Айде ....сте ! И не бегайте от темата ! :tup:
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Въоръжението в ранното Средновековие
Collapse
X
-
Е-е ...момчета , каква е тая селяния бе . Аз дойдехме тука , па викам да пуснем една тема , ей тъй малко сериозно нещо ,че яко сме се разлигавили ., а вие кво ...на ...е...го обърнахме ! Ще ви сай и на Нисириосниците. Аз си тръгвам вече , баси и смешните нисириосници !
:tup: :tup: :tup: :tup: :tup: :tup: :tup: :tup: :tup:"Ако светът може да бъде по-добро място , то да направиш добро се смята за провал . Не спирай , Не се предавай , Надбягай Себе си ! "
Comment
-
Това е несириозно Смятам, че след античността мечовете са изчезнали и по магически начин са се появили отново през средновековието.. Няма начин развитието на меча да е еволюционен процес, трябва да са намесени мистични сили :lol:
Може би имаш предвид приемственост във формите, начина на изработка и използване? Аз лично не съм запознат подробно с историческия път на меча преди Dark Ages, но си мисля, че далеч преди разпадането на Римската империя са съществували по- масивни образци, доближаващи се плътно до ранносрдновековните мечове. Освен това мечовете "спата" не са ли били стъпка в тази насока?Не оръжията,а хората убиват. И да не забравямe, че войната е нещо наистина ужасно!
Comment
-
хм, шах и мат..... За каква наследственост да говорим след като меча е толкова универсален, че някакви тенденции само в конкретни случай може да се проследят.
Интересна може би е историята около "известните" мечове - Ескалибур, мечът на оня французина, рицаря на Карл Велики, и всички тия митове с омагьосани мечове и подобни. Някаде прочетох, че те произлизат от острата липса на качествени оръжия в периода веднага след разпадането на Римската империя. И поради тази липса всеки по-хубав меч почвал да се предава от поколение на поколение и ставал супер ценен и оттам около него се развивали тези легендиXV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Това обаче не ми звучи чак толкова вероятно (особено като се има предвид качеството на тогавшната металургия) - по.вероятно е един меч сравнително често да си е "сменял" острието (т.е. - да го преисковават или направо да му слагат ново - щото веорятността да се нащърби при неправилна употреба или другояче да се увреди е доста висока).
Извинявай, Dragony - ще си взема бележка (единственото извинение за себе си, бих посочил - ранния час и неизпито кафе).
Мечът е универсален, но все пак има доста различни чисто технологични разлики при изработването му. Следват и разлики във формата и начините на употреба. Мисля че този тип генеалогия (или най-общо зависимости) може да се проследява .
Comment
-
Да, но няма развитие от към, ами по едно дадено време на различни места се използват голяма част от разновидностите (Рим - гладиус, келтите - дълги мечове). Може да изброим кои видове за какъв бой са подходящи да кажем, сиреч как оръжието предопределя методиката на боя и оттам и по-високите нива като тактика и организация
ПС тва за легендите просто ми се стори интересно като идея, а че мечовете са се амортизирали доста бързо е ясно :lol:XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Да, прав си.
Това за легендите наистина е интересно - може би са се отнасяли към конкретно оръжие изработено от някой особено добър майстор (защото тогава често те са отнасяли тайните си в гроба, а личното майсторство и усъвършенстване са имали решаващо значение). И оттам нататък, ако това оръжие се свърже с няколко подходящи важни двубои или битки (и съответна личност) - и те ти я легендата (особено ако има и кой да я опише - в зависимост от времето - в слова или писмена).
Сега - няколко, така, подхвърляния на камъни в храстите:
Аз лично се изненадах, когато започнах да се интересувам от древно оръжие, че острието на меча се е наточвало примерно от една-две педи над основата до върха (в зависимост от дължината и формата на самия меч) и частта, която остава незаточена (по-здрава) се е използвала за посрещане и париране на удари. Макар като цяло практиката да се отбиват ударите на вражеското острие (да се посрещат най-общо) с острието на собствения меч да е била доста неразпространена и опасна (повреждане на острието, голяма опасност от структурна повреда - т.е. пречупване).
Щото знаете по филмите как предават един двубой - двама се млатят, като постоянно срещат острие с острие.
Друго нещо - което съм чувал за дългите двуръчни мечове (дето често са и с вълнообразно острие) - те са се появили в Швейцария - и тази им поява е късна и свързана с развитието на организирана пехота, въоръжена с дълги оръжия (копия, пики). Това оръжие се е използвало от елитни войници (специално подбрани по ръст и сила), като тяхната роля е била да пробият път през вражите копия и да нарушат чуждия строй. т.е. те са вървяли вътре в своя копиеносен строй и при среща с вражеския строй са излизали напред и започвали да се размахват Оттук и дължината на меча и силата - необходима, за да се пречупят дръжките/остриетата на вражеските копия (защото обикновено първите редици нямат друго оръжие освен копието, а то е основното препятствие за усрема на атакуващите).
Появата на алебардите също е свързана с Швейцария - това е оръжие, което е позволявало да се съчетаят възможностите на копието (макар и намалени - заради по-малката дължина на дръжката) с възможностите на оръжията за контактен ръкопашен бой - обикновено се е използвало от втория, третия ред в копиносното подразделение (заради по-малката си дължина). Тяхната роля започва след началния сблъсък, при който (както Грей описа) двата строя се мушкат с копия . Тогава алебардиерите започват да използват алебардите си, като нанасят отвесни удари отгоре-надолу върху вражия строй и усилват ударната сила на собствената си формация. Ако се стигне до нарушаване на строя (т.е., ако врагът проникне вътре в копиеносната фаланга) - алебардиерите помагат да се задържи целия строй, защото само те имат достатъчен потенциал при непосредствен ръкопашен сблъсък (защото войниците въоръжени с пики или дълги копия най-често нямат никакво друго оръжие - веднъж ако врагът ги достигне лесно може да ги неутрализира).
Comment
-
Интересно,наистина интересна дискусия се е завихрила тука.Гледам споменава се името "Екскалибур", другият който неможахте да се сетите за името му е "Дюрандал",принадлежал е на херцог Роланд ,Испански маркграф.Тои е убит от баските.
За него е посветен една от най-интересните ранносредновековни поеми "Песен за Роланд".Това е един много ценен исторически извор,защото се споменава и името на българите и някакъв конфликт с тях.
Но като й да е.Нека да не се отплесвам от темата, че напоследък го правя редовно.
Стигнахме до въпроса дали имат приемственост мечовете от Античността?
Ето ви една интересна мисъл:
"Каквото Рим спечели с късият меч,го загуби с дългият"
Е?Вие как мислите имат ли приемственост?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
Comment