Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ПЪРВИ РЕАКТИВЕН САМОЛЕТ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Напълно съм съгласен. Но все пак, както вече отбелязах - предназначението на този изтребител съвсем не е да се "надбягва" с "Мустанги", "Светкавици" и "Гръмотевици" - ако той има някаква роля в подобен сценарии (а не би му била присъща), то тя ще е атака на бомбардировачите след като друга група изтребители е отклонила ескорта.
    За въоръжението - това е само един от вариантите, принципно на този самолет може да се качи доста по-мощно въоръжение, а може да носи и достатъчно ракети. Да не забравяме, че вероятно ако беше реализиран както трябва би трябвало да има някакъв тип модулно въоръжение. А и самият самолет, въпреки, че е по-тежък е напълно сравним в маневреност с останалите едномоторни изтребители, така че не би било чак толкова лесна задача отстраняването му от такива при сравнително равни условия.
    А инак, според данните, с който разполагам максималната скорост на Do-335 е възлизала на 785 км/ч - споманавам го просто като факт, не че има чак такова значение.

    Но все пак - Люфтвафе има достатъчно перспективни едномоторни (че и двумоторни - като споменатия Ме-262) самолети за чисти изтребители - работата е, че когато те излизат на сцената всичко вече е решено.

    Comment


      #32
      Pik-As каза:
      [B]Хайде да не говорим с общи приказки, а да привидем малко факти в защита на твърденията. Максималната скорост на този прехвален самолет е 763km/h. В същото време, последния вариант на Мустанг може да развие до 780, като в същото време е несварнимо по-маневрен.
      Хайде да не нагаждаме скоростта според собствените се нужди... Поколения аволюбители знаят Стрелата като най-бърз витлов самолет - и изведнъж някакъв Мустанг го задминава в галоп. З Мустанга не съм убеден дали не трябва да пикира отвесно от 20 000 метра, за да развие тая скорост... Страхотен самолет е, но и на него, и на "вилицата" основно преимущество е... числеността. Та смятам да продължа да твърдя, че Стрелата е доста по бърза от всякакви мустанги, катъри и т.н.
      Изтребителната ситуация вече се е разигравала в нашето собствено небе - смазващо превъзходство на противника, но нашите пак се провират и действат. Дори с остарелите Девоатини. А да си представим ако имаха самолети с доста, направо много много по-голям потенциал...
      А броя на оръдията не е винаги основен довод. Даже при наглед еднакви характеристики, едно може да е по-добро от 2. То си има скорострелност, начална скорост и какви ли не още показатели. Тук трябва да се произнесе истински специалист, а ако просто си броим оръдията няма да стигнем до истината.
      Даже и да се върнем на скоростта, сравняването на теоритични данни също не е абсолютен показател. Във въздуха е доста относително Например, До-335А, пленен от американците на 22 април 1945, излита от тревна писта /солидните писти са били обект на непрестанни атаки, а пък са жизнено необходими за повечето реактивни.../ заедно с 2 броя Р51. Естествено, каубоят в него едва ли има особен нальот на немски самолет /камоли такъв дзвер.../, а задниците на другите двама едва ли са непривикнали със седалката на Мустанга... Но - о, чудо! - според спомени на присъствали Дорниерът с лекота навързал мустангите и при изкачване, и при маневри, а също така, в импровизилано състезание до дестинацията - Шербур, мустангите изостанали на 45 минути. От там Стрелата е превозена до САЩ, през 1975 е реставрирана от жригиналния си производител, и след престой в немски музей от 1975 пьк е в Щатите.
      Разбира се, има и други данни, за бедни полетни характеристики, но става въпрос за закърпен от парчета самолет, който изпитателят така и не посмява да "настъпи". А части за такива експерименти - бол, в един завод например са заловени 85 парчета незавършени /става конкретно въпрос за Фридрихсхафен, да сме конкретни/.
      Накрая, за кой точно Мустанг става въпрос? Направих справка набълзо, но най-голямата скорост, която срещнах, беше 703 км/ч. Затова питам, сигурно не съм намерил нужната модификация. Но даже и при 650 вече е малко сложно като стане въпрос за маневреност, да не говорим за склонността на Р51, за която четох някъде - при остра маневра при по-висока скорост да остава без крило...
      На нож!

      Comment


        #33
        Капитан, ако се поровиш малко повечко ще намериш и една модификация - Н, която е произвеждана в съвсем ограничено количество, тъй като на практика няма нужда от нея. Та именно при нея двигателят има emergency power 2200 кс. В резултат максималната скорост става 780 км/ч.
        Това беше за скоростта. Относно въоръжението, просто не исках да задълбавам в материята. Можеш да провериш, където искаш и ще установиш че Ме 262 е изтребителят с най-мощно въоръжение през Втората световна- секунден залп- 13кг.
        Колкото до маневрирането, да не мислиш че Do 335 може да изпълнява резки виражи при скорост около 750 км/ч?
        В сравнение с P-51D предимствата на немската машина са безспорни. Но американците не стоят със скръстени ръце и следващата модификация - Н, както и британските Темпист вече здостигат предела на витловите изтребители. Така, че на немците им трябва нещо качествено ново, а не някаква екстравагантна машина, която така или иначе няма да има кой-знае колко по-добри летателни характеристики.

        Comment


          #34
          Е, хайде сега - "екстравагантна машина"! Когатосравнявате самолети е хубаво да изхождате и от предназначението им. Защото тази "екстравагантна машина" трябва да бъде сравнявана със самолети от нейния клас (а сащианците имат само един такъв, доколкото си спомням - "Лайтнинг"). Това е тежък изтребител и сред тежките изтребители е определно най-добрият - и като оперативен обсег и като полезен товар, и като мощност. А именно тези неща го превръщат в най-добрия стратегически изтребител. ДА незабравяме също така, че това е машината предназначена да замени Ме-110 (който отдавна не се и използва в това си качество). Не виждам защо трябва да го сравнявате със "Мустанг" или "Тъндърболт", а още по-малко - с Ме-262. Последният не е конкурент на До-335 - те са в различни класове и с различно основно предназначение.
          Когато говорим или сравняваме въоръжение масата на секундния залп е само един от критериите, при това - не най-важният. Много често се използва не за друго, а защото е много лесно да се изчисли и прецени, за разлика от останалите показатели. Голямо значение има разположението на оръжието, защото това влияе на удобството при използването, както ина точността. Да не говорим, че разликата в разрушителната способност между едно 30 мм оърдие, да речем, и 6 12,7 мм картечници е твърде голяма. С първите можеш да повредиш или унищожиш вражески изтребител, но бомбардировач или тежко брониран самолет ще има доста по-голяма издръжливост (и щетрябват много повече попадения). Докато за да се раруши изтребител е напълно достатъчно едно попадение от 30 мм снаряд - а за тежък бомбардировач - две-три (понякога и едно е вършело работа). Да не говорим, че началната скорост също има голямо начение при изчисляването на точноста, типът на боеприпасите допълнително влияе върху разрушитения ефект и т.н. Да не говорим, че всяко въоръжение се прави според конкретна цел - съюзниците се задоволяват с 12,7 мм картечници, защото основните им цели са вражески изтребители, които при това са винаги малобройни. Немците предпочитат оръдия, защото основно си имат работа с тежки бомбардировачи (и са готови често да жертват високата начална скорост заради по-голяма маса на снаряда).
          Така че ако ще провеждаме някакви хипотетични сравнения, те ще трябва да са доста по-сложни ш комплексни.

          Да не говорим пък, че До-335 така и не е приет на въоръжение - т.е., всичко, което ще обсъждаме ще е малко или много хипотетично (защото да не забравяме, че и"Мустанг" не енищо особено,преди да му качат английския мотор - ако "Стрела"-та се развиваше нормално, минеше детския си период и получеше възможност да се усъвършенства според резултатите от една-две години бойно използване, можеше да получи значителни подобрения).

          Comment


            #35
            Голуме, сравненията трябва да се правят между самолети които са можели реално да се срещнат на бойното поле, а не между машини от един клас. А и да те питам- защо според теб Лайтннга е в класа на Пфайл, а Тъндърболта не е? Ако е заради броя на двигателите, то това е твърде елементарно разсъждение, ако е заради масата, то нормалната маса на P-47M е 6900, а на P-38 e 7700. Радиусите им на дийствие също са сходни - около 800 км без допълнителни резевоари и около 3000 със. Напълно сравними са.
            Някои говореше, че Do 335 би бил по-полезен в отбраната на Райха от Ме 262, затова си позволих това сравнение. Колкото до оръдията на Ме 262, то те са МК 108, безспорно доказали се против въздушни цели. Разположението на оръдията на Ме 262 е възможно най-удачно- в носа.
            А да те питам, защо след като на британските изтребители, основен противник са германски изтребители, те са въоръжени с основно с оръдия, а не като американските- с картечници?.:lol:
            Да Do 335 не е приет на въоръжение, както и много други отлични немски (и не само) самолети. Пример Blohm und Voss BV 155. Но за тях никой нищо не споменава, въпреки че с не по-малък успех може да се твърди че и те са можели да променят въздушната война над Европа.:? Колкото до това дали има място за подобни спекулации, препоръчвам ви една книга - Strategy for defeat the Luftwaffe на Williamson Murray. На практика Германия губи войната във въздуха през 1944-45 още през 1941-42, когато не успява да органазира производството си на самолети и когато бомбардировъчните армади започват да се появяват никакви технически чудеса не са можели да помогнат. Е може би с изключение на атомна бомба, но това е друг въпрос. Само не ме карайте и нея да я набирам

            Comment


              #36
              1) картечното въоръжение
              А да те питам, защо след като на британските изтребители, основен противник са германски изтребители, те са въоръжени с основно с оръдия, а не като американските- с картечници?.
              Може и аз да не си спомням добре, но изтребителните модификации на "Хърикейните" и "Спитфайърите" също са въоръжени с картечници. Моделите, които имат оръдия (или поне тези, за които се сещам в момента), оръдията са предназначени предимно за щурмуване на наземни цели, а не за водене на въздушен бой. Тъй или инак, причината американските изтребители да са с картечно въоръжение до края на войната е точно тази (заедно с нежеланието им да се отказват от въоръжение, което се произвежда в големи количества и е сравнително ефективно, в полза на производство и разполагане на ново (въпреки че, доколкото си спомням, си имат достатъчно качествени самолетни оръдия)).
              Впрочем, сега погледнах един кратък справочник, който ми е под ръка - и забелязах, че почти всички изтребители, прехващачи или чисти изтребители на RAF са с картечно въоръжение, докато вариантите им за наземна атака, поддръжка на наземните войски и решаване на щурмови задачи са с оръдейно въоръжение:

              * Typhoon
              - Mk Ia - изтребител-прехващач - въоръжение - 12 х 7,62 мм картечници
              - Mk Ib - щурмови изтребител и самолет за наземна поддръжка:
              4 х 20 мм оръдия + бомбен товар

              * Tempest
              - изтребител-бомбардировач - 4 х 20 мм оръдия

              * Hurricane
              - Mk I - изтребител - 8 х 7,62 мм картечници
              - Mk II - противотанков самолет - 2 х 7,62 мм + 2 х 40 мм оръдия
              - Mk IV - изтребител-бомбардировач - 2 х 7,62 мм + бомбен товар

              * Spitfire
              - Mk I до V - изтребител и изтребител-бомбардировач - 8 х 7,62 мм картечници
              - Mk IX до XVI - изтребител-бомбардировач - 2 х 20 мм оръдия и 4 х 7,62 мм (или 2 х 12,7 мм) картечници

              Ако се заема да обощавам тези данни се вижда тенденцията, че и в RAF смятат картечниците за противоизтребително въоръжение (само че за разлика от американците най-често залагат на винтовъчният калибър), като оръдията се появяват във въоръжението предимно на самолетите специализирани в изпълнение на щурмови и задачи по наземна поддръжка. Което не е много чудно, като се има предвид, че повечето от тези машини навлизат на въоръжение през и след 1943-та, когато немските изтребители са малобройни и най-често изтребителите действат по наземни цели.
              Може данните ми и да не са пълни, но напълно подкрепят извода, който направих в предния си пост, и който е критикуван от теб.
              ------------------------------------------------------------------------------------

              2) За сравненията
              Да, но зависи от какво изхождаме в сравненията си. Защото тъй или инак, не е имало как да срещне "Стрела"-та нито един от описваните самолети, след като тя не е използвана, нали? В сравненията си изхождам от позицията, че До-335 беше приет на въоръжение, то би било глупаво да се използва като ПВО изтребител - той е предназначен за други задачи. И когато изпълнява тези задачи може да срещне определен тип вражески самолети, а не просто произволни вражески самолети, които са на въоръжение. И ако ще сравнявам ефективността му, то ще го сравнявам със противниковите самолети изпълняващи сходни задачи, като отчитам и разликите в доктрините, разбира се. Инак сравненията са съвсем произволни.
              Сега, за конкретното сравнение - сравнявам го с P-38, защото последният е предвиден за сходни задачи. Той се разработва именно като стратегически изтребител, а задачите на подобна машина се разглеждат като ескортен изтребител (което изисква приемлива маневреност и много голям оперативен обсег на действие); оперативно разунаване (голям обсег на действие, висока крайцерска скорост, възможност за монтиране на фотооборудване); наземни атаки на оперативна дълбочина (голям обсег на действие, достатъчен бомбен товар (поне 1000 кг); висока крайцерска скорост и приемлива маневреност). Немската концепция за стратегически изтребител също се движи в тези граници. Общо взето, при решаване на техническите проблеми всички страни приемат за неизбежно стратегическите изтребители да са двумоторни (за да могат да съчетаят необходимата мощност с възможността да носят голям полезен товар) - т.е., чисто изтребителните и прехващачески задачи отстъпват на втори план.
              Ако сравним двете машини ще видим, че те са доста сходни като излетна маса - 9600 кг за До-335 срещу 9798 кг за P-38; имат необходимият голям оперативен обсег на действие (1400-200 км за До-335 срещу около 4000 за P-38 ( с допълнителни резервоари) - разликата в този случай идва и от особеностите на двете държави (на Германия и е достатъчен по-малък стратегическси обсег)). Въоръжението им е сходно (2 х 20 мм + 4 х 12,7 мм срещу 1 (а са се предвиждали 3 на серийните машини) х 30 мм + 2 х 15 мм), но по отношение на бомбения товар P-38 има предимство (1800 срещу 1000 кг). Но трябва да се има предвид, че всички изтребители изпълняващи задачи по атака на наземни цели са доста по-уязвими при въздушен бой - външно окачените бомби и ракети много отрицателно влияят на маневреността на машините. В това отношение До-335 има предимството на вътрешен бомбен люк, който побира до 500 кг бомби.

              Съгласен съм, че другата машина с която е приемливо да се сравнява е "Тъндърболт". Макар той да не е стратегически изтребител, все пак може да изпълнява част от задачите и има необходимият обсег ( с допълнителни резервоари). Но все пак "Тъндърболт"-ът е значително по-лек - около 7400 кг, но може да носи сходен бомбен товар. Впрочем, тъй или инак, реалният му обсег на действие би бил значително по-малък.

              В заключение, понеже този дял стана доста дълъг, не разбирам кой знае колко от техническата страна на нещата, но все пак ми се струва, че доколкото в САЩ реализират концепцията за сратегически изтребител то това е P-38. Когато се оказва недостатъчно маневрен, в ескортните задачи е допъван или заместван с P-51 (и предполагам, макар и да не знам точно - с P-47), но това става най-вече когато американските въздушни армии са стъпили в Европа и имат достатчно близки оперативни бази. За мен поне и двете машини ("Мустанг" и донякъде "Тъндърболт") са чисти тактически изтребители и изтребители-бомбардировачи, докато До-335 е замислен и общо взето изпълнен като стратегически многоцелеви изтребител. И съвсем не за ролята на прехващач.
              Съответно, изпълнявайки основните си роли, До-335 ще се бие с вражески прехващачи (тук е уместно да го сравняваме с P-51 и P-47); при дълбоките си наземни атаки би трябвало също да се среща с вражески прехващачи и чисти изтребители (отново - P-51 и P-47); при разузнавателните мисии едва ли ще има сериозни противници; и тъй като мисиите за стратегическо прикритие също ще се случват, макар и значително по-рядко - ще се среща и със вражеските стратегически изтребители и изтребители-бомбардировачи (по-чести ще са тези срещи). Но по идея този самолет ще участва най-вече в унищожаването на вражески изтребтели на земята - т.е., близо до летищата им (тъй като това е част от концепцията).
              Съгласен съм, че вероятно той ще отстъпва малко в маневреността на чистите изтребители и прехващачи, но има достатъчна скорост за да се измъкне при нужда и напълно едакватно въоръжение за да се справя със всякакви вражески самолети. При това положение използваната тактика и качеството на организацията ще превалират над ТТ разликите.
              --------------------------------------------------------------------------------------

              3) Загубата на въздушната война за Германия
              Съгласен съм, че Германия губи вздушната война, дори това става мълко по-рано - в момента, в който става очевидно, че ще има война на изтощение, а цялата военна и научна държавна машина се движи на принципа на "светкавичната война" - т.е., всеки дългосрочен проект се замразява, а финансови средства се отпускат само на краткосрочните (а всички перспективни разработки неизбежно са дългосрочни). Допълнително, политиката на покровителстване и "строго" профилиране на конструктурските бюра също изиграва своята роля.

              Comment


                #37
                Така, почвам подред.
                За въоръжението на британските изтребители. Спитовете и Хърикейните от първите модификации са с картечници, защото на практика са строени по изисквания то предвоенните години. След битката за Англия нещата започват бързо да се променят. Така например производството на споменатият Тyphoon Mk.Ia, е отменено и на негово място се произвежда оръдейният вариант. Също така пропускаш да споменеш и Hurricane Mk.IIC, който е въоръжен с 4х20 мм оръдия. Tempest не е само щурмовик, отлично се изявава и като изтребител. Даже и Спитфайър, въпреки тънкото си крило получава оръдия- Mk.21 e с 4х20 мм оръдия. А в този период на войната противници са им основно немски изтребители, а не бомбардировачи. В същото време американците упорито залагат на 12,7 картечници. Това се обяснява с факта, че основната задача на техните изтребители е да ескортират бомбардировачи на далечни разстояния. Това означава чести схватки с германски изтребители и водене на преграден огън. Именно затова американците наблягат не толкова на огневата мощ (която при оръдията е несъмнено по-голяма), а на продължителността на стрелбата, която при картечниците е в пъти по-висока. Идеята е просто да им стигнат мунициите за целия полет.
                Тайфун, между другото постъпва на въоръжение през есента на 1941, което значи че оръдейната концепция е заложена доста по-рано и не може да се обясни с необходимостта от атакуване на наземни цели. Освен това самолетът е разработван като прехващач.
                Сега към стратегическия изтерибетел. Do 335 така и не би могъл да бъде готов много по-рано, защото двигателите DB 603 още не са били готови. Приемливи характеристики тези двигатели достигат чак към зимата на 1942. По това време, Германия вече не провежда атаки в дълбочина с голямо число бомбардировачи и поради това не е необходим изтребител за далечен ескорт.
                За тактически разузнавач - да.
                За самолет за атака на цели в тактическа дълбочина. Такъв самолет германците на практика вече имат - Ме 410. Стършелът е бърз (без бомби, може да бъде настигнат много трудно, с използване на MW-50 на 5500м развива скорост 660-670 км/ч), с мощно въоръжение- различни R-комплекти и двойно по-голям бомбен товар (1000 срещу 500 кг.). Така на практика, за края на 1943 и началото на 1944, когато реално би могъл да постъпи на въоръжение Do 335 няма да е толква по-ефективен в тези задачи от Ме 410, че да си струва да се вкарва в произвоство. И още нещо този тип самолети, нямат за цел да се бият с вражеските прехващачи, а да ударят целта и да се измъкнат максимално бързо, по възможност без да бъдат прехванати.
                Колкото до факта, че поражението на Luftwaffe през 1944-45 се дължи на управлението пез 1941 и 42, имах предвид, че в тези години Германия за разлика от съюзниците не успява да мобилизира всичките си сили за производството на военна техника. Например през 1941, алуминият, който през 1944-45 става ценен като злато, е прахосван в производството на стълби и колчета за палатки. Френската и холандската авиоиндустрия бездействат. За 1941 от френските заводи са доставени само 60 (май):roll: самолета.
                Тъй че като се замисилте, ще установите че Do 335 съвсем не това чудо-оръжие, както го представят някои автори.

                Comment


                  #38
                  Аз и не настоявам, че е чудо оръжие - просто друг добър кандидат за тази роля няма, а на Гьоринг това му е концепцията за водене на война. Както и да е, към годината, в която той в текущата реалност е готов да влезе на въоръжение Луфтвафе вече няма нужда от подобен самолет. А за по-рано - не знам, все пак ако приемем различно развитие на събитията, то би могло още преди войната да се заложи на различни неща (идеята за самолета съвсем не е нова и принципно е осъществима преди войната), макар да знам, че нов двигател се създава много трудно и бавно, може би е било възможно дасе реализира в началото под друг двигател. Както и да е, аз се съмнявам в ефективността на самата доктрина или по-точно - в приложимостта й спрямо Германската стратегическа обстановка.
                  Съгласен съм, че към времето на реалното му влизане на въоръжение немците вече имат специализирани самолети за тези задачи, които могат да се осъществяват към текущия момент (и за оперативно/тактическо разузнаване и за оперативни/тактически наземни удари). Може би толкова хвалим тази машина, защото много удачно съчетава плюсовете на двумоторен изтребител с повечето плюсове на едномоторен.
                  А инак - без съмнение към онзи момент Ме-262 е много по-необходим с оглед на решаваните задачи, пк и е по-перспективен.

                  За оръдията на английските изтребители - не знаех за това, благодаря за информацията. Не съм споменал въпросният модел просто защото в справочника, който ми беше под ръка го няма. А съм отбелязал как са означени като роли самолетите там и ми направи впечатление, че картечните се водят като чисти изтребители, докато тези с оръдия - като изтребители-бомбардировачи.
                  Ок, съгласих се с тези доводи.

                  Последното - за изоставането на Германия - то е във всички области и идва от нежеланието на Хитлер да "качва" икономиката на военни релси (т.е., драстично да съкрати гражданското производство в полза на пълна мобилизация на мощностите за военни нужди). Този процес е започнат чак в намалото на 1942-ра (а е известно, че трябват около 2 до 3 години, за да достигне подобна мярка пълната си ефективност). Но за това си има конкретни причини - както психо-социални, съврзани с ПСВ, така и доктринални.

                  Comment


                    #39
                    Ако прочетеш внимателно какво казвам, ще видиш, че До-335 е споменат само като пример. Много добре знам, че има доста други прекрасни немски витлови самолети в края на войната, а До-335 е само за илюстрация споменат, като един от всчкитено дискусията стана основно за него.
                    На нож!

                    Comment


                      #40
                      Ако прочетеш внимателно какво казвам, ще видиш, че До-335 е споменат само като пример. Много добре знам, че има доста други прекрасни немски витлови самолети в края на войната, а До-335 е само за илюстрация споменат, като един от няколкото, но дискусията стана основно за него.
                      Та задълбахме за До-335, а теорията ми беше по-скоро, че До-335 и другите подобни /от края на войната/ витлови самолети щяха да са много по-добри за отбраната на Германия от ненадеждните и недоизучени реактивни чудеса.
                      А битката за небето над Германия е загубена през втората половина на 44. Има много много начини бомбардировките да бъдет спрени. Ето например теорията на един познат: създаване на височинен бърз бомбардировач Ю-88, който да разруши "Крепостите" на летищата им в Англия и Италия. Просто на съществуващия масовво произвеждан бомбардировач Ю-88 се правят просто минимални доработки и се снабдява със също съществуващите мощни височинни мотори. По памет говоря, че май ставаше въпрос за един модел на Даймлер-Бенц. И тези бомбардировачи излитат на височина, недостъпна за наличните изтребители, попиляват бомбардировъчните армади на земята /иди, че скрий няколко стотин четиримоторника.../ и се прибират по живо по здраво... А най-интересното е, че има жив пример - при поредната "совалка", излитане от Италия, бомбардиране, кацане в СССР, американско бомбардировъчно съединениее проследено от немски "ауакс". И над съветското летище се появява сборна група от добрите стари /без никакви модификации/ Ю-88 и Хе-111. Пускат бомби, разрушават около 50 бомбардировача на зимята /от над сто общо, ако не се лъжа/ и се прибират. А на американците през главата даже не им минава повече думата "совалка"... Една таква загуба ги кара моментално да изоставят иначе много сполучливата идея. Нищо по-различно не би се случило в Англия...
                      Та така че методи много, даже и 44 не е била късна дата за обръщане на събитията в небето.
                      И отново ще твърдя, че строежа на отлични витлови самолети по изпитани технологии би бил стократно по-полезен от строежа на реактивни самолети, отнемащи много повече работа, дсефицитни суровини, и в резултат едни ненадеждни, опасни и за противника, но и за пилота машини с невероятно кратък ресурс. Не казвам, че не е трябвало да разработват реактивни технологии - напротив, те са били бъдещето, което ние даже преживяхме. Но голяма грешка е строежа на тези самолети наместо много по-здрави, издръжливи и само малко по-бавни витлови самолети.
                      На нож!

                      Comment


                        #41
                        Хъм, все пак като се има предвид численото превъзходство на съюзническите ВВС и фактът, че имат много добре организирана система за радарно следене, тези височинни Ju-88 ще бъдат открити сравнително лесно и не виждам как биха избягнали битка с изтребителното прикритие на въпросните летища. Дори и да са чак толкова височинни, че да не може никой изтребител да гистигне (нещо, в което се съмнявам), все пак не ми се вярва да пускат бомбите си от 12-13 км височина и да се надяват да уцелят нещо точно или пък дори да открият целта си . Да не говорим, че на сюзниците им е много по-лесно да организират ответни удари по летищата на въпросните височинни Ju-88 - главно поради превъзходството им в сили и средства, което всъщност си е и корена на проблема.

                        Comment


                          #42
                          Безспорно, прав си! И това е така! Но и изненда е възможна, първо радарите много лесно излизат от строя с диполните лентички, после то не е казано от 10 километра - може и от ниско, нали Ю-88 също се водят пикиращи бомбардировачи - гмуркат се, пускат и изплуват отново Един изненадващ удар по няколкото основнилетища би парализирал всичко, а отбраната едва ли ще има време да отговори много-много.
                          Сценарии всякакви :lol:
                          На нож!

                          Comment


                            #43
                            Капитане, има един пример за атака срещу съюзническите летища, т.нар опреация Bodenplatte и би трябвало да знаеш как завършва- на практика е поражение за самите германци.
                            Колкото до този бърз височинен бомбардировач Ju 88, за да е бърз и височинен, бомбеният му товар трябва да е малък, което значи много самолети. А откъде Германия през 1944 ще намери ресурси да произвежда много самолети. Откъде подготвени летци? А гориво?
                            Между другото немците не са толкова глупави и са се сетили за подобна идея. Това е т.нар операция "Gisela". В нощта на 3 срещу 4 март 1945 222 английски бомбардировача извършват атака на нефтопреработгващите заводи в Бергкамен и Ландберген, на практика без съпротива от немските нощни изтребители. Но не съвсем. На връщане за тях летят около 150 Ju 88G-6 с намерение да разстрелят британските бомбардировачи когато кацат и са с включени навигационни светлене и летят с ниска скорост. Резултатите обаче са разочароващи. Веднага щом Юнкерсите започват атаката екипажите на бомбардировачите получават заповед да кацнат на летища във вътрешността на страната и голяма част от немските изтребители просто не успяват да ги атакуват.
                            С добри витлови изтребители са можели да удържат положението за малко по-дълго, но само ако са се сетили навреме, а не чак като се появят формации по 500-600 бомбардировача. Да не говорим, че за цялостен успех трябват стратегически бомбардировачи, каквито Германия няма.
                            В предвоенните години, икономическото състояние на Германия съвсем не е цветущо и едва ли ще се намерят средства за такава разработка (Do 335). Да не говорим, че тогава самия Bf 109 е революционна машина.

                            Comment


                              #44
                              Да, съгласен съм, че средства няма и всичко е на принципа "за къде по напред". Но на фона на целият този недоимък Гьоринг се опитва да осъществи едина собствена редакция на доктрината на генерал Дуе и хвърля огромни средства за проектирането и строенето на стратегически изтребител. В крайна сметка на въоръжение е приет Ме-110. За строителството на тази машина се хврлят големи средства и се предвижда да има повече изтребителни групи екипирани с нея, отколкото с Ме-109 (и цялата програма за сройтелство облагодетелства "чудодейният" въздушен ловец Ме110). А самолетът (макар да е много добър) не оправдава въобще възложените му надежди и се проваля в избраната роля. Ако тези седства бяха хвърлени за други по-перспективни разработки би могло и да се спрат на самолет по схемата на До-335, която определено обещава повече.

                              Колкото по другия въпрос - по това време отдавна нещата са безнадеждни. Дори и да бяха се хъврлили да проектират само евтини и ефективни ПВО-изтребители и прехващачи, не ми се вярва да успеят да изгонят съюзническите бомбардировъчни армади от небето на Германия. А и с подобни дефанзивни действия няма как да решат останалите задачи, защото на тях им трябва да прикриват не само населението и промишлените райони, но и собствените си наземни сили, както и да осъществяват тяхната непосредствена подкрепа. Може би ПВО ракетите биха свършили много повече работа, но по онова време са готови първите прототипи, а за мащабни изпитания не остава време (пък и вече не би и мало къде да ги произвеждат). Все пак като съотношение цена/ефективност те са далеч за предпочитане пред създаването и обслужването на армада от изтребители. А и постигнатите в края на войната характеристики и разработки са доста успешни. Но не виждам как, дори и да им бяха отдали широ приоритет още през 1942-43-та, биха могли да ги завършат по-рано от средата-края на 1944-та. А тогава вече е късно поради съвсем други събития, които се развиват предимно на земята .

                              Comment


                                #45
                                Малко му оттървах края, но затова е винавна работата ми:cry:
                                Нямам време! Гледам интересна дискусия се е заформила тук. Отначало спорехте за революционните машини- с доста неща съм съгласен с вас. Само с едно не съм съгласен. Като сравнявахте 335 със западните му аналози, пропуснахте да го сравните с П-81 Туин Мустнаг-ът. Аз си мисля, че именно този самолет е неговият аналог.
                                После прехъвърлихте темата за оръжията. Добре, обаче забравихте да сравните МК-108 с МК-103. Аз залагам на последното, макар оръдейната батарея на 262 да си казва своята дума.
                                Накрая се прехвърлихте в нощната изтребителна авиация. Хубаво,но.... защо никой не спомена за нощният вариант на Ме-110, До-217 и най-вече за най-добрият нощен изтребител на войната Хе-219-специално разработен за нощни действия?
                                Вярно Ю-88 е бил сполучлива машина в изтребителният вариант, но все пак той е бил конструиран като бомбардировач.
                                А и накрая нека да не забравяме един куриоз изтребителният вариант на ФВ-189. Пустите му немци и от разузнавача направиха изтребител:tup:
                                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                                Comment

                                Working...
                                X