Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Интересно за F-16 vs МиГ-29. Мнение на български пилот.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Интересно за F-16 vs МиГ-29. Мнение на български пилот.

    В рамках отработки основных истребительных маневров пилоты американкой 480 истребительной эскадрильи сражались в маневренных боях «собачья схватка» с истребителями МиГ-29 болгарских ВВС. Январский выпуск журнала Air Forces Monthly публикует интересные […]


    Зарубежные летчики об истребителе МиГ-29

    Periscope2.ru, 02.02.2011

    Андрей Фролов

    В рамках отработки основных истребительных маневров пилоты американкой 480 истребительной эскадрильи сражались в маневренных боях «собачья схватка» с истребителями МиГ-29 болгарских ВВС. Январский выпуск журнала Air Forces Monthly публикует интересные подробности. Как рассказывает журнал, болгарские «двадцатьдевятые» впервые смогли вплотную встретиться с американскими истребителями F-16 блок 50, являющимися мощным и маневренным противником, вооруженными высокоманевренной ракетой AIX-9X и оснащенными нашлемной системой целеуказания. Капитан Л. Славов, один из наиболее опытных болгарских летчиков-истребителей, который принимал участие в не менее 10 международных учениях (летал на МиГ-21, в 2007 г. переучился на МиГ-29), заявил: «По моему мнению, истребитель F-16 блок 50 в общих чертах похож на другие модификации F-16, которые регулярно навещали авиабазу «Граф Игнатьев» для совместных учений с нашими Мигами. Блок 50 оснащен двигателем General Electric F110-GE-129, который имеет большую тягу, чем двигатели, установленные на модификациях блок 30 и блок 40, с которыми я сталкивался в учебных воздушных боях. Но в маневренном бою это преимущество не обязательно трансформируется в большую маневренность. Поэтому тактика МиГ-29 в бою против F-16 блок 50 остается такой же, как и в отношении других модификаций американского истребителя, а именно, выживание после первого пуска ракет, а затем переход в маневренный бой с высокими перегрузками. После одного-двух кругов F-16 теряет слишком много энергии и становится относительно легкой целью, так как МиГ-29 обычно сохраняет намного лучшее положение в области энерговооруженности».

    Болгарские ВВС не использовали нашлемные системы целеуказания на МиГ-29 в ходе учений, и летчики «двадцатьдевятых» вылетали на пилотаж, надеясь только на выдающуюся маневренность своих самолетов при наведении своих учебных ракет Р-60 в ситуациях, когда противник находится за пределами видимости. Капитан Я. Янков, летчик-инструктор МиГ-29 из Независимого Учебного Звена, базирующегося на авиабазе «Граф Игнатьев», отметил, что характеристики МиГ-29УБ хуже по сравнению с одноместным вариантом в тех случаях, когда речь идет о столкновениях в пределах визуальной видимости. «Как правило, мы летаем на «спарках» на пилотаж для вывоза американских летчиков в качестве второго пилота, а они оказывают ту же услугу для наших пилотов, вывозя их на F-16D. Мне повезло вылететь на пилотаж на одноместном истребителе, и он оказался намного лучше с точки зрения обзорности».

    Одноместный МиГ-29 также лучше с точки зрения наличия датчиков обнаружения целей в «собачей схватке» за счет режима «ближний бой» РЛС Н019 «Топаз». У «спарок» нет РЛС, и летчик может рассчитывать только на оптико-электронный прицельно-навигационный комплекс с квантовой оптико-локационной станцией, который имеет область обзора 4 на 6 градусов для получения более высоких возможностей по захвату целей.

    Также следует отметить, что с целью сделать пилотаж один на один более интересным и усложненным, то есть, менее «стерильным», в воздушные схватки были внесены поправки. По словам капитана Славова, «к примеру, в ходе одного из маневров я договорился со своим американским коллегой, что победа в ходе каждого боя должна засчитываться только в случае успешного пушечного выстрела или двух последовательных условных ракетных пусков».

    Капитан Славов, который провел пять боев «один на один» («собачьи схватки» с высокими перегрузками) в ходе учений, отметил, что нашлемная система целеуказания вместе с ракетой AIX-9X являются единственными серьезными преимуществами F-16 в высокоманевренном ближнем бою. «Вам нужно только оставаться вне зоны поражения F-16, но когда речь заходит о маневрировании, лучше МиГ-29 среди истребителей его поколения нет ничего. У меня богатая практика маневренных боев против опытных и начинающих пилотов F-16, и, по моему мнению, единственная разница между ними заключается в том, насколько быстро они позволят моему МиГ-29 выйти в позицию для открытия огня».

    Истребитель старой школы: русский F-16 (из воспоминаний коммандера Ade Orchard)

    В ходе одной из моих последних командировок на Сардинию мы повстречали нашего вероятного противника – истребитель МиГ-29. Благодаря падению Берлинской стены у нас появилась возможность провести учебные бои с восточногерманским МиГ-29, тем маленьким, мощным, практически невидимым истребителем, который мы изучали только на бумаге.

    Хотелось бы отметить, что истребитель показался несколько переразмеренным, как я и предполагал, но, это было следствием компромисса, на который пошли при разработке данного проекта в 1980-е гг. для достижения исключительной маневренности. Двигатели на МиГ-29 представляли нечто примитивное – вы могли наблюдать дымный след от самолета на расстоянии 16 км, но двигатели обладали такой тягой, что сообщали самолету очень значительную тяговооруженность, которая на средних высотах превосходила таковую у Sea Harrier. Кроме того, ранняя система нашлемного целеуказания и маневренные ракеты Р-73 с инфракрасной головкой самонаведения (ИК ГСН) не давали нам расслабиться.

    Мое первое знакомство с «потенциальным противником» я никогда не забуду. Оставляя за собой дымный след, более заметный, чем у Phantom (а F-4 особенно славился своей «чумазостью» после выключения форсажа), МиГ-29 легко обнаруживался как с помощью РЛС, так и просто с первого взгляда из кабины. Основная причина дымообразования заключалось в том, что если у двигателя отключен форсажный режим, при котором сгорает практически все поступающее топливо, то в выхлопе содержится значительный объем несгоревшего горячего. Этот процесс усиливался из-за несовершенного процесса сгорания в двигателях ранних поколений, и в данном случае, когда топливо поступает в достаточном объеме, но температуры недостаточно для его воспламенения, то оно начинает дымить. Для обеспечения контакта, я занял более высокий эшелон для минимизации возможности того, чтобы пилот, прошедший подготовку в СССР, не потерял меня, поскольку возможности их РЛС были невысоки, и они сильно полагались на наземную систему целеуказания.

    Я летал на истребителе Sea Harrier FA2, вооруженного ракетами AIM-120 AMRAAM и AIM-9M Sidewinder, и мы договорились использовать наши ракеты средней дальности, а потом сблизиться до дистанции ближнего боя. Он был оснащен ракетами Р-27 с полуактивной головкой самонаведения и Р-73 с ИК ГСН. Он не делал попыток применить свои ракеты Р-27 против меня, и стало ясно, что он не обладает необходимыми навыками хотя бы для того, чтобы создать проблемы для моих ракет AMRAAM, запущенных против него.

    МиГ-29 по заказу ВВС США

    Как сообщает январский выпуск французского журнала Le Fana de l’Aviation, 10 декабря 2010 г. со взлетной полосы аэропорта «Quincy Regional» (Иллинойс) осуществлен первый испытательный полет над американской территорией первого из четырех принадлежащих компании Air USA (владелец компании Д. Кирлин) истребителей МиГ-29. Компания выступает в роли «противника» по заказу ВВС и ВМС США. МиГ-29 пилотировал Ф. Клифтон. Air USA уже поднимала в воздух самолеты «Alpha Jet», L-39, L-59 и МиГ-21.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    #2
    Позволявам си да си сложа оригиналната статия от AFM
    Attached Files
    Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

    Comment


      #3
      Каква е причината да не са използвали нашлемната система за целеуказване?

      Comment


        #5
        Няма ли нищо в българската преса/интернет пространство за учението, че се налага да се дават връзки с руски и американски източници? Само питам.
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #6
          Amazon написа Виж мнение
          Няма ли нищо в българската преса/интернет пространство за учението, че се налага да се дават връзки с руски и американски източници? Само питам.
          Има, защо да няма?
          Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

          Comment


            #7
            Попаднах наскоро на това четиво: http://www.strategypage.com/military...309/page2.aspx
            ....и се замислих, че всъщност всички впечатляващи публиката упражнения от висшия пилотаж имат минимална стойност в реална бойна ситуация. /тази мисъл ми хрумна по повод отминалото поредно авиошоу край Пловдив/. Според "експертите" от цитирания от мен чужд форум, Ф-15 и Ф-16 са най-добри, не за друго, ами просто имат най-добрата радарна система за ранно откриване на противника. Пред това, всичко останало бледнее - скорости, маневреност, въоръжение...
            Може би това е едно от възможните обяснения за злополучния боен опит за МИГ 29 срещу Ф16 /като оставим настрана тренираността на пилотите; предполага се, че държава която може да си купи такъв изтребител би трябвало да е помислила и за летателните часове, и за ноу-хау-то по обучението/
            Интересно ми е да чуя мнението на пилот - при евентуални симулации на конфликти, отчита ли се хипотезата какъв процент от въздушните схватки биха позволявали "близък" бой, с виражи, акробатика и героизъм в стил "Втората световна война". Наистина е жалко да получиш ракета, без да знаеш откъде ти е дошла...
            Питам като пълен лаик. За което се извинявам предварително.

            Comment


              #8
              той и " Тигър " е по-добрия танк от Т -34 , но реалностите понякога се оказват различни от доктрините . Един маневрен самолет има достатъчно големи шансове да избегне ракетна атака от голямо разстояние

              Comment


                #9
                Стига разбира се да знае, че го атакуват. Сърбите през 99-та им се случи точно това - уж няма никой наоколо и изведнъж - бум.

                Comment


                  #10
                  lokko написа Виж мнение
                  той и " Тигър " е по-добрия танк от Т -34 , но реалностите понякога се оказват различни от доктрините . Един маневрен самолет има достатъчно големи шансове да избегне ракетна атака от голямо разстояние
                  Ако ще правим аналогии с танковете от Втората световна война, по-скоро ситуацията наподобява 41-42-ра година - с Т-34 и КВ: на теория би трябвало да смачкат кой да е танк на Вермахта, на практика - германците ги разстрелват като консервени кутии...По подобна причина - липса на радиовръзка, зле организирано управление, липса на взаимодействие...

                  Comment


                    #11
                    картаген написа Виж мнение
                    Ако ще правим аналогии с танковете от Втората световна война, по-скоро ситуацията наподобява 41-42-ра година - с Т-34 и КВ: на теория би трябвало да смачкат кой да е танк на Вермахта, на практика - германците ги разстрелват като консервени кутии...По подобна причина - липса на радиовръзка, зле организирано управление, липса на взаимодействие...
                    Общо взето - да, но с малка уговорка: поради ред причини, руските танкове се използват отделно от пехотата и артилерията, без авиационно прикритие (за началото на войната ако говорим). Най-често те не се сражават с немските танкови части, а с немската пехота и с противотанковата отбрана на немците. Предвид това, че танковите оръдия не са подходящи за подавяне на противотанкова отбрана, загубите им са много големи. Другият елемент, който най-често е причина за загубите, е командният фактор: от Ставката надолу, почти всички командири дават все решителни заповеди за "решителна атака веднага", без да съгласуват възможностите с реалността. В такива условия е все тая дали руснаците имат добри или лоши танкове: резултатите и в двата случая са еднакви. Тоест, организационните фактори (както винаги) са много по-съществени от техниката. Което, както се вижда не се е променило ни най-малко и до днес, включително и в най-отрицателните аспекти.
                    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                    Проект 22.06.1941 г.
                    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                    Comment


                      #12
                      Кхъм, преди съвсем да сте се отклонили, да напомня: всяка аналогия е добра само като илюстрация дотолкова и дотогава, докогато си върши работата. Тази не е такава, а задълбаването в нея (а, особено, преминаването към обсъждане на самата нея) е съвсем извън темата и не е препоръчително. Поначало сравнение между "Тигър", Т-34 и "кой е по-добър" е смешна и нелепа работа, все едно да кажа "ми то на теория крушата е по-вкусна от ябълката, но за мен не е така". Честно казано, в такива случаи е по-добре да се минава без аналогии, особено ако те не илюстрират нищо.

                      ПП А "консервните кутии" въобще ги оставям на съвестта на използвалия ги, защото ако знам нещо за стрелбата по такива е, че те не отвръщат. Малко повече прецизност, особено когато познанията са ограничени, гарнирани с малко по-малко емоции и всичко щеше да е наред.

                      Comment


                        #13
                        оК, ПРИЕМА СЕ. А нещо по същество ще кажеш ли?

                        Comment


                          #14
                          По същество... т.е. по твоята забележка, от която се възобнови дискусията ли? Да, съгласен съм, че донякъде е така, но с една, може би малка, но съществена корекция: не става въпрос толкова за възможностите за свръзка, взаимодействие и наблюдение/разузнаване на самите бойни самолети, а за цялостната система, която включва доста други елементи (самолети АУАКС, да речем). Т.е. ако в едно въздушно сражение едната страна има подобно информационно и общо превъзходство над другата, тогава маневрените и въобще общите бойни и тактически характеристики на самолета и въоръжението, че дори и опита и уменията на екипажите, нямат чак толкова значение. Но това, според мен, няма много общо с качествата на самите самолети, а на военната доктрина и технология.
                          Ако ситуацията не е асиметрична, то тогава вероятно своето значение в самия въздушен бой ще добият и маневрените характеристики на самолетите, наред с възможностите на бордовите им системи и въоръжението. Каквото значение са имали през 60-те и 70-те години на миналия век в такъв род конфликти. Не мисля че нещо чак толкова генерално се е променило в това отношение: все още, след като откриеш противника и вземеш тактическо решение, трябва да съумееш и да излезеш на най-добрата позиция за да го поразиш. В равностойни обстоятелства не вярвам това да се случва само с пуск на ракети извън видимостта - ще се наложи да се води и близък въздушен бой. Вероятно много от въздушната акробатика, която се прави по разни шоу програми, си е само за това. Но последното не означава, че маневрените характеристики на машините (които се използват и за това), няма да имат решаващо значение при близък въздушен бой - естествено, в комбинация със съответните прицелни системи и въоръжение. Област, в която не мисля, че руското оръжие изостава особено: макар че тук някой по-добре запознат може да се изкаже. Въпросът е, че едното няма особена връзка с другото при днешните габарити на тези системи, т.е. комбинацията от високо маневрен самолет със съответната авионика и въоръжение ще е по-добра от ниско маневрен със същото. И едното не отменя или заменя другото.
                          Докато не изработят оръжие, което гарантира поразяване от голяма дистанция, едва ли близкия въздушен бой ще изчезне. А не мисля, че последното е възможно, защото си имаме работа с вечното състезание между оръжие и контрамерки (нападение и защита, най-общо казано). Така че за да е ефективен един самолет, той трябва да разполага с възможно най-много информация (най-общо казано), така че да може да използва въоръжението си. Но освен ако не го използва от много голямо разстояние (без контакт с противника) на него ще му е необходима и маневреност, така че да заеме позиция, от която да може да стреля (или пък която да го постави в относително безопасно положение). Така че каквато и да е крайност само в едната посока едва ли ще е добра идея.
                          Та, "най-добри" може да са радарите им, но тогава говорим за тях, а не толкова за самолетите (ако е така), а по-вероятно е да става въпрос за цялата система за връзка между самолетите и между другите системи, които им осигуряват информация (не толкова за оръжия, защото и двете страни имат добро ракетно въоръжение в различните категории).
                          А вероятно кало (като реално запознат) ще обясни, че руснаците не отстъпват и в радарите (за това не знам - не разбирам от тези неща, така че разчитам само на чужди мнения).
                          Last edited by gollum; 10-09-2011, 22:07.

                          Comment


                            #15
                            Ако трябва да сравняваме отделни самолети като МиГ-29, F-16 и F-15, то естествено за всеки един от тях могат да се изведат предимства и недостатъци. Но важното според мен е да не се забравя, че тези самолети са само част от една система и трябва да бъдат разгледани именно от гледна точна на ролята им в тази система. Във войната в Сърбия от една страна САЩ използваха системата, която те са моделирали, в своята цялост - като се започне от самолети за далечно радиолокационно откриване и управление, самолетите за радиоелектронна борба, самолетите танкери, самолетите за подриване на ПВО на противника и се стигне до самолетите за завоюване на въздушно превъзходство. От друга страна Сърбия не разполагаше с изградена такава система. С други думи сблъсъкът беше между F-15 и F-16 от една страна, които обаче бяха просто един елемент в цялата система, ако може така да се каже върхът на айсберга, и МиГ-29, които действаха сами, извадени от системата, в която са замислени да действат. С оглед на това е съвсем естествено, че МиГ-29 претърпяха загуба. Ако МиГ-29, аналогично на американските самолети за завоюване на въздушно превъзходство, действаха не сами, а в системата, в която са замислени да работят - заедно със Су-27, МиГ-31, A-50, Ил-78 и Су-34 или Су-24, естествено резултатът щеше да е различен. Отделно на страна фактът, че МиГ-29, с които Сърбия разполагаше бяха експортни изделия, ниският нальот на техните пилоти, както и техническите откази поради недостатъчното техническо обслужване на машините допълнително оказа влияние на и без това тежкото положение на сръбските ВВС.

                            Comment

                            Working...
                            X