Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Дискусията за лъкове

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Скитският лък

    От 7 в. пр. Хр. в Източноевропейските степи започва да доминира иранският народ на скитите, които оказват огромно влияние върху политическото и културно развитие на съседните народи, до 3-2 в. пр. Хр., когато са изтикани от сарматите. Скитите са една от основните причини водещи до рухването на държавата Урарту през 6 в. пр. Хр., народа, който не се подчинява на Царят на царете Дарий ² през 513 г. пр. Хр.
    За скитите, като номади, най-характерното оръжие е лъка. Превъзходни стрелци, те се превръщат в ужас за враговете си със своите стрелкови умения. Самият Херодот, казва, че при скитите всеки е конен стрелец.
    Лъкът наричан често “скитски” има форма на буквата Σ , ръкохватката има извита, към стрелеца, линия. Раменете са почти два пъти по-дълги от нея и нямат извита форма, а почти под прав ъгъл се събират към ръкохватката. Самият лък в натегнато положение не е бил много по-висок от 60 см. В Украйна са намерени няколко запазени лъка, от скитски погребения. Те са изработени от два-три пласта дърво, които като цяло са обвити с дървесна кора и ремъци или кожа. В краищата са се слагали рогови”уши”, оформени като грифони във зверинен стил, срещат се дори и бронзови, като за тях се е захващала стрелата.
    Стрелите са изработвани от тръстика, по-рядко от бреза, ясен, топола; като в двата края-този където се поставял накрайника от бронз и този към тетивата, се поставяло твърдо дърво. В задният край се правел специален нарез за тетивата.
    Стрелите са от бронз и кост, като последните не получават голямо разпространение, има хипотеза за използването им за лов. Бронзовите върхове се отливали в калъпи, като след това краищата им се заточвали допълнително. В началото били разпространени по-масивни стрели с двупера форма и шип, а през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложили триперите малки върхове без шип, често не надвишаващи 3 см. Тези върхове, често при опит да се извадят от раната оставали в тялото, предизвикващи инфекция.
    Често може да се срещне названието “скитски” тип за връх, но това не е етнически натоварено название, а по-скоро архаизъм. Стрели с такава форма се срещат на огромна територия от Франция до Египет.
    Имаме запазени данни за далекобойността на скитските лъкове. Така гражданинът на колонията Олбия Анаксагор, син на Димагор, пуснал стрела на разстояние 521 м. Има изображения, на които се вижда скит стрелящ по хоплит, като стрелата е пробила щитът на гръцкият боец.
    Лъковете се носели в специален колчан наричан горит. В него имало отделение и за стрелите. Често горитите се украсявали богато, познати са екземпляри и от злато, даже такъв с аналогии от Украйна е на мерен във Вергина, в гробницата за която се счита, че е на Филип ²².
    Явно с опасността от стрелите, в степите през 5-4 в. пр. Хр. масово се наложило защитното снаряжение. Това довело до увеличаване боезапаса от стрели. Срещат се погребения с по 150-300 стрели, много често в два горита.
    Гърците, изпитващи постоянна липса на стрелци, дори правили опити за използването на стрелци, съвместно с хоплити в смесени строеве, за което съдим от изображения от гръцки чернофигурни вази. В Атина имало специален полицейски отряд от скитски стрелци.
    Attached Files

    Comment


      #17
      rtftr
      Attached Files

      Comment


        #18
        gladiator написа
        От 7 в. пр. Хр. в Източноевропейските степи започва да доминира иранският народ на скитите, които оказват огромно влияние върху политическото и културно развитие на съседните народи, до 3-2 в. пр. Хр., когато са изтикани от сарматите.
        Това наименование 'скити' не беше ли византийско и доста общо такова? В смисъл, сарматите не минаваха ли и те за скити? Та и кой ли не друг. Струва ми се, че византийците са го ползвали както иранците наименованието Туран или по-късно категорията тюрки.
        Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

        Злобата крепи човека, а мързела го грози!
        (собствен патент)

        Comment


          #19
          Гръцко си епроизнася се скитой, а византийците архаизиращи всичко го вземат.

          Comment


            #20
            В случая при лъковете не е важна силата на опън или дължината на опън, а в каква степен натрупаната енергия ще бъде преобразувана без загуба. Тоест, по-важен е КПД на лъка.

            Comment


              #21
              Аз съм нов тука и пиша доста късно по темата но искам да кажа нещо относно темата за лъковете и по-точно за неговото значение в българската армия по време на Първо и Второ българско царство.
              Не трябва да забравяме за тактиката на българите при нападение на номадски племена.Тя е представлявала оттеглне към големите крепости тъй като тези племена не са имали стенобитни оръжия и пряк бой не е имало само единични престрелки между стрелкови отряди.

              Comment


                #22
                Интересна тема.Имам какво да кажа.В една книжка като малък видях интересен лък направен от две парчета дърво,едното силно огънато и прикрепено в средната си част към другото.С тетивата се образуваше фигура като трапец.Направих си подобен и бях ¹1 на село.Нямаше кой да хвърли по-далече от мен.Имам въпроси - кои лъкове са комплексни,кои са рефлексни.

                Comment


                  #23
                  Имам въпроси - кои лъкове са комплексни,кои са рефлексни.
                  Комплексни или сompound лъковете са тези, които имат ролкови, полиспастни механизми за натягане на тетивата, намалящи силата за задържане на тетивата. Схема - http://www.lukdeda.ru/05_klass/images/kompaud.gif

                  Рефлексните или recurve имат рамена, насочени в обратна за стрелеца посока, т.е. реверсивни. Схема - http://library.thinkquest.org/27344/...ecurvedbow.jpg
                  Quae fuerant vitia, mores sunt.

                  Comment


                    #24
                    Компаунд са съставните лъкове/от различни части/. Полиспастите са си нещо отделно. Ролята на полиспаста е да се намалят размерите на лъка, като дължината на опън на тетивата да остане голямо, което предава по-пълно кинетичната енергия от лъка. А това, че пресметнатия за полиспаст лък не може да се опъне без ролки е само следствие от предишните сметки. За намаляването на напрежението при докрай опъната тетива се използват ексцентрични ролки. Може една, може и две с една или друга форма с различна агресивност.
                    Last edited by tofo; 02-10-2008, 17:38.
                    "Foolish people — when I say "foolish people" in this contemptuous way I mean people who entertain different opinions to mine. If there is one person I do despise more than another, it is the man who does not think exactly the same on all topics as I do." - Jerome K. Jerome

                    Comment


                      #25
                      Основното преимущество на сложно-съставния (Composite) лък е възможността да се стреля повече с по-малко усилия. който е стрелял с по-силен прост лък (прим. 80 либри, а да не забравяме, че военните са били много повече, до 150), знае как те "удря" в гръбнака и въобще в цялата опорна система на тялото. Не случайно скелетите на стрелците в Англия си личат по деформациите...

                      Та с композитния лък може да се стреля масирано и в това се е състояло преимуществото му. Иначе пробивната сила не е била по-голяма. Освен това малкато дължина позволява конна стрелба.

                      Това напр. личи при лъковете на индианците от Равнините, при които с навлизане на коня дължината на лъка спада и става доста по-малка от традиционно длгите лъкове, запазени в източните горски зони.
                      Наскоро имаше такава дискусия на лъкоправския форум.

                      Comment

                      Working...
                      X