Отварям тази тема по подобие на другите три (за леката конница, тежката конница и стрелците), като идеята ми е да се обособи място за обсъждане на въоръжението и екипировката, тактиката и възможностите и развитието на пехотата през Средновековието. Хронологически темата би трябвало да обхваща някъде от края на Античността (преходния период, т.е. V-VI век горе-долу) та до Възраждането, т.е. някъде XVI век. Донякъде естествено фокусът е върху Европа, но нищо не пречи да се включат и останалите региони, където се използва "тежка" защитна екипировка, тежка конница и се ползват масово стрелци. Най-интересни ми се струват за обсъждане тактическите въпроси, т.е. какви формации са се използвали и как точно са "работели" на бойното поле.
-
То точно през този период, освен в самия му край, в Европа не мога да се сетя въобще за тежка пехота. Византийската е в най-добрия случай средна, при викингите (и при ранните руси) нямам идея какъв е процентът на "одоспешените" . През 14 век вече със сигурност има, строят е "нещо като фаланга". Швейцарците променят нещата, но те са по-скоро основа за следващия период. -
пояснителен пост към откриващия
"Тежка" в случая съм го дал в опозиция на "лека" (това трябваше изрично да го уточня в началото), т.е. "тежка пехота" - пехота, чиято роля на бойното поле е отбранителна (сама по себе си) и офанзивна (възможност за такава), не изцяло спомагателна или за започване на сражение/фуражиране (извън сражение) /разузнаване (каквито функции обикновено носи леката пехота). Т.е. копиеносци / щитоносци, които заемат определена формация на бойното поле като част от общия боен строй, това вече е такава "тежка пехота", която ми се иска да обсъдим. Ясно е, че ролята и значението им, също както екипировката, са се изменяли значително през вековете. Но засега - при липсата на специализирани теми, - струва ми се добра идея да започнем с обща тема, а ако се наложи, ще отделяме специализирани.
Отделяне на "средна пехота" засега ми се струва ненужно - няма някаква съществена разлика във функциите (т.е. за какво реално се ползва на бойното поле), може би (несъмнено) има разлика във възможностите, но не мисля, че има много ясен преход (тежестта на снаряжението е въпрос повече на възможности, отколкото на "доктрина", т.е. разлика в предназначението). В края на периода вече има определено "разделение", но пак не е толкова ясно.
За Византия ще разчитам на други, защото там нещата са ми още по-неясни, отколкото за по-западната част на Европа (то не че някъде са ми особено ясни). Идеята ми не е просто да хвърлим няколко общи приказки (каквито всички сме чували), а да са опитаме да погледнем нещата в малко по-голяма дълбочина и детайл, доколкото е възможно това.
Доколкото мога да схвана, основната формация (стена от щитове / копия) е повече отбранителна, отколкото офанзивна, т.е. пехотата я заема, по възможност на добра позиция и очаква противника. Явно има някаква дълбочина, но не е много ясно каква. От друга страна, основната офанзивна формация изглежда да е своеобразна колона/клин. Изглежда, сякаш няма особено развитие в тези неща спрямо по-ранния период, освен относителното намаляване на "тежестта" на пехотата като роля на бойното поле. За "класическата ера" изглежда, че пехотата изпълнява изцяло отбранителни функции: изгражда "сигурна зона", в която тежката конница да отстъпва при нужда, да смени екипировка и да се реорганизира, преди отново да се опита да се "срази" с противника. Да речем, в Битката при Бувине съм срещал описание точно на такава употреба на копиеносци.
Впоследствие обаче пехотата започва да играе по-голяма роля и не е рядкост (особено при някои, като англичаните) рицарите и останалите тежко екипирани да се сражават в пеш строй, т.е. да действат като тежка пехота на бойното поле. Т.е. не изглежда пехотата да изчезва от бойното поле, просто има по-малка роля в един период (от може би два века и нещо), след което постепенно започва да се появява отново и ролята й да се засилва (и това става далеч преди "края на периода": тежката пехота започва да става значим фактор на бойното поле още през XIV век и определено тази тенденция се запазва през XV-ти, а това си е част от периода както съм го задал).
Разбира се, интересно е защо се случва това и също може да се обсъжда тук, но някак ми се иска акцентът да е върху тактическата употреба и функции.
---
Интересно ми е това "нещо-като-фаланга" и доколко това е основния/единствения строй? Отделно - как функционира на бойното поле, особено с оглед на това, че тежката пехота използва далеч по-скромни по размери оръжия, в сравнение с фалангите от античността. Интересно е и каква е степента на организация и тактическа управляемост на "ниско" ниво. Такива въпроси.Comment
-
Ти под фаланга не разбирай само македонската. Класическата гръцка си е с нормална дължина копия.Comment
-
Аха, под фаланга разбирам всеки правоъгълен (по форма) строй, при който ширината е по-голяма от дълбочината, същевременно, дълбочината е поне 4 или повече реда (ясно е, че нещата варират според множество фактори). Т.е. линеен строй с определена дълбочина. По една или друга причина, това е (или поне изглежда да е) основен метод за строяване на пехотата (а и конницата не рядко) в началото на сражение. Ясно е, че за формирането на подобен строй дължината на оръжията, а в известен смисъл и екипировката/доспехите не са основен фактор - всякаква пехота може да го формира при съответното ниво на обучение и дисциплина. - от което ще зависи доколко добре ще "държи" строй, т.е. ще може да се движи и сражава, запазвайки в някаква степен структурата му. Масовите пехотни оръжия са били щит и копие (плюс някакво по-късно допълнително оръжие), т.е. достатъчни, за да придадат устойчивост на строя от метателни оръжия и някаква защита в близък бой. Логично е и другото - че в първата редица ще се слагат хората с най-добра екипировка и подготовка, те.. тези, които ще изнасят основната тежест на боя. Все неща, които са си в сила от Античността (вероятно и по-рано).
Споменах "дългите оръжия" като фактор, който придава допълнително значение на дълбочината и - донякъде нов фактор, - устойчивостта по фланговете, особено при по-късните формации.
Струва ми се, че зад тези общи сходни характеристики има цял куп особености и разлики, които ще да имат значение за това какво се случва след това.
Положителната страна на подобен строй е, поне както аз го разбирам:
- както при всяка "затворена" формация, войниците се пазят един друг и имат тясна зона, за която да се грижат - пред себе си;
- обединяването на отделните подразделения в общ строй на цялата група осигурява охрана на фланговете на отделните формации;
- дълбочината придава определена устойчивост на формацията, те.. не е лесно да се наруши чрез офанзивни действия;
- могат да се използват войниците от задните редове, за да попълват загуби, понесени от предните.
Заедно с това има и отрицателни страни:
- реално в "действие" могат да влязат само хората в първата редица, поне докато формацията се запазва. Дори и когато се използват по-дълги оръжия (а това определено се появява по-късно, с навлизането на пехотните пики, т.е. към края на периода, който ни интересува в темата), максимум могат да се вкарат в действие две редици. И то вероятно само ако са шахматно разположени (това, може би, се е практикувало, не знам).
- маневреността на цялата формация е много ограничена, т.е. трудно могат да се "експлоатират" нарушения във вражеския строй. Сложно е движението по бойното поле без нарушаване целостта на строя (най-вече връзките между отрядите).
- фланговете на целия строй трябва да се пазят с конница или друга пехота/стрелци. Например, общ строй с пехотна формация в центъра и конница по крилата (когато пехотата все още игра съществена роля на бойното поле).
Т.е. тази формация си има и предимства, и недостатъци. От друга страна, за офанзивни цели изглежда са ползвали "клин" или "трапец", т.е. по-голяма дълбочина при постепенно увеличаваща се ширина на редиците, с най-добре екипираните и умели войници на върха. Доколкото схващам, начинът на работа на такъв клин е да "пробие" линията на фалангата на тесен фронт. Може би да използва пролука между отделните групи (групите войници на отделни водачи или с различен произход най-вероятно са формирали свои тактически групи, след това обединени в общ строй; логично е, че стиковете между отделните групи ще са слабо място), когато общия строй не е добре формиран или се е нарушил.Comment
-
Или пъкgollum написа Виж мнение
Then King Harald arranged his army, and made the line of battle long, but not deep. He bent both wings of it back, so that they met together; and formed a wide ring equally thick all round, shield to shield, both in the front and rear ranks. The king himself and his retinue were within the circle; and there was the banner, and a body of chosen men.Comment
-
Да, или се използват естествени ограничения/препятствия, т.е. избира се подходящо място за битката или се нагажда строя към мястото (както, струва ми се, се получава в този конкретен случай). В този конкретен случай добре се илюстрират предимствата на формацията: много добри отбранителни възможности. Обаче в офанзива не работи добре, особено пък в този вариант - с един общ строй.
Интересното в случая е, че това е пехотна армия (и, предполагам, формация) навикнала на сблъсък с други пехотни армии. Норманите променят това, като разчитат на повече конница и, струва ми се, повече стрелци (или поне ги използват по-концентрирано).
Това за "пазенето" на фланговете е необходимост, когато се смята да се действа офанзивно, доколкото мога да преценя. И срещу по-комбинирана армия (те.. има и пехотен, и конен, и стрелкови елемент с някаква реална роля на бойното поле, не само спомагателна). В момента, в който започне някакво по-съществено движение, общият строй се разпада и е добре да има някаква по-мобилна група воини, които да пазят от подобни неприятности. В случая мобилността може да идва както за сметка на екипировка (конница, лека пехота), така и организация (по-малка група със съответната подготовка).
Поне аз така си ги представям нещата в момента.Comment
-
-
Да, но то с късмета в сраженията е така: колкото повече зарове хвърляш, толкова повече приближаваш момента, когато (евентуално) ще ти се усмихне щастието
. Съгласен съм, че натрупването на грешки и случайностите са по-важен фактор от "иновациите", особено в този контекст.
Comment
-
Нека да уговорим все пак границите на разглеждания период, защото ако почнем да сравняваме тежък византийски пехотинец (скутати) от 7в. и примерно швейцарски наемник от 14в. ще стане нещо като манджа с грозде /извинявам се за израза/.gollum написа Виж мнение
Моето предложение е да се насочим към определен времеви отрязък и да направим разбор на значимите сражения с анализ на използване на класовете войска на бойното поле.
Колкото до античната македонска фаланга, фланговете са силно охранявани и с лека пехота, лека конница и тежка конница по приложената графика за формацията.
Comment
-
Радвам се, че се намеси, ЗВЯР, идеята ми не е да се сравнява нещо (камо ли пък да търсим "какво е по-добро"). Интересува ме конкретно как "работи", какви са формациите за "тежката" пехота (т.е. стандартната пехота, която има директна роля на бойното поле / опозицията е с леката). Задавам целия период, защото ми се струва, че има какво да го обединява поне по отношение на формациите и методите на употреба, та затова и "има какво да се обсъжда". Съгласен съм, че екипировката, въоръжението и прочее се променя много. Вероятно това е в сила и за организацията и формациите, но ми е интересно да се види. Евентуално може (ако стигнем дотам) да се очертае някаква тенденция, линия на еволюция и промяна и прочее. Не ми се иска да разглеждаме всичко - цялата серия теми я отворих точно с идеята да разделя нещата (място, където се обсъжда тежката конница, друго за леката, трето за стрелците и това - за пехотата (разбира се, разликата стрелци/пехота е донякъде условна, но това ще го имаме предвид)).
Нека като период да говорим някъде от "Тъмните векове" (т.е. VII-VIII - IX-X век), та някъде поне до средата / края на XV век. Идеално ще е да се обсъждат конкретни сблъсъци, но от гледан точка на използването на пехотата в тях.
Да речем, по впечатления от Стогодишната война, там често английската страна (която като цяло повече разчита на пехота (тежко снаряжението им войници се сражават най-често пеш)) изглежда да ползва донякъде "подобен" общ строй: основа (център) от обща пехотна формация и прикритие от по-леко екипирана стрелкова пехота (стрелци), като ще е интересно да се проследи как точно се използва и развива този тип пехотна "доктрина".Comment
-
Остави грешките и иновациите. Ако сравниш двете битки, ще откриеш нещо по-интересно - своеобразно намигване от госпожица Фортунаgollum написа Виж мнениеДа, но то с късмета в сраженията е така: колкото повече зарове хвърляш, толкова повече приближаваш момента, когато (евентуално) ще ти се усмихне щастието. Съгласен съм, че натрупването на грешки и случайностите са по-важен фактор от "иновациите", особено в този контекст.
Now the battle began. The Englishmen made a hot assault upon the Northmen, who sustained it bravely. It was no easy matter for the English to ride against the Northmen on account of their spears; therefore they rode in a circle around them. And the fight at first was but loose and light, as long as the Northmen kept their order of battle; for although the English rode hard against the Northmen, they gave way again immediately, as they could do nothing against them.
Now when the Northmen thought they perceived that the enemy were making but weak assaults, they set after them, and would drive them into flight; but when they had broken their shield-rampart the Englishmen rode up from all sides, and threw arrows and spears on them. Now when King Harald Sigurdson saw this, he went into the fray where the greatest crash of weapons was, and there was a sharp conflict, in which many people fell on both sides.
King Harald then was in a rage, and ran out in front of the array, and hewed down with both hands; so that neither helmet nor armour could withstand him, and all who were nearest gave way before him. It was then very near with the English that they had taken to flight.Comment
-
Попитах за периода за да се насоча към определена война/сражение. Много далеч съм от мисълта да доказваме по-по-най.
Макар че от зададеното в по горните постове, можем да изясним тактически предназначението на самите формации още при Александър (македонски). Там например се използват всички типове пехота - тежка (фалангистите) , лека пехота (прашкари, стрелци с лък, копиехвъргачи , специални част - (хипасписти). Конницата в целият си блясък - лека, средна, тежка.
Другото за което щях да питам е как ще класифицираме пехотата - според въоръжението и снаражението или според използването и предназначението. Пример : битката при Павия 1525 между Хабсбургите и французите: тежковъоръжените швейцарци и ландскнехти изграят второстепенна роля, а стрелците - аркебузери решаваща ударна роля.
100-годишната война, общо взето и за двете страни вади погрешни (според мен, и в последващите постове, ще изясня защо смятам така) изводи, както и за едната, така и за другата страна. Значи предлагам битката при Аженкур да разгледаме като класика (това ще отговори и на твоя въпрос за пехотната доктрина (стрелкова пехота). И после битката при Боже 1421г. когато шотландците на Джон Стюарт ърл на Бюкън, побеждава числено превъзхождащите го английски войски (леко снаражени и почти небронирани шотландци (лека пехота) изиграват ролята на ударна пехота и сразяват тежко брониран противник .Comment
-
Не знам, ти как предлагаш? Аз бих я класифицирал според ролята на бойното поле и начина на употреба, но бих "вързал" нещата и със защитното снаряжение. Понеже ми се струва малко странно да въвеждаме - особено за този период, - понятие "средна пехота" (а и не ми звучи много добре, да си призная), то предпочитам да я разделяме само на лека и тежка, като първата вероятно заслужава отделна тема (но това ще се види с времето). Аз бих предложил: да има достатъчно защитно снаряжение (т.е това трябва да е "добра защита" за епохата); основното оръжие да е ръкопашно (т.е. копие или някакво друго дръвково оръжие; наличието или отсъствието на щит вероятно е свързано със степента на защита, предлагана от доспехите); да имат някаква забележима роля на бойното поле (дори и когато играят ролята на защита за конницата това е забележима роля); да се сражават (често, не е задължително само така) в някакъв тип затворена формация.ZWQRA написаComment
-
Армиите в този период са били в пряка зависимост от социално-икономическото състояния на държавата.
Преди 10-тина години в средновековния раздел бяхме писали снаражението колко струваше, меч, плетен ризница - колчуга, кираса, боен кон, за съжаление не го намирам за сега /когато го намеря, щя актуализирам цитатите/ Общо взето примерът е следният ако на едно семейство за една година изхранване са необходими два чифта говеда/крави, то една колчуга струваше 3 крави, меч - 2 крави, боен кон - 5 крави; кираса + шлем + допълнителните елементи - 7 крави.
Във феодалния строй, боеца се грижи сам да си осигури въоръжението. Барона в зависимост от финансовите възможности поддържа постоянна свита /дружина/. От своя страна Барона има васали, тук gollum може да помогне за социалната структура на феодалното общество. Васалните благородници имат задължението да воюват за своя барон, сами си осигуряват оръжието. Селяните във васална зависимост в повечето случаи работят на полето или в замъците на барона, но той има право да ги свика и под бойните знамена, също и задължение да им осигури оръжие. До тук с интродукцията
На запад феодалната военна повинност е наричат за кратко "Man-at-arms" , обхваща предимно благородната съслойка, не е задължително да са с рицарски ранг, но е задължително да с благороден произход и да са тежко въоръжени. Често невъзможността да закупят и издържат боен кон, ги приравнява в тежка пехота /за който иска повече информация за тази феодална повинност тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Man-at-arms/
Другото отклонение което ще направя е за уелските стрелци (longbowmen). Периода прехождащ тези събития е наситен с опити да се премахне автономията на Уелс. Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е крал Едуард I. За да омиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. За войната във Франция на Уелс е наложен рекрут за попълване на кралската армия , вместо да се удвояват данъците (През декември 1414 г. английският парламент е убеден да даде на Хенри V „двойна субсидия“ – двойно по-висок данък – за да възвърне френското си наследство.)
И така английската армия в битката при Аженкур има 1500 Man-at-arms и 7000 уелски стрелци. По цялата линия се изграждат препядствия - наклонени заострени колове за фронтална защита от вражеската конница. В центъра в 4 редици се строяват тежко въоръжените пехотинци Man-at-arms. На флангове и в страничен обход са разположени уелските стрелци (longbowmen).
За снаражението на уелските стрелци (longbowmen). Основното оръжие: дълъг лък /повече информация за него тук: https://en.wikipedia.org/wiki/English_longbow/
Основната защита на тялото е от плетена ризница - колчуга или ватирана кожен елек с метални апликации. За защита на главата съставен железен шлем. Къс меч или даго за самозищата. Стрелците са били професионални бойци с дългогодишна подготовка и висок боен дух. На полето са били способни да извършват сложни маневри, добре дисциплинирани.
Comment
Comment