В сборник посветен на ст. н. ст. д-р Хр. Харитонов излязал миналата седмица има статия за тези шлемове
Коринтски шлем върху монети на Месамбрия и неговото разпространение в Тракия
За жалост от нашите земи реалните находки на шлемове и техни изображения са доста оскъдни, което силно затруднява данните за разпространението на този вид доспех в Древна Тракия.
Коринтският шлем е единствения за когото сме сигурни, че това е оригиналното му название, а не по-късно означение от модерните учени. То се среща още у Херодот, визирайки не само произхода му, но и един голям античен център за производство на защитни доспехи, какъвто бил град Коринт.
Шлемът се появява в края на VIII в.пр.Хр., като се произвежда до самото начало на V в.пр.Хр. Той е изработен от бронз, чрез коване и изчукване върху специални подложки. Характерни за коринтския шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници. По такъв начин цялата глава е била покрита с метал, създавайки необходимата защита на боеца ( Конноли, 2000, 60-63; Китов, Агре,2002, 327; Dintis, 1986, 58-63; Pflung, 1988, 65-106; Snodgrass, 1964, 20-28; Snodgrass, 1967 , 30-48
.
В началото на своето развитие шлемовете са се изработвали от две части, подобно на илирийските, като през VII в.пр.Хр., ковачите започнали да ги изработват от едно парче метал. По това време на мястото където се снаждала челюстта с шията се появила лека извивка, прераснала в следващият век в дълбок стреловиден изрез. Така значително се увеличила големината на набузниците, които сега можели ефективно до прикриват шията. Постепенно те се доближили един до друг, защитавайки по този начин и устата ( Warny, 44-45).
За ранните образци шлемове са характерни многобройните отвори разположени по външния им ръб. Към тях се е закрепвала подплатата, служеща като амортизатор, предпазвайки главата от силните удари (Jackson,106-114). В средата на VII в.пр.Хр. подплатата закрепвали чрез малки нитове, а в VI в.пр.Хр. започнали да я залепват отвътре на доспеха, приом срещан до римската епоха (Robinson, 1967, 144 ).
В самият край на VI в.пр.Хр., се появили и най-съвършените форми на коринтския шлем, характерни с издължената си елегантна форма, дългъг стреловиден наносник и големи доближени набузници. При тези шлемове бил разрешен един много важен проблем. Колкото и надеждно да защитавал главата, описвания шлем закривал напълно ушите, затруднявайки силно носещият го. Този проблем бил разрешен по два начина. При първият над дълбокият стреловиден изрез се появили слухови отвори, а при вторият, по-късен, ушите се оставяли напълно открити ( Конноли, 2000, 60-63; Dintis, 1986, 56 ).
В началото на V в.пр.Хр., коринтският шлем престанал да се използва в Гърция, запазвайки обаче завидна популярност сред художниците и скулпторите. На италийска земя, той обаче продължил живота си под нова форма, известна като коринтско-италийски тип. При него шлемът се носел отгоре на темето, както често го носели гръцките хоплити извън сражение, отворите за очите и носа се превърнали напълно в декоративни. Често в очните кухини се поставяла цветна стъклена паста; в един по-късен момент те само се гравирали върху повърхността на шлема. Този нов модел доживял до I в.пр.Хр., носен от римските офицери, като тяхно характерно отличие ( Конноли, 2000, 99-100,133; Robinson, 1967, 136-137 ).
Върху поредица сребърни монети на черноморския град Месамбрия, е изобразен шлем, който с характерните си форми несъмнено принадлежи към коринтския тип. Шлемът е представен по няколко различни начина
На монети сечени от втората пол. на V в.пр.Хр. до IV в. пр.Хр. върху аверса е изобразен шлем с елегантни форми, с характерна по-широка горна част на калотата. Тя се отделя от долната част, посредством изпъкналост образуваща в челната част триъгълен фронтон. По-ниско са разположени и отворите за очите, имащи извита бадемовидна форма. Над тях е възможно да има и удебелявания отгоре наподобяващи вежди. Набузниците са големи, като се събират отпред пред лицето, оставяйки съвсем малък процеп. Част от него е затворен от наносник, който достига до точката, където би следвало да се намира устата
(Герасимов, 1950, 24; Карайотов, 1992, 10-11,).
Върху калотата е разположен гребен, навярно от конски косми, или пера. Странно в случея, е че той не е в нормалното си надлъжно положение, а започва от едното слепоочие до другото. Това странно положение на украшението едва ли се дължи на приумица на древния художник, или на неговото неумение да пресъздаде гребена гледан отпред. Например върху съкровищницата на сикионците в Олимпия, много правилно е представено украшението при почти същият ракурс на шлемът.
Точен паралел, на странично изобразен гребен, можем да открием в една бронзова статуетка, представляваща спартански войн, съхранявана в Atenium Wodswort, USA (Конноли, 2000,41; Warny, 52 ). На нея е представен загърнат в плащ дългокос войн, имащ на главата си коринтски шлем с напречен гребен, подобен на този от месамбрийските монети. Рядкоста на този вид украшение, П. Коноли и N. Sekunda свързват с представителните му функции; своеобразен офицерски отличителен знак. Коноли предполага, че от гърците римляните заемат за своите центуриони напречните гребени на шлемовете, символ на ранговото различие.
Без съмнение представянето на шлем с напречен гребен върху монети на Месамбрия, е целяло акцентирането върху неговото специално значение и висок статус.
Като хипотеза бихме искали да доразвием идеята на Т. Герасимов, че върху монетите на Месамбрия е представен шлема на основателя на града Мелса. По този начин по-лесно може да се обясни наличието на шлем на пълководец, твърде различен от обичайните използвани от редовите войни. За тогавашните хора той е бил натоварен с достатъчно семантична информация, дори и без съпровождащ разяснителен надпис.
На аверса на сребърен месамбрийски обол, датиран от Т. Герасимов около 440 г. пр. Хр., е и представена глава на Атина, с коринтски шлем върху главата. Шлемът е вдигнат върху темето на главата, оставяйки лицето с носа и очите открито. Подобен начин на носене на този тип шлем, се възприема като характерен извън бойното поле. Така той е изобразен върху сребърни монети на няколко гръцки града: Коринт, IV в. пр.Хр.; Анакториум, 350-300 г.пр. Хр. Такъв шлем има изобразен и върху монета на тракийското племе дерони, сечена около 485-475 г. пр. Хр(Таб. II,фиг 6)..
На една много известна херма, римско копие на статуя на Перикъл от Крезилас изработена към 430-420 г.пр.Хр. Той е изобразен с вдигнат на темето коринтски шлем. По такъв начин е и шлемът върху един от персонажите от фронтона на храма на Атина Афая от Егина, датиращ от началото на V в. пр.Хр. Носен върху темето е и шлема от надгробната стела на Аризандър, около 490 г. пр. Хр.
През втората четвърт на III в. пр. Хр., Месамбрия започва да сече бронзови монети, на чиито аверс е представен шлем от странен вид. Той е изобразен в профил и на пръв път изглежда като коринтския(Таб. II,фиг 4).. Отчетливо се виждат отворите за очите, наносника, гребена върху калотата. Прави впечатление наличието на набузници, които са прикрепени към основния корпус. Това показва, че този шлем през цялото време се е носил върху темето, само така тези набузници могат да изпълнят своето функционално предназначение. Този начин на носене се показва и от силно изтегленият назад затилък ( Карайотов, 1992, 37-38 ).
По нашите земи такъв тип шлем до сега не е откриван. Той обаче е широко разпространен на Италийския п-ов. Този вид, наричан в литературата итало-коринтски, се появява въз основа на коринтския някъде около края на VI в. пр.Хр(Таб. III,фиг 1-4). Характерно за него, е че се носил винаги на темето, като отворите за очите заедно с наносника не изпълнявали защитна функция, напомняйки само за един първообраз ( Конноли, 2000, 99-100,133; Pflung, 1988, 65-106.
Твърде е възможно шлемът върху главата на Атина от месамбрийските монети също да е от този вид. За това подсказват както малките, твърде нефункционални, отвори за очите, така и силно изнесения назад затилък.
Към итало-коринтския тип трябва да отнесем и шлемовете върху релеф от Месамбрия, датиран в II в. пр.Хр. Според Ив. Карайотов двата шлема са идентични на коринтския върху по-ранните монети, но един по-внимателен поглед показва, че това не е така( Карайотов, 1992, 22). Шлемовете имат големи, заоблени калоти снабдени с гребени. Набузниците са силно деформирани, като са силно издадени напред, оформяйки своеобразна козирка. Това показва, че тези защитни доспехи са се носели само върху горната част на главата, без да могат да защитят лицето, каквото е било предназначението на коринтският шлем(Таб. II,фиг 9-10).
Близки паралели на гореописаните шлемове може да открием върху надгробна стела от о. Родос, III в. пр.Хр( Dintis, 1986, Taf. 38 ). Върху нея има изобразен итало-коринтски шлем зад който се вижда меч. Подобен шлем има и върху монета на владетелят на Епир, Пир,297-272 г. пр.Хр., ( Dintis, 1986, Taf. 39 ).
Месамбрийската монета от III в. пр. Хр. показва наличието на един нов, неизвестен тип шлем по нашето крайбрежие. Струва ни се недопустима възможността върху месамбрийските монети да се е появил шлем, непознат на местните гърци, а донесен като идея от далечната Италия. Факт е, че той е изобразяван върху паметници от южните части на Балканския п-ов. Това показва наличието му тук, въпреки липсата на известни находки от археологически разкопки.
Находките на реални шлемове от коринтски тип, за жалост са единици от териоторията на България.
Коринтски шлем е открит в брега на р. Лесновска до с. Челопечене, Софийско. Той е много добре запазен, като леко е пострадал единия набузник и част от затилъка(Таб. IV,фиг 1). Височината му е 0,29 см., обиколката му в най-широката част е 0,65 см. Бронзовият лист, от който той е изработен чрез коване, е най-дебел при наносника и челото, достигайки до 0,7 см ( Бонева, 1963, 2-4 ).
Описваният от нас доспех има издължена по оста горе-долу форма, която се отличава с елегантност. Над отворите за очите е образуван характерен отстъп навън, оформящ вдлъбнатина подобна на фронтон. Този отстъп се спуска надолу и обгръща цялата калота на шлема. По такъв начин неговата горна част е видимо изпъкнала навън. Тази характерна особеност М. Бонева нарича “коса” и “шапка”.
Изрезите за очите имат издължена бадемовидна форма, от която върху слепоочията преминава тясна релефна линия. По края те са оформени с един широк и кос бордюр, който в центъра преминава в дълъг и тесен наносник, имащ стреловидна форма.
Шлемът от Челопечене намира точен паралел в един шлем, произхождащ от северния некропол на Коринт, сега намиращ се в British Museum(Таб. IV,фиг 3).. Друг много подобен шлем от Коринт е открит в гроб с чернофигурни вази, благодарение на които е датиран в края на VI в. пр. Хр. (Таб. IV,фиг 4). ( Бонева, 1963, 5 ).
Идентичен на нашият шлем е открит заедно с наколенници на о. Сицилия, намиращ се сега в Мюнхен, датирани в самия край на VI в. пр. Хр (Таб. IV,фиг7). ( Конноли, 2000, 62-63 ).
Аналогичен екземпляр, от National Museum в Атина, датиран в края на VI в. пр. Хр., е намерен в Хермион(Таб. IV,фиг 5) ( Pflung, 1988, 90-91).
Като паралел на находката от Челопчене можем да посочим и един шлем открит в Олимпия, който съдейки по надписа върху него е дарен от Милтиад след победата над персите при Маратон през 490 г.пр.Хр.
Друг шлем от коринтски тип в България е открит и при с. Челопеч, Софийско. За жалост не разполагаме с данни за начина на откриване, както и метрични данни на находката. Той почти напълно повтаря формите на шлема от Челопечене с няколко дребни разлики. Калотата на този шлем е по-окръглена, а фронтона отпред е заоблен и нисък. Характерна особеност на този шлем са двете релефни линии над отворите за очите, наподобяващи вежди и срещащи се над наносника, прилични на буквата V. Самият наносник е с по-издължена стреловидна форма, отколкото този на гореописания шлем (Таб. IV,фиг 2)..
Паралели на екземпляра от Челопеч могат да се открият в шлем, датиран в нач.на V в. пр. Хр., чието местооткриване не ни е известно(Таб. IV,фиг 8).. Той притежава същия нисък и заоблен фронтон като челопечкия, липса само релефната линия от очите към слепоочията; “веждите” са по-масивни. Друг такъв шлем е открит в могилен гроб при с. Ромейковка, Украйна. Той се отличава от челопечкия шлем само по почти плътно допиращите се при наносника набузници (Черненко,1968, 82-84).
Украса с “вежди” върху коринтски шлем, макар и от по-различен вид, виждаме върху находка от Олимпия, съхранявана в British Museum, върху който има дарствен надпис от сиракузкият тиран Хиерон(Таб. IV,фиг 9).
Практически шлемът от Челопеч е от един и същи вид с този от Челопечене. Малките разлики във формата и украсата, не могат да са причина за тяхното разграничаване. И двата екземпляра въз основа на многобройни паралели, датирани сравнително точно, могат да се отнесат към края на VI - началото на V в.пр. Хр.
Тъй като в античната епоха защитните доспехи са били скъпи, тяхното използване често е продължавало дори и когато модните тенденции са наложели нова линия. Това важи с още по-голяма тежест за Тракия, намираща се в хинтерланда на гръцкият свят. Не може да се даде отговор на въпроса, как двата шлема са се озовали по нашите земи: като военна плячка или резултат на търговски връзки.
М. Бонева, съдейки при обстоятелствата на откриване на шлемът от Челопечене, счита че той произхожда от разрушен сега гроб. Тъй като е излязъл от брега на река, твърде е възможно да се е намирал в нейното старо корито. Това означава, че може да е бил носен от течението от друго място. В античната епоха се срещат често оръжия във водни източници, което не винаги трябва да ги свързва със сражения по техните брегове. Хипотетично те могат да са останки от религиозни обряди, или посветителни дарове.
Въз основа на написаното, можем да заключим наличието в Тракия както на известните досега шлемове от коринтски тип, така и присъствието на итало-коринтски, вид непознат досега от тези земи. Това откритие би могло да доведе
до нови изводи за връзките на месното население с западното Средиземноморие.
Бележки
Бонева 1963; Бонева, М. Един новооткрит коринтски тип шлем.МПК III, 1963 ,3
Герасимов 1950;Герасимов, Т. Неиздадени автономни монети от Месемврия на Черно море. ИНМБ, т.I, 1950
Гирченко 2000; Гирченко, Т. В. Скифы 700-300 г. до н.з. Солдат, № 47, Артемовск, 2000
Карайотов 1992;Карайотов, И. Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992
Китов, Агре,2002; Китов, Г.,Агре, Д. Тракийското изкуство. С. 2002.
Конноли 2001.;Конноли, П. Греция и Рим.Енциклопедия военной истории М. 2001.
Михайлов 1972; Михайлов, Г. Траките. С. 1972
Рабинович1941; Рабинович, В.З. Шлемы скифского периода. Труды отдела первобитноы културы Государственаго Эрмитажа, I, 1941
Черненко1968; Черненко, Е.В. Скифский доспех. Киев. 1968
Dintis 1986, Dintis, P. Hellenistische Helme, Roma. 1986.
Ducrey 1985; Ducrey, P. Warfare in Ancient Greece. Freiburg. 1985
Connolly 1981; Connolly, P.Greece and Rome at war London 1981.
Jackson 1987; Jackson, A. An Early Corinthian Helmet in the Museum of thee British School at Athens. ABSA, 82, 1987
Pflung1988; Pflung, H.Antike Helme. Mainz, 1988
Robinson 1967; Robinson, H.Russel. The Armour of Imperial Rome. London. 1967
Secunda 1992; Secunda, N.; McBride,A. The Ancient Greeks.London 1992.
Secunda 1993 ;Secunda, N.; Hook, A. Greek Hoplite 480-323 BC. London 1993.
Snodgrass 1964; Snodgrass, A.M. Early greek Armour and Weapons.London 1964.
Snodgrass 1967; Snodgrass, A.M. Arms and armour of the Greeks. London. 1967.
Shear 1930; Shear, Th. Excavations in the nort cemetry at Corint in 1930. AJA, vol. 34
Swaddlig, J. An unusual Greek Bronze Helmet. The Antiguaries Jurnal, vol. LXVII, part II. London. 1987
Warny, J. Die Kriegskunze der Griechen und Rumer. Saizburg. 1981
Коринтски шлем върху монети на Месамбрия и неговото разпространение в Тракия
Станимир Димитров
Шлемовете от коринтски тип са сред най-представителните доспехи принадлежащи към античната епоха. Със своя красив и съвършен вид, те свидетелстват за високото майсторство на древните оръжейници, които бързо достигнали до една функционална и необходима форма.За жалост от нашите земи реалните находки на шлемове и техни изображения са доста оскъдни, което силно затруднява данните за разпространението на този вид доспех в Древна Тракия.
Коринтският шлем е единствения за когото сме сигурни, че това е оригиналното му название, а не по-късно означение от модерните учени. То се среща още у Херодот, визирайки не само произхода му, но и един голям античен център за производство на защитни доспехи, какъвто бил град Коринт.
Шлемът се появява в края на VIII в.пр.Хр., като се произвежда до самото начало на V в.пр.Хр. Той е изработен от бронз, чрез коване и изчукване върху специални подложки. Характерни за коринтския шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници. По такъв начин цялата глава е била покрита с метал, създавайки необходимата защита на боеца ( Конноли, 2000, 60-63; Китов, Агре,2002, 327; Dintis, 1986, 58-63; Pflung, 1988, 65-106; Snodgrass, 1964, 20-28; Snodgrass, 1967 , 30-48
.В началото на своето развитие шлемовете са се изработвали от две части, подобно на илирийските, като през VII в.пр.Хр., ковачите започнали да ги изработват от едно парче метал. По това време на мястото където се снаждала челюстта с шията се появила лека извивка, прераснала в следващият век в дълбок стреловиден изрез. Така значително се увеличила големината на набузниците, които сега можели ефективно до прикриват шията. Постепенно те се доближили един до друг, защитавайки по този начин и устата ( Warny, 44-45).
За ранните образци шлемове са характерни многобройните отвори разположени по външния им ръб. Към тях се е закрепвала подплатата, служеща като амортизатор, предпазвайки главата от силните удари (Jackson,106-114). В средата на VII в.пр.Хр. подплатата закрепвали чрез малки нитове, а в VI в.пр.Хр. започнали да я залепват отвътре на доспеха, приом срещан до римската епоха (Robinson, 1967, 144 ).
В самият край на VI в.пр.Хр., се появили и най-съвършените форми на коринтския шлем, характерни с издължената си елегантна форма, дългъг стреловиден наносник и големи доближени набузници. При тези шлемове бил разрешен един много важен проблем. Колкото и надеждно да защитавал главата, описвания шлем закривал напълно ушите, затруднявайки силно носещият го. Този проблем бил разрешен по два начина. При първият над дълбокият стреловиден изрез се появили слухови отвори, а при вторият, по-късен, ушите се оставяли напълно открити ( Конноли, 2000, 60-63; Dintis, 1986, 56 ).
В началото на V в.пр.Хр., коринтският шлем престанал да се използва в Гърция, запазвайки обаче завидна популярност сред художниците и скулпторите. На италийска земя, той обаче продължил живота си под нова форма, известна като коринтско-италийски тип. При него шлемът се носел отгоре на темето, както често го носели гръцките хоплити извън сражение, отворите за очите и носа се превърнали напълно в декоративни. Често в очните кухини се поставяла цветна стъклена паста; в един по-късен момент те само се гравирали върху повърхността на шлема. Този нов модел доживял до I в.пр.Хр., носен от римските офицери, като тяхно характерно отличие ( Конноли, 2000, 99-100,133; Robinson, 1967, 136-137 ).
Върху поредица сребърни монети на черноморския град Месамбрия, е изобразен шлем, който с характерните си форми несъмнено принадлежи към коринтския тип. Шлемът е представен по няколко различни начина
На монети сечени от втората пол. на V в.пр.Хр. до IV в. пр.Хр. върху аверса е изобразен шлем с елегантни форми, с характерна по-широка горна част на калотата. Тя се отделя от долната част, посредством изпъкналост образуваща в челната част триъгълен фронтон. По-ниско са разположени и отворите за очите, имащи извита бадемовидна форма. Над тях е възможно да има и удебелявания отгоре наподобяващи вежди. Набузниците са големи, като се събират отпред пред лицето, оставяйки съвсем малък процеп. Част от него е затворен от наносник, който достига до точката, където би следвало да се намира устата
(Герасимов, 1950, 24; Карайотов, 1992, 10-11,).
Върху калотата е разположен гребен, навярно от конски косми, или пера. Странно в случея, е че той не е в нормалното си надлъжно положение, а започва от едното слепоочие до другото. Това странно положение на украшението едва ли се дължи на приумица на древния художник, или на неговото неумение да пресъздаде гребена гледан отпред. Например върху съкровищницата на сикионците в Олимпия, много правилно е представено украшението при почти същият ракурс на шлемът.
Точен паралел, на странично изобразен гребен, можем да открием в една бронзова статуетка, представляваща спартански войн, съхранявана в Atenium Wodswort, USA (Конноли, 2000,41; Warny, 52 ). На нея е представен загърнат в плащ дългокос войн, имащ на главата си коринтски шлем с напречен гребен, подобен на този от месамбрийските монети. Рядкоста на този вид украшение, П. Коноли и N. Sekunda свързват с представителните му функции; своеобразен офицерски отличителен знак. Коноли предполага, че от гърците римляните заемат за своите центуриони напречните гребени на шлемовете, символ на ранговото различие.
Без съмнение представянето на шлем с напречен гребен върху монети на Месамбрия, е целяло акцентирането върху неговото специално значение и висок статус.
Като хипотеза бихме искали да доразвием идеята на Т. Герасимов, че върху монетите на Месамбрия е представен шлема на основателя на града Мелса. По този начин по-лесно може да се обясни наличието на шлем на пълководец, твърде различен от обичайните използвани от редовите войни. За тогавашните хора той е бил натоварен с достатъчно семантична информация, дори и без съпровождащ разяснителен надпис.
На аверса на сребърен месамбрийски обол, датиран от Т. Герасимов около 440 г. пр. Хр., е и представена глава на Атина, с коринтски шлем върху главата. Шлемът е вдигнат върху темето на главата, оставяйки лицето с носа и очите открито. Подобен начин на носене на този тип шлем, се възприема като характерен извън бойното поле. Така той е изобразен върху сребърни монети на няколко гръцки града: Коринт, IV в. пр.Хр.; Анакториум, 350-300 г.пр. Хр. Такъв шлем има изобразен и върху монета на тракийското племе дерони, сечена около 485-475 г. пр. Хр(Таб. II,фиг 6)..
На една много известна херма, римско копие на статуя на Перикъл от Крезилас изработена към 430-420 г.пр.Хр. Той е изобразен с вдигнат на темето коринтски шлем. По такъв начин е и шлемът върху един от персонажите от фронтона на храма на Атина Афая от Егина, датиращ от началото на V в. пр.Хр. Носен върху темето е и шлема от надгробната стела на Аризандър, около 490 г. пр. Хр.
През втората четвърт на III в. пр. Хр., Месамбрия започва да сече бронзови монети, на чиито аверс е представен шлем от странен вид. Той е изобразен в профил и на пръв път изглежда като коринтския(Таб. II,фиг 4).. Отчетливо се виждат отворите за очите, наносника, гребена върху калотата. Прави впечатление наличието на набузници, които са прикрепени към основния корпус. Това показва, че този шлем през цялото време се е носил върху темето, само така тези набузници могат да изпълнят своето функционално предназначение. Този начин на носене се показва и от силно изтегленият назад затилък ( Карайотов, 1992, 37-38 ).
По нашите земи такъв тип шлем до сега не е откриван. Той обаче е широко разпространен на Италийския п-ов. Този вид, наричан в литературата итало-коринтски, се появява въз основа на коринтския някъде около края на VI в. пр.Хр(Таб. III,фиг 1-4). Характерно за него, е че се носил винаги на темето, като отворите за очите заедно с наносника не изпълнявали защитна функция, напомняйки само за един първообраз ( Конноли, 2000, 99-100,133; Pflung, 1988, 65-106
. Твърде е възможно шлемът върху главата на Атина от месамбрийските монети също да е от този вид. За това подсказват както малките, твърде нефункционални, отвори за очите, така и силно изнесения назад затилък.
Към итало-коринтския тип трябва да отнесем и шлемовете върху релеф от Месамбрия, датиран в II в. пр.Хр. Според Ив. Карайотов двата шлема са идентични на коринтския върху по-ранните монети, но един по-внимателен поглед показва, че това не е така( Карайотов, 1992, 22). Шлемовете имат големи, заоблени калоти снабдени с гребени. Набузниците са силно деформирани, като са силно издадени напред, оформяйки своеобразна козирка. Това показва, че тези защитни доспехи са се носели само върху горната част на главата, без да могат да защитят лицето, каквото е било предназначението на коринтският шлем(Таб. II,фиг 9-10).
Близки паралели на гореописаните шлемове може да открием върху надгробна стела от о. Родос, III в. пр.Хр( Dintis, 1986, Taf. 38 ). Върху нея има изобразен итало-коринтски шлем зад който се вижда меч. Подобен шлем има и върху монета на владетелят на Епир, Пир,297-272 г. пр.Хр., ( Dintis, 1986, Taf. 39 ).
Месамбрийската монета от III в. пр. Хр. показва наличието на един нов, неизвестен тип шлем по нашето крайбрежие. Струва ни се недопустима възможността върху месамбрийските монети да се е появил шлем, непознат на местните гърци, а донесен като идея от далечната Италия. Факт е, че той е изобразяван върху паметници от южните части на Балканския п-ов. Това показва наличието му тук, въпреки липсата на известни находки от археологически разкопки.
Находките на реални шлемове от коринтски тип, за жалост са единици от териоторията на България.
Коринтски шлем е открит в брега на р. Лесновска до с. Челопечене, Софийско. Той е много добре запазен, като леко е пострадал единия набузник и част от затилъка(Таб. IV,фиг 1). Височината му е 0,29 см., обиколката му в най-широката част е 0,65 см. Бронзовият лист, от който той е изработен чрез коване, е най-дебел при наносника и челото, достигайки до 0,7 см ( Бонева, 1963, 2-4 ).
Описваният от нас доспех има издължена по оста горе-долу форма, която се отличава с елегантност. Над отворите за очите е образуван характерен отстъп навън, оформящ вдлъбнатина подобна на фронтон. Този отстъп се спуска надолу и обгръща цялата калота на шлема. По такъв начин неговата горна част е видимо изпъкнала навън. Тази характерна особеност М. Бонева нарича “коса” и “шапка”.
Изрезите за очите имат издължена бадемовидна форма, от която върху слепоочията преминава тясна релефна линия. По края те са оформени с един широк и кос бордюр, който в центъра преминава в дълъг и тесен наносник, имащ стреловидна форма.
Шлемът от Челопечене намира точен паралел в един шлем, произхождащ от северния некропол на Коринт, сега намиращ се в British Museum(Таб. IV,фиг 3).. Друг много подобен шлем от Коринт е открит в гроб с чернофигурни вази, благодарение на които е датиран в края на VI в. пр. Хр. (Таб. IV,фиг 4). ( Бонева, 1963, 5 ).
Идентичен на нашият шлем е открит заедно с наколенници на о. Сицилия, намиращ се сега в Мюнхен, датирани в самия край на VI в. пр. Хр (Таб. IV,фиг7). ( Конноли, 2000, 62-63 ).
Аналогичен екземпляр, от National Museum в Атина, датиран в края на VI в. пр. Хр., е намерен в Хермион(Таб. IV,фиг 5) ( Pflung, 1988, 90-91).
Като паралел на находката от Челопчене можем да посочим и един шлем открит в Олимпия, който съдейки по надписа върху него е дарен от Милтиад след победата над персите при Маратон през 490 г.пр.Хр.
Друг шлем от коринтски тип в България е открит и при с. Челопеч, Софийско. За жалост не разполагаме с данни за начина на откриване, както и метрични данни на находката. Той почти напълно повтаря формите на шлема от Челопечене с няколко дребни разлики. Калотата на този шлем е по-окръглена, а фронтона отпред е заоблен и нисък. Характерна особеност на този шлем са двете релефни линии над отворите за очите, наподобяващи вежди и срещащи се над наносника, прилични на буквата V. Самият наносник е с по-издължена стреловидна форма, отколкото този на гореописания шлем (Таб. IV,фиг 2)..
Паралели на екземпляра от Челопеч могат да се открият в шлем, датиран в нач.на V в. пр. Хр., чието местооткриване не ни е известно(Таб. IV,фиг 8).. Той притежава същия нисък и заоблен фронтон като челопечкия, липса само релефната линия от очите към слепоочията; “веждите” са по-масивни. Друг такъв шлем е открит в могилен гроб при с. Ромейковка, Украйна. Той се отличава от челопечкия шлем само по почти плътно допиращите се при наносника набузници (Черненко,1968, 82-84).
Украса с “вежди” върху коринтски шлем, макар и от по-различен вид, виждаме върху находка от Олимпия, съхранявана в British Museum, върху който има дарствен надпис от сиракузкият тиран Хиерон(Таб. IV,фиг 9).
Практически шлемът от Челопеч е от един и същи вид с този от Челопечене. Малките разлики във формата и украсата, не могат да са причина за тяхното разграничаване. И двата екземпляра въз основа на многобройни паралели, датирани сравнително точно, могат да се отнесат към края на VI - началото на V в.пр. Хр.
Тъй като в античната епоха защитните доспехи са били скъпи, тяхното използване често е продължавало дори и когато модните тенденции са наложели нова линия. Това важи с още по-голяма тежест за Тракия, намираща се в хинтерланда на гръцкият свят. Не може да се даде отговор на въпроса, как двата шлема са се озовали по нашите земи: като военна плячка или резултат на търговски връзки.
М. Бонева, съдейки при обстоятелствата на откриване на шлемът от Челопечене, счита че той произхожда от разрушен сега гроб. Тъй като е излязъл от брега на река, твърде е възможно да се е намирал в нейното старо корито. Това означава, че може да е бил носен от течението от друго място. В античната епоха се срещат често оръжия във водни източници, което не винаги трябва да ги свързва със сражения по техните брегове. Хипотетично те могат да са останки от религиозни обряди, или посветителни дарове.
Въз основа на написаното, можем да заключим наличието в Тракия както на известните досега шлемове от коринтски тип, така и присъствието на итало-коринтски, вид непознат досега от тези земи. Това откритие би могло да доведе
до нови изводи за връзките на месното население с западното Средиземноморие.
Бележки
Бонева 1963; Бонева, М. Един новооткрит коринтски тип шлем.МПК III, 1963 ,3
Герасимов 1950;Герасимов, Т. Неиздадени автономни монети от Месемврия на Черно море. ИНМБ, т.I, 1950
Гирченко 2000; Гирченко, Т. В. Скифы 700-300 г. до н.з. Солдат, № 47, Артемовск, 2000
Карайотов 1992;Карайотов, И. Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992
Китов, Агре,2002; Китов, Г.,Агре, Д. Тракийското изкуство. С. 2002.
Конноли 2001.;Конноли, П. Греция и Рим.Енциклопедия военной истории М. 2001.
Михайлов 1972; Михайлов, Г. Траките. С. 1972
Рабинович1941; Рабинович, В.З. Шлемы скифского периода. Труды отдела первобитноы културы Государственаго Эрмитажа, I, 1941
Черненко1968; Черненко, Е.В. Скифский доспех. Киев. 1968
Dintis 1986, Dintis, P. Hellenistische Helme, Roma. 1986.
Ducrey 1985; Ducrey, P. Warfare in Ancient Greece. Freiburg. 1985
Connolly 1981; Connolly, P.Greece and Rome at war London 1981.
Jackson 1987; Jackson, A. An Early Corinthian Helmet in the Museum of thee British School at Athens. ABSA, 82, 1987
Pflung1988; Pflung, H.Antike Helme. Mainz, 1988
Robinson 1967; Robinson, H.Russel. The Armour of Imperial Rome. London. 1967
Secunda 1992; Secunda, N.; McBride,A. The Ancient Greeks.London 1992.
Secunda 1993 ;Secunda, N.; Hook, A. Greek Hoplite 480-323 BC. London 1993.
Snodgrass 1964; Snodgrass, A.M. Early greek Armour and Weapons.London 1964.
Snodgrass 1967; Snodgrass, A.M. Arms and armour of the Greeks. London. 1967.
Shear 1930; Shear, Th. Excavations in the nort cemetry at Corint in 1930. AJA, vol. 34
Swaddlig, J. An unusual Greek Bronze Helmet. The Antiguaries Jurnal, vol. LXVII, part II. London. 1987
Warny, J. Die Kriegskunze der Griechen und Rumer. Saizburg. 1981
Attached Files