Бойко Ноев: Въздушни спектакли, кюмбета и отбранителни приоритети
Бойко Ноев, министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова и в правителството на Иван Костов, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус:Г-н Ноев, днешният въздушен празник идва в момент, когато големите въпроси на българската отбрана и национална сигурност отново търсят своето адекватно място в дневния ред на държавата и обществото. Според вас какви послания се отправят от небето над София?
Бойко Ноев:Аз не съм безпристрастен и едва ли бих дал най-обективната оценка. Винаги съм се възхищавал от пилотите и самолетите, от рева на реактивите мотори. Това е, така да се каже детската ми мечта. Не съм пропускал възможността да летя на хеликоптер, когато работата го е налагало. Днешният авиационен празник е продукт на труда на мнозина летци и наземен състав, който обикновено остава незабележим от трибуните на официалните гости. Първото важно послание е, че България може все още да разчита на високо подготвен личен състав на ВВС. Бих искал да изразя огромната си благодарност на целия състав на ВВС за това, което правят за да лети военната авиация.
Фокус:Напоследък военната авиация като че ли стана фокус на противоречия от политически характер. Прехвърчаха искри и между София и Москва. Как гледате на това?
Бойко Ноев:Това, че въпросът какви летателни машини да използват българските ВВС продължава да се политизира не е добре. Принципното политическо решение на този въпрос бе взето от огромното мнозинство български граждани преди повече от десетилетие, а именно, че България принадлежи към Европейския Съюз и НАТО, а не към пост-съветското пространство, не към сформиращата се Евразийска общност на Русия. За вертолетната техника въпросите за съвместимостта не са от критично значение. Много хеликоптери от типа МИ-8/17 в граждански и военен вариант летят навсякъде по света и са доказали преимущества пред редица подобни западни машини. При бойната авиация обаче, руската техника не може да даде необходимата съвместимост с тази на нашите съюзници, съвместимост, която да позволи използването на самолетите в целия спектър от въздушни операции. Поради това, за всички бивши членове на Съветския блок, сега членове на НАТО и ЕС преминаването към съвместими платформи е императив и е въпрос само на време и възможности.
Фокус:Но нали и в Полша и в Словакия МИГ 29 се модернизират...
Бойко Ноев:Да, има преходен период, в който някои страни, както и България преценяват, че това е възможен временен компромис. Първо- когато изпълняваните задачи са ограничени до т.нар. "еър полисинг" или първична охрана на въздушното пространство, а не участие в съвместни бойни операции. Второ- когато съотношението разходи-способности временно е оправдано. У нас, в България има и няколко други, специфични български причини.
Фокус:Какви са тези български причини?
Бойко Ноев:На първо място порочният начин на изразходване на военния бюджет през изминалото десетилетие. И нека ни ми казват, че само политическите ръководства им били виновни. Трябва да е категорично ясно, че закупуването на новите хеликоптери, траспортни самолети и друго оборудване за ВВС, за което на практика отиде целия 10-годишен бюджет за модернизация на армията, стана по настояване на ръководствата на ВВС с подкрепата на съответните ръководства на Генералния щаб в този период. С една дума- военната експертиза, както е прието да се определя висшето военно ръководство, носи голямата отговорност за това парите да отидат именно за тази, а не за друга техника. За ролята на съответните политически ръководства в МО останаха само предположения... Това прахосничество се случи и благодарение на безхаберието и липсата на интерес от страна на съответните държавни ръководства, както и политическите елити в парламента. Това е първата и най-важна причина днес да продължаваме да нямаме нов тип многоцелева бойна плаформа. Друга причина е дълбоката поколенческа обвързаност с руската военна техника по принцип, с цялостната философия по нейното бойно използване, поддръжка и т.н. За разлика от други страни от бившия Варшавски договор, у нас тази своеобразна "котва", емоционална, професионална, но и в крайна сметка- политическа, в много по-голяма степен също изигра роля за задържане на промените и особено във ВВС. Това са естествени, обективни неща- разбираеми. Но трябва да ги гледаме тези факти в очите, да ги приемаме като даденост и да вървим напред.
Фокус:Често в споровете за смяната на типа боен самолет се сравняват техническите им качества. Твърди се, че Миг-29 е по-добър от Ф-16 например. Вие как мислите?
Бойко Ноев:По техническите въпроси нека говорят професионалистите. Това, което бихте прочели като обобщени анализи и в литературата обаче говори, че Ф-16, например, е спечелил десетки битки, а за МИГ-29 подобна информация няма. Очевидно, демонстративните полети са едно, а бойното приложение- съвсем различно нещо. Но друго е по-важното. Че в реалния живот, в края на краищата не е толкова важно, кой самолет прави по-остър завой, а кой стои до теб. До Ф-16, Юрофайтър или Рафал стои мощна колективна организация и логистика. Имаш тотална съюзна поддръжка. Редом летят командни центрове, като АУАКС, които виждат целия театър на бойни действия. Във всеки момент има въздушен танкер, където може да заредиш във въздуха и много други жизнено важни неща за бойното използване, които нашите прекраснни Миг-ове, за съжаления нямат. И не могат да имат. Ето ви, в частност, още една причина, защо нашите прекрасни пилоти са поставени в обективно по-неблагоприятни условия от своите колеги, които им идват на гости на съвместни учения над Граф Игнатиево.
Фокус:Всъщност, какъв е поводът за въздушния празник над София?
Бойко Ноев:Добър въпрос. Това, което чета е 102-ра годишнина на ВВС...
Фокус:Интересно, не съвсем кръгла годишнина, чия ли е инициативата? И друго- обществеността непрекъснато е убеждавана, че няма средства за бойно патрулиране, за подготовка на летците, за продължаване на ресурса на машините, за керосин и т.н. Очевидно картината не е толкова черна...
Бойко Ноев:Самите полети, свързани с празника са своеобразна форма на подготовка, даже тежка форма, защото се лети над столицата и отговорността е много голяма. Но сте прави, специално ресурсът на самолетите е много дефицитен и всяка минута във въздуха е много скъпа, а за България- безценна... Преди време някой каза, че целта на руските стратегически патрули около въздушното ни пространство имали за цел да изразходват ресурса на Миг-овете. Какво ли биха казали за тези демонстрационни полети над София? Колко ли бойни задачи са жертвани заради показност?
Фокус:Тук се връщаме към въпроса за посланията? Не ни ли казват от ВВС, че проблемите им не са толкова големи. Че можем и с Миг-овете, че нов тип самолет не е спешно необходим?
Бойко Ноев:Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Темата за посланията е и деликатна материя. Един разбира едно, друг- друго. Доколкото бях чувал, тази демонстрация е била планирана още по времето на предишното правителство- да се състои на 26 септември, преди изборите и то точно в София. Впоследствие датата е била отложена за след изборите. Дали е търсен изборен ефект, дали някакви други личностни фактори не са изиграли роля- не зная. Факт е обаче, че желанието за показност може да изиграе лоша шега на ръководството на ВВС. Определено може да има и обратен ефект.
Фокус:Някой вероятно би казал, че това налива вода и в руската мелница, особено предвид реакциите на Москва срещу плановете за смяна на самолета? Ето Миг-овете са си наред.....
Бойко Ноев:Е, това би отишло много далеч. Едва ли са способни чак на такова планиране... По-скоро мисля, че е злощастно съвпадение на обстоятелствата.
Фокус:Злощастно за кого?
Бойко Ноев:Ами, злощастно, според мен за организаторите.
Фокус:Смятате ли, че непремерената демонстративност би повлияла върху предстоящите решения за модернизацията на армията?
Бойко Ноев:Непремереното желание за показност винаги е противопоказно за постигането на сериозни цели. Когато говорим за дълбочинни процеси, като модернизацията на цялата армия обаче, това не би трябвало да е решаващо. Подреждането на приоритетите за модернизацията би трябвало да се ръководи от обективните потребности на съответния вид сили- сухопътни войски, флот, ВВС, специални сили... Приемането от парламента на Бялага книга за отбраната през 2010, както и разработките на двете последващи правителства са идна много добра, бих казал почти консенсусна база за предстоящите решения. Не би било правилно и бих казал, сраведливо, обаче ВВС да продължават да бъдат на върха на приоритетите. Бъдещите ръководства на отбраната не могат повече да са възприемат като "мащеха" за пехотата и за флота, каквито настроения не е трудно да се уловят.
Фокус:Смятате, че военния бюджет се разпределя несправедливо?
Бойко Ноев:"Несправедливост" едва ли е най-точната дума, макар, че не може да се отрече. Водещи са отбранителните задачи, произтичащи от рисковете и заплахите. За всички е ясно, че обстановката предизвикана от агресията на Кремъл в Украйна, включително и в Черноморския регион и особено, подчертавам особено приближаващата към България заплаха от югоизток изискват пренареждане на приоритетите. Сухопътни войски и флотът спешно трябва да влязат във фокуса на военното планиране. Спешно трябва да се пренасочат ресурси за ускореното окомплектоване и подготовка на батальонните бойни групи и на силите за специални операции. Ускорено трябва да се засилят патрулните и други способности на флота.
Фокус:Вие подчертавате и необходимостта от включването на армията в съвместни патрули с гранична полиция по южната ни граница...
Бойко Ноев:Вижте, защитата на границата от възможен масов, неконтролируем натиск от хора в беда е неотложна задача с дълговременен характер. Ние не можем да разчитаме само на турските колеги за решаването на този въпрос. А ако в един момент, по някаква причина, в кризисна ситуация, те се окажат неспособни да възпират бежанския и емигрантски натиск какво ще правим? Нито Миг-ове, нито Ф-ове ще помогнат. Аз съм на категоричното становище, че щабът на отбраната трябва да получи политически указания за адаптиране на процесите на планиране към истинските заплахи, които карат шефа на ДАНС Писанчев вчера да характеризира България като "фронтова държава". Според мен е необходимо създаването на условия за трайно базиране на подразделения на сухопътни войски в размер примерно на рота, които да се разполагат на ротационен принцип във всяка от петте зони на отговорност на Гранична полиция. Тези подразделения трябва да бъдат оборудвани с необходимата транспортна и друга техника за целите на въпросното съвместно патрулиране. Това разбира се като допълнение към доизграждането на защитните, тактически оградителни съоръжения по цялата дължина на границата.
Фокус:Не вгорчават ли вашите думи прекрасния празник в небето над София днес?
Бойко Ноев:Знаете ли, миналата седмица бях по границата и видях с очите си унизителните, кучешки бих казал, условия, в които са поставени нашите защитници на границата. Видях парцаливите палатки и кюмбета на дърва, оставени "за временно ползване" от армията. Много пъти преди това ми е горчало, като съм виждал в какви унизителни условия живее и служи пехотата. Допотопното оборудване на специалните сили. Редица от тях дадоха живота си под куршумите и продължават да рискуват. Качвал съм се и на овехтелите вече кораби и в подводниците, които вече си отидоха от старост. И понеже кюмбетата не летят, хората, които възхитено гледат въздушната акробатика на празниците нямат представа за контрастите в българските въоръжени сили, каквито все още има, за съжаление. Аз мисля, че вече е време да се каже- докато не махнем дървените кюмбета, докато не дадем на пехотата и на флота поне минимум от необходимото, авиаторите ще летят на това, което имат. За мен политически неприемливо би било което и да е правителство да гласува средства и за дърва за отопление на войската и за нови самолети. Днешният авиационен празник дава повод да се приземим, да премислим отново и да начертаем актуалните отбранителни приоритети.
Бойко Ноев, министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова и в правителството на Иван Костов, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус:Г-н Ноев, днешният въздушен празник идва в момент, когато големите въпроси на българската отбрана и национална сигурност отново търсят своето адекватно място в дневния ред на държавата и обществото. Според вас какви послания се отправят от небето над София?
Бойко Ноев:Аз не съм безпристрастен и едва ли бих дал най-обективната оценка. Винаги съм се възхищавал от пилотите и самолетите, от рева на реактивите мотори. Това е, така да се каже детската ми мечта. Не съм пропускал възможността да летя на хеликоптер, когато работата го е налагало. Днешният авиационен празник е продукт на труда на мнозина летци и наземен състав, който обикновено остава незабележим от трибуните на официалните гости. Първото важно послание е, че България може все още да разчита на високо подготвен личен състав на ВВС. Бих искал да изразя огромната си благодарност на целия състав на ВВС за това, което правят за да лети военната авиация.
Фокус:Напоследък военната авиация като че ли стана фокус на противоречия от политически характер. Прехвърчаха искри и между София и Москва. Как гледате на това?
Бойко Ноев:Това, че въпросът какви летателни машини да използват българските ВВС продължава да се политизира не е добре. Принципното политическо решение на този въпрос бе взето от огромното мнозинство български граждани преди повече от десетилетие, а именно, че България принадлежи към Европейския Съюз и НАТО, а не към пост-съветското пространство, не към сформиращата се Евразийска общност на Русия. За вертолетната техника въпросите за съвместимостта не са от критично значение. Много хеликоптери от типа МИ-8/17 в граждански и военен вариант летят навсякъде по света и са доказали преимущества пред редица подобни западни машини. При бойната авиация обаче, руската техника не може да даде необходимата съвместимост с тази на нашите съюзници, съвместимост, която да позволи използването на самолетите в целия спектър от въздушни операции. Поради това, за всички бивши членове на Съветския блок, сега членове на НАТО и ЕС преминаването към съвместими платформи е императив и е въпрос само на време и възможности.
Фокус:Но нали и в Полша и в Словакия МИГ 29 се модернизират...
Бойко Ноев:Да, има преходен период, в който някои страни, както и България преценяват, че това е възможен временен компромис. Първо- когато изпълняваните задачи са ограничени до т.нар. "еър полисинг" или първична охрана на въздушното пространство, а не участие в съвместни бойни операции. Второ- когато съотношението разходи-способности временно е оправдано. У нас, в България има и няколко други, специфични български причини.
Фокус:Какви са тези български причини?
Бойко Ноев:На първо място порочният начин на изразходване на военния бюджет през изминалото десетилетие. И нека ни ми казват, че само политическите ръководства им били виновни. Трябва да е категорично ясно, че закупуването на новите хеликоптери, траспортни самолети и друго оборудване за ВВС, за което на практика отиде целия 10-годишен бюджет за модернизация на армията, стана по настояване на ръководствата на ВВС с подкрепата на съответните ръководства на Генералния щаб в този период. С една дума- военната експертиза, както е прието да се определя висшето военно ръководство, носи голямата отговорност за това парите да отидат именно за тази, а не за друга техника. За ролята на съответните политически ръководства в МО останаха само предположения... Това прахосничество се случи и благодарение на безхаберието и липсата на интерес от страна на съответните държавни ръководства, както и политическите елити в парламента. Това е първата и най-важна причина днес да продължаваме да нямаме нов тип многоцелева бойна плаформа. Друга причина е дълбоката поколенческа обвързаност с руската военна техника по принцип, с цялостната философия по нейното бойно използване, поддръжка и т.н. За разлика от други страни от бившия Варшавски договор, у нас тази своеобразна "котва", емоционална, професионална, но и в крайна сметка- политическа, в много по-голяма степен също изигра роля за задържане на промените и особено във ВВС. Това са естествени, обективни неща- разбираеми. Но трябва да ги гледаме тези факти в очите, да ги приемаме като даденост и да вървим напред.
Фокус:Често в споровете за смяната на типа боен самолет се сравняват техническите им качества. Твърди се, че Миг-29 е по-добър от Ф-16 например. Вие как мислите?
Бойко Ноев:По техническите въпроси нека говорят професионалистите. Това, което бихте прочели като обобщени анализи и в литературата обаче говори, че Ф-16, например, е спечелил десетки битки, а за МИГ-29 подобна информация няма. Очевидно, демонстративните полети са едно, а бойното приложение- съвсем различно нещо. Но друго е по-важното. Че в реалния живот, в края на краищата не е толкова важно, кой самолет прави по-остър завой, а кой стои до теб. До Ф-16, Юрофайтър или Рафал стои мощна колективна организация и логистика. Имаш тотална съюзна поддръжка. Редом летят командни центрове, като АУАКС, които виждат целия театър на бойни действия. Във всеки момент има въздушен танкер, където може да заредиш във въздуха и много други жизнено важни неща за бойното използване, които нашите прекраснни Миг-ове, за съжаления нямат. И не могат да имат. Ето ви, в частност, още една причина, защо нашите прекрасни пилоти са поставени в обективно по-неблагоприятни условия от своите колеги, които им идват на гости на съвместни учения над Граф Игнатиево.
Фокус:Всъщност, какъв е поводът за въздушния празник над София?
Бойко Ноев:Добър въпрос. Това, което чета е 102-ра годишнина на ВВС...
Фокус:Интересно, не съвсем кръгла годишнина, чия ли е инициативата? И друго- обществеността непрекъснато е убеждавана, че няма средства за бойно патрулиране, за подготовка на летците, за продължаване на ресурса на машините, за керосин и т.н. Очевидно картината не е толкова черна...
Бойко Ноев:Самите полети, свързани с празника са своеобразна форма на подготовка, даже тежка форма, защото се лети над столицата и отговорността е много голяма. Но сте прави, специално ресурсът на самолетите е много дефицитен и всяка минута във въздуха е много скъпа, а за България- безценна... Преди време някой каза, че целта на руските стратегически патрули около въздушното ни пространство имали за цел да изразходват ресурса на Миг-овете. Какво ли биха казали за тези демонстрационни полети над София? Колко ли бойни задачи са жертвани заради показност?
Фокус:Тук се връщаме към въпроса за посланията? Не ни ли казват от ВВС, че проблемите им не са толкова големи. Че можем и с Миг-овете, че нов тип самолет не е спешно необходим?
Бойко Ноев:Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Темата за посланията е и деликатна материя. Един разбира едно, друг- друго. Доколкото бях чувал, тази демонстрация е била планирана още по времето на предишното правителство- да се състои на 26 септември, преди изборите и то точно в София. Впоследствие датата е била отложена за след изборите. Дали е търсен изборен ефект, дали някакви други личностни фактори не са изиграли роля- не зная. Факт е обаче, че желанието за показност може да изиграе лоша шега на ръководството на ВВС. Определено може да има и обратен ефект.
Фокус:Някой вероятно би казал, че това налива вода и в руската мелница, особено предвид реакциите на Москва срещу плановете за смяна на самолета? Ето Миг-овете са си наред.....
Бойко Ноев:Е, това би отишло много далеч. Едва ли са способни чак на такова планиране... По-скоро мисля, че е злощастно съвпадение на обстоятелствата.
Фокус:Злощастно за кого?
Бойко Ноев:Ами, злощастно, според мен за организаторите.
Фокус:Смятате ли, че непремерената демонстративност би повлияла върху предстоящите решения за модернизацията на армията?
Бойко Ноев:Непремереното желание за показност винаги е противопоказно за постигането на сериозни цели. Когато говорим за дълбочинни процеси, като модернизацията на цялата армия обаче, това не би трябвало да е решаващо. Подреждането на приоритетите за модернизацията би трябвало да се ръководи от обективните потребности на съответния вид сили- сухопътни войски, флот, ВВС, специални сили... Приемането от парламента на Бялага книга за отбраната през 2010, както и разработките на двете последващи правителства са идна много добра, бих казал почти консенсусна база за предстоящите решения. Не би било правилно и бих казал, сраведливо, обаче ВВС да продължават да бъдат на върха на приоритетите. Бъдещите ръководства на отбраната не могат повече да са възприемат като "мащеха" за пехотата и за флота, каквито настроения не е трудно да се уловят.
Фокус:Смятате, че военния бюджет се разпределя несправедливо?
Бойко Ноев:"Несправедливост" едва ли е най-точната дума, макар, че не може да се отрече. Водещи са отбранителните задачи, произтичащи от рисковете и заплахите. За всички е ясно, че обстановката предизвикана от агресията на Кремъл в Украйна, включително и в Черноморския регион и особено, подчертавам особено приближаващата към България заплаха от югоизток изискват пренареждане на приоритетите. Сухопътни войски и флотът спешно трябва да влязат във фокуса на военното планиране. Спешно трябва да се пренасочат ресурси за ускореното окомплектоване и подготовка на батальонните бойни групи и на силите за специални операции. Ускорено трябва да се засилят патрулните и други способности на флота.
Фокус:Вие подчертавате и необходимостта от включването на армията в съвместни патрули с гранична полиция по южната ни граница...
Бойко Ноев:Вижте, защитата на границата от възможен масов, неконтролируем натиск от хора в беда е неотложна задача с дълговременен характер. Ние не можем да разчитаме само на турските колеги за решаването на този въпрос. А ако в един момент, по някаква причина, в кризисна ситуация, те се окажат неспособни да възпират бежанския и емигрантски натиск какво ще правим? Нито Миг-ове, нито Ф-ове ще помогнат. Аз съм на категоричното становище, че щабът на отбраната трябва да получи политически указания за адаптиране на процесите на планиране към истинските заплахи, които карат шефа на ДАНС Писанчев вчера да характеризира България като "фронтова държава". Според мен е необходимо създаването на условия за трайно базиране на подразделения на сухопътни войски в размер примерно на рота, които да се разполагат на ротационен принцип във всяка от петте зони на отговорност на Гранична полиция. Тези подразделения трябва да бъдат оборудвани с необходимата транспортна и друга техника за целите на въпросното съвместно патрулиране. Това разбира се като допълнение към доизграждането на защитните, тактически оградителни съоръжения по цялата дължина на границата.
Фокус:Не вгорчават ли вашите думи прекрасния празник в небето над София днес?
Бойко Ноев:Знаете ли, миналата седмица бях по границата и видях с очите си унизителните, кучешки бих казал, условия, в които са поставени нашите защитници на границата. Видях парцаливите палатки и кюмбета на дърва, оставени "за временно ползване" от армията. Много пъти преди това ми е горчало, като съм виждал в какви унизителни условия живее и служи пехотата. Допотопното оборудване на специалните сили. Редица от тях дадоха живота си под куршумите и продължават да рискуват. Качвал съм се и на овехтелите вече кораби и в подводниците, които вече си отидоха от старост. И понеже кюмбетата не летят, хората, които възхитено гледат въздушната акробатика на празниците нямат представа за контрастите в българските въоръжени сили, каквито все още има, за съжаление. Аз мисля, че вече е време да се каже- докато не махнем дървените кюмбета, докато не дадем на пехотата и на флота поне минимум от необходимото, авиаторите ще летят на това, което имат. За мен политически неприемливо би било което и да е правителство да гласува средства и за дърва за отопление на войската и за нови самолети. Днешният авиационен празник дава повод да се приземим, да премислим отново и да начертаем актуалните отбранителни приоритети.
Comment