Западноевропейски шлем от Великотърновския музей
Статията е от Сборник в чест на проф. Йорданов. 2003 г. Имам проблем, но ще кача картинките
Предметът на настоящето изследване се намира в средновековната експозиция на археологическия музей в гр. Велико Търново. За жалост той е без инвентарен номер, липсват и данни откъде е попаднал тук.
Той е изработен чрез коване от желязна ламарина с дебелина 0,1 см., като най-вероятно за целта са използвани специални форми. По този начин му е предадена характерна заострена форма наподобяваща човка или муцуна. Това е часта, която се е закрепвала подвижно към купола на шлема и е предпазвала лицето - т.нар. забрало ( рус. наличник, личина; итл.visiera; англ.visor; гер.visier; фр.visiere; исп.vista
. Предметът е сравнително запазен, липсват части от единият край, а също и от лицевата повърхност. За по-детаилното му разглеждане, ще го разделим на лява и дясна страна, от позиция на боецът зад него.( Фиг. 1-3 )
Дължината вземата в горната му част е 22 см., а височината в най-широката част е 16 см. По самият горен ръб е закрепена бронзова лента с дължина 22см. и ширина 0,7см. По нея има пробити пет кръгли отвора отстоящи на около 5 см един от друг, през тях са минавали нитве за прекрепване към забралото. Един от тях е все още запазен. Пластината е украсена по цялата си повърхност от зигзаговидни коси, гъсто разположени насечки. На 5,5 см под бронзовата лента са оформени два правоъгални отвора предназначени за очите. Те имат дължина 8 см., ширина 0,7 см. и се издават на 1,5 см. пред повърхността на наличника, така че гледани от пред имат трапецовидна форма.
Лявата страна е по-зле запазена, в долната си част има големи дупки причинени от корозията, края закрепван за куполът на шлема липсва напълно.
Под зрителният отвор върху издадената напред муцуна са разположени отвори с еднакъв диаметър-0,5 см.. Те са с еднакви, равни краища пробити с остър предмет, подредени в шест хоризонтални реда. Ще опишем броят на отворите във всеки ред както следва:
първи- трети ред имат по осем дупки;
четвърти ред има четири запазени дупки;
пети ред има пет запазени дупки;
шести ред има една запазена дупка.
Интересно е, че при пробиването на четвърти и пети ред майсторът изработил забралото е направил няколко отвора неправилно. По този начин стройността на редиците се е нарушила и някой дупки се препокриват. Тук липсват и части от повърхността, така че не могат да се проследят целите редове. Отделно от гореописаните, в предната част на муцуната има пробити още три отвора.
Дясната част на наличника има само един ред отвори със същият диаметър като тези от лявата. Те са четири на брой. Под тях има още два, а още по-долу два правоъгълни отвора и следи от още един с дължина 2 см. и ширина 0,6 см. Плътните полета между тях са силно изпъкнали напред в средната си част. За жалост тук предметът е разрушен, така че не могат да се дадат по-пълни данни.
На разтояние 18 см. от върхът на забралото има образуван отстъп с формата на прав ъгъл, като и двете му страни са по 5 см. В самият си край в метла са изрязани три отвора с ширина от 0,3, 0,3, и 0,5 см. След това краят е подгънат навътре и заварен. Така са с образували три дупки, през които се е промушвало колче, образувайки по този начин панта.
Предметът описан по-горе се е закрепвал чрез две панти към шлема, едната от които е запазена. Кръглите отвори разположени върху заострената част са осигурявали вентилация, спомагайки дишането на война. Те са разположени от дясната страна, т.е тази, която е срещуположна на оръжията на противникът. Групирането им на едно място е пречело забралото да се строши след пряко попадение. Процепът, зад който се е намирала устата е бил защитен от напречни израстъци, образуващи решетка. Тя е предпазвала от проникването на остриета на копия и мечове. Издаването напред на зрителните отвори е целяло максималното отдалечаване на попадналият тук връх на стрела, арбалетен болт или копие от очите-лесно уязвимо и незаменимо сетиво.
Шлемове със забрала, като по-горе описаното има запазени в много музеи и частни сбирки, срещат се и върху многобройни средновековни миниатюри. Те всички се отнасят най-общо към последните три десителетия на XIV в.. Преди да пристъпим към тяхното разглеждане, ще опишем накратко генезиса на западноевропейските шлемове през XIV в., което би улеснило четящия тези редове. В началото му тежковъоражените конници носели т.нар. голям шлем, top helmet наследен от предишния век. (Фиг. 4). Тъй като той бил доста тежък и затруднявал обзора и дишането на боецът, слагали го само в момента на атаката, а след това го сваляли. За да не се изгуби често го закрепяли към верига захваната за доспехите на неговият притежател. След като го махнел войнът оставал само с малък шлем servilliere, наподобяващ кръгла шапчица и предпазващ само горната част на главата. Към 1330 г. той започнал да става по-дълбок, задната му част се спуснала надолу, давйки по-добра защита на тила, когато конникът се наведял напред стискайки копието си под мишница. Същевременно връхната част била изтеглена нагоре, отпред се оформил аркоподобен отвор. По краищата на шлема поставяли малки скоби за които се захващала защитна яка от метални халкички aiventile, която се спускала до раменете и гърбът(Фиг. 7). Появил се един нов тип шлем basinete. По някога към aiventile закрепвали триъгална метална плочка, която се закрепвала в горната си част чрез кука към купола на шлема. Така се осигурявала защитата на лицето и носът, а по желание този наносник се откачал откривайки цялото лице. Тази система на защита се използвала до около1370 г., оставайки популярна главно в Германия(Фиг. 23). Някъде по същото време на континента се отказали от големият шлем и носели само basinete, като за по добра защита към него прикрепяли забрало, което постоянно било закрепено за шлема в челната му част и можело да се вдига или спуска по желание на войнът. Този тип basinete с едноточково захващане на наличникът бил наречен klappvisier (Фиг. 5-6). Тъй като при удар пантата на basinete често се чупела, променили захващането и го разположили в двата края на забралто. То получило нова издължена форма отразяваща по-добре оръжията на противника, наподобяваща кучешка муцуна hansgugel. Новият шлем станал особенно популярен, бил по-лек от големият шлем, като същевременно защитата на лицето била на нужното ниво. В моменти на опасност забралото се спускало пред лицето, като след това можело отново да се вдигне, дори при желание чрез откачане от пантите и съвсем да се отстрани. Типът с едноточково закрепване бил масово разпространен главно в Германия, а този с двуточково във Франция (Фиг. 22; 24-25), Бургундия, държавите на Иберийския полуостров, Италия (Фиг. 31). Особенно голямо производство било разгърнато в края на XIV в., в Милано в оръжените работилници на известната фамилия Missaglia.
Интересно, е че в Англия до началото на XV в. тежковъоръжените конници употребявали простия тип basinete без забрало (Фиг. 26; 29-30). Дори през 1419 г., при Азенкур, Хенри V носел top helmet.
Около 1400 г. заменили плетеният aiventile с метални пластини предпазващи по-надежно шията, наричани ventail (Фиг. 28). Така започнало превръщането на базинета в т.нар голям басинет,които щял да се използва до 1450 г. (Фиг. 21)
Най известният запазен непокътнат до наши дни hansgugel е този пренадлежащ към доспеха churburg13 намиращ се в едноименният замък в Австрия. Ръбовете на забралото са обточени с месинг върху които има гравирани стихове от Старият завет. Произведен в периода 1380-1390 г. в работилниците на Missaglia, Милано. Има седем хоризонтални реда с отвори от дясната страна на лицето, а отвора пред устата не е снабден с решетка. (Фиг. 14)
Друг подобен шлем се намира в музея Metropoliten, Ню Йорк, за жалост не успяхме да намерим данни за произходът му. По краищата му пак има месингова или бронзова лента, украсена с насечки. Хоризонталните редове с отвори са шест на брои, липсва решетка на отвора пред устата. (Фиг. 15)
Такъв шлем се намира и в Tower, Лондон. Притежава същите белези на гореописаният, но отворите за вентилация са от лявата страна. (Фиг. 16)
Шлем от същото място. Липсва бронзова лента, пет реда с дупки. Отворът за устата е силно издаден напред, без решетка. Произхожда от Италия датиран е в 1390 г.(Фиг. 17)
Шлем от Брюксел, пет реда с дупки, липсва решетка.Лентата от цветен метал е украсена с орнамент наподобяващ въже. (Фиг. 9)
Шлем от частна колекция, пет реда с отвори, липсва украса. Много добре е запазена системата за окачване. Датиран в края на XIV в. (Фиг. 19-20)
Шлем принадлежал на Карл VI, 1368-1422 г., владетел на Франция. Лентата е украсена с коси насечки, шест реда с отвори, пред устата има решетка. (Фиг. 18)
Шлем от музея Metropoliten, Ню Йорк, девет реда с отвори, липсва лента за украса. Отворът пред устата е защитен с решетка. (Фиг. 8)
Шлем от колекцията в Сhurburg, Австрия. Липсва лента от цветен метал, зрителните процепи са силно издадени напред. От снимката, с която разполагаме не може да се останови броят на редовете с отвори за вентилация. Пред устата има решетка, 1390-1400 г. ( Фиг. 11 )
Шлем от German Historical Museum, Берлин. Девет реда с отвори, още осем с правоъгална форма образуват решетка пред устата. Лентата от бронз е закрепена на челото с нитове, украсата е от зигзаговидни коси насечки.Произведен в Милано, 1390 г. ( Фиг. 10 )
Шлем от музея Metropoliten, Ню Йорк, десет реда с кръгли отвори от дясно и четири от ляво.Дихателнят отвор е разделе на две, подобно на зрителните процепи и се разполага между кръглите отвори за вентилация.Липсва решетка. Отворите за очите са доста тесни. Бронзовата лента е също тясна, като украсата и наподобява въже. Произведен около 1400 г. в Италия, намерен в Халкис, Гърция. (Фиг. 12 )
Шлем подобен на по-горе разгледания, девет реда с отвори от дясно и четири от ляво, лентата е с въжеста укрса, тесни процепи за очите. Датиран e около 1400 г.(Фиг. 13 )
Към кой от описаните по-горе видове шлемове можем да отнесем екземпляра от България? Той без съмнение принадлежи къп тип hansgugel. Това безпорно се потвърждава и от заострената форма на забралото и от запазената от едната страна панта за закрепване към basinete. Считаме, че наличникът от Търново по стилистични особенности е най-близко до базинета от German Historical Museum, Берлин. (Фиг. 10) До него го доближават ред прилики-бронзова лента украсена с зигзаговидни насечки, решетка пред отвора за дишане, отвори за вентилация разположени от дясно. Същевременно не можем да не подчертаем приликата му с базинета на ШарлVI (Фиг. 18) и с този пренадлежащ на доспехът churburg13. (Фиг.14) Последният най- вероятно се явява първообраз на цяла група от шлемове. С цел по-бързо и евтино производство били внесени някой изменения : например лентите от бронз или месинг се слагали само на челото или съвсем изчезнали. Опростила се и тяхната украса : мотивите от букви били заменени с насечки или шнуровиден орнамент.
Търновският шлем се различава от шлемът в Metropoliten (Фиг.12), произхождащ от Гърция, който явно очертава горната хронологична граница на групата преди появата на големият базинет. Съдейки по особеностите му считаме, че е удачно датирането му около1390г., т.е между churburg13 и шлемът от Халкис. Тъй като най-близкият му, почити индентичен паралел е този от Берлин и претижава особенностите на шлемовете от Северна Италия, главно Милано*, то смятаме че забралото разглеждано от нас е произведено там. Допускайки това не отричаме възможността предметът да е изработен на друго място-например в някоя оръжейница на Бургундия или Франция, но първото предположение ни се струва логично най-близо до истината.
Накрая ще се спрем и на въпроса как забралото са е озовало в България. През втората половина на XIV в. нашите земи са поле на незатихващи конфликти, в част от които вземат участие и западни войни. Такива са походът на Амедей VI по нашето Черноморие (1366 г.), конфликтите на деспот Иванко с генуезците (1370 г.), унгарската интервенция, кръстоносният поход от 1396 г. нод водачеството на император Сигизмунд I .10 На нас ни се струва най-голяма възможността забралото и шлемът на които се е закрепвало, да са отглас от последното събитие. В него са взели голямо участие западноевропеиски благородници, а и той е най-близък по време на производство до кръстоносния поход. Същевременно не отричаме и възможността той да е попаднал по нашите земи и по друг път-подарък, внос на оръжие, трофеи. **
В заключение може да се отбележи, че забралото от Великотърновският археологически музей представлява рядка находка на защитно въоръжение от Западна Европа.Сравнително точното му датирате и локализирането на мястото където е изработено, ще спомогнат за изесняване на въпросите не само около българската история в самия крайна XIVв., но военните и търговски контакти на нашите земи със Западна Европа по това време.
*Благодарност на г-н Максим Нечитайлов, който ни помогна да определим, че около годината 1390 г., начело на фамилията Мисалия е стоял Петраджоло да Мисалья, който е бил и придворен оръжейник на миланският херцог.
** Известни са ни три находки на шлемове тип basinete със забрало от Балканите. Едната включваща около 100 различни шлема произхожда от Халкис, Гърция; втората, която ми посочи колегата Деян Рабовянов е от замък в Босна и се състои от 5 шлема, три със забрало с едноточково окачване и два с двуточково; третата е гореописаният екземпляр.
Статията е от Сборник в чест на проф. Йорданов. 2003 г. Имам проблем, но ще кача картинките
Предметът на настоящето изследване се намира в средновековната експозиция на археологическия музей в гр. Велико Търново. За жалост той е без инвентарен номер, липсват и данни откъде е попаднал тук.
Той е изработен чрез коване от желязна ламарина с дебелина 0,1 см., като най-вероятно за целта са използвани специални форми. По този начин му е предадена характерна заострена форма наподобяваща човка или муцуна. Това е часта, която се е закрепвала подвижно към купола на шлема и е предпазвала лицето - т.нар. забрало ( рус. наличник, личина; итл.visiera; англ.visor; гер.visier; фр.visiere; исп.vista
. Предметът е сравнително запазен, липсват части от единият край, а също и от лицевата повърхност. За по-детаилното му разглеждане, ще го разделим на лява и дясна страна, от позиция на боецът зад него.( Фиг. 1-3 ) Дължината вземата в горната му част е 22 см., а височината в най-широката част е 16 см. По самият горен ръб е закрепена бронзова лента с дължина 22см. и ширина 0,7см. По нея има пробити пет кръгли отвора отстоящи на около 5 см един от друг, през тях са минавали нитве за прекрепване към забралото. Един от тях е все още запазен. Пластината е украсена по цялата си повърхност от зигзаговидни коси, гъсто разположени насечки. На 5,5 см под бронзовата лента са оформени два правоъгални отвора предназначени за очите. Те имат дължина 8 см., ширина 0,7 см. и се издават на 1,5 см. пред повърхността на наличника, така че гледани от пред имат трапецовидна форма.
Лявата страна е по-зле запазена, в долната си част има големи дупки причинени от корозията, края закрепван за куполът на шлема липсва напълно.
Под зрителният отвор върху издадената напред муцуна са разположени отвори с еднакъв диаметър-0,5 см.. Те са с еднакви, равни краища пробити с остър предмет, подредени в шест хоризонтални реда. Ще опишем броят на отворите във всеки ред както следва:
първи- трети ред имат по осем дупки;
четвърти ред има четири запазени дупки;
пети ред има пет запазени дупки;
шести ред има една запазена дупка.
Интересно е, че при пробиването на четвърти и пети ред майсторът изработил забралото е направил няколко отвора неправилно. По този начин стройността на редиците се е нарушила и някой дупки се препокриват. Тук липсват и части от повърхността, така че не могат да се проследят целите редове. Отделно от гореописаните, в предната част на муцуната има пробити още три отвора.
Дясната част на наличника има само един ред отвори със същият диаметър като тези от лявата. Те са четири на брой. Под тях има още два, а още по-долу два правоъгълни отвора и следи от още един с дължина 2 см. и ширина 0,6 см. Плътните полета между тях са силно изпъкнали напред в средната си част. За жалост тук предметът е разрушен, така че не могат да се дадат по-пълни данни.
На разтояние 18 см. от върхът на забралото има образуван отстъп с формата на прав ъгъл, като и двете му страни са по 5 см. В самият си край в метла са изрязани три отвора с ширина от 0,3, 0,3, и 0,5 см. След това краят е подгънат навътре и заварен. Така са с образували три дупки, през които се е промушвало колче, образувайки по този начин панта.
Предметът описан по-горе се е закрепвал чрез две панти към шлема, едната от които е запазена. Кръглите отвори разположени върху заострената част са осигурявали вентилация, спомагайки дишането на война. Те са разположени от дясната страна, т.е тази, която е срещуположна на оръжията на противникът. Групирането им на едно място е пречело забралото да се строши след пряко попадение. Процепът, зад който се е намирала устата е бил защитен от напречни израстъци, образуващи решетка. Тя е предпазвала от проникването на остриета на копия и мечове. Издаването напред на зрителните отвори е целяло максималното отдалечаване на попадналият тук връх на стрела, арбалетен болт или копие от очите-лесно уязвимо и незаменимо сетиво.
Шлемове със забрала, като по-горе описаното има запазени в много музеи и частни сбирки, срещат се и върху многобройни средновековни миниатюри. Те всички се отнасят най-общо към последните три десителетия на XIV в.. Преди да пристъпим към тяхното разглеждане, ще опишем накратко генезиса на западноевропейските шлемове през XIV в., което би улеснило четящия тези редове. В началото му тежковъоражените конници носели т.нар. голям шлем, top helmet наследен от предишния век. (Фиг. 4). Тъй като той бил доста тежък и затруднявал обзора и дишането на боецът, слагали го само в момента на атаката, а след това го сваляли. За да не се изгуби често го закрепяли към верига захваната за доспехите на неговият притежател. След като го махнел войнът оставал само с малък шлем servilliere, наподобяващ кръгла шапчица и предпазващ само горната част на главата. Към 1330 г. той започнал да става по-дълбок, задната му част се спуснала надолу, давйки по-добра защита на тила, когато конникът се наведял напред стискайки копието си под мишница. Същевременно връхната част била изтеглена нагоре, отпред се оформил аркоподобен отвор. По краищата на шлема поставяли малки скоби за които се захващала защитна яка от метални халкички aiventile, която се спускала до раменете и гърбът(Фиг. 7). Появил се един нов тип шлем basinete. По някога към aiventile закрепвали триъгална метална плочка, която се закрепвала в горната си част чрез кука към купола на шлема. Така се осигурявала защитата на лицето и носът, а по желание този наносник се откачал откривайки цялото лице. Тази система на защита се използвала до около1370 г., оставайки популярна главно в Германия(Фиг. 23). Някъде по същото време на континента се отказали от големият шлем и носели само basinete, като за по добра защита към него прикрепяли забрало, което постоянно било закрепено за шлема в челната му част и можело да се вдига или спуска по желание на войнът. Този тип basinete с едноточково захващане на наличникът бил наречен klappvisier (Фиг. 5-6). Тъй като при удар пантата на basinete често се чупела, променили захващането и го разположили в двата края на забралто. То получило нова издължена форма отразяваща по-добре оръжията на противника, наподобяваща кучешка муцуна hansgugel. Новият шлем станал особенно популярен, бил по-лек от големият шлем, като същевременно защитата на лицето била на нужното ниво. В моменти на опасност забралото се спускало пред лицето, като след това можело отново да се вдигне, дори при желание чрез откачане от пантите и съвсем да се отстрани. Типът с едноточково закрепване бил масово разпространен главно в Германия, а този с двуточково във Франция (Фиг. 22; 24-25), Бургундия, държавите на Иберийския полуостров, Италия (Фиг. 31). Особенно голямо производство било разгърнато в края на XIV в., в Милано в оръжените работилници на известната фамилия Missaglia.
Интересно, е че в Англия до началото на XV в. тежковъоръжените конници употребявали простия тип basinete без забрало (Фиг. 26; 29-30). Дори през 1419 г., при Азенкур, Хенри V носел top helmet.
Около 1400 г. заменили плетеният aiventile с метални пластини предпазващи по-надежно шията, наричани ventail (Фиг. 28). Така започнало превръщането на базинета в т.нар голям басинет,които щял да се използва до 1450 г. (Фиг. 21)
Най известният запазен непокътнат до наши дни hansgugel е този пренадлежащ към доспеха churburg13 намиращ се в едноименният замък в Австрия. Ръбовете на забралото са обточени с месинг върху които има гравирани стихове от Старият завет. Произведен в периода 1380-1390 г. в работилниците на Missaglia, Милано. Има седем хоризонтални реда с отвори от дясната страна на лицето, а отвора пред устата не е снабден с решетка. (Фиг. 14)
Друг подобен шлем се намира в музея Metropoliten, Ню Йорк, за жалост не успяхме да намерим данни за произходът му. По краищата му пак има месингова или бронзова лента, украсена с насечки. Хоризонталните редове с отвори са шест на брои, липсва решетка на отвора пред устата. (Фиг. 15)
Такъв шлем се намира и в Tower, Лондон. Притежава същите белези на гореописаният, но отворите за вентилация са от лявата страна. (Фиг. 16)
Шлем от същото място. Липсва бронзова лента, пет реда с дупки. Отворът за устата е силно издаден напред, без решетка. Произхожда от Италия датиран е в 1390 г.(Фиг. 17)
Шлем от Брюксел, пет реда с дупки, липсва решетка.Лентата от цветен метал е украсена с орнамент наподобяващ въже. (Фиг. 9)
Шлем от частна колекция, пет реда с отвори, липсва украса. Много добре е запазена системата за окачване. Датиран в края на XIV в. (Фиг. 19-20)
Шлем принадлежал на Карл VI, 1368-1422 г., владетел на Франция. Лентата е украсена с коси насечки, шест реда с отвори, пред устата има решетка. (Фиг. 18)
Шлем от музея Metropoliten, Ню Йорк, девет реда с отвори, липсва лента за украса. Отворът пред устата е защитен с решетка. (Фиг. 8)
Шлем от колекцията в Сhurburg, Австрия. Липсва лента от цветен метал, зрителните процепи са силно издадени напред. От снимката, с която разполагаме не може да се останови броят на редовете с отвори за вентилация. Пред устата има решетка, 1390-1400 г. ( Фиг. 11 )
Шлем от German Historical Museum, Берлин. Девет реда с отвори, още осем с правоъгална форма образуват решетка пред устата. Лентата от бронз е закрепена на челото с нитове, украсата е от зигзаговидни коси насечки.Произведен в Милано, 1390 г. ( Фиг. 10 )
Шлем от музея Metropoliten, Ню Йорк, десет реда с кръгли отвори от дясно и четири от ляво.Дихателнят отвор е разделе на две, подобно на зрителните процепи и се разполага между кръглите отвори за вентилация.Липсва решетка. Отворите за очите са доста тесни. Бронзовата лента е също тясна, като украсата и наподобява въже. Произведен около 1400 г. в Италия, намерен в Халкис, Гърция. (Фиг. 12 )
Шлем подобен на по-горе разгледания, девет реда с отвори от дясно и четири от ляво, лентата е с въжеста укрса, тесни процепи за очите. Датиран e около 1400 г.(Фиг. 13 )
Към кой от описаните по-горе видове шлемове можем да отнесем екземпляра от България? Той без съмнение принадлежи къп тип hansgugel. Това безпорно се потвърждава и от заострената форма на забралото и от запазената от едната страна панта за закрепване към basinete. Считаме, че наличникът от Търново по стилистични особенности е най-близко до базинета от German Historical Museum, Берлин. (Фиг. 10) До него го доближават ред прилики-бронзова лента украсена с зигзаговидни насечки, решетка пред отвора за дишане, отвори за вентилация разположени от дясно. Същевременно не можем да не подчертаем приликата му с базинета на ШарлVI (Фиг. 18) и с този пренадлежащ на доспехът churburg13. (Фиг.14) Последният най- вероятно се явява първообраз на цяла група от шлемове. С цел по-бързо и евтино производство били внесени някой изменения : например лентите от бронз или месинг се слагали само на челото или съвсем изчезнали. Опростила се и тяхната украса : мотивите от букви били заменени с насечки или шнуровиден орнамент.
Търновският шлем се различава от шлемът в Metropoliten (Фиг.12), произхождащ от Гърция, който явно очертава горната хронологична граница на групата преди появата на големият базинет. Съдейки по особеностите му считаме, че е удачно датирането му около1390г., т.е между churburg13 и шлемът от Халкис. Тъй като най-близкият му, почити индентичен паралел е този от Берлин и претижава особенностите на шлемовете от Северна Италия, главно Милано*, то смятаме че забралото разглеждано от нас е произведено там. Допускайки това не отричаме възможността предметът да е изработен на друго място-например в някоя оръжейница на Бургундия или Франция, но първото предположение ни се струва логично най-близо до истината.
Накрая ще се спрем и на въпроса как забралото са е озовало в България. През втората половина на XIV в. нашите земи са поле на незатихващи конфликти, в част от които вземат участие и западни войни. Такива са походът на Амедей VI по нашето Черноморие (1366 г.), конфликтите на деспот Иванко с генуезците (1370 г.), унгарската интервенция, кръстоносният поход от 1396 г. нод водачеството на император Сигизмунд I .10 На нас ни се струва най-голяма възможността забралото и шлемът на които се е закрепвало, да са отглас от последното събитие. В него са взели голямо участие западноевропеиски благородници, а и той е най-близък по време на производство до кръстоносния поход. Същевременно не отричаме и възможността той да е попаднал по нашите земи и по друг път-подарък, внос на оръжие, трофеи. **
В заключение може да се отбележи, че забралото от Великотърновският археологически музей представлява рядка находка на защитно въоръжение от Западна Европа.Сравнително точното му датирате и локализирането на мястото където е изработено, ще спомогнат за изесняване на въпросите не само около българската история в самия крайна XIVв., но военните и търговски контакти на нашите земи със Западна Европа по това време.
*Благодарност на г-н Максим Нечитайлов, който ни помогна да определим, че около годината 1390 г., начело на фамилията Мисалия е стоял Петраджоло да Мисалья, който е бил и придворен оръжейник на миланският херцог.
** Известни са ни три находки на шлемове тип basinete със забрало от Балканите. Едната включваща около 100 различни шлема произхожда от Халкис, Гърция; втората, която ми посочи колегата Деян Рабовянов е от замък в Босна и се състои от 5 шлема, три със забрало с едноточково окачване и два с двуточково; третата е гореописаният екземпляр.
,%20820-830/Psalm%201-1-1.jpg)
%202.jpg)
За това пък пише, че е от към 833г.
Comment