Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ПЪРВИ РЕАКТИВЕН САМОЛЕТ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Пик-Ас, не случайно дадох за пример поражението на "совалката", не Боденплате. Защото пример за този вид действия е споменатия случай в СССР, а Боденплате няма нищо общо, Боденплате е нещо съвсем различно.
    Първо, Боденплате, както съм сигурен че знаеш, е масирана атака, но с изтребители. Има просто огромна разлика между атака с изтребители и с бомбардировачи. Второ, има огромна разлика между това да се атакуват базите в Англия и полевите летища в Германия. Просто си е различна тема... Да не говорим, че една много тежка част от немските загуби са причинени от... немската зенитна артилерия. Момчетата не са били предупредни за атаката - съображения за секретност, така че когато чуват самолети, откриват огън - направо са били сигурни, че това не може да са били други, а определено американци... Фатална грешка!
    И Гизела /или Жизела?/ е с друг характер, аз говорих за пълна изненада на базовите летища, не за гонка в небето над Германия.
    А производството на самолети е наай-малкия проблем! :tup: Точно пък през 1944 достига рекордни стойности, огромно количество, та даже и през 1945 е не малко /разбира се, с превземането на заводи за самолети или части то драстично спада, докато накрая естествено спира/.
    Проблем би било единствено горивото наистина, но бих се подписал под твърдението, че ако бяха подготвили операцията, германците и гориво щяха да намерят. Жив пример е това дето ти казваш - на самия край, във времето на най-голяма разруха те намират гориво за 150 бомбардировача! А хипотетичната операция срещу Англия, за която говоря, би била в далеч по-спокойната 44 или даже 43.
    На нож!

    Comment


      #47
      Е, през втората половина на 44-т и нататък има още един много сериозен проблем - да, немската промишленост се оказва достатъчно устойчива и заводите се ремонтират бързо, а производството се покачва (една от причините е, че точно на 1944-та идва пика на военнизирането на икономиката по план). Но, доколкото си спомням, по това време съюзническата авиация започва да атакува транспортната инфраструктура, с което почти парализира превозите. Т.е., заводите работят, докато има налични суровини, но произведените материали и въоръжения не могат да достигнат до местоназначението си.

      За сдвоеният мустанг съм чувал, но не си спомням нещо конкретн - разработката не беше ли след края на ВСВ?

      Comment


        #48
        Ти хубаво говориш за изненада, но как я мислиш да стане? С височинен бомбардировач? Няма начин. За нощна атака и дума не може да става, тъй като точността в този случай ще е много ниска. Остава през деня. Англичаните доста време са си патили от набезите на изтребител-бомбардировачите Fw 190 и поддържат патрули във въздуха. Металните лентички няма да помогнат много, тъй като при добра видимост пилотите на изтребителите, ще забележат бомбардировачите от далеч. Формация достатъчна да изкара базовите летища от строя (заедно със самелитете на тях) ще бъде открита на радарите повече от своевременно. И после е достатъчно само да насочат изтребителите към нея. Останалото те сами ще свършат.
        Сега за поизводството- наистина през 1944 то достига рекордни числа, но на какви самолети? На изтребители. А ако се вземе като критерий масата на произведените самолети, то увеличението е само с 24%. Колкото до двумоторните бомбардировачи, то тяхното производство дори намалява - от 4266 през 1943 до 3063 през 1944. С изтребители такава атака трудно ще стане. А да не говорим, колко самолети ще трябват за такава атака. През 1943 американските бомбардировачи в Англия се базират на 16 летища, повечето от които доста навътре в острова. Ако приемем, че Luftwaffe може да извади 150 бомбардировача, това прави по около 10 самолета на летище. В никакъв случай не достътъчно за неговото унищожение. И това без въобще да се отчита противодействие. А и отъкде ще се намерят бомбардировачи? Тогава Германия е закъсала здраво на всички фронтове и малкото останали бомбардировъчни чести се използват като пожарни команди. Пълна изненада ще е само първия опит. Атаката срещу Полтава успява, защото защитата на руските летища е слаба, но това не може да се каже за английските.
        Да не говорим, че струпването на толкова бомбардировачи няма как да остане незабелязано и съюзническите изтребител-бомбардировачи ще им ще им нанесат най-малкото сериозни загуби още преди да са излетели.
        Това е само малка част от доводите против това твърдение. Подобна атака си е истинска фантастика. Да не отегчаваме читателите на форума с празни дискусии8-)

        Comment


          #49
          Празни дискусии? Да не си сбъркал форума? Та точно това е идеята, да се разглежда съществуващото въздушно оръжие, проектираното въздушно оръжие и възможната стратегия и тактика...
          За лентичките - практиката показва, че са достатъчно ефикасни. За да видят каквото и да било, изребителите трябва да са във въздуха. А като са пръснати в няколко сектора, то шансът на изтребителите да попаднат на бомбардировъчна група, а не на рояк рентички, не е чак толкова голям. В края на краищата американските и английските изтребители са краен брой, т.е. не са безкрайно много, да не говорим, че няма начин да излетят всички едновременно. Едва ли ги държат всички в непрестанна бойна готовност, а дори хипотетично да са, то пак трябва прекалено много време зада излетят всички. Значи, могат да излетят една част. При това те едва ли са пригодени за височинен бой. "На тавана" едва ли биха били твърде превъзхождащи над специално пригодените Ю-88. Да не забравяме, че не говорим за сериен, а за височинен и доста бърз бомбардировач. е 88 по принцип са си много бързи /поне за класа си/...
          Мислиш ли, че не могат да направят достатъчно бомбардировачи? Аз не мисля така. През 1943 са готови 4694, а през 1944 - 2287 бомбардировача! И това е в залеза на бомбардировъчната авиация за Германия, когато силите са насочени към изтребителите /за сведение, през 1943 са направени 10898 изтребителя от всички типове, а през 1944 - 25895!!!/ А ако строежът на споменатите височинни машини беше приоритет, то тогава щяха да направят доста повече - макар че за нуждите на разглежданата операция биха били необходими доста по-малко. Повече от 150, но и доста по-малко от 2000.
          Не ми е ясно какво по-голямо доказателство търсиш. След като през март 1945, когато всичко е загубено, а съюзниците са с хиляди в небето, германците вдигат наведнъж 150 бомбардировача, не виждм пречка през 1943 или 44 да вдигнат 200, 500 или дори 1000. А за струпване - това е абсурд, всичките на една поляна ли си ги представяш? Могат да излетят от 100 места по 10 машини...
          На нож!

          Comment


            #50
            kapitan каза:
            [B] За лентичките - практиката показва, че са достатъчно ефикасни. .

            При това те едва ли са пригодени за височинен бой. "На тавана" едва ли биха били твърде превъзхождащи над специално пригодените Ю-88. Да не забравяме, че не говорим за сериен, а за височинен и доста бърз бомбардировач. е 88 по принцип са си много бързи /поне за класа си/...
            Някакси хич не съм съгласен с теб.Лентичките се неутрализират от немсците към края на 43-а с появата на Лихтенщан СН-2 и други радари.Мислиш ли,че англичаните,които са по-добре при всички положения в радарите няма да могат да избегнат ефекта на лентите?!

            Изтребителите:
            Мдам,верно,че Ю-88 е много по-бърз от Москито и Спитфайър МК 9.И наистина те хич не са височинни,благодарение на невероятните си мотори.......А Ю-88 хич не е височинен бомбардировач.Б-29 е такъв,но не и Ю-88.


            След 1941 едно дневно нападение над острова има минимален шанс за успех.
            С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума

            Comment


              #51
              Както спомена и Pik-As, дори и едно или две подобни нападения да сполучат, то това ще е главно поради ефекта на изненадата. За съюзниците с тяхното числово и ресурсно превъзходство няма да е проблем да организират контраоперация срещу базите на въпросните височинни Ju-88 и да организират съответните отбранителни мерки за собствените си летища. А ако подобни атаки са дневни имат още по-малко шансове за успех. Ако са нощни, ще възникнат познатите ни от битката за Англия проблеми с навигацията и ориентацията до и над целите.
              Има и друг проблем - подобни действия отново поставят нещата на плоскостта на войната на изтощение - а е ясно коя от двете страни може да произвежда повече самолети и да обучава много повече пилоти за тях. Докато Германия не успее да въздейства върху промишлеността на съюзниците няма кой знае какви шансове за успех, особено от 1943-та нататък.
              Инак в подобна идея ми допада активността, ясно е, че с от отбранителни мерки не може да се постигне кой знае какво.
              Но пък - подобен развой на събитията е бил сравнително лесно предвидим, вместо да се опитват да решават нерешим проблем късно, по-добре да се бяха опитали да го решат когато все още е имало шанс за успех - т.е., с по-активни и рисковани действия по време на битката ма Англия. Защото единственият шанс да парират въздушната мощ на САЩ е да не им дадат никакви близки до Германия бази.

              Comment


                #52
                Хартман, не става въпрос за Ю-88 стандартна версия, дето ръси бомби над Лондон и Ленинград, а за специална височина версия. При това не за нещо дето трябва койзнае как да се разработ, а същствуващ самолет + съществуващи мотори. И твърдя, че бърз - някои серии развиват над 600 км/ч!
                Колкото до радарите, тук спорът е дълъг. Малко е трудно да се каже, кой е по-добър. Първо, те май малко по различни пътища поемат. Второ, безспорно англичаните през 1940 много добре използват радара - това не означава, че немските са по-лоши, просто те не се проявяват, по това време към Германия не се насочват бомбардировъчни армади...
                А лентичките - те са си ефикасни, с появата на радарно противодействие самите радари биват променени, но и противодействието се изменя на свой ред /например, промяна дължината на лентите в съответствие с промените в радарите/.
                А като става въпрос за изтребители, защо трябва германските бомбардировачи да са сами? Първо, те не са напълно беззащитни, второ защо да нямат един не голям, но достатъчен за разумни загуби ескорт?
                А колкото до войната на изтощение - ако наистина еднао или две подобни нападения успеят - както дори вие допуснахте, то нима това не е глътката въздух, необходима на немската индустрия? Ще се "закърпи" бензиновата индустрия, ще могат да се правят много по-интензивни мисии над англия, до такава степен, че да не бъде възможно възстановяването на бомбардировъчните мисии от там. А от къде другаде може? Африка? Гренландия? СССР? Просто възможно развитие на нещата.
                Не бързайте да отписвате който и да е сценарий! Войната на практика ни е оставила прекалено много примери, как нещата могат да придобият неочакван, почти немислим обрат.
                На нож!

                Comment


                  #53
                  Я ми кажи коя е тази височинна версия,че не си спомням.Имаш ли си идея колко време отнема да се разработи един самолет?Поне 2 години ще минат след като е дадена идеята.А тези варианти дето развиват над 600 км/ч са в колко бройки са произведени ми кажи моля те.

                  Освен това на лентите е измислено едно противодействие,което не се влияе от дължината на лентите.Лихтенщайн СН-2 мисля че благодарение на Доплеровия ефект вижда самолета,който се движи с да кажем 300 км/ч сред лентите,който се движат със скоростта на вятъра.
                  Така,че след 1943 на лентите се намира противодействие и те не могат да заглушат англииските радари.
                  Освен това превъдзходството при англииските рададри е през цялата война.Например всички изтребителни варианти на Москито имат радар с параболична антена под обтекател в носа.Тази антена немците не въвеждат до края на войната.Разработен е,но не влиза на въоръжение,но англичаните правят това още през 1943.

                  Така че това,което предлагаш е просто нереално при възможностите на Луфтвафе след 1942-а:tup:

                  А защо да не може да се лети от Африка или Русия?Ако няма друг избор през Аляска ще прелетят няколко хиляди бомбера и от територията на Русия пак ще рутят немските заводи
                  С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума

                  Comment


                    #54
                    Хъм, а кой по-точно ще е този ескортен изтребител, който ще се използва за прикритие на въпросните бомбардировъчни групи? А силно се съмнявам, че едномесечно прекъсване (не виждам как ще е по-дълго) на бомбардировките на промишлени обекти (защото презтова време съюзническите армади ще се занимават с унищожаване на инфраструктурата на Луфтвафе) ще повлияе достатъчно силно - и без друго основните проблеми са в следствие на континенталната блокада и се изразяват в недостиг на ресурси.
                    Пак казвам - в този план има смисъл, но е ако се реализира през 1941-ва или 1942-ра, при това, в съчетание с един внимателно обмислен и крайно рискован "Морски лъв".

                    Хартман, очевидно капитанът има предвид алтернативно развитие на събитията, така че няма смисъл да се обсъжда колко самолета от дадения тип е имало произведени, а по-скоро колко бързо могат да се разработят или произведат.

                    Comment


                      #55
                      Хартман, като не си спомняш - чети. Написал съм го малко по-назад в дискусията. Няма такава версия. Сети ли се? Става въпрос за комбиниране на Ю-88 със съществуващите височинни двигатели - сори, ама не се сещам името им, и ето ти я височинната версия. И тук не става въпрос за разлаботване, и двете неща са в производство, просто трябва да се комбинират, за да работят заедно. Което няма да отнеме никакво време, като гледам шеметната скорост, с която са развити много от реактивните самолети - а те са тера инкогнита, а не усвоена технология, за каквато говорим тук.
                      Веднага ще удовлетворя молбата ти - изненада! - 2800 бройки са произведени от този Ю-88 дето вдига над 600 км/ч!Това е версия Г. Ю-88Г, като различните модификаци на тази версия развиват от 570 до 650 км/ч. /като се разрових, оказа се че има даже и по-бързи модели в тази версия, отколкото първоначално казах!/.
                      За ескортен изтребител - ами има една версия /не прототипр за серия говорим!/ на ФВ-190, която има обсег 915. При това 915 мили, не километра! Това е самолет, строен за отбрана, не за рекордни полети /при отбраната радиусът не е най-саблюдаван параметър/, така че смятам, че с някоя и друга модификация и разни екстри като външни резервоари този самолет е идеалният ескорт. :tup:
                      За прелитане през Аляска до Байконур... Това ми звучи като месеци и месеци подготовка, то това не е "совалката" от 100 самолета, за да действат хиляди американски самолети от Русия трябва много да се работи. То ще трябват летища, персонал, снабдяване с части и ГСМ... Да не говорим за калта, виелицата и всички други СССР екстри, пък и за работоспособността на американците сред тези екстри, която едва ли ще бъде по-неплачевна от тази на немците...
                      На нож!

                      Comment


                        #56
                        ок, макар че не уточни - за дневни или нощни рейдове говорим?

                        А за изтребителя - предполагам, че имаш предвид FW-190A-7/8 - 1470 км обсег? ози обсег се достига именно за сметка на допълнителен резервоар, нещо, което не е много удобно по време на въздушен бой. Пък и практическият обсег на нормално действие винаги е по-малък от зададения в характеристиките. Както и да е - все пак може да свърши работа.

                        А за създаване на сащиански летища и инфраструктура на територията на СССР мисля има и достатъчно други спънки, особено през втората половина на войната. Така че това не е опция. Но тъй или инак, съвсем не сме доказали, че подобна немска тактика би могла да направи неизползваеми английските летища (които впрочем не са единствените). В крайна сметка, това не се случва дори през 1941, когато Луфтвафе са многократно по-силни, а съюзниците - много по-малобройни. Да не говорим, че Ju-88 има и по това време, макар и да не се ползват като височинни бомбардировачи.
                        Впрочем, за пример ти взимаш Ju-88G, който обаче е планиран и осъществен именно като нощен изтребител - допълнителната скорост и маневреност се постигат за сметка на това, че няма въобще бомбен товар. Ако такъв се предвиди ще се снижи и скоростта - като на бомбардировъчните версии (тяхната е в пределите на 470-480 км/ч, ако се усъвършенства на този предполагаем самолет би моглада достигне 500-550 км/ч (но за сметка на намален бомбен товар)). Вторият проблем е бомбеният товар - стандартните версии могат да носят около 2500 кг бомби, но далеч не на максималния си обсег (на него бомбения товар е около 50%), което хич не е малко. Но с поставянето на височинни двигатели, както и с оглед на цялостната тактика (която ще предвижда изкачване и преход на значителна височина) този полезен товар ще трябва да се намали - вероятно наполовина (което означава, че подобен самолет ще може да носи бомбен товар от порядъка на 800-1000 кг). В такъв вариант самолетите няма да могат да разчитат на скорстта си, за да се измъкнат при нужда. А на каква височина предвиждаш да летят, защото повечето съюзнически изтребители могат да се двигат на 12 км и малко отгоре (вярно че не знам доколко могат да водят бой в подобни условия)?
                        Да но говорим, че съюзниците биха могли да организират ответни нападения по летищата или пък засади при завръщане от рейд.

                        Впрочем, няма ли да е по-удачно за тази работа да се използват Ju-188? Наистина, от тях са произведени по-малко бройки, но като качества те са по-подходящи (по-голям бомбен товар (1500 кг. на 2500 км обсег), по-висока скорост - 544 км/ч). За не говорим, че си има и версия височинен самолет - Ju-188s.

                        Така че в крайна сметка този предполагаем височинен Ju-88 ще се окаже сравнително, но не достатъчно бърз (би могъл да се измъква само на обратният път, когато се е освободил от бомбения си товар), с много малък бомбен товар (предполагам, че при всичките съкращения ще е от порядъка на 800-1000 кг). Т.е., ще може да реализира много по-малка ударна мощ от съответните съюзнически бомбардировачи. Да не говорим, че ако съюзниците изместят основните си летища в Свеверна Англия тозисамолет ще трябва да действа на границите на оперативния си обсег - т.е., ще трябват добре подготвени екипажи и всеки полет ще е рискован. Кяато имам предвид превъзмходството на съюзниците в ударни самолети те имат по-големи шансове да задушат немската ВВС инфраструктура, преди самите немци да са им причинили същото.

                        Comment


                          #57
                          kapitan каза:
                          [B]Хартман, като не си спомняш - чети. Написал съм го малко по-назад в дискусията. Няма такава версия. Сети ли се? Става въпрос за комбиниране на Ю-88 със съществуващите височинни двигатели - сори, ама не се сещам името им, и ето ти я височинната версия. И тук не става въпрос за разлаботване, и двете неща са в производство, просто трябва да се комбинират, за да работят заедно. Което няма да отнеме никакво време, като гледам шеметната скорост, с която са развити много от реактивните самолети - а те са тера инкогнита, а не усвоена технология, за каквато говорим тук.
                          Веднага ще удовлетворя молбата ти - изненада! - 2800 бройки са произведени от този Ю-88 дето вдига над 600 км/ч!Това е версия Г. Ю-88Г, като различните модификаци на тази версия развиват от 570 до 650 км/ч. /като се разрових, оказа се че има даже и по-бързи модели в тази версия, отколкото първоначално казах!/.
                          За ескортен изтребител - ами има една версия /не прототипр за серия говорим!/ на ФВ-190, която има обсег 915. При това 915 мили, не километра! Това е самолет, строен за отбрана, не за рекордни полети /при отбраната радиусът не е най-саблюдаван параметър/, така че смятам, че с някоя и друга модификация и разни екстри като външни резервоари този самолет е идеалният ескорт. :tup:
                          За прелитане през Аляска до Байконур... Това ми звучи като месеци и месеци подготовка, то това не е "совалката" от 100 самолета, за да действат хиляди американски самолети от Русия трябва много да се работи. То ще трябват летища, персонал, снабдяване с части и ГСМ... Да не говорим за калта, виелицата и всички други СССР екстри, пък и за работоспособността на американците сред тези екстри, която едва ли ще бъде по-неплачевна от тази на немците...

                          Охохохохо,Ю-88 Г е изтребителен вариант на Ю-88 Освен това има един единствен вариант на този изтребител Ю-88 Г-7,който развива над 600 км/ч,само че той не постъпва изобщо на въоръжение.Май само 1 прототип имаше :tup:

                          Само за да прикачиш един двигател също ще ти трябва поне година.Трябва да се изчисли нова моторама,да се проведат страшно много изпитания,да се промени аеродинамиката на мотогондолата и т.н.Не е изобщо толкова лесно,колкото си мислиш:lol:

                          Колкото за летенето от Русия.Ами американците летят от Аляска дето също май има виелици и студ,летят от току що построени летища в Тихия океан,летят от също така калните летища на Острова.Не е толкова трудно да се направи това.Пък и бензин бол в Русия,частите могат да се доставят,а и персонала не е проблем:tup:
                          С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума

                          Comment


                            #58
                            Капитане, спри за малко, моля те, че ще ме умориш от смях. Значи ако съм разбрал правилно, през 1944 г. германците трябва да си направят от Ju 88 свърхвисочинен бомбардировач и 1000 такива самолета да атакуват през деня американските летища, пускайки метални летнички за неутрализиране на британските радари.
                            Първо за хилядата самолета, през 1944. Само ще ти кажа в края на юни 1944, Германия разполага с 1375 изтребителя на всички фронтове. Сещай се колко смешно звучи това твърдение за 1000 бомбардировача.
                            Това с новите двигатели, да не мислиш, че е като да свалиш единия и да сложиш на негово място другия? Замяната на BMW 801 с Jumo 213 на Fw 190 отнема много месеци.
                            Тъкмо стана дума за Fw 190А-8. Очевидно не знаеш, че мощността на двигателя му на големи височини, спада значително и там той осттъпва много на P-47 и P-51. Това е направо най-неподходящия самолет за ескорт на хилядата височинни бомбардировачи.
                            Сега да дойдем и на въпроса с металните ленти. Трябва да знаеш, че те са ефективни само през нощта, а и ефектът им не е толкова голям колкото твърдиш, защото немците бързо им хващат цаката и започват да ги използват срещу самите англичани. Големите петна на екрана на радара, показват недвусмислено местоположението на бомбардировъчната формация и курса и. За неутрализиране на тези ленти е достатъчно да се промени работната честота на радара или да се използва доплеровия принцип. Германците прилагат и двете. Ефектът от тези ленти в нощната война е основно разрушавнето на Хамбург. До тогава нощната авиация на Германия използва т.нар система Himmelbett, при която два радара са свързани с команден пост. Единият радар следи целта, а другият изтребителя. Данните се предават в командния пост, който дава съобщава на пилота на изтребителя как да се сближи достатъчно с целта, за да я захване с бордния радар или да я открие визуално. Лентите парализират тази система и тя е премахната. Но както казах, германците бързо намират противодействие (главно нови системи) и в началото на 1944 загубите на Bomber Command стават доста високи. Използването на подобни ленти през деня не би имало съществен ефект, тъй като е достатъчно изтребителите да се приближат на няколко километра от бомбардировачите, за да ги открият визуално. Да не говорим, че има и наблюдателни постове. Радара ще го излъжеш с метални ленти, ами тях как? А и щом като летят на голяма височина, въпросните бомбардировачи със сигурност ще оставят кондензии, което ще ги направи още по-лесно забележими.
                            Откъде ги измисли тези 100 летища от които ще излитат хилядата бомбардировача? То едно летище не е просто една равна поляна, откъдето да излитат по 10 самолета. Трябва и доста оборудване, особено за бомбардировачите. Да не говорим, че тези самолети трябва да се съберат във формации.
                            Изобщо цялото вярно нещо в цялата работа е че има модификация на Ju 88, която да развива над 600 км/ч. Но това не е Ju 88G, който e изтребител, а Ju 88S-3. Той развива 620 км/ч сс GM-1, но е произвеждан само в няколко бройки. Най-бързата бомбардировъчна версия е S, но скоростта е постигната за сметка на почти пълното лишаване от броня, а отбранителното въоръжение е само 1 MG 131. Сещай се какво ще стане, ако го докопа някой Мустанг или Тъндърболт.
                            Уф, много дълъг постинг стана и ако трябва да обръщам внимание на всяка глупост, няма да ми стигне цял ден. Затова ще спра дотук
                            Капитане, много е хубаво че се интересуваш от авиация, но ще си позволя да те посъветвам нещо. Като четеш мисли, като говориш също, като пишеш също. Изобщо каквото и да правиш гледай да мислиш, че иначе става смешно. Айде със здраве

                            Comment


                              #59
                              Статистика

                              Е тва е.Подкрепям те8-)
                              С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума

                              Comment


                                #60
                                Пик-Ас, моля да се въздържаш от квалификации за чуждите думи, при условие че и твоите едва ли са достойни да бъдат изписани на камък. Виждам, че ти е много трудно, но приеми, че и възможно да има разни теории и че не всичко е черно или бяло.
                                Благодаря ти за сводката за изтребителите по фронтовете. Ще влезе в нови брой на Дер Адлер /август1 `44/ :lol: :lol: Но сериозно, не виждам какво общо имат изтребителите по фронтовете с теорията за бомбардировачите... Гарантирам, че по същото време из Германия има 1000 та и повече бомбардировача - то Хайнкели, то Юнкерси, то Дорниери и т.н. Да, прав ще си, ако отбележиш, че и те не се връзват с теорията ми, защото тя предполага наличието на нови бомбардировачи. Но както вече видяхме статистиката, произведени са дори много повече. Не вреди, ако четеш по-внимателно. Не ти говоря за замяна на старите двигатели с нови, на старите самолети, а за построяването на нови. Ами да, ще отнеме месеци - даже година - какъв е проблемът, като се почне примерно в средата на 43?
                                Така и не разбрах, какво ме убеждаваш за Ю-88??? Казах, че има модификация, която вдига над 600 км/ч. И го доказах. Даже ти изкара допълнителна информация в подкрепа на думите ми. Е и какво като са само няколко? Нещо не разбирам... Даже и 1 да е, фактът остава. А като има няколко произведени от една модификация /на Съществуващ и Серийно произвеждан самолет/, от историята на авиацията знаем, че не са решили - не са ги направили няколко стотин. Но това няма значение за разглежданата теория. Казах, че има Ю-88 с такава и такава скорост, радвам се, че си съгласен.
                                Защо веднага оборваш - ако мога така да кажа - ФВ-190А-8? Не разбирам... Недвусмислено говоря, че става въпрос за обикновения редови самолет. А за да изпълнява функциите според разглежданата теория, трябва да е височинен. И според теб там ще е безпомощен. Е да, ама редовия. Той е направен да си върши работата на определена височина, не на "тавана". А както знаем, има си начини да пратиш един самолет да си върши работата на "тавана". Не са нужни чак толкова доработки.
                                Колкото за 1000 самолета от 100 летища - чувал ли си хубавия израз "фигуративно казано"? Очевидно не... Не съм седнал да изчисля колко "точно" самолета трябват. Освен това нямам абсолютни нищо против да излетят 20 или 21 от едно и също летище. Съвсем нищо!
                                Благодаря ти за съвета, наистина е важно да се мисли! Позволи ми да ти го върна модифициран - не мисли ограничено

                                Хартмане, братко, това да не ти е Ф-16 :lol: Днешно време е така, безспорно, егати смятането, егати тестовете за тия реактивни фучилки. Но вервай ми, някога не е било точно така... Особено на война доста неща са изпитани "на ход". Пък и подценяваш германските инженери. Ако наистина отнемаше година да се преправи мотогондола и да се изчислят капаците /да не говорим за радикално нови конструкции!/, то тогава през 1945 в небето над Германия щяха да се разиграват люти битки на... двуплощници от дърво и плат! :lol: :lol:
                                На нож!

                                Comment

                                Working...
                                X