Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

[gollum]

С леки стрели, със съвременен лък, без какъвто и да е стрес, по неподвижна мишена. Въпросът е, че такъв тип "изключителни постижения" са били винаги възможни от изключителни стрелци в не-бойна обстановка (спортно състезание, за кеф и прочее). В подобен род дискусии съм попадал на най-различни исторически свидетелства от този род и на по-големи разстояния, от конник и прочее. Тези подвизи обаче нямат бойно приложение, както вече сме говорили.

[boilad]

Реших и аз да се включа с няколко бележки по темата.Самия вид на лъка предполага различна екипировка и начин на използване.Най-мощните лъкове са сложносъставните рефлексни при които силата необходима за опъването им достига до 40 килограма (за сравнение съвременните спортни лъкове изискват 15 до 25 килограма). Направата на такъв лък отнемала от една до три години (някои от частите им се изработвали в определено време на годината). През 19 век с такъв турски лък английския експерт сър Ралф Пейн-Галоуей поразил ръстова мишена на 600 метра с далекобойна стрела (тези стрели имат спираловидно оперение) и на 400 метра с обикновена стрела.

За предпазване от наранявания причинявани от тетивата опъващата ръка била защитена със пръстен на палеца или кожена трипръста ръкавица (за палеца,показалеца и средния пръст), а китката и предмишницата на другата ръка били предпазвани от удара на пуснатата тетива с кожа, кост или метал (не изключвам да е имало и дървени предпазители).Характерен способ за предпазване от нараняванията причинени от тетивата на тези мощни лъкове е хлабавия хват върху дръжката при което при изстрел лъка се завърта на 180 градуса по надлъжната си ос.

[}|{opukc]

[Amazon]

За предпазване от наранявания причинявани от тетивата опъващата ръка била защитена със пръстен на палеца или кожена трипръста ръкавица (за палеца,показалеца и средния пръст), а китката и предмишницата на другата ръка били предпазвани от удара на пуснатата тетива с кожа, кост или метал (не изключвам да е имало и дървени предпазители).Характерен способ за предпазване от нараняванията причинени от тетивата на тези мощни лъкове е хлабавия хват върху дръжката при което при изстрел лъка се завърта на 180 градуса по надлъжната си ос.

Заради подценяване на този момент при използване на полиспасен лък с опън едва 10-на кг., лявата ми предмишница беше мораво синя и подута по цялата си дължина в продължение на седмица. И това след десетина изтрела!

[Amazon]

Снайперистка стрелба с арбалет на дистанция 100 метра. Трудно е да се прецени по клипа, но спред мен са 250 грамови(пробивни) карбонови стрели. Нека не ви заблуждава това че потъват в мишената само наполовина. Това е специална мишена за арбалет и има твърдостта на дървесина, просто можеш след това да извадиш болта(а и мишената се "лекува"). Ако беше мишена за полиспасен лък, болта просто щеше да премине през нея, като през сърна.

[gollum]

Ок, обаче темата е по-скоро историческа, т.е. съвременните лъкове и арбалети не са по нея (пък и какви тактически въпроси?).

[boilad]

Снайперистка стрелба с арбалет на дистанция 100 метра.

То и аз имам една забележка. Горе-долу приравнявай малко по-точно към метричната система, щото янките май няма да свикнат скоро да я използват. 100 ярда, ще рече към 91 метра.

[Gaden Gogi]

При неприцелна стрелба (когато се прокрива площ) се стреля с паробола а с това е ясно, че кенетичната енергия на стрелата ще е намаляла доста, а с това и поразящя ефект на стрелата.

Съвсем не е така.Защото пропускаш чепараболата има дв аучастъка, изкачване, където скоростанамалява, и спускане където благодарение на земнотопритегляне отново се ускорява.

[Хатори Ханзо]

Напълно съм съгласен, че стрелата след пречупване на траекторията и почне да пада започва да натрупва скорост и сила, но няма да е сравнима с пряко попадение нали? Просто заради ниската си маса няма време да придобие достатъчно скорост за да има пробивна сила, освен ако удари незащитена част. На игрите и филмите тежката кавалерия винаги е представяна като помитаща сила срещу каквато и да е пехота, но като се замисля за Ажинкюр май не е точно така. Всяко едно читаво попадение в коня на рицарите го е превъщало в пешак, а с тези брони той е бил бавен като охлюв, а да не говорим, че и поразения кон е препядствие за следващите кавалеристи. Точно като при Аженкюр, грамата от конски трипове, калчица и позиция на височина с лонгбол на върха - какво друго повече са могли да искат англичаните?

[Gaden Gogi]

Напълно съм съгласен, че стрелата след пречупване на траекторията и почне да пада започва да натрупва скорост и сила, но няма да е сравнима с пряко попадение нали?

Първо дефинирай "пряко попадение" после се замисли защо енергята ще се различава доста?
При изкачване и при спускане ще действа едно и също ускорение, разликите при спускане ще дойдат от това че проектила е загубил скорост поради въздушното съпротивление и от това че ще ускорява по-кратковреме защот ще се спуска по по-стръмна траектория...но разликитене са драстични.

[Amazon]

Ок, обаче темата е по-скоро историческа, т.е. съвременните лъкове и арбалети не са по нея (пък и какви тактически въпроси?).

Не мисля че в случаят с арбалетите "съвременен" е мръсна дума. Да, ако вземем френски митральоз от краят на 19-ти век и картечница от началото на 20-ти, да се демонстрира едното посредством другото би било абсурдно и заблуждаващо (по много причини, няма да навлизам в офтопик).
Но ако сравняваме арбалет от 3-ти век преди новата ера и съвременен(с извинение) арбалет, разликите във възможностите и принципа на действие са козметични.

Не мисля, че ще навреди кой знае колко на темата ако има визуална илюстрация защо това оръжие е смятано за толкова опасно и защо 12-век дори Папата взима отношение към използването му срещу християни.

П.П: За лъковете съм съгласен. Между съвременните и всички видове исторически лъкове има една единствена но много съществена разлика, която прави сравняването им в исторически план погрешно.

[Sailor_Malan]

Всъщност падащата стрела (особено тая на дългия лък) върши не по-малка работа от забилата се челно (предполагам това има предвид Ханзо под "пряко" попадение - щото тука "близък разрив" няма откъде ) - просто дали стрелата ти е пробила главата или гръдния кош разлика никаква ще знаете
И точно с дългия лък(той и арбалета май са способни да пробиват всичко изковано като броня тогава) конските трупове определено не са основния проблем, понеже самите конници не са в безопасност ама хич.
П.с. Преживяванията на Амазон с лъка много напомнят за първото запознанство между мене и Моусбърг Модел 88 - хората ми показват хубавко как се прикладва, ама при мене "от едното влезе, от другото излезе" и после цяла седмица трябваше да си клепам рамото с Репарил да спадне оттока и да се разнесе синявицата, че тая пущина рита много здраво(а особено като го наближиш към кутия грешките в прикладването стават болезнени )

[gollum]

Но ако сравняваме арбалет от 3-ти век преди новата ера и съвременен(с извинение) арбалет, разликите във възможностите и принципа на действие са козметични.

Хайде сега, ще ми кажеш, че в съвременните материали и технологии на изработване са същите като тогавашните? Или че това не оказва никакво влияние върху силата на изстрела? Или пък наконечниците са същите? Хайде да не смесваме нещата, темата е съвсем ясно дефинирана, ако нещо съвременно има някакво (подчертавам, някакво) място в нея, то това са реплики на исторически оръжия (по възможност, достоверни), а не съвременни оръжия. Ок, интересно ти е било, но няма място в тази тема. Разделът е широк, няма никакъв проблем в него да се направи тема за съвременните арбалети или лъкове, ако има интерес.
Да не говорим, че целта ми бе да говорим за особеностите им свързани с тактическото приложение тогава.
Отделен въпрос, че ако гледаме историческите арбалети, има изключително много различни типове, с много голяма разлика в скорострелност, далекобойност и пробивна сила.

Хатори Ханзо, разлика има единствено с оглед на дистанцията, а не на метода на стрелба. Стрелата ще пробива една защита на 40-50 метра, друга - на 100, съвсем различна на 200 или 300 м. Доколкото съм чел по темата (изложил съм го тук, де), прицелна стрелба (т.е. стрелба по слабо място на конкретен противник в бойния строй - като цяло, ще да е било голяма рядкост, де)) и въобще някаква ефективност срещу кован доспех има при дистанции до 50-60 м. Над това ефективността бързо пада и както вече сме писали в темата, основната роля е по-скоро за контрол на бойното поле и/или предварителна "обработка" на строя. Но няма смисъл да се повтарят вече излагани неща.
Няма откъде да дойде повече енергия (или по-малко) - всичко зависи от самия лък и опъването му - лъкът определя каква част от мускулната енергия на стрелеца ще се предаде на стрелата. Останалото е какво разстояние е прелетяла стрелата до срещата с целта, т.е. колко енергия е загубила.

[Amazon]

@Хатори, нека да допълня Гоги и Моряка. Според мен объркването идва от аналогии с огнестрелните оръжия, където пряко попадение носи много повече енергия от такова идващо по стръмна балистична крива. Обаче при огнестрелните оръжия началната скорост на куршума може да е 1000 м/с.
Не е така при лъковете. Дългият лък с да речем половин килограмова стрела, ще даде около 60 м/с. Може при сила на опън 70 кила да достигне и до 100 м/с, но това са маргинални случаи и начална скорост, която повече отива на арбалет.
Стрелата е много аеродинамична и може да достигне висока скорост при свободно падане(има разни калкулатори за стрели в нета, може да се изчисли, сега нямам време). Но е достатъчно да си припомним как американците разпръскват над Виетнам свободно падащи проектили(със стреловидна форма) от хеликоптери, които са смъртоносни и достигат почти свръхзвукови скорости.
Така че не е никак сигурно, че "правото мерене" с лък, ще даде повече енергия на стрелата, отколкото свободното падане по стръмна парабола.

[Amazon]

Хайде сега, ще ми кажеш, че в съвременните материали и технологии на изработване са същите като тогавашните? Или че това не оказва никакво влияние върху силата на изстрела? Или пък наконечниците са същите? Хайде да не смесваме нещата

Точно това се опитвам да ти кажа, мога и да го аргументирам, но имам чуството че няма смисъл, тъй като вече имаш мнение по въпроса.
Дадох ти и съвсем ясни примери, къде аналогииите имат смисъл и къде не.