Само няколко неща да добавя:
Основното предназначение на Ил-2 е да поддържа наземните части чрез щурмови атаки в тактическата зона на вражеската отбрана. Способностите му да се разправя с вражески бомбардировачи могат да бъдат приятно допълнение, но не повече (и ако Ил-2 се занимава с тази изтребителна задача - това означава, че занемарява основната си). Впрочем, срещал съм достатъчно случки, при които и с Ju-87 немски пилоти са се разправяли със съветски леки бомбардировачи и дори изтребители (Рудел, например, е свалял както И-16, така и Ил-2 със своята "Щука") - това обаче са по-скоро отделни случаи и изключения.
За въоръжението - през ВСВ така и не се разработва достатъчно ефективно оръжие за щурмовата авиация. Срещал съм не малко данни(достатъчно убедителни, при това от руски източници), че и реактивните снаряди, и противотанковите оръдия са били много ниско ефективни (от порядъка на 5-8% вероятност за попадение при стандартни ситуации) и са придобивали известна ефективност единствено в ръцете на много опитни екипажи (но да не забравяме - в тотален военен конфликт масовите екипажи са зле подготвени и не успяват да натрупат достатъчен опит). Атова са основните щурмови оръжия на всяка от страните. Разбире се, тези оръжия са имали по-висока ефективност срещу площни и неподвижни цели, но много ниска - срещу борнирани подвижни, като танкове.
Така че най-ефективното оръжие си остава бомбата, използвана за пикираща атака над точкова цел. А тук малкия бомбен товар е от значние за тактическата ефективност.
Доколкото знам, въоръжението на Ил-2 става наистина ефективно, когато в неговия арсенал влизат своеобразни касетъчни кумулативни бомби - пакети от по няколко десетки леки кумулативни бомби, предназначени за площни атаки на танкови подразделения.
Когато говорим за ефективността на машината, трябва да отчетем и организацията на въздушните подразделения, както и конкретните тактики. Доколкото знам - често Ил-2 са летели с изтребително прикритие (по идея). Но има много други фактори, които намаляват ефективността на машината - голямото текучество на личния състав (най-вече поради бойни загуби); много слабата подготовка на членовете на екипажите, преди да попднат в бойното подразделение; лошата организция на взаимодействието с наемните части - поради това най-често Ил-2 действат в тила на врага, а не непосредствено на бойното поле, същевременно, наземните части не могат да комуникират с тях и да ги насочват към конкретни тактически цели (т.е.я избрът на цели се прави предварително, което доста ограничава ефективността или по преценка на командира на място (но тогава често се атакуват и собствените войски)); липсата на комуникация между отделните машини и слабата подготовка за съвместни действия, което означава, че цялата група лети в плътна формация, водейки се передимно по маневрите на лидера - това намалява самостоятелността им и инициативата на бойното поле, пък и ги прави доста уязвими за вражески атаки и зенитен огън.
И още нещо за грунтовите летища - доколкото знам, немците са използвали специални метални плоскости, които са се слагали за да подобрят експлоатационните им условия. На места подобни плоскости се използват и до днес в Русия.
Основното предназначение на Ил-2 е да поддържа наземните части чрез щурмови атаки в тактическата зона на вражеската отбрана. Способностите му да се разправя с вражески бомбардировачи могат да бъдат приятно допълнение, но не повече (и ако Ил-2 се занимава с тази изтребителна задача - това означава, че занемарява основната си). Впрочем, срещал съм достатъчно случки, при които и с Ju-87 немски пилоти са се разправяли със съветски леки бомбардировачи и дори изтребители (Рудел, например, е свалял както И-16, така и Ил-2 със своята "Щука") - това обаче са по-скоро отделни случаи и изключения.
За въоръжението - през ВСВ така и не се разработва достатъчно ефективно оръжие за щурмовата авиация. Срещал съм не малко данни(достатъчно убедителни, при това от руски източници), че и реактивните снаряди, и противотанковите оръдия са били много ниско ефективни (от порядъка на 5-8% вероятност за попадение при стандартни ситуации) и са придобивали известна ефективност единствено в ръцете на много опитни екипажи (но да не забравяме - в тотален военен конфликт масовите екипажи са зле подготвени и не успяват да натрупат достатъчен опит). Атова са основните щурмови оръжия на всяка от страните. Разбире се, тези оръжия са имали по-висока ефективност срещу площни и неподвижни цели, но много ниска - срещу борнирани подвижни, като танкове.
Така че най-ефективното оръжие си остава бомбата, използвана за пикираща атака над точкова цел. А тук малкия бомбен товар е от значние за тактическата ефективност.
Доколкото знам, въоръжението на Ил-2 става наистина ефективно, когато в неговия арсенал влизат своеобразни касетъчни кумулативни бомби - пакети от по няколко десетки леки кумулативни бомби, предназначени за площни атаки на танкови подразделения.
Когато говорим за ефективността на машината, трябва да отчетем и организацията на въздушните подразделения, както и конкретните тактики. Доколкото знам - често Ил-2 са летели с изтребително прикритие (по идея). Но има много други фактори, които намаляват ефективността на машината - голямото текучество на личния състав (най-вече поради бойни загуби); много слабата подготовка на членовете на екипажите, преди да попднат в бойното подразделение; лошата организция на взаимодействието с наемните части - поради това най-често Ил-2 действат в тила на врага, а не непосредствено на бойното поле, същевременно, наземните части не могат да комуникират с тях и да ги насочват към конкретни тактически цели (т.е.я избрът на цели се прави предварително, което доста ограничава ефективността или по преценка на командира на място (но тогава често се атакуват и собствените войски)); липсата на комуникация между отделните машини и слабата подготовка за съвместни действия, което означава, че цялата група лети в плътна формация, водейки се передимно по маневрите на лидера - това намалява самостоятелността им и инициативата на бойното поле, пък и ги прави доста уязвими за вражески атаки и зенитен огън.
И още нещо за грунтовите летища - доколкото знам, немците са използвали специални метални плоскости, които са се слагали за да подобрят експлоатационните им условия. На места подобни плоскости се използват и до днес в Русия.
Comment