Скитският лък
От 7 в. пр. Хр. в Източноевропейските степи започва да доминира иранският народ на скитите, които оказват огромно влияние върху политическото и културно развитие на съседните народи, до 3-2 в. пр. Хр., когато са изтикани от сарматите. Скитите са една от основните причини водещи до рухването на държавата Урарту през 6 в. пр. Хр., народа, който не се подчинява на Царят на царете Дарий ² през 513 г. пр. Хр.
За скитите, като номади, най-характерното оръжие е лъка. Превъзходни стрелци, те се превръщат в ужас за враговете си със своите стрелкови умения. Самият Херодот, казва, че при скитите всеки е конен стрелец.
Лъкът наричан често “скитски” има форма на буквата Σ , ръкохватката има извита, към стрелеца, линия. Раменете са почти два пъти по-дълги от нея и нямат извита форма, а почти под прав ъгъл се събират към ръкохватката. Самият лък в натегнато положение не е бил много по-висок от 60 см. В Украйна са намерени няколко запазени лъка, от скитски погребения. Те са изработени от два-три пласта дърво, които като цяло са обвити с дървесна кора и ремъци или кожа. В краищата са се слагали рогови”уши”, оформени като грифони във зверинен стил, срещат се дори и бронзови, като за тях се е захващала стрелата.
Стрелите са изработвани от тръстика, по-рядко от бреза, ясен, топола; като в двата края-този където се поставял накрайника от бронз и този към тетивата, се поставяло твърдо дърво. В задният край се правел специален нарез за тетивата.
Стрелите са от бронз и кост, като последните не получават голямо разпространение, има хипотеза за използването им за лов. Бронзовите върхове се отливали в калъпи, като след това краищата им се заточвали допълнително. В началото били разпространени по-масивни стрели с двупера форма и шип, а през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложили триперите малки върхове без шип, често не надвишаващи 3 см. Тези върхове, често при опит да се извадят от раната оставали в тялото, предизвикващи инфекция.
Често може да се срещне названието “скитски” тип за връх, но това не е етнически натоварено название, а по-скоро архаизъм. Стрели с такава форма се срещат на огромна територия от Франция до Египет.
Имаме запазени данни за далекобойността на скитските лъкове. Така гражданинът на колонията Олбия Анаксагор, син на Димагор, пуснал стрела на разстояние 521 м. Има изображения, на които се вижда скит стрелящ по хоплит, като стрелата е пробила щитът на гръцкият боец.
Лъковете се носели в специален колчан наричан горит. В него имало отделение и за стрелите. Често горитите се украсявали богато, познати са екземпляри и от злато, даже такъв с аналогии от Украйна е на мерен във Вергина, в гробницата за която се счита, че е на Филип ²².
Явно с опасността от стрелите, в степите през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложило защитното снаряжение. Това довело до увеличаване боезапаса от стрели. Срещат се погребения с по 150-300 стрели, много често в два горита.
Гърците, изпитващи постоянна липса на стрелци, дори правили опити за използването на стрелци, съвместно с хоплити в смесени строеве, за което съдим от изображения от гръцки чернофигурни вази. В Атина имало специален полицейски отряд от скитски стрелци.
От 7 в. пр. Хр. в Източноевропейските степи започва да доминира иранският народ на скитите, които оказват огромно влияние върху политическото и културно развитие на съседните народи, до 3-2 в. пр. Хр., когато са изтикани от сарматите. Скитите са една от основните причини водещи до рухването на държавата Урарту през 6 в. пр. Хр., народа, който не се подчинява на Царят на царете Дарий ² през 513 г. пр. Хр.
За скитите, като номади, най-характерното оръжие е лъка. Превъзходни стрелци, те се превръщат в ужас за враговете си със своите стрелкови умения. Самият Херодот, казва, че при скитите всеки е конен стрелец.
Лъкът наричан често “скитски” има форма на буквата Σ , ръкохватката има извита, към стрелеца, линия. Раменете са почти два пъти по-дълги от нея и нямат извита форма, а почти под прав ъгъл се събират към ръкохватката. Самият лък в натегнато положение не е бил много по-висок от 60 см. В Украйна са намерени няколко запазени лъка, от скитски погребения. Те са изработени от два-три пласта дърво, които като цяло са обвити с дървесна кора и ремъци или кожа. В краищата са се слагали рогови”уши”, оформени като грифони във зверинен стил, срещат се дори и бронзови, като за тях се е захващала стрелата.
Стрелите са изработвани от тръстика, по-рядко от бреза, ясен, топола; като в двата края-този където се поставял накрайника от бронз и този към тетивата, се поставяло твърдо дърво. В задният край се правел специален нарез за тетивата.
Стрелите са от бронз и кост, като последните не получават голямо разпространение, има хипотеза за използването им за лов. Бронзовите върхове се отливали в калъпи, като след това краищата им се заточвали допълнително. В началото били разпространени по-масивни стрели с двупера форма и шип, а през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложили триперите малки върхове без шип, често не надвишаващи 3 см. Тези върхове, често при опит да се извадят от раната оставали в тялото, предизвикващи инфекция.
Често може да се срещне названието “скитски” тип за връх, но това не е етнически натоварено название, а по-скоро архаизъм. Стрели с такава форма се срещат на огромна територия от Франция до Египет.
Имаме запазени данни за далекобойността на скитските лъкове. Така гражданинът на колонията Олбия Анаксагор, син на Димагор, пуснал стрела на разстояние 521 м. Има изображения, на които се вижда скит стрелящ по хоплит, като стрелата е пробила щитът на гръцкият боец.
Лъковете се носели в специален колчан наричан горит. В него имало отделение и за стрелите. Често горитите се украсявали богато, познати са екземпляри и от злато, даже такъв с аналогии от Украйна е на мерен във Вергина, в гробницата за която се счита, че е на Филип ²².
Явно с опасността от стрелите, в степите през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложило защитното снаряжение. Това довело до увеличаване боезапаса от стрели. Срещат се погребения с по 150-300 стрели, много често в два горита.
Гърците, изпитващи постоянна липса на стрелци, дори правили опити за използването на стрелци, съвместно с хоплити в смесени строеве, за което съдим от изображения от гръцки чернофигурни вази. В Атина имало специален полицейски отряд от скитски стрелци.
Attached Files
Comment