (1). Построени са през 1960 г. и са със срок на експлоатация 20 години.

– Фрегатите са придобити през 1957–1958 г. (2), 1985 г. (1), построени са в периода 1953–1955 г. и са със срок на експлоатация 25 години.

– Корветите (пр. 204) са придобити съответно 1975 г. (2), 1982–83 г. (4), Построени са през 1963–1968 г. и са със срок на експлоатация 18 години.

– Ракетните катери пр. 205 са придобити съответно 1971 г. (3), а пр. 205У 1982–1983 г. (3), Построени са през 1967–1970 г. и са със срок на експлоатация 16 години.

– Торпедните катери са придобити през 1970–1978 г., построени са в периода 1967–1970 г., със срок на експлоатация 16 години.

– Средните десантни кораби са построени през 1966 г. и придобити през 1985 г. със срок на експлоатация 20 години.

– Малките десантни кораби са построени в периода 1969–1974 г.

– Базовите тралчици пр. 257-ДМЭ са построени през 1970 г. и са придобити през периода 1971–1982 г. (6), със срок на експлоатация 15 години.

Този списък може да бъде продължен. Затова още на 5 септември 1990 г. се състоя показен ритуал по ликвидация на едната от четирите подводници. Целта бе да покажем колко големи миролюбци сме, и то пред участниците в Международния семинар по мерките за укрепване на доверието в морската среда, който се проведе у нас под патронажа на ООН. Заедно с първата подводница нарязахме и първия стражеви кораб („Бодри”), но подводницата е друго нещо – ефектно! Ефектно, защото е ефективна за региона на Черно море, където и в по-нататъшните години, при съвместните учения с НАТО, наша подводница в пенсионна възраст сериозно затрудняваше модерните противоподводни средства на бъдещите ни „братя по оръжие”. А „Бодри” наистина трябваше да бъде изведен от строя – „новият” „Смели” беше вече тук, остарелият кораб беше минал и през пожар…

От тук нататък нещата тръгнаха по логиката на т.нар. „реформи”, в които невинаги имаше логика, но това е друга тема. Изведени от състава на ВМС през 1993 г. за продажба „в движение” бяха: 4 торпедни катера; 2 базови миночистача пр. 257ДМЭ; 4 минни заградителя; 1 кораб станция за размагнитване пр. 510; 1 самоходна наливна баржа пр. 503; 2 щабни кораба; 1 водолазен катер пр. 501; 1 моторна ветроходна яхта „Нева”. А за продажба за скрап: 1 фрегата (стария „Смели”); 2 подводници; 2 корвети пр. 204; 1 противопожарен катер.

През 1994 г. бяха изведени от състава на ВМС (за скрап): 1 фрегата („Дръзки”), 1 подводница; 2 корвети пр. 204; 1 учебен кораб пр. 254; 1 торпедна баржа пр. 106т. През 2000 г. бе продаден (за в движение) 1 военен транспорт пр. 102. С Решение на Министерския съвет № 515/03.07.2001 на Грузия бяха подарени два малки десантни кораба. 13 юни 2008 г. се превърна в един от най-тъжните в историята не само на Военноморска база Бургас. Беше ликвидиран 7-ми дивизион минни заградители в състав: среден десантен кораб „Сириус”, минен заградител № 705, малките десантни кораби с № 706, 707 и 708. За последен път бяха издигнати и флаговете на базовия миночистач „Щорм”, на военния транспорт „Атия”, на ракетните катери „Тайфун” и „Смерч”, както и на моторния катер № 315.

https://armymedia.bg/2022/01/23/нарязахме-цяла-армада-след-1989-г/