Отварям нова тема, за да не цапам във военноморския раздел.
Ми не е само F-22, нито е първия. Още в началото на 60те English Electric Lightning постига безфорсажен свръхзвук. Concorde също си лети с 2М без форсаж. TSR-2 също е проектиран за безфорсажен свърхзвук.
Иначе значението е голямо. Включването на форсажа, особено при двуконтурните двигатели, означава, че разходът на гориво нараства автоматично поне 4-5 пъти. Сещаш се колко гориво, съответно маса и размери могат да бъдат спастени, ако използването на форсаж е сведено до минимум.
Относно F-22 и МиГ-31 - на свръхзвукова скорост радиусът на действие им на действие е общо взето еднакъв 720-750 км. МиГ-31 е с 400 км/ч по-бърз или с други думи казано има с 20% по-висока крейсерска скорост. Но за да постигне тези данни (радиус на сз и скорост) му е необходимо точно със 100% повече гориво или 8 тона, ако трябва да говорим с абсолютни стойности. Сам прецени дали има значение или не.
Що се отнася до Ту-22М3, то както писах по-горе по времето на неговото създаване - втората половина на 70-те, атаката от голяма височина, дори и с Х-22 е образно казано умряла работа. Летящите на голяма височина бомбардировачи ще бъдат лесно откривани и унищожавани от ЗРК и прехващачи преди да могат да пуснат съответния боеприпас. Общо взето тактиката "по тавана и с максимална скорост" става остаряла още през 1960 г. със свалянето на U-2. Скоро след това в САЩ започват първите проучвания за low level penetration и по тази причина проекта ХВ-70 е анулиран, а В-58 е оставен на доизживяване до 1970. В същото време се появява F-111, а малко по-късно и B-1, като и двата са проектирани за полет на пределно ниска височина със следване на релефа на местността. В Англия пък правят TSR-2, който е анулиран по политически причини, но през в средата на 70-те създават Tornado заедно с Италия и ФРГ.
В същото време в СССР стоят на въоръжение Ту-22, но новите модификации почти не отчитат промяната в условията и са концепутално остаряли още на чертожната дъска. Пръскат се пари за Т-4, който е също толкова безперспективен. Единствено Су-24 отговаря на съвременните заплахи (благодарение на здраво копиране от F-111), но първите серийни машини са пълна скръб и доста време минава в доработки.
Сз без форсаж досега има само Ф-22. Какво значение има дали е с или без форсаж, при условие, че изпълнява задачите си на определения радиус? МиГ-31 например, има по-голям радиус на действие от Ф-22 на значително по-висока СЗ скорост...
Иначе значението е голямо. Включването на форсажа, особено при двуконтурните двигатели, означава, че разходът на гориво нараства автоматично поне 4-5 пъти. Сещаш се колко гориво, съответно маса и размери могат да бъдат спастени, ако използването на форсаж е сведено до минимум.
Относно F-22 и МиГ-31 - на свръхзвукова скорост радиусът на действие им на действие е общо взето еднакъв 720-750 км. МиГ-31 е с 400 км/ч по-бърз или с други думи казано има с 20% по-висока крейсерска скорост. Но за да постигне тези данни (радиус на сз и скорост) му е необходимо точно със 100% повече гориво или 8 тона, ако трябва да говорим с абсолютни стойности. Сам прецени дали има значение или не.
Що се отнася до Ту-22М3, то както писах по-горе по времето на неговото създаване - втората половина на 70-те, атаката от голяма височина, дори и с Х-22 е образно казано умряла работа. Летящите на голяма височина бомбардировачи ще бъдат лесно откривани и унищожавани от ЗРК и прехващачи преди да могат да пуснат съответния боеприпас. Общо взето тактиката "по тавана и с максимална скорост" става остаряла още през 1960 г. със свалянето на U-2. Скоро след това в САЩ започват първите проучвания за low level penetration и по тази причина проекта ХВ-70 е анулиран, а В-58 е оставен на доизживяване до 1970. В същото време се появява F-111, а малко по-късно и B-1, като и двата са проектирани за полет на пределно ниска височина със следване на релефа на местността. В Англия пък правят TSR-2, който е анулиран по политически причини, но през в средата на 70-те създават Tornado заедно с Италия и ФРГ.
В същото време в СССР стоят на въоръжение Ту-22, но новите модификации почти не отчитат промяната в условията и са концепутално остаряли още на чертожната дъска. Пръскат се пари за Т-4, който е също толкова безперспективен. Единствено Су-24 отговаря на съвременните заплахи (благодарение на здраво копиране от F-111), но първите серийни машини са пълна скръб и доста време минава в доработки.
Comment