Въоръжението на римляните
Въоръжението на римляните
от изгонването на царете до реформите на Марий
Струва ми се, че ще бъде интересно, паралелно с колегите разглеждащи бойният строй на римляните, да обърнем внимание и на оръжието и доспехите им. Много често по филмите се показват еднотипни доспехи-кожени брони, лорика сегментата, шлемове от галски и имперски тип, като всичкото това нещо се поставя едва ли не във всеки момент от римската история. Като започнем с Пуническите войни, минем през Цезар и Август и спрем чак при Каталонските поля.
Както всяко нещо и римските оръжия са се изменяли в протежение на времето от 6 в. пр. Хр 5 в. сл. Хр. Може би периода от изгонването на последният цар през 509 г. пр. Хр., Тарквиний Горди, до средата на 2 в. пр. Хр., когато завършват Пуническите войни, е най-спорен и интересен. Едно, че самите исторически извори са ограничени, друго че и археологическите данни не са толкова много. Те се засилват към 3 в.пр. Хр., когато вероятно вече можем да говорим и за някаква специфика на римското въоръжение.
Въоръжението през 5-4 в. пр. Хр.
През 5-4 в. пр. Хр. считам, че не е имало специфика в римските военни средства, Рим не се е наложил още като военна сила и е трябвало да се сблъска със силни и многобройни противници-етруски, латини, самнити, келти. От всичките тези народи е взаимствано по нещо, като в един или друг период вероятно римското оръжие много е наподобявало, дори е било идентично, на оръжието им. Роля е играела бойната плячка, търговският внос и подражанеито на вече готови модели.
На всички е известна военната реформа, която Тит Ливий преписва на цар Сервий Тулий, 578-534 г. пр. Хр. Няма да я разглеждам защото тя обхваща царският период, на който няма да се спирам. През 509 г. с революцията част от етруската аристокрация и някой от римските родове напускат града. Според Питър Коноли това би следвало да се отрази на войската. Напуснали са я най-богатите, които воюват и се въоръжават по гръцки модел като хоплити.Пак според същият тук постепенно кръглият хоплон/клипеус престава да се използва и е заместен от продълговатият голям щит скутум. Тъй като по това време, най-силни във военно отношение са етруските, то безусловно тяхна ще е била и военната мода. В етруските гробници продължават да се срещат хоплитски щитове, така че е допустимо част от римляните и в ранната република да продължават да ги носят. Характерно е за тези кръгли щитове обковката от бронз по края на лицевата страна или само на бордюра. От зад имало една централна бронзова дръжка, в която се пъхала предмишницата на лявата ръка и в края ремък, за който се захващала дланта. Самите щитове имали изпъкнала форма, те не били плоски. Това позволявало щитът да се обляга на лявото рамо, облекчавайки война от тежеста.
Скутумът, може би заедно с гладиуса най-характерната част от римската екипировка. Много често може да се срещне твърдението, че това е келтски щит, който галите са занесли в Италия при нашествията си през 4 в. пр. Хр. Странно е тогава преди този период какъв щит използват италийците, само гръцкият кръгъл аргивски щит? Има доказателства, че скутумът си е типичен италийски щит, който вероятно произхожда още от РЖЕ и културата Виланова. В некропол близо до Ветулония, Поджо-ала-Гуардия, е открито скулптурно изображение на продълговат щит, който по нищо не се отличава от скутума, с умбо в центъра. Към Виланова принадлежи и бронзова фигурка на войн с щит, със същата форма, достигащ от рамото до под коленете.
На известната ситула/бронзова кофа/ от Циртоса, са изобразени множество войни с аргивски/хоплитски щитове, квадратни и правоъгълни, наподобяващи скутома. В това изображение, отнасящо се към 500 г. пр. Хр. мнозина виждат някакъв белег за зараждащата се манипулярна тактика. Трудно е да се отговори на този въпрос, но без съмнение може да се потвърди битуването на Апенинският полуостров на правоъгълен дълъг щит, далеч пред идването тук на келтите през 4 в. пр. Хр.
Големите щитове с изготвяли от няколко пласта дървени планки, залепени помежду си. След специално притискане на плоскостта се придавала U образна форма. Надлъжно, по средата се поставяла на лицето изпъкнала дървена част, която изпълнявала форма на умбо-посрещала ударите. Отзад се намирала ръкохватката, за която щитът се държал в юмрука на лявата ръка. За разлика от аргивският щит, нямало допълнителен ремък за предмишницата на същата ръка. Като цяло щитът се обвивал с кожа.
Шлемовете носени през 5-4 в. пр. Хр. се отличават с изключително разнообразие. Т царският период е наследен един модел, който чак до 1 в. ще се носи, но вече като офицерски символ. Това е едно разклонение, произлязло от коринтският шлем, като обаче отворите за очите и устата имат само декоративна функция. Често те липсват, а понякога са инкрустирани с цветни камъни. Този шлем е познат под различни названия псевдокоринтски, апулийско-коринтски, итало-коринтски. Характерно за него, е това че той се носи на върха на главата, набузниците не могат да прикрият лицето. Често е имал допълнителна украса от пера и гравирани сцени върху себе си.
По гръцка традиция се налага масовото използване на халкидски шлемове. В италийският си вариант те са с релефен фронтон с триъгална форма над челото; често с подвижни набузници, без наносник. Калотата им носи от една до няколко тръбички за закрепване на плюмажи от пера или пък на гребен от конски косми. Върху тях се апликират и изрязани от бронз крила. Някой екземпляри имат държатели за пера, във форма на навити змии.
От етруски гробници и археологически находки са известни множество изображения и екземпляри на шлемове тракийски тип, с гребени, понякога и с бронзови крила. Възможно е римляните в периода 5-4 в. пр. Хр да са ги използвали.
Един от най-разпространените шлемове сред етруски, самнити, а от там навярно и римляни е бил този познат под името негау. Той е подобен на гръцкият пилос, с висока конусовидна форма. Почти винаги без набузници и затилък, този шлем е давал максимално добър обзор на боеца за ставащото около него.
През 4 в. пр. Хр. с келтските нашествия, започва разпространението на шлемът тип монтефортино, който по-късно ще стане символ на римският войн. Монтефортино имат сферо-конична форма, изковани от едно парче бронз, като на върха на калотата имат издатък, наподобяващ копче. В него се е втъквала украсата от пера или конски косми. На тила има малък затилък, което е донесло и прякора на тези шлемове- жокейска шапка . Липсва наносник, а набузниците са големи с лек изрез за очите и устата. В Италия явно се взаимства формата на самнитските нагръдници, и набузниците на някой монтефортино имат форма на три съединени диска два отгоре и един под тях.
Като цяло италийските шлемове от времето на 5-4 в. пр. Хр. са изключително богато украсени, чрез пера, гребени, инкрустации и различни допълнителни детайли. Характерно е използването на типове даващи широк обзор, явно свързан с гъстите строеве при сражение. Коринтският шлем отдавна е само минали.
Въпросът с доспехите за тяло поставя пред нас същата сложна обстановка като шлемовете. Налага се да се правят аналогии с находки от етруски и самнитски обекти.
Продължава използването на класическата мускулна броня от бронз. От Италия има многобройни находки, в нейният гръцки вариант, с релефно представен мъжки гол торс, състояща се от две части гръдна и гръбна, които се свързват посредством система от ремъци и панти. Бронзовите брони са се използвали от част от конницата достатъчно богата социална група, офицерите и поне част от заможните войни. Ако отречем използването на този защитен доспех, остава голяма празнина до появата на плетената желязна ризница, без да знаем с какво е бил защитен римският боец през това време.
Бронзови брони има открити на много места в Италия : Бари, Орвието, Руво. Апенините са ни дали три екземпляри на бронзови кираси, които имат силно разширена долна част, което явно показва носенето им от конници. Може да се видят брони от етруски саркофази или гробни стенописи, които са оцветени в сив цвят. Това не трябва да ни заблуждава те не са от желязо. Това е един похват, станал по-късно любим на римляните, бронзовите доспехи да се покриват с калай или олово. Този тънък пласт, добре полиран е имитирал сребро. Под кирасите са се обличали и специални подплатени дрехи, за които са се захващали ленти пазещи горната част на предмишницата и бедрата, наричани с гръцкият термин птерюги.
Един типично самнитски бронзов доспех, който е зает от римляните и по-късно описан от Полибий, е този състоящ се от бронзов нагръдник с правоъгълна или триъгална форма и съответстващата му гръбна част. С тесни ленти от бронз двете части се свързват през раменете и от страни на тялото. Много често този доспех е носен в съчетание с бронзов пояс с ширина 7-12 см. Кое е наложило появата му? От една страна това ще са по-малките финансови и технически възможности на планинците самнити при закупуването или евентуалното изготвяне на бронзови мускулни брони. Самата броня силно е ограничавала движенията на тялото навеждане и извиване от кръста. Именно това е успешно решено със самнитският доспех. Нагръдника няма връзка с пояса, така че боецът се е чувствал достатъчно удобно.
Съществувал е и друг тип подобен доспех, където нагръдника/пекторал е имал кръгла форма. Всички видове пекторали са имали подплата, която е спомагала да не се наранява тялото, а и е подсилвала до известна степен надежността на доспеха.
Прочутата статуя на Марс от Тоди, 4 в. пр. Хр., ни дава представа и за използването в италийските земи на ламинарен доспех, съставен от бронзови пластини свързани с кожени ремъци помежду си. Възможно е и наличието на люспеста ризница, която по-късно римляните ще нарекат лорика сквумата.
По етруските гробници, саркофази и червенофигурните съдове от Южна Италия, достойно място заемат и ленените брони. Напълно е възможно използавето им от римляните, дори и след като типичната гръцка фаланга престава да се използва. Достъпността му, като цена и изработка, все още липсата на единна централизирана политика за снабдяване на римската армия с еднотипни доспехи, го е правел любим за обикновените римски бойци.
Наличието на наколенници, поне при част от богатите бойци се потвърждава както от находките, така и от споменаванията на Полибий и Тит Ливий.характерни са за италийските наколенници по-грубата обработка, често без релефна мускулатура, за разлика от гръцките. Срещат се, особено при самнитите, наколенници, със скъсена пропорция, без да обхващат коляното.
Копията са с листовидно желязно острие, като на срещуположният кръй на дървеното тяло има накрайник метален накрайник, за да не се подбива и разцепва дървото. Такива ги виждаме на стенопис от гробница на хълма Есквилин, представляваща предаването на самнитски град на пълководеца Квинт Фабий., в края на 4 в. пр. Хр.
От 4 в. пр. Хр. започват да се използват и тежки метателни копия пилум. Като такива, метателните копия са познати на много народи, но при римляните в един момент те почти изместват нормалното копие хаста, като стават основно оръжие за далечен бой на легионера. Пилумът има дълго тяло и съвсем малък връх, като често пръчката се изготвяла от меко желязо, за разлика от върха. Попаднал в противниковият щит, пилумът се огъвал, като препятствал изваждането и преизползването си. Има хипотеза, че това оръжие е заето от самнитите, в хода на войните с тях, но стенописите от гробницата Джильоли в Тарквиния, опровергават това схващане. Тя датира от средата на 4 в. пр. Хр. и на стените и освен другото оръжие има изобразени и пилуми.
До появата на прочутите испански мечове, римляните използвали масово разпространените па полуострова гръцки с дължина около 60 см. След нашествието на келтите, възможно е да са взаимствани и техни мечове. Широко разпространена е заблудата за дължината на галският меч. Той наистина е такъв но в периода 3-1 в. пр. Хр. Когато келтите нахлуват на Апенините, Латен І 450-250 г. пр. Хр., железните им мечове имат дължина от 55-65 см. Това показва, че римляните до появата на гладиуса са свикнали да използват къси мечове, традиция наложена от околните народи и от гъстите формирования на бой, които те използвали.
Следва
от изгонването на царете до реформите на Марий
Струва ми се, че ще бъде интересно, паралелно с колегите разглеждащи бойният строй на римляните, да обърнем внимание и на оръжието и доспехите им. Много често по филмите се показват еднотипни доспехи-кожени брони, лорика сегментата, шлемове от галски и имперски тип, като всичкото това нещо се поставя едва ли не във всеки момент от римската история. Като започнем с Пуническите войни, минем през Цезар и Август и спрем чак при Каталонските поля.
Както всяко нещо и римските оръжия са се изменяли в протежение на времето от 6 в. пр. Хр 5 в. сл. Хр. Може би периода от изгонването на последният цар през 509 г. пр. Хр., Тарквиний Горди, до средата на 2 в. пр. Хр., когато завършват Пуническите войни, е най-спорен и интересен. Едно, че самите исторически извори са ограничени, друго че и археологическите данни не са толкова много. Те се засилват към 3 в.пр. Хр., когато вероятно вече можем да говорим и за някаква специфика на римското въоръжение.
Въоръжението през 5-4 в. пр. Хр.
През 5-4 в. пр. Хр. считам, че не е имало специфика в римските военни средства, Рим не се е наложил още като военна сила и е трябвало да се сблъска със силни и многобройни противници-етруски, латини, самнити, келти. От всичките тези народи е взаимствано по нещо, като в един или друг период вероятно римското оръжие много е наподобявало, дори е било идентично, на оръжието им. Роля е играела бойната плячка, търговският внос и подражанеито на вече готови модели.
На всички е известна военната реформа, която Тит Ливий преписва на цар Сервий Тулий, 578-534 г. пр. Хр. Няма да я разглеждам защото тя обхваща царският период, на който няма да се спирам. През 509 г. с революцията част от етруската аристокрация и някой от римските родове напускат града. Според Питър Коноли това би следвало да се отрази на войската. Напуснали са я най-богатите, които воюват и се въоръжават по гръцки модел като хоплити.Пак според същият тук постепенно кръглият хоплон/клипеус престава да се използва и е заместен от продълговатият голям щит скутум. Тъй като по това време, най-силни във военно отношение са етруските, то безусловно тяхна ще е била и военната мода. В етруските гробници продължават да се срещат хоплитски щитове, така че е допустимо част от римляните и в ранната република да продължават да ги носят. Характерно е за тези кръгли щитове обковката от бронз по края на лицевата страна или само на бордюра. От зад имало една централна бронзова дръжка, в която се пъхала предмишницата на лявата ръка и в края ремък, за който се захващала дланта. Самите щитове имали изпъкнала форма, те не били плоски. Това позволявало щитът да се обляга на лявото рамо, облекчавайки война от тежеста.
Скутумът, може би заедно с гладиуса най-характерната част от римската екипировка. Много често може да се срещне твърдението, че това е келтски щит, който галите са занесли в Италия при нашествията си през 4 в. пр. Хр. Странно е тогава преди този период какъв щит използват италийците, само гръцкият кръгъл аргивски щит? Има доказателства, че скутумът си е типичен италийски щит, който вероятно произхожда още от РЖЕ и културата Виланова. В некропол близо до Ветулония, Поджо-ала-Гуардия, е открито скулптурно изображение на продълговат щит, който по нищо не се отличава от скутума, с умбо в центъра. Към Виланова принадлежи и бронзова фигурка на войн с щит, със същата форма, достигащ от рамото до под коленете.
На известната ситула/бронзова кофа/ от Циртоса, са изобразени множество войни с аргивски/хоплитски щитове, квадратни и правоъгълни, наподобяващи скутома. В това изображение, отнасящо се към 500 г. пр. Хр. мнозина виждат някакъв белег за зараждащата се манипулярна тактика. Трудно е да се отговори на този въпрос, но без съмнение може да се потвърди битуването на Апенинският полуостров на правоъгълен дълъг щит, далеч пред идването тук на келтите през 4 в. пр. Хр.
Големите щитове с изготвяли от няколко пласта дървени планки, залепени помежду си. След специално притискане на плоскостта се придавала U образна форма. Надлъжно, по средата се поставяла на лицето изпъкнала дървена част, която изпълнявала форма на умбо-посрещала ударите. Отзад се намирала ръкохватката, за която щитът се държал в юмрука на лявата ръка. За разлика от аргивският щит, нямало допълнителен ремък за предмишницата на същата ръка. Като цяло щитът се обвивал с кожа.
Шлемовете носени през 5-4 в. пр. Хр. се отличават с изключително разнообразие. Т царският период е наследен един модел, който чак до 1 в. ще се носи, но вече като офицерски символ. Това е едно разклонение, произлязло от коринтският шлем, като обаче отворите за очите и устата имат само декоративна функция. Често те липсват, а понякога са инкрустирани с цветни камъни. Този шлем е познат под различни названия псевдокоринтски, апулийско-коринтски, итало-коринтски. Характерно за него, е това че той се носи на върха на главата, набузниците не могат да прикрият лицето. Често е имал допълнителна украса от пера и гравирани сцени върху себе си.
По гръцка традиция се налага масовото използване на халкидски шлемове. В италийският си вариант те са с релефен фронтон с триъгална форма над челото; често с подвижни набузници, без наносник. Калотата им носи от една до няколко тръбички за закрепване на плюмажи от пера или пък на гребен от конски косми. Върху тях се апликират и изрязани от бронз крила. Някой екземпляри имат държатели за пера, във форма на навити змии.
От етруски гробници и археологически находки са известни множество изображения и екземпляри на шлемове тракийски тип, с гребени, понякога и с бронзови крила. Възможно е римляните в периода 5-4 в. пр. Хр да са ги използвали.
Един от най-разпространените шлемове сред етруски, самнити, а от там навярно и римляни е бил този познат под името негау. Той е подобен на гръцкият пилос, с висока конусовидна форма. Почти винаги без набузници и затилък, този шлем е давал максимално добър обзор на боеца за ставащото около него.
През 4 в. пр. Хр. с келтските нашествия, започва разпространението на шлемът тип монтефортино, който по-късно ще стане символ на римският войн. Монтефортино имат сферо-конична форма, изковани от едно парче бронз, като на върха на калотата имат издатък, наподобяващ копче. В него се е втъквала украсата от пера или конски косми. На тила има малък затилък, което е донесло и прякора на тези шлемове- жокейска шапка . Липсва наносник, а набузниците са големи с лек изрез за очите и устата. В Италия явно се взаимства формата на самнитските нагръдници, и набузниците на някой монтефортино имат форма на три съединени диска два отгоре и един под тях.
Като цяло италийските шлемове от времето на 5-4 в. пр. Хр. са изключително богато украсени, чрез пера, гребени, инкрустации и различни допълнителни детайли. Характерно е използването на типове даващи широк обзор, явно свързан с гъстите строеве при сражение. Коринтският шлем отдавна е само минали.
Въпросът с доспехите за тяло поставя пред нас същата сложна обстановка като шлемовете. Налага се да се правят аналогии с находки от етруски и самнитски обекти.
Продължава използването на класическата мускулна броня от бронз. От Италия има многобройни находки, в нейният гръцки вариант, с релефно представен мъжки гол торс, състояща се от две части гръдна и гръбна, които се свързват посредством система от ремъци и панти. Бронзовите брони са се използвали от част от конницата достатъчно богата социална група, офицерите и поне част от заможните войни. Ако отречем използването на този защитен доспех, остава голяма празнина до появата на плетената желязна ризница, без да знаем с какво е бил защитен римският боец през това време.
Бронзови брони има открити на много места в Италия : Бари, Орвието, Руво. Апенините са ни дали три екземпляри на бронзови кираси, които имат силно разширена долна част, което явно показва носенето им от конници. Може да се видят брони от етруски саркофази или гробни стенописи, които са оцветени в сив цвят. Това не трябва да ни заблуждава те не са от желязо. Това е един похват, станал по-късно любим на римляните, бронзовите доспехи да се покриват с калай или олово. Този тънък пласт, добре полиран е имитирал сребро. Под кирасите са се обличали и специални подплатени дрехи, за които са се захващали ленти пазещи горната част на предмишницата и бедрата, наричани с гръцкият термин птерюги.
Един типично самнитски бронзов доспех, който е зает от римляните и по-късно описан от Полибий, е този състоящ се от бронзов нагръдник с правоъгълна или триъгална форма и съответстващата му гръбна част. С тесни ленти от бронз двете части се свързват през раменете и от страни на тялото. Много често този доспех е носен в съчетание с бронзов пояс с ширина 7-12 см. Кое е наложило появата му? От една страна това ще са по-малките финансови и технически възможности на планинците самнити при закупуването или евентуалното изготвяне на бронзови мускулни брони. Самата броня силно е ограничавала движенията на тялото навеждане и извиване от кръста. Именно това е успешно решено със самнитският доспех. Нагръдника няма връзка с пояса, така че боецът се е чувствал достатъчно удобно.
Съществувал е и друг тип подобен доспех, където нагръдника/пекторал е имал кръгла форма. Всички видове пекторали са имали подплата, която е спомагала да не се наранява тялото, а и е подсилвала до известна степен надежността на доспеха.
Прочутата статуя на Марс от Тоди, 4 в. пр. Хр., ни дава представа и за използването в италийските земи на ламинарен доспех, съставен от бронзови пластини свързани с кожени ремъци помежду си. Възможно е и наличието на люспеста ризница, която по-късно римляните ще нарекат лорика сквумата.
По етруските гробници, саркофази и червенофигурните съдове от Южна Италия, достойно място заемат и ленените брони. Напълно е възможно използавето им от римляните, дори и след като типичната гръцка фаланга престава да се използва. Достъпността му, като цена и изработка, все още липсата на единна централизирана политика за снабдяване на римската армия с еднотипни доспехи, го е правел любим за обикновените римски бойци.
Наличието на наколенници, поне при част от богатите бойци се потвърждава както от находките, така и от споменаванията на Полибий и Тит Ливий.характерни са за италийските наколенници по-грубата обработка, често без релефна мускулатура, за разлика от гръцките. Срещат се, особено при самнитите, наколенници, със скъсена пропорция, без да обхващат коляното.
Копията са с листовидно желязно острие, като на срещуположният кръй на дървеното тяло има накрайник метален накрайник, за да не се подбива и разцепва дървото. Такива ги виждаме на стенопис от гробница на хълма Есквилин, представляваща предаването на самнитски град на пълководеца Квинт Фабий., в края на 4 в. пр. Хр.
От 4 в. пр. Хр. започват да се използват и тежки метателни копия пилум. Като такива, метателните копия са познати на много народи, но при римляните в един момент те почти изместват нормалното копие хаста, като стават основно оръжие за далечен бой на легионера. Пилумът има дълго тяло и съвсем малък връх, като често пръчката се изготвяла от меко желязо, за разлика от върха. Попаднал в противниковият щит, пилумът се огъвал, като препятствал изваждането и преизползването си. Има хипотеза, че това оръжие е заето от самнитите, в хода на войните с тях, но стенописите от гробницата Джильоли в Тарквиния, опровергават това схващане. Тя датира от средата на 4 в. пр. Хр. и на стените и освен другото оръжие има изобразени и пилуми.
До появата на прочутите испански мечове, римляните използвали масово разпространените па полуострова гръцки с дължина около 60 см. След нашествието на келтите, възможно е да са взаимствани и техни мечове. Широко разпространена е заблудата за дължината на галският меч. Той наистина е такъв но в периода 3-1 в. пр. Хр. Когато келтите нахлуват на Апенините, Латен І 450-250 г. пр. Хр., железните им мечове имат дължина от 55-65 см. Това показва, че римляните до появата на гладиуса са свикнали да използват къси мечове, традиция наложена от околните народи и от гъстите формирования на бой, които те използвали.
Следва
Attached Files
Comment