„Старецът“ B-52 - с половин век служба зад гърба си
Предвижда се последните модернизирани бомбардировачи от този тип да летят до 2040 г.
Десислава ПОПОВА
Преди около половин век, на 5 август 1954 г., първият сериен стратегически бомбардировач B-52 A напуска фабриките на „Боинг“. Така започва стремителната кариера на най-стария действащ боен самолет в света. След поредните модернизации на най-новия тип B-52H той ще остане на служба още няколко десетилетия. Така с помощта на новите технологии, „старецът“ (както понякога го наричат летци и техници) B-52 си остава надежден боец - такъв какъвто е бил и преди половин столетие.
За да останат на служба, бомбардировачите се модернизират непрекъснато. Всички B-52H вече са снабдени с инфрачервени сензори (FLIR) и телевизионни камери с голяма чувствителност, които в добавка към осъвременения радар и монтираната още през 1989 г. GPS система повишава значително възможностите за бойно използване на самолета. Машините от този тип могат да летят на ниски височини благодарение на системата за следване на релефа с цел да избягват ракетите на противовъздушната отбрана. Но истинското място, където B-52 e „в свои води“, са височините над 10-12 хиляди метра. На борда му могат да се монтират и тежки ракети от типа AGM-142 Popeye и AGM-84 Harpoon с боен заряд от по 900 кг. Благодарение на възможността за зареждане във въздуха
единственото ограничение
за B-52 е издръжливостта на екипажа. Иначе самолетът може да прекоси без дозареждане 14 000 км. B-52 е от тежките стратегически бомбардировачи и се задвижва с осем двигатели Pratt & Whitney TF33-P-3/103. Управлява се от петчленен екипаж (командир, втори пилот, радарен оператор, щурман и оператор на електронното оборудване), а в кабината му е подсигурена с шест катапултиращи седалки.
Всъщност бомбардировачите се използват и за мирни цели. Новите космически кораби на НАСА се изпробват в горните слоеве на атмосферата, като се извеждат от машини B-52. Този начин се оказва по-евтин, отколкото с наземните ракети носители. Последният модел на най-бързия самолет X-43, конструиран от НАСА, който развива скорост 7700 км/ч., е изстрелян от калифорнийското крайбрежие през март тази година именно с B-52.
Първият прототип YB-52 излита във въздуха през 1952 г., две години преди машината да влезе в серийно производство. B-52A постъпва на въоръжение във ВВС на САЩ през 1954, а B-52B - през 1955 г. B-52 е ветеран от всички войни, водени от янките през последните десетилетия. За последен път е ползван в Ирак през 2003, а преди това участва и в Афганистан. Първата голяма война на B-52 e във Виетнам, където за пръв път светът вижда на какво е способен този стратегически бомбардировач.
Бомбените „килими“
с които B-52 застила над доста северновиетнамски градове от височина над 10 хиляди метра (практически недостъпен за ракети на ПВО) му спечелват слава на надеждно и сигурно средство срещу окопалите се в джунглите войници. През 1991 г. по време на операция „Пустинна буря“ иракската републиканска гвардия усеща в много по-голяма степен мощта на B-52, отколкото на „рекламираните“ F-117 и умните бомби, носени от тях. Повече от 40% от експлозивите, изстреляни от коалицията в тази война, са „доставени на място“ именно от тези „бомбовози“. Още преди светът да разбере за началото на операция „Пустинна буря“, стратегическите бомбардировачи „B-52 Стратофортрес“ вече са излетели (десет часа по-рано) от базата си на остров Диего Гарсия. Полетите са с продължителност 34 часа и са най-дългата бойна мисия в историята на военната авиация до този момент. Този рекорд за непрекъснат полет беше счупен 11 години по-късно от невидимите за радарите стратегически бомбардировачи „Б-2А Спирит“, които извършиха въздушното нападение в Афганистан. Разбира се, с неколкократно презареждане във въздуха.
На пръв поглед мястото на тези гиганти вече е по-скоро в пенсия, отколкото в строя. Още повече много от руските им аналози и съперници от времето на студената война отдавна вече са в музея „Монино“ край Москва. Именно по време на глобалното противопоствяне между САЩ и СССР бомбардировачите B-52 носят
денонощно „ядрено дежурство“
около границите на СССР в периода от 1958 до 1968. По това време те са едно от най-надеждните средства за възпиране заради големия обсег, височината на полета и бойния товар. Идеята на ядреното дежурство е проста - дори и при внезапна ядрена война бомбардировачите са във въздуха и могат моментално да приведат в изпълнение заповеди за ответен удар. В близост до границите на СССР непрекъснато са се намирали между 5 и 15 машини B-52, готови за нападение. Типичният маршрут е около северните брегове на СССР през Северния полюс и Гренландия. Самолетите B-52 влизали в състава Стратегическото въздушно командване на САЩ и били базирани в Северна Америка, островите Гуам и Диего Гарсия, в Тайланд, Окинава (Япония), Турция, Испания и Великобритания.
Техните атомни дежурства във въздуха обаче са продължили само до 1968. Ядреният патрул е спрян след две катастрофи - на 17 януари 1966 г. B-52 се блъска със самолета-цистерна и двете машини избухват в пламъци в близост до испанската местност Паломарес. Тогава две повредени атомни бомби падат в морето. Поредният инцидент е от 21 януари 1968 г., когато в Гренландия по време на аварийно приземяване изгарят четири атомни бомби и замърсяват околността с радиация.
Последната версия бомбардировача ветеран е B-52H. Първият от общо 102-та самолета от този тип е доставен на Стратегическото въздушно командване през май 1961 г. Общият брой на всички произведени през годините бомбардировачи от версиите А, B и H е 744 броя. В момента на активна служба са 85 машини, а 9 са консервирани в пустинята в Аризона. До 2040 г. „в строя“ ще останат 28 машини B-52H. Така най-старите бойни ветерани в авиацията ще могат да се похвалят с рекордна военна служба от почти 80 години...
Предвижда се последните модернизирани бомбардировачи от този тип да летят до 2040 г.
Десислава ПОПОВА
Преди около половин век, на 5 август 1954 г., първият сериен стратегически бомбардировач B-52 A напуска фабриките на „Боинг“. Така започва стремителната кариера на най-стария действащ боен самолет в света. След поредните модернизации на най-новия тип B-52H той ще остане на служба още няколко десетилетия. Така с помощта на новите технологии, „старецът“ (както понякога го наричат летци и техници) B-52 си остава надежден боец - такъв какъвто е бил и преди половин столетие.
За да останат на служба, бомбардировачите се модернизират непрекъснато. Всички B-52H вече са снабдени с инфрачервени сензори (FLIR) и телевизионни камери с голяма чувствителност, които в добавка към осъвременения радар и монтираната още през 1989 г. GPS система повишава значително възможностите за бойно използване на самолета. Машините от този тип могат да летят на ниски височини благодарение на системата за следване на релефа с цел да избягват ракетите на противовъздушната отбрана. Но истинското място, където B-52 e „в свои води“, са височините над 10-12 хиляди метра. На борда му могат да се монтират и тежки ракети от типа AGM-142 Popeye и AGM-84 Harpoon с боен заряд от по 900 кг. Благодарение на възможността за зареждане във въздуха
единственото ограничение
за B-52 е издръжливостта на екипажа. Иначе самолетът може да прекоси без дозареждане 14 000 км. B-52 е от тежките стратегически бомбардировачи и се задвижва с осем двигатели Pratt & Whitney TF33-P-3/103. Управлява се от петчленен екипаж (командир, втори пилот, радарен оператор, щурман и оператор на електронното оборудване), а в кабината му е подсигурена с шест катапултиращи седалки.
Всъщност бомбардировачите се използват и за мирни цели. Новите космически кораби на НАСА се изпробват в горните слоеве на атмосферата, като се извеждат от машини B-52. Този начин се оказва по-евтин, отколкото с наземните ракети носители. Последният модел на най-бързия самолет X-43, конструиран от НАСА, който развива скорост 7700 км/ч., е изстрелян от калифорнийското крайбрежие през март тази година именно с B-52.
Първият прототип YB-52 излита във въздуха през 1952 г., две години преди машината да влезе в серийно производство. B-52A постъпва на въоръжение във ВВС на САЩ през 1954, а B-52B - през 1955 г. B-52 е ветеран от всички войни, водени от янките през последните десетилетия. За последен път е ползван в Ирак през 2003, а преди това участва и в Афганистан. Първата голяма война на B-52 e във Виетнам, където за пръв път светът вижда на какво е способен този стратегически бомбардировач.
Бомбените „килими“
с които B-52 застила над доста северновиетнамски градове от височина над 10 хиляди метра (практически недостъпен за ракети на ПВО) му спечелват слава на надеждно и сигурно средство срещу окопалите се в джунглите войници. През 1991 г. по време на операция „Пустинна буря“ иракската републиканска гвардия усеща в много по-голяма степен мощта на B-52, отколкото на „рекламираните“ F-117 и умните бомби, носени от тях. Повече от 40% от експлозивите, изстреляни от коалицията в тази война, са „доставени на място“ именно от тези „бомбовози“. Още преди светът да разбере за началото на операция „Пустинна буря“, стратегическите бомбардировачи „B-52 Стратофортрес“ вече са излетели (десет часа по-рано) от базата си на остров Диего Гарсия. Полетите са с продължителност 34 часа и са най-дългата бойна мисия в историята на военната авиация до този момент. Този рекорд за непрекъснат полет беше счупен 11 години по-късно от невидимите за радарите стратегически бомбардировачи „Б-2А Спирит“, които извършиха въздушното нападение в Афганистан. Разбира се, с неколкократно презареждане във въздуха.
На пръв поглед мястото на тези гиганти вече е по-скоро в пенсия, отколкото в строя. Още повече много от руските им аналози и съперници от времето на студената война отдавна вече са в музея „Монино“ край Москва. Именно по време на глобалното противопоствяне между САЩ и СССР бомбардировачите B-52 носят
денонощно „ядрено дежурство“
около границите на СССР в периода от 1958 до 1968. По това време те са едно от най-надеждните средства за възпиране заради големия обсег, височината на полета и бойния товар. Идеята на ядреното дежурство е проста - дори и при внезапна ядрена война бомбардировачите са във въздуха и могат моментално да приведат в изпълнение заповеди за ответен удар. В близост до границите на СССР непрекъснато са се намирали между 5 и 15 машини B-52, готови за нападение. Типичният маршрут е около северните брегове на СССР през Северния полюс и Гренландия. Самолетите B-52 влизали в състава Стратегическото въздушно командване на САЩ и били базирани в Северна Америка, островите Гуам и Диего Гарсия, в Тайланд, Окинава (Япония), Турция, Испания и Великобритания.
Техните атомни дежурства във въздуха обаче са продължили само до 1968. Ядреният патрул е спрян след две катастрофи - на 17 януари 1966 г. B-52 се блъска със самолета-цистерна и двете машини избухват в пламъци в близост до испанската местност Паломарес. Тогава две повредени атомни бомби падат в морето. Поредният инцидент е от 21 януари 1968 г., когато в Гренландия по време на аварийно приземяване изгарят четири атомни бомби и замърсяват околността с радиация.
Последната версия бомбардировача ветеран е B-52H. Първият от общо 102-та самолета от този тип е доставен на Стратегическото въздушно командване през май 1961 г. Общият брой на всички произведени през годините бомбардировачи от версиите А, B и H е 744 броя. В момента на активна служба са 85 машини, а 9 са консервирани в пустинята в Аризона. До 2040 г. „в строя“ ще останат 28 машини B-52H. Така най-старите бойни ветерани в авиацията ще могат да се похвалят с рекордна военна служба от почти 80 години...
Comment