Извинявайте, че се намесвам в оживения ви диалог, но аз (а предполагам и други хора с ограничени познания в тази област, но проявяващи интерес към нея) бих се радвал ако заяжданията са по-малко, а повече приказките по същество. Молбата ми е ако може по-конкретно да се изразявате и с повече аргументация (не искам да обидя никого с това и се извинявам предварително, ако това се е получило). Т.е. "тове не е добро/добре направено", защото "а, б, в" и т.н. Надявам се, че така темата ще стане по-интересна. Не би било лошо и да се върнем към оригиналната тема, т.е. да се съсредоточим (или "да се съсредоточите", азщото от мен малко полза би имало) тук върху въздушните сблъсъци между изтребители пето поколение. И като за начало бих помолил ако не е проблем за едно кратко определение на поколенията - как се определя кой изтребител към кое поколение принадлежи и доколко въобще има система в класификацията (докъде става въпрос за макетинг).
-
общо взето, системата с поколенията, макар и призната навсякъде, си е малко или много измислица.
иначе - в СССР, а после - в Русия примат за:
1.во поколение реактивни изтребители - МиГ-15, МиГ-17 - тоест - изтребители с реактивни двигатели, позволяващи високи дозвукови скорости (дори свръхзвук на пикиране), стреловидно крило, оръдейно/картечно въоръжение, пръви опити за ракети В-В (с радиокомандно насочване).
2.ро - свръхзвукови изтребители с РЛС, ракети с радиокомандно и ИЧ-насочване, позволяващи пуск само в строго определени рамки, при малко претоварване (ИЧ- - строго в задната полусфера), тенденции към намаляване на маневреността (особено хоризонталната, за сметка на скоростта), виждания, че оръдейното въоръжение се измества изцяло от ракетното (опровергани бързо през Виетнамската война)
3.-то - свръхзвукови самолети с по-мощна РЛС, ракети с полуактивно РЛ-насочване, увеличена далечина на пуск, създаване на многофункционални машини, в някои случаи - въвеждане на крило с променлива геометрия
4-то - свръхзвукови самолети с мощна РЛС, способна да работи по цели, летящи на фона на земята, да проследява няколко цели, появата на пасивни датчици за откриване и целеуказване, полуактивни и активни РЛ ракети, всеракурсни ИЧ-ракети, висока маневреност, тяговъоръженост често над 1, опити за създаване на интегрирана БРЕ, масово въвеждане на носими от изтребителите системи за РЕП
5-то - изтребител с високо ниво на интеграция на БРЕ, елементи на ИИ, мощна РЛС + други датчици, широки възможности за работа "в мрежа", многофункционалност, висока маневреност, възможност за поддържане на свръхзвукова крейсерска скорост без включване на форсаж, мерки за намаляване на ЕОП.
Разбира се, още не съм си изпил кафето, и допускам грешки, а разликите между поколенията често са размити. може пък изтребител с едно име да бъде в две различни поколения (че и в три) - например МиГ-21Ф-13 - във второ, МиГ-21бис - трето, МиГ-21UPG (Бизон) - четвъртно дори; МиГ-23МФ - трето, МиГ-23МЛД - общо-взето - четвърто.
По спора - спарките НЕ СА ПРОСТО УЧЕБНИ САМОЛЕТИ, а бойни самолети за поддържане и повишаване на летателно майсторство на личния състав. И докато МиГ-29УБ например има орязани бойни качества (няма РЛС, възможност за ДВБ), то Су-27УБ си е напълно "боен" самолет и се ползва като такъв, само че дава и възможност по-опитен пилот да предава този си опит на по-неопитен.
не, използва се много повече от тях, защото освен бойни възможности, дава и възможност за обучение.Айде понеже съм прост,би ли ми казал дали Су-27УБК се използва в редовните части наравно с останалите изтребителиComment
-
Ъъъ, тази класификация наистина изглежда много размита. Така като гледам, основен критерии е електрониката, въоръжението и въобще всякакви допълнителни системи, а не планера (т.е. корпусът на самия самолет, дано се изразявам парвилно) или двигателя в съчетание. А тъй като първата група подлежат на добавяне и модифициране, затова и размиването на рамките. Или поне така ми изглеждат нещата на мен.
Аз си представях, че класификацията е основана на възможностите на самолета като цялост.Comment
-
ами че то основното при изтребителя са бойните възможности на самолета. те пък се определят от:
- нивото на въоръжението и системите за локация и целеуказване
- експлоатационните и маневрените възможности
- средствата за защита
Тоест - изтребителят не изпълнява основната си функция с "планера"
. Тоест - въоръжението и електрониката изобщо не са "допълнителни", а ОСНОВНИ системи, превръщащи самолета в боен.
За да се говори за различни поколения, трябва да е налице принципна разлика по тези критерии, но не задължително по всички (исканата от теб "цялост"). Затова и МиГ-31 се води изтребител-прехпващач от 4-то поколение, макар и с по-ниска от изтребители от 3-то маневреност, и дори с по-слаби височинно-скоростни характеристики от МиГ-25.Comment
-
Може би не съм се изразил добре. Мисълта ми бе, че за да има смисъл такава класификация (разбира се, извън чисто маркетинговите съображения, които си запазват смисъла и в тази сутация), то трябва да има някакъв "преход" във възможностите, за да може да се говори за "ново поколение". Или поне аз така си представям нещата. А не просто за допълнителни възможности или известно покачване на ефективността в няколко различни системи, които обаче присъстват и на "предишното" поколение. Може би затова има такова "замазване" между категориите. Може и да греша, разбира се.
Аз си представях класификацията като организирана или върху изцяло нови функционални възможонсти / изисквания, за да има ново поколение. Да речем - "едно поколение" може да съставя изискването за свърхзвукови с предимство върху скоростта самолети, носещи преди всичко далекобойни управляеми ракети. Следващо поколение - свръхманеврени изтребители с възможности за водене и на далечен въздушен бой. Следващо поколение - възможност за свръхзвукова крайцерска скорост, концепция за "невидимост" (или силно намалена забележимост) и мултицелевост, съчетани с "инофрмационна мрежа". И т.н., нещо в този стил. Иначе ми се струва, че въвеждането на нов радар (с подобрени възможности) или пък на ново въоръжение автоматично ще означава и "ново поколение" като така ще се умножат поколенията. То може би затова въвеждат разните половинки поколения.
Допълнение: сега забелязах (повторно порчитайки ти поста), че си написал нещо такова - за "принципната разлика". Може би въпросът е по колко параметри (и кои са параметрите, които се следят) трябва да има принципан разлика.Comment
-
ще поясня - принципна разлика между поколенията:
Изтребителите от второ поколение са свръхзвукови, имат РЛС, имат УР. Това ако не е качествена разлика...
Изтребителите от трето поколение - частично или основно - многоцелеви, Могат да поразяват противник на тройно по-големи разстояния от тези от второ поколение, получават системи за скрито управление от наземни КП-та. Това отново са ПРИНЦИПНИ промени
Изтребителите от четвърто поколение са със значително повишена маневреност, РЛС на ново ниво, позволяващо многоканално следене и дори обстрел на цели, възможности за пълноценен ДВБ, вкл. и на свърхголеми разстояния, всеракурсни високоманеврени ракети за близък бой, системи за РЕП - отново ПРИНЦИПНИ разлики
Изтребителите от пето поколение - интегриран "интелигентен" борд - извеждане и обработка на данни от всички датчици на борда, съвместяване на прицелна и навигационна информация, бърз пренос на огромно количество данни (в реално време), самодиагностика; РЛС, даващи възможност за многоканален обстрел, както и за обстрел на земни и въздушни цели едновременно; висока маневреност и управляемост в двете плоскости на самолета на критични и свръхкритични ъгли на атака; висока тягоъвъоръженост, повишаване на седната скорост; намаляване на дистанциите за откриване на самолета чрез мерки в РЛ, ИЧ-диапазоните
Това отново са принципни разлики с предишното поколение.
Ако искаш революционни разлики (преход от МиГ-15 към Тай-файтър), за да делиш изделията на поколения - няма как да стане
Comment
-
-
Както обещах в началото, започвам бавничко и на пасажи да превеждам статията.
Превода е дилетантски, но знаещите руски, вече са я прочели в оригинал, така че това няма да им пречи. За останалите: колкото-толкова, все е по-добре от нищо.
Започвам с един пасаж, който ми направи силно впечатление и има някой идеи, които не съм срещал другаде:
Използването при F-22 на РЛС с АФАР разширява бойните му възможности, при прехват на група от ударни самолети, или няколко крилати ракети. Това е възможно, когато има условия за едновременна атака, на няколко неманевриращи цели, например шест, колкото ракети AMRAAM може да носи изтребителя.
Използването на такава схема, на водене на въздушен бой със изтребители е малко вероятна. Причината е че дори атака на единична енергично маневрираща цел, със ракети със среден обсег на действие, често завършва с пропуск. Като резултат едновременния пуск на всички ракети по група противникови изтребители, може просто да обезоражи F-22.
Анализа на използването на УР със среден обсег в ДВБ показват, че пректически всички атаки се извършват от ППС. До 90% от пусковете се осъществяват в сектора на курсови ъгли на атакуващия q = 0...300, а останалите 10% се разпределят в сектора q = 30...90°. Всички успешни атаки са били осъществени при далечина на пуска Dn < (О.б5...0,75)0рмакс. Разпределението на общото количество успешни пускове на малки (пп М) и големи (пп Б) височини са дадени в таблицата:
Dп, км 5-15 15-25 25-35
nn M, % 17 49 34
nn Б, 5 8 20 72
Тези резултати показват, че въпреки, че по даннни на някой авиационни издания, далечината на откриване и поразяване на въздушни цели вече надвишава 100 км, разстоянията на които реално се провежда ДВБ не превишават 40-50 километра. Поради тази причина съвременния далечен въздушен бой, както и близкия протичат светкавично.
Група изтребители при полет на малка височина, успяват да произведат средно 2.5, а на големи височини до 5 прицелени пуска на УР.
При това количеството ракети достигнали целта, в зависимост от височината са около 23%, на ниски и до 39% на големи височини.
Тези данни се потвръждават от разхода на ракети на изтребителите на САЩ, за един свален иракски самолет, по време на първата война в залива. За унищожаването на 30 иракски самолета, са изразходвани 96 ракети, което дава средна вероятност на поражение при атака от Wnop = 0,31. И при това, атаките като правило са провеждани на границата на визуално откриване на цели, които не са оказвали нито радиоелектронно, нито огнево, нито маневрено противодействие на атакуващите.
Влиянието на височината върху ефективността и количеството на използваните УР се опосредстват от енергобалистичните възможности на ракетите. С намаляване на височината нараства челното съпротивление на ракетата, което намалява средната скорост и далечината на управляемия полет. Точно обратното е при изтребителите, чиято маневреност и възможности за противоракетно маневриране се увеличават с намаляване на височината. Използването на противоракетно маневриране, на крайния участък от треакторията на ракетата, води до срив на захвата в 64% от случаите при полет на малки височини и в 47% при полет на голяма височина.
Получените резултати ни позволяват рационално да сформираме боекомплекта на изтребителя. Очевидно е, че пстоянното нарастване количеството на ракетите на борда на истребителя, до 10-12 броя е нецелесъобразно. Такова количество ракети съществено снижава маневреността на изтребителя и съответно неговата ефективност. Ракетното въоражение на изтребителите 5-то поколение трябва да включва: Две управляеми ракети с голяма далечина (тип Р-27Е) с полу-активна, или активна система на насочване на крайния участък от треакторията. Две УР със средна далечина на полета и с активна система за насочване (тип РББАЕ) и четири УР за близък бой с пасивна система за насочване (тип Р-73). При това, отчитайки груповото използване на изтребителите и възможността ракетите да се изстрелват по двойки в една атака, този боекомплект е достатъчен за активно водене на ДВБ и позволява влизането в БВБ да се осъществи без излишен баласт.
Общата сума от бойните стълкновения на изтребители в ДВБ показва, че нивото на загуби на атакуващите подразделения не превишават 10..40% от количеството самолети в групата. Следователно до 60..90% от изтребителите ще са принудени да приемат близък въздушен бой, когато изпълняват задачи по прикритие на собствените войски, или ударната авиация. Ако получените резултати се приложат при нискозабележимите самолети 5-то поколение, в съчетание с системи за РЕБ, то резултатността на ДВБ, най-верочтно ще се окаже дори знаително по-ниска.
Като резултат, изключването на БВБ, като основен способ за водене на бойни действия от изтребителната авиация, няма никакви основания.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Говорим за различни неща и затова няма разбиране.Така, говорим си за Су-27УБК......
Ти пишеш за това че УБК-то може да се използва като редови Су-27,за което аз не споря.Аз имам предвид че Су-27УБК се използват за обучение на летния персонал и това им е основната функция,както и причината заради която са купени.В Китай УБК дава бойни дежурства единствено в 2-ра въздушна девизия,базирана в Сукси и 19-та в Женгжу.Като при това те ще бъдат/са доведени до нивото на Су-30КН,което ги прави многофункционални изтребители.Ето между другото отговора който получих за използването на Су-27УБК в Китай от sinodefence.com
"UBК is more or less an combat capable trainer designed to train crews on the newer systems that are now starting to appear in the active frontline FLANKER fleet. They are, if it were required, able to perform equally well in combat but are still trainers first and foremost.In 33-th Air Division based in Baishiyi they are used only as trainers,because of the shortage of pilots experienced with the introduction of so much new planes"
Иначе за поколенията изтребители има няколко вариации,като тази на кало е най-популярната.Ето един разширен вариант.
Първо поколение(1945-1955)
Първото поколение се появява в края на Втората световна война до Войната в Корея.Те използват турбореактивни двигатели,но разликите с витловите са малко.Една от отличителните е използването на стреловидно крило при някой от тях.Скороста е околозвукова,а въоръжението е съставено от оръдия,свободнопадащи бомби и неуправляеми ракети.Рядко присъства радар с ограничени възможност.
Най-известните може би са Ф-86 и МиГ-15 заради ролята им в Корейската война.
Messerschmitt Me 262 Schwalbe
Heinkel He 162 Salamander
Messershmitt Me 162 Komet
Gloster Meteor
de Havilland Vampire
de Havilland Venom
Hawker Siddeley/Armstrong Whitworth Sea Hawk
Supermarine Attacker
Supermarine Swift
Lockheed P-80 (F-80) Shooting Star
Republic F-84 Thunderjet / Thunderstreak
North American F-86 Sabre
Northrop F-89 Scorpion
Lockheed F-94 Starfire
McDonnell FH-1 Phantom
Vought F6U Pirate
Vought F7U Cutlass
North American FJ (F-1) Fury
McDonnell F2H (F-2) Banshee
McDonnell F3H (F-3) Demon
Douglas F4D (F-6) Skyray
Grumman F9F (F-9) Panther / Cougar
Douglas F3D (F-10) Skyknight
Mikoyan Gurevich MiG-15
Mikoyan Gurevich MiG-17
Lavochkin La-15
Yakovlev Yak-15
Yakovlev Yak-17
Yakovlev Yak-23
Dassault Ouragan
Dassault Mystère
Saab J21R
Saab J29
Saab Lansen
Avro Canada CF-100 Canuck
Второ поколение(1955-1960).
Главните разлики са свръхзвуковия полет,използването на радар и появата на първите управляеми ракети въздух-въздух.Много от изтребителите от това поколение са получили "уроци" от Корейската война за да подобрят летателно-тактическите си характеристики.
Показателни са така наречените щатски "Century Series."(F-101,F-104)
Мираж-3
North American F-100 Super Sabre
McDonnell F-101 Voodoo
Convair F-102 Delta Dagger
Lockheed F-104 Starfighter
Republic F-105 Thunderchief
Convair F-106 Delta Dart
Vought F8U (F-8) Crusader
Grumman F11F (F-11) Tiger
Mikoyan Gurevich MiG-19
Mikoyan Gurevich MiG-21
Sukhoi Su-9 / Su-11
Yakovlev Yak-25
BAC Lightning
de Havilland Sea Vixen
Gloster Javelin
Hawker Hunter
Supermarine Scimitar
Dassault Etendard
Dassault Mirage III
Saab Draken
Трето поколение(1960-1970).
Много от самолетите от това поколение са служили в крайния етап от войната в Виетнам.Характерно е това,че изтребителите трето поколение са многофунционални и могат да изпълняват и задачи въздух-земя.Появяват се ракети за далечен въздушен бой.Скороста стига повече от два пъти тази на звука.
Задължително е да се спомене за пример F-4 Phantom II.
Четвърто поколение(1970-1990).
Изтребителите получават все по сложни и ефективни системи и оръжия.Многофункционалноста е приоритет,а маневреността е по-важна от скороста.
Ф-16
Мirage-2000
Четвърто плюс поколение(1990-2000)
Термина четвърто плюс се отнася за последните изтребители от четвъртото поколение.Защото въпреки че те са в много отношения подобни на "връстниците" си,те също така са облагодетелствани от наличието на системи и технологии характерни за петото поколоние.
Добри примери са F/A-18E,Dassault Rafale и Eurofighter Typhoon.
Су-30МКИ
.jpg)
Rafale
Пето поколение(2000-?)
Наличието на "истински" стелт характеристики и наличието на така наречения "sensor fusion" са показателни.Маневреността не е по-ниска от тази на четвъртото поколение изтребители,но вече е възможен полет с свръхзвукова скорост без форсаж.Единствените представители засега са F-22 и F-35.
Трябва да се има предвид че това е една доста условна класификация и самолети като МиГ-21 и F-4 могат да попаднат в по-горно поколение в зависимост от модификацията си.Comment
Comment