Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Въоръжението на римляните

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Някой да знае как са изглеждали центурионите по това време и с какво по-точно са били въоръжени?

    Comment


      #17
      Въоръжението през 3-2 в.пр.Хр.
      От Първата пуническа война до реформите на Марий.


      Времето от 3 до 1 в. пр. Хр. спокойно може да бъде определено като период на изпитания и утвърждаване на римската държава. В тези си страхове и начинания, тя прави различни нововъведения във военното си дело, с цел налагане над многобройните си и могъщи противници. От Пуническите войни вече може да говорим за формирало се типично римски комплекс от оръжие и снаряжение. Постепенно започва унифициране на военната екипировка.
      За щастие на проучвателите на периода се засилват и археологическите находки, така че подкрепени с писмените извори могат да ни дадат една що годе пълна картина за външният облик на римският войник.
      Кой най-съществени промени могат да се отбележат за снаряжението? Това е посевместното налагане на шлемът тип Монтефортино, традиционният вече правоъгълен щит скутум, плетената от желязна тел ризница, късият меч гладиус, метателното тежко копие пилум. От изброеният списък няма типично римско оръжие, но това показва добрата приспособимост на римският войник, взаимстващ и успешно използващ ефективните и практични бойни средства.
      Пилумът често е описван като копие с почти равни части: дървена дръжка и желязна втулка на върха, което има за цел да пробие вражият щит и под тежастта си да се огъне, като стане неизползваемо за противника. Това е вярно, но то е следствие, а не първоцел на конструкцията. Пилумът е метателно копие, което със своето тясно, пирамидално острие, има за цел да пробие щитът на противника. Благодарение на дългата желязна втулка и на набраната инерция, то е продължавало проникването си, поразявайки и човешкото тяло. Дължината можела да се колебае в границите на 1,5-1,8 м. Съвременни експерименти са показали, че пилум от 5 м. може да пробие 2 см нагънато платно или 3 см борова дъска.
      Най-общо отделните видове пилуми могат да се разделят на две групи:
      -лек, който има дълга желязна втулка
      -тежък, който има зад върха дълга желязна пръчка завършваща с ушерение – език. Езикът се е закрепвал чрез два метални нита, а често и с метален и дървен за дървеното тяло на копието. При удар дървеният нит се е чупел и пръчката се е огъвала около железният, правейки оръжието неизползваемо за противника.
      Най-ранните открити от периода са тези при Теламон, датиращи от последната четвърт на 3 в. пр. Хр. Много екземпляри са открити и при Нуманция, 2 в. пр. Хр.; Рениеблос, 2 в. пр. Хр; Етрамонт, 2 в. пр. Хр., Смихел, около 175 г. пр.Хр; Ефир, около 167 г. пр. Хр.
      От Рениеблос имаме екземпляр от тежък пилум, с дължина на върха 6 см., на пръчката 55 см., език дълъг 5 см и широк 5,5 см. Той се е закрепвал към дръжката посредством два железни нита. От Кастиледжо произхожда лек пилум с връх дълъг 2 см и втулка 25 см с диаметър от 2 см.
      Копието, за което се използва латинското хаста, било предназвачено за мушкане, но в критичнои ситуации сигурно и за мятане.Може да достига до 2,5 м. Състои се от дървена дръжка, железен връх и накрайник. Върховете могат да са с листовидна, триъгълна форма и като цяло са консервативни и не могат да се характеризират с периода. Полибий пише, че в по-старо време римските кавалеристи използвали тънки, лесно чупещи се копия, без накрайник. Те обаче взаимствали от гърците по-масивни копия с накрайник и ако оръжието се счупело, парчето в ръката, можело да се обърне с накрайникът напред и да се използва.
      Мечът наричан гладиус хиспаненсис, явно ни насочва към оръжейните традиции на Иберийският полуостров. Посейдоний пише, че иберите заравяли желязо в земята, а след години го отравяли и от не унищожените от ръждата парчета ковели своите прочути мечове и кинжали. Тит Ливий пише, че римските войници били учени изключително да мушкат, но това не трябва да ни заблуждава, че гладиусът е бил само прободно оръжие. Полибий споменава, че е еднакво добър за сечене и за мушкане. Филон възхищавайки се от иберийските и келтски мечове, споменава, че за проверка на качествата им, ги слагали зад тила или на темето, с две ръце ги огъвали. Когато мечът бил пуснат, той възвръщал първоначалното си положение.
      Според Марк Хели гладиусът масово навлязъл при римляните през 209 г. пр. Хр, когато Сципион превзел Картахена и пленил иберийски оръжейници, на брой 2000 души. Същият предполага, че Сципион взаимствал и технологията на производство. На друго мнение е Майк Бишоп, според който римляните по-скоро копират формата, а не производството.
      Най-ранните екземпляри са два меча от Смихел и са датирани към 175 г. пр. Хр. те имат дължина от 66 и 62 см, като остриетата им плавно са стесняват към върха. Характерно, че те нямат предпазители, една отличителна черта на гладиуса.
      Мечът се е носел от дясната страна, като само офицерите са го носели от ляво. Единственото разумно обяснение, което съм срещал, е че в гъстите построения на легиона е по лесно с дясната ръка просто да дръпнеш нагоре и да го изтеглиш. Това не би се получило, ако оръжието е от ляво, тогава при издърпването дясната ръка ще опише полукръг нагоре и малко назад, при това е възможно да бъде одарен някой от стоящите в дясно или отзад. Възможно е пречка за носене от ляво да е и U - образната форма на скутума.
      Без съмнение мушкащата функция на римският меч се е наложила от обстоятелствата на ръкопашният бой, при сгъстените редици, когато не е имало толкова място за замах. При сечащ удар от горе, боецът давал напред дясната си ръка като откривал тялото – щита отивал в ляво и назад. Самите мушкащи удари били много по-ефиктивни за пробиване на доспех, а раните по-смъртоносни от прорезните нанесени със сечене.
      Полибий нищо не ни споменава за кинжали, но в Кастиледжо от римски контекст произхожда кинжал, явно по форма също възприет от иберийските оръжия. Римските кинжали, наричани пугио, имат масивно, триъгълно острие с дължина около 25-30 см., което в средата се стеснява, достигайки до 1,5-2 см. Ръката е предпазвана от предпазител, а ръкохватката в средната си част има издутина. Накрайникът е луковичен или почти сферичен.

      Защитното въоръжение е представено с археологически находки. През 1900 г. при Карсър-ел-Харит, Фаюмският оазис в Египет е открит добре запазен щит, за който първоначално се е считало че принадлежи на келтски наемник при Птолемеите, но сега се счита че е римски от 2-1 в. пр. Хр.
      Полибий споменава за римският скутум : “състои се от два пласта дърво , закрепени един към друг с лепило от сурова бича кожа;външната повърхност е покрита с платно, а след това с кожа. Горният и долният ръб са обковани с желязо за да предпазят щита от сечащи удари с мечове и от изтъркване, когато стои на земята. В центъра е закрепено едно желязно умбо, което отбива ударите…”
      Полибий дава размери за скутума от дължина, 4 фута, 1,18 см и дължина от 2 ½ фута, 74 см
      Намереният в Египет е дълъг 1,28 см и широк 63 см. Направен е от три пласта летви от бреза, които се препокриват на под прав ъгъл. Тези от крайните пластове са хоризонтални, което показва, че главната опасност е идвала от сечащите удари. В средата е по-дебел, до 1,2 см, а в краищата по-тънък, под сантиметър. От вътре и от вън е покрит с кече от агнешка вълна, като външното покритие застъпва вътрешното на 5-6 см. Липсва страничен метален обков. Щита има вертикално дървено умбо, което е прикрепено с железни гвоздеи към щита. Зад него с е намира хоризонтална дървена дръжка. Реконструкцията на щита, показва тежина около 10 кг.
      Варон споменава, че думата скутум произлиза от сектура – разрязване.
      От по-късно време знаем, че щитовете са били носени с кожен калъф, предпазващ ги от неблагоприятни атмосферни условия.
      Полибий пише, че римляните са използвали за щитове топола, върба, бреза, тъй като при пробив дървесината им, влакнеста на вид, сама запълвала отвора.
      С подобни щитове са изобразени и римските войни на монумента на Емилий Павел, посветен на победата при Пидна и издигнат в Делфи през 167 г. пр. Хр.
      В центъра, за подсилване и прикритие на държащата ръка, се поставяло метално парче, наричано умбо – пъп.
      Върху щитовете явно е имало емблеми, защото Тит Ливий казва, че преди битката преди Метавър, в 207 г. пр. Хр., Хасдрубал видял в римляните, щитове каквито по-рано не е забелязал. Явно става дума за някаква специфична окраска.
      Фронтоний споменава, че при обсадата на Нуманция в 134 г. пр. Хр., Сципион забелязал в един войник много красиво украсен щит.
      Кръгли щитове продължават да се носят от конницата, наричани парма еквитарис. Полибий казва, че преди него римската конница носела щитове от бича кожа, но те не били здрави, затова приела гръцките. Явно става дума за кръгли щитове с изпъкнало надлъжно ребро и умбо.
      Силий Италик в поема, описва Сципион с щит, украсен с изображенията на баща му и чичо му.
      Описваното време можем да наречем господството на шлемът Монтефортино. Тази форма, става посевместно разпространена в римската армия. Шлемовете се изработвали чрез коване, върху специални наковални, като изтеглянето започвало отгоре надолу. При някой екземпляри е възможно и леене. Характерно, е че през 2 в. пр. Хр., Монтефортино силно снижават качеството си. Това вероятно е продиктувано от огромното количество шлемове от които се нуждаела армията. На върха имало бронзово топче, или копче, което било кухо, а вътре се закрепвал плюмажът, като за здравина се заливал с олово. Полибий пише, че легионерите носели три черни или виолетови пера с дължина от 0,45 см, които трябвало зрително да увеличават ръста им.
      Итало-коринтският шлем продължава да се използва, но доста ограничено. Явно е запазен като отличителен знак за офицерите. Това е напълно нормално, тъй като със странната си форма, гребена от пера или конски косми се е отличавал на фона на Монтефортино, масово носено от редовите бойци.
      Възможно е носене и на късната форма на халкидският шлем.
      В конницата по елинистически модел се използвал Беотийският тип шлем, който приличал на шапка с козирка и разширяващи се краища, които пазели ушите. При този модел не се носели набузници, което осигурявало добър обзор.

      Доспехите за тяло наследяват както тези от предишният период, така и правят крачка в новото. Отново Полибий ни информира, че по-бедните легионери носели бронзов нагръдник със страна от 22 см. Явно той е наследник на пекторалите носени в предишната епоха. За жалост нямаме археологически находки. От Нуманция произхожда бронзов диск, с диаметър от 17 см, който е възможно да е изпълнявал такива функции.
      Носенето на бронзова мускулна броня продължава. Носи се от офицерите и част от конницата. Последното се потвърждава от бронзова броня с надпис, от който става ясно, че е взета като плячка от Фалерий Ветерес през 241 г. пр. Хр. това станало когато римляните превзели Тарент. Този интересен факт ни дава потвърждение за един от начините на попълване на римските арсенали – плячката.
      От Каносса произхожда теракотова фигурка на конник, който има шлем Монтефортино и бронзова броня, датирана в 3 в. пр. Хр.
      На монумента на Емилий Павел за Пидна има трима легионери в бронзови брони.
      Трябва да се е използвала и люспестата ризница – лорика сквумата. Има един запазен цял екземпляр, заедно с колан за кръста, за който се предполага, че е намерен на брега на Тразименското езеро, където през 217 г. пр. Хр. Анибал разбил Фламиний.
      Богатите легионери, имащо по Полибий имущество от 10000 драхми, започнали да носят един нов доспех, който през следващите 1500 г. добил масово разпространение. Това е плетената от желязна тел ризница, на латински лорика хамата. Нейният произход е обвит в неизвестност, но днес повечето изследователи смятат за прав Варон, преписващ това изобретение на келтите. Там ризницата се явявала предмет на лукса, отличие на вожда. В Рим, тя се превърнала в основен доспех. Представлявала дреха, от метални свързани халки без ръкави. На гърба се закрепвало правоъгълно парче, от което два клапана се прехвърляли през раменете, давайки допълнителна защита и чрез желязна или бронзова извита кука се закрепвали на гърдите.
      Предимствата на новият доспех били бързата поправка, трябвало само да се закрепят нови халки, малък обем при пренасяне и подвижност на тялото в бой.
      Проблем било, че ризницата дори и да спре удара, кинетичната му енергия се поема от тялото. Безсилна е срещу върховете на стрели и копия. За да се намали от части този ефект, под нея трябва да се е носило някакво подплатено облекло, за каквото имаме данни от по-късно време.
      Ризница достигаща до средата на бедрата, трябва да е тежала в рамките на 7-10 кг. На кръста се стягала с колан, като по този начин тежестта се разпределяла по тялото и тя не се “мотаела” насам-натам по време на бой.
      Плетена ризница носят двама от бойците, които са показани на монумента на Емилий Павел. С нея са представени и римските конници от същият паметник.
      Полибий и Тит Ливий ни говорят за носене само на един наколенник на левият, настъпващ крак. Това ми дава основание да предположа изхождайки и от формата на скутума, че легионерите в бой са се намирали странично към своят противник. На монумента на Емилий Павел наколенници не са показани, като е възможно в хода на Втората пуническа война, или по-късно те да са изчезнали.
      Римската армия в началото на 3 в. пр. Хр. изглеждала твърде различно от онази в края на 2 в. пр. Хр. По принцип всеки сам се снабдявал с доспехи и оръжие и колкото и да имало предписания, личният вкус, възможностите за снабдяван, финансите, плячката и износването си казвали думата. Особено пъстро ще са изглеждали легионите през кризисните години на Втората пуническа война. Тогава държавата гледала да хвърли колкото се може бойци на бойното поле, така че снабдяването им ще е било решено по най-различен начин.
      В последните десетилетия на 2 в. пр. Хр. държавата започнала да прави опити за централизирано снабдяване на войниците, което довело и до сравнително уеднаквяване на тяхната екипировка. В 123 г. пр.Хр. трибунът Гай Семпроний Гракх гарантирал на всеки римски гражданин въоръжение за сметка на хазната.
      Attached Files

      Comment


        #18
        въстановки
        Attached Files

        Comment


          #19
          още
          Attached Files

          Comment


            #20
            монумента от Пидна
            Attached Files

            Comment


              #21
              Шлемове
              Attached Files

              Comment


                #22
                Доспехи
                Attached Files

                Comment


                  #23
                  Броня и статуетката от Каноса
                  Attached Files

                  Comment


                    #24
                    Fiko написа
                    Някой да знае как са изглеждали центурионите по това време и с какво по-точно са били въоръжени?
                    Най-ранното изображение е от 1 в. пр. Хр. Но явно още от Пуническите войни идва модата за напречният гребен на шлема, а пък тя от Гърция

                    Comment


                      #25
                      имам питане, някой има ли достоверена информация за римските мечове преди въвеждане в употреба на гладиус испаникус, аз мисля че са ползвали вариант на ксифоса , на не съм сигурен. Също и дали всички гладиуси от 200 г. пр. христос са били окол 60 сантиметрови.

                      Comment


                        #26
                        Julian написа
                        имам питане, някой има ли достоверена информация за римските мечове преди въвеждане в употреба на гладиус испаникус, аз мисля че са ползвали вариант на ксифоса , на не съм сигурен. Също и дали всички гладиуси от 200 г. пр. христос са били окол 60 сантиметрови.
                        Поне в Италия е пълно с ксифоси, така че е логично да ги изполват. Колкото до гладиусите най-ранните артефакти са дълги.

                        Comment


                          #27
                          Няма да е лошо да се сложат пояснителни бележки към картинките. Защото са на италийци, но не всички италийци са римляни. Рим овладява полуострова между царския период и Пуническите войни. Но в периода различните италийски civitas имат различия вкл. в структерата и въоръжението на армията.

                          Comment


                            #28
                            Galahad написа
                            Няма да е лошо да се сложат пояснителни бележки към картинките. Защото са на италийци, но не всички италийци са римляни. Рим овладява полуострова между царския период и Пуническите войни. Но в периода различните италийски civitas имат различия вкл. в структерата и въоръжението на армията.
                            Мисля, че за това започнах това занимание, за да дам възможност на хората не запознати с Италия и Рим в 5-3 в. пр. Хр. да добият някаква представа за оръжието и доспехите там. Трудно е да се каже, кой какво е носел, но не е имало римски национален стил

                            Comment


                              #29
                              За въоръжението на различните племена

                              Гали:

                              Етруски:

                              Лукани:

                              Самнити:
                              sigpic

                              Comment


                                #30
                                Интересно ми е едно нещо в България намерени ли са някакви оръжия (от имперския период), все пак на територията на България са били разположени легиони и ако има такива къде се съхраняват. Скоро ходих до историческият (за съжаление не бях за ходил откакто го преместиха ) и археологическия музеи в София, ама нищо няма само тракийски оръжия.

                                Comment

                                Working...
                                X