Интересни проекти

[gollum]

Тази тема ще е малко размита, но все пак ми се струва, че има място за нея. Предлагам тук всеки да публикува данни и истории за различни интересни идеи и проекти за самолети от периода между двете войни и от ВСВ. Най-често това ще са различни неуспешни или нереализирали се по една или друга причина машини, макар понякога да става въпрос и за малко известни.

[gollum]

Интересни проекти

Аз ще започна с една машина, която ми попадна отдавна, но се сетих наскоро за нея - Defiant. Става въпрос за малко известен английски изтребител от началото на войната - според данните, които имат е приет на въоръжение през декември 1939 г. Това е разработка по идеята за лек двуместен изтребител, чието въоръжение да е разположено в подвижна кула. Идеята е била да се разтовари пилота, така че да може да се съсредоточи върху основните си задължения, докато стрелеца, опериращ с въоръжението в кулата се грижи за свалянето на противниковите самолети. Разполагането на въоръжението по такъв начин би му осигурило много по-голяма маневреност и сектор за обстрел (за сметка на, както ми се струва, по разсредоточен огън). Самата идея е от началото на 30-те години.
Тази машина е едномоторна и въоръжението й е от четири 7,62 мм картечници във въртяща се кула зад пилотската кабина. Максималната й скорост е около 490 км/ч, а максималната излетна маса - 3788 кг.

Бойната кариера е сравнително кратка - през май 1940 г. участва в боеве с немски самолети, като в началото има не малък успех - главно поради елемента изненада. Впоследствие немските изтребители бързо изграждат подходящи бойни похвати (например атака отдолу или отгоре) и използват по-нвисоката маневреност на леките си изтребители.
Общо са произведени около 1000 и нещо машини от общо три модификации, като основно са използвани за бойна подготовка и при тренировка (например да влачат на буксир цели за огнева тренировка на изтребители), както и като нощни изтребители.

[Kelly]

Boulton Paul Defiant

Аз пък се сетих за един немски проект - Me 109 Z.



Този проект се ражда в 1942 г, след злополучния опит на BFW с Bf 110. Концепцията е същата - многоцелеви тежък изтребител (Zerstörer). Тъй като по това време вече е в сила директивата на RLM за ограничаване на броя на проектите по които се работи в големите компании, този път Вили Месершмит решава да "съедини" корпусите на два самолета Me 109 F4 посредством новоразработени центроплан и опашен стабилизатор. Самолета получава обозначението Me 109 Z (Zwilling - близнак). Новия самолет използва 90 % от частите използвани за серийния Me 109 F4, двигателито остават същите - DB 601E1 с мощност 1750 кс. Екипажа се е състоял от 1пилот, намиращ се в кабината на левия корпус, на мястото на дясната кабина е имало горивен резервоар, покрит със специален обтекател. В началото на '43 е построен един прототип без въоражение, но проектното въоражение е било 4 х Mk 108 (или Mk 103) 30 мм оръдия + 500 кг бомба, или 1х 30 мм оръдие и 1000 кг бомба.
През '44 при съюзнически бомбандировки прототипът е разрушен. Интересното е, че за да докаже способноста на пилота да управлява самолета от кабина, стояща встрани от оста на самолета, Месершмит прави опити с два Klemm Kl 35 Ds, чиито крила били съединени.



Интересното е, че през '43 North American започват работа по подобен проект и през април '45 полита първия P 82 Twin Mustang.

[Kelly]

Ето още един щатски проект - Consolidated - Vultee (скоро след това обединили се в Convair) XF-81. Това е бил екскортен изтребител със стандартна конструкция, при който са търсели начин да се избегне основния недостатък на реактивните машини - големия разход на гориво и от там малката далечина на полета.



Идеята е била да се използва турбовитлов двигател General Electric XT-31 (2300 кс) като маршеви двигател + ТРД Allison J-33 (тяга 1705
кг), който да се използва само при излитане или в бой. Предполагало се е, че това ще осигури макс. скорост над 800 км/ч и крейсерска над 450 км/ч. В началото на '45 са построени 2 опитни образеца, при изпитанието на които станало ясно, че турбовитловия двигател с витло TG 180 можел да развива само 60 % от мощността си (ярък и фрапиращ пример за неудачно подбиране за витло :roll: )
Масата на самолета е била 11 тона, а далечината на полета около 4000 км

[Kelly]

А ето и може би най-известния "неизвестен" самолет - италиянския Campini-Caproni CC 2.N1



Това е бил самолет с т.нар. мотокомпресорна СУ - най-общо казано това е въздушно-реактивен двигател с външно задвижване на компресора (от бутален двигател)



В този случай се използвал един Isotta Fraschini L. 121/R.C. 40 (900 кс), който задвижвал центробежен компресор, който пък нагнетявал аъздух в горивна камера в опашката, където се впръсквал авиационен бензин и сместа се запалвала. При наземните изпитания на прототипа тази силова установка (оригинално кръстена "Thermojet" от създателя и инж. Секондо Кампини) развила тяга 700кг. Прототипа полита за пръв път на 27 август '40, с което Италия става втората държава осъществила полет на реактивен самолет. Самолета развил максимална скорост 359 км/ч, интересното било, че можел да лети използвайки само буталния двигател (без впръскване на гориво във "форсажната" камера) при което развивал скорост от 217 км/ч.

Към средата на '44 ОКБ Микоян започва работа над самолет с подобна СУ, той е наречен И 250 (МиГ 13 Н)



При него силовата установка се състояла от бутален ВК-107А (1650 кс), които задвижвал нормално трилопатно витло, а също и ускорител ВРДК (комбинация от 5-степенен осев компресор и горивна камера). През март '45 самолета прави първи полет, но катастрофира, при което загива и пилота. Втори екземпляр излита през май '45 и достига скорост 825 км/ч. Като цяло изпитанията били удоволетворителни, мо ресурса на силовта установка бил едва 35 часа. Усъвършенстванията по нея продължават до края на '47 икато резулта се появява първия съветски форсажен ТРД ВК-1Ф . През '46 8 самолета са приети на въоражение в състава на ВВС на Северния и Балтийския флот. Въоражението е било 3 х Б 20 20мм оръдия.

[Kelly]

Тук искам да покажа два състезателни самолета излезли изпод ръката на брилятния Реджиналд Митчел. Особеното при тях е, че те са предшествениците на прекрасния Спитфайър.



Supermarine S-6B - състезателен самолет, създаден с една единствена цел - спечелването на Schneider trophy*. И самолета разбира се оправдава очакванията - на 13 септември 1931 лт. Джон Буутам с машина Supermarine S-6B, след много перипети и ожесточена борба, спечелва състезанието със средна скорост 547.633 км/ч. За трети пореден път машина на Supermarine печели състезанието и по този начин купата Шнайдер остава завинаги притежание на Royal Aero Club, а лт. Буутам забогатява . Между другото състезанието е в Англия, Кройдън, Солент Чанъл и е излишно да казвам, че публиката полудява.
След 2 седмици същия самолет поставя и световен рекор за скорост от 655 км/ч.
Конструкцията е много изчистена и много олекотена (2571 кг), моноплан изработен от кедрово дърво и алуминий, двигателя е бил 12 цилиндров Rolls-Royce R Buzzard с мощност 2350 кс.

Вече прекия предшественик на Спитфайъра това е Supermarine Mk 224 - еволюция на S-6B. Изцяло от метал, крилото било обратна чайка, открита кабина, шасито било с обтекатели (всичко това според много стриктните изисквания на Air Ministry). Двигателя бил с изпарително охлаждане Rolls-Royce Goshawk (600 кс). Като цяло се получил доста лош самолет, както се казва изискванията на АМ съсипали прекрасната машина. Митчел на своя гкава, но и с поддръжка от Vickers (собственик на Supermarine по това време) обаче развил конструкцията в съвсем друга посока - прибираемо паси, затворена кабина и най-вече новия двигател Rolls Royce PV-12 с нормално водно охлаждане. Имено това е предшественика на феноменалния Rolls-Royce Merlin. И ето така се родил един от най-добрите изтребители за ВСВ - Supermarine Spitfire.


_______________________________
* самите състезания за купата Schneider са много интересни. Купата е основана през 1912 г от френския индустриалец Жак Шнайдер, доста заможен човек, който между другото бил и запален пилот на самолетии балони и дълго време държал рекорда за височина на полет с балон (10081 м). След тежък инцидент, той неможел вече да лети, но страстта му към полетите и скоростта останала. През 1912 г бил съдия на едно... да кажем състезание на самолети в Монако и забелязал, че всички участващи хидроплани доста изостават от "сухопътните" самолети, а по това време хидроплана бил много перспективен за транспорт на дълги разстояния. Та мосю Шнайдер си рекъл, че едно състезание за хидроплани с приличен награден фонд ще ускори доста развитието на тези машини. Речено-сторено, на 5 декември 1912 той предлага на Aéro-Club de France състезание на дистанция 150 морски мили с награда - изящна купа на стойност 25000 франка (около 70000 евро сегашни пари).



Състезанието станало известно под много имена - Schneider Trophy, Schneider Cup, Flying Flirt... но официалното му име било Coupe d'Aviation Maritime Jacques Schneider. Аероклубът спечелил 3 състезания за 5 години имал право да задържи купата завинаги, а спечелилия пилот получавал награда от 75000 франка. Всеки аероклуб имал право на 3 учасника. Регламента бил прост - дистанция 150 морски мили (затворен триъгълен маршрут), всеки участник имал право само на едни излитане (задължително след 2,5 мили плаване, за да се докаже мореходноста на самолетите!!!). През 1921 дистанцията е увеличена на 212 морски мили + условието 6 часа преди старт екипажа и механиците да нямат достъп до хидроплана. Състезанията били доста популярни и събирали по 250000 зрители.

Любопитното е, че през 1925 купата я печели Джими Дулитъл със самолет Curtiss Racer 3С2.

[scharfschutze]

Още едно интересно произведение на германската техническа мисъл - Do-335.







Кабината на Do-335. Има разположени уреди и органи за управление по бордовете.


Учебен вариант

[Parabellum]

Ще добавя само, че ДО-335 е най-бързият витлов изтребител създаван някога.При полетните изпитания е достигната скорост от 975км/час. Тази машина направо влиза в класа на Ме-110-Разрушител.

[gollum]

Да, всъщност заявката за разработване на Do.335 е именно в категорията, в която се е разбаробтвал по-рано Bf.110 - многоцелеви стратегически изтребител. Разликата е, че към Do.335 се подхожда малко по-практично - идеята е да се създадат няколко по-специализирани модификации (едноместен изтребител, който да може да изпълнява ролята на изтребител-бомбардировач, прехващач, ескортен изтребител и "тежък" ловец (разрушител) и височинен разузнавач; допълнително се разглеждало създаването на двуместен прехващач способен да действа при сложни метеорологични условия и през нощта). Друг е въпросът, че към времето на сериозното му разработване - 1943-44 г., на Германия вече не й е толкова необходим самолет с подобен профил.
Ако този самолет беше разработен и приет на въоръжение три години по-рано, то нещата биха се развили значително по-различно, защото именно подобна машина е необходима на Луфтвафе за изпълнение на основните й стратегически задачи. За разлика от класическите двумоторни проекти той има скоростни характеристики, маневреност и издръжливост напълно съответстващи, а всъщност и превъзхождащи тези на повечето едномоторни витлови изтребители, съчетани с необходимите качества за изпълнение на предвижданите роли.
Дали е било възможно разработването му и приемането му на въоръжение по-рано е спорен въпрос, но според мен е било напълно възможно - основните концепции заложени в него са още от ПСВ, а по-голямата част от теоретичната и техническа предварителна работа е свършена в периода преди войната. Друг е въпросът, че явно подобна "необичайна" на пръв поглед конструктивна схема явно не се е разглеждала сериозно (още повече, тъй като се е смятало, че Bf.110 напълно ще е способен да се справя със задачите си). Допълнително забавяне извиква специализацията на Дорние в областта на бомбардировачите, поради което не му отправят заявки за по-леки самолети. Впрочем и "Байерише флюгцойкверке" (или както там се транскрибира ) донякъде случайно участват в конкурса, от който в крайна сметка се избира Bf.110 като победител. Така че всичко е възможно .

Инак данните за машината които открих:
Макс. скорост 785 км/ч/ крайцерска - 682 км/ч/ икономична - 450 км/ч; обсег - 1390 км на най-икономичната скорост 2050км
позволяват да се заключи, че Do.335 спокойно би могъл да се справи с възлаганите му роли.

[Kelly]

да, това е интересен въпрос

Parabellum,

сигурен ли си за макс. скорост, която си посочил, моите данни съвпадат с тези на gollum.

Все пак официално най-бързия витлов самолет с бутален двигател е една състезателна модификация на Мустанг с двигател от 3800 кс, който някъде в началото на 80-те поставя рекорд с нещо като 846 км/ч (на състезание за Bendix Trophy), съвсем по памет цитирам .

Do 335 може да е развивал такава скорост при пикиране, но и в това се съмнявам.

[фон Цеков]

По оценка на съюзнически пилоти управлявали До-335 тои е бил отличен самолет с изключително здрава конструкция.При един от полетите англииски пилот при приземяане излиза от пистата и се врязва в един Б-26 Мародер.Резултата е разрязан на 2 Мародер и До-335 с изкривено предно итло и един разбит колесник.Друго нововъведение е катапултната седалка за първи път приложена на самолет.Колкото до короста мисля че беше накаде около 750-800 км/ч.Но и аз цитирам по памет... :twisted:

[Parabellum]

Просто забравих да добавя, че тази скорост е постигната при плоско пикиране-което ще рече с минимално сваляне на височина максимална мощност на двигателите.