В този период доспехите в руските земи доста се различавали от тези в останалата Европа. На първо място голямо влияние оказали татарите и персите, като техните традиции ориентализирали напълно руските войни. По-късно за източният тип въоръжение повлияли и турците. Въпреки, че в руските земи имало стари традиции за производство на оръжие, то явно не достигало. Поради тази причина се внасяли доспехи от Турция и Персия.
Основната ударна сила през 15-17 век била тежката конница, в която влизали болярите, наричани бояри; дворяни; и техните близки и подчинени, дети боярские; челяд.
Съставяли се специални описи, по които се извършвали годишни прегледи. На тях се проверявало дали всеки има оръжието и хората които му е определила държавата.
Основното защитно облекло се явявала плетената ризница. За нея се използвали различни названия-колчуга; панциры. По източен маниер тя достигала до средата на бедрата, като имала разрези отпред и отзад, за да е по-лесно възсядането на коня. Ръкавите достигали до лактите, понякога и до китките. На врата имало разрез, през който влизала главата и яка, предпазваща шията. На гърдите на някой ризници има запазени оловни клейма, показващи кой е майстора производител, или чия собственост са били.
В зависимост от дебелината на плетката, от гъстотата и, от дължината си ризницата тежала от 6 до 12 кг.
Рядко се срещал и друг вид доспех, произлязъл от гореописаният, наричан байдан. Това била ризница от големи, плоски шайби, достигащи до 4,5 см в диаметър. Те най вероятно се навличали върху обикновената ризница или се носели в парадни случаи. Запазен е байданът на цар Борис Годунов, върху чиито плоски халки е щампован много показателен надпис за руското самодържие : Бог е с нас, кой е срещу нас?. Тежината на този доспех е 6,150 кг.
Ако байданът бил с дължина над лактите и до кръста го наричали полубайдан.
Тъй като плетената ризница не давала достатъчна защита срещу стрелите и мушкащите удари, от втората пол. на 16 век влезли в употреба нови видове доспехи. Такъв бил бахтерец, той се състоял от куртка без ръкави и защита на врата, която се закрепяла чрез закопчалки на раменете и от лявата или дясна страна на тялото. Бахтерецът се изработвал от множество продълговати пластинки, свързани с халки и обрамчени по края с плетена ризница. Често те се слагали върху плетените ризници, но можели да се носят и самостоятелно. Като цяло били трудни за изработка и затова се носели само от богатите и състоятелните. Запазен е бахтерецът на цар Михаил Романов изготвен през 1620 г. той се състоял от 1509 пластинки, украсени с позлата и гравировка, тежал 12,300 кг. Пластинките помогнали да се спестят 11000 халки, ако това е ризница, по такъв начин в доспеха те са само 9000.Струвал баснословната сума от 1000 рубли.
По-широко разпространен сред дворяните, поради по-ниската си цена и практичност бил юшман. Той съчетавал в себе си ризницата като форма и бахтерецът като използване на пластини. Те при него обаче били много по-малко, обикновено 5-14 и се разполагали на уязвимите места-гърди; гръб. Останалото се състояло от ризница. Юшманът бил подобен на халат и затова на гърдите се завързвал с шнурове или се стягал със закопчалки. Поради големите си пластини и дължината си този доспех бил и по-тежък, 10-15 кг.
През 16-17 век, все по-често започнали да се слагат допълнителни пластини върху ризницата с цел повишаване на защитните и свойства. Те се състояли най-често от четири защитни части-гърди, гръб и две странични свързани с ремъци или изплетена ризница. Тъй като пластините били излъскани, често посребрени или позлатени, този доспех се наричал зеерцало, огледало. Той вероятно копирал подобните персийски, но има стенописи и миниатюри, показващи протообрази в Русия още от 14 век.
Дворяните водели със себе си свита, която не винаги можела да си набави метални доспехи. Те носели тегелей, кафтани до лакътя и коляното, които били набити с вата и прошити за да не се размества пълнежът. Често имали и висока защитна яка, която пазела врата. Подобни на западните акетони, гамбзони, пурпуани, тегелеите предпазвали достатъчно надеждно от сечащите удари. Проблем било обаче претоплянето, което ако отчетем по-хладният руски климат, не било постоянен спътник на боеца.
Шлемовете подобно на останалите доспехи повтаряли източните такива, като често имали и същата богата украса, с имитации на арабски стихове от корана. За тях имало също няколко названия-шеломы; шишак. Това били конични шлемове, с висок “шип”. Те можели да бъдат без предпазни части, но най-често имали капюшон от плетена ризница. Това обстоятелство се налагало от самата форма на шлема, която отклонявала сечащите удари и те се приплъзвали надолу.
Мисиюрка бил шлем, който имал доста олекотена конструкция. Кръгла желязна плоча покривала горната част на черепа, а надолу се спускала ризница.
Ерихонска шапка бил типично източен шлем с конусовидна форма, защита от метални пластини за тила и страните, често и с подвижен наносник.
За по-бедните се срещали и ватирани шлемове, които можели да имат по себе си укрепващи метални детайли, бумажные шапки.
Широко се използвали и защитни метални части за предпазване на ръцете и краката. Налакътниците защитавали ръката от лакътя да китката и се наричали наручи. Те били изработени от тръбовидно извит лист метал, често с богата украса по повърхността.
Кракът от коляното до глезена се предпазвал от бутурлыки. Тези наколенници се състояли от няколко пластини, най-често три, свързани помежду си с плетка от ризница. Те не били много разпространени, тъй като ботушите от дебела кожа давали достатъчна защита на подбедрицата.
Основната ударна сила през 15-17 век била тежката конница, в която влизали болярите, наричани бояри; дворяни; и техните близки и подчинени, дети боярские; челяд.
Съставяли се специални описи, по които се извършвали годишни прегледи. На тях се проверявало дали всеки има оръжието и хората които му е определила държавата.
Основното защитно облекло се явявала плетената ризница. За нея се използвали различни названия-колчуга; панциры. По източен маниер тя достигала до средата на бедрата, като имала разрези отпред и отзад, за да е по-лесно възсядането на коня. Ръкавите достигали до лактите, понякога и до китките. На врата имало разрез, през който влизала главата и яка, предпазваща шията. На гърдите на някой ризници има запазени оловни клейма, показващи кой е майстора производител, или чия собственост са били.
В зависимост от дебелината на плетката, от гъстотата и, от дължината си ризницата тежала от 6 до 12 кг.
Рядко се срещал и друг вид доспех, произлязъл от гореописаният, наричан байдан. Това била ризница от големи, плоски шайби, достигащи до 4,5 см в диаметър. Те най вероятно се навличали върху обикновената ризница или се носели в парадни случаи. Запазен е байданът на цар Борис Годунов, върху чиито плоски халки е щампован много показателен надпис за руското самодържие : Бог е с нас, кой е срещу нас?. Тежината на този доспех е 6,150 кг.
Ако байданът бил с дължина над лактите и до кръста го наричали полубайдан.
Тъй като плетената ризница не давала достатъчна защита срещу стрелите и мушкащите удари, от втората пол. на 16 век влезли в употреба нови видове доспехи. Такъв бил бахтерец, той се състоял от куртка без ръкави и защита на врата, която се закрепяла чрез закопчалки на раменете и от лявата или дясна страна на тялото. Бахтерецът се изработвал от множество продълговати пластинки, свързани с халки и обрамчени по края с плетена ризница. Често те се слагали върху плетените ризници, но можели да се носят и самостоятелно. Като цяло били трудни за изработка и затова се носели само от богатите и състоятелните. Запазен е бахтерецът на цар Михаил Романов изготвен през 1620 г. той се състоял от 1509 пластинки, украсени с позлата и гравировка, тежал 12,300 кг. Пластинките помогнали да се спестят 11000 халки, ако това е ризница, по такъв начин в доспеха те са само 9000.Струвал баснословната сума от 1000 рубли.
По-широко разпространен сред дворяните, поради по-ниската си цена и практичност бил юшман. Той съчетавал в себе си ризницата като форма и бахтерецът като използване на пластини. Те при него обаче били много по-малко, обикновено 5-14 и се разполагали на уязвимите места-гърди; гръб. Останалото се състояло от ризница. Юшманът бил подобен на халат и затова на гърдите се завързвал с шнурове или се стягал със закопчалки. Поради големите си пластини и дължината си този доспех бил и по-тежък, 10-15 кг.
През 16-17 век, все по-често започнали да се слагат допълнителни пластини върху ризницата с цел повишаване на защитните и свойства. Те се състояли най-често от четири защитни части-гърди, гръб и две странични свързани с ремъци или изплетена ризница. Тъй като пластините били излъскани, често посребрени или позлатени, този доспех се наричал зеерцало, огледало. Той вероятно копирал подобните персийски, но има стенописи и миниатюри, показващи протообрази в Русия още от 14 век.
Дворяните водели със себе си свита, която не винаги можела да си набави метални доспехи. Те носели тегелей, кафтани до лакътя и коляното, които били набити с вата и прошити за да не се размества пълнежът. Често имали и висока защитна яка, която пазела врата. Подобни на западните акетони, гамбзони, пурпуани, тегелеите предпазвали достатъчно надеждно от сечащите удари. Проблем било обаче претоплянето, което ако отчетем по-хладният руски климат, не било постоянен спътник на боеца.
Шлемовете подобно на останалите доспехи повтаряли източните такива, като често имали и същата богата украса, с имитации на арабски стихове от корана. За тях имало също няколко названия-шеломы; шишак. Това били конични шлемове, с висок “шип”. Те можели да бъдат без предпазни части, но най-често имали капюшон от плетена ризница. Това обстоятелство се налагало от самата форма на шлема, която отклонявала сечащите удари и те се приплъзвали надолу.
Мисиюрка бил шлем, който имал доста олекотена конструкция. Кръгла желязна плоча покривала горната част на черепа, а надолу се спускала ризница.
Ерихонска шапка бил типично източен шлем с конусовидна форма, защита от метални пластини за тила и страните, често и с подвижен наносник.
За по-бедните се срещали и ватирани шлемове, които можели да имат по себе си укрепващи метални детайли, бумажные шапки.
Широко се използвали и защитни метални части за предпазване на ръцете и краката. Налакътниците защитавали ръката от лакътя да китката и се наричали наручи. Те били изработени от тръбовидно извит лист метал, често с богата украса по повърхността.
Кракът от коляното до глезена се предпазвал от бутурлыки. Тези наколенници се състояли от няколко пластини, най-често три, свързани помежду си с плетка от ризница. Те не били много разпространени, тъй като ботушите от дебела кожа давали достатъчна защита на подбедрицата.
Attached Files
Ето една "кольчуга" - московска изработка от началото на ХV²²в.
Comment