Оръжието на Апостола

[Parabellum]

Тази тема нещо изчезна и затова я пускам отново.

[Parabellum]

Оръжието на Апостола

...IV Оръжие и други бойни потреби
С оръжие ще се снабдява Ц.Б.Р.Комитет сам, като проводи по-напред, хора учени, които разумяват от оръжия, да ги прегледват.

Из “Нареда на работниците за освобождаване на българският народ.


Знак на бъдещето.


В края на април 1868г., в балканското градче Трявна пристига млад синеок търговец. Приема го в домът си резбарят Цаньо Захариев, с когото се познават. Това, което прави първо впечатление, е револверът под елечето на на госта и далекогледът в хубав кожен калъф. По-късно в разговорите става дума за революция, бунт. Резбарят е спечелен за делото от словата на бъдещият Апостол на българската Свобода. Но той никога няма да забрави предвестниците на тази свобода- револверът и далекогледа.
Наистина в този начален момент от времето на съзаклятията доста бихме се учудили на ума на младият търговец, тръгнал да сваля цяла една империя с револвер и далекоглед. Но това е само началото. За Апостола било съвсем ясно, че не тези вещи са му най-необходими. Но за обикновенните хора с които имал допир те означавали появата на нов и съвсем различен българин, те били необходим знак за принадлежност към бъдещото.
После идва словото на Апостола и комитетите, които по късно ускориха времето до Априлското въстание и Руско-турската освободитебна война.
В по-късните си обиколки обаче, наред с револвера, Левски носи със себе си и модерна иглянка, която доставя нарочно от странство. Закупува и други пушки за нуждите на ВРО, агитира комитетските членове да се записват за модерно оръжие и да събират средства.
Досега няма обстойно изследване за оръжията на Левски. По-нататък въз основа на писмени източници, архиви и спомени ще се опитаме да възстановим тези модерни оръжия на Апостола-олицетворение на неговата идея за въоръжаване на комитетите с “чисто оръжие”-т.е. най-модерното за момента-1872година.
При изясняването на този въпрос обезсърчението идва главно от напълно противоположни сведения, които се дават за оръжията на Апостола. Не всеки от комитетските дейци има оръжейни познания и най-вече описанията са опростени и напълно погрешни. Авторите, които са черпили сведения от живи поборници, не са обърнали внимание на по-късни наслагвания.
За да се види по-добре пъстрата картина на описанията, ще посочим като пример няколко определения на досегашни автори. Захари Стоянов пише, че пушката на Левски и “кавалерийска”. Никола Станчев я нарича “хубава френска пушка”, поп Минчо Кънчев я определа като “къса мартинка”, за Минко Марковски е “новосистемна иглянка”... от белгийска фирма. ,Данаил Попов доставя иглянка за Апостола “от най-усъвършестваната система”,проф д-р. Параскев Стоянов назовава системите “Комблен” и “Ремингтън”.
Самият Васил Левски в едно от писмата си от 31 юли 1872г., най-подробно описва патроните на едната пушка , купена в Букурещ. С такива патрони по това време са стреляли системите “Уинчестър” и “Ветерли”.
В оръжейните си сметки Апостола отбелязва покупката на пет пушки и един револвер. Само две от пушките са от модерните системи-иглянки и са купени съответно за 540 и 774 гроша. И макар, че покупките са от 1872г., известно е, че интересът на Левски към модерното оръжие датира още от 1868г., когато той се намира в Белград. В писмото си до Найден Геров в Пловдив пише:
“Затова, моля ви сега писмено, преди 20 април, с някое средство да ме изискате във Влашко, и оттам да ми се 6 пушки и 6 револвера, които се отзад пълнят”.
Желанието на Левски тогава не се изпълнява и трябвало да минат 4 години, за да се появят споменатите модерни иглянки в скривалището на Мария и Никола Сиракови в Ловеч.
Нека тръгнем последователно по следите им.


“ЩЕ МИ ОТКУПИ НЕЙДЕ И ЖИВОТЪТ”

На 29 септември 1871г, Васил Левски пише на своя верен другар Данаил ХР. Попов в Турну Мъгуреле:
“Трите пушки вече сте купили, но като нямаме още пари, то ще ви моля барем за едната, която е в Плевен, да я снабдите с 1000 куршуми.....И сега ми е нужна, защото някак с по живо сърце ще отваждам по пътят си, може би ще ми откупи нейде и животът...”
От писмото се разбира, че дотогава по време на обиколките си из България Левски не е носил със себе си пушки. Но той отдава твърде голямо значение на това оръжие не само за неговата лична безопасност, но и за агитацията на комитетските дейци за въоръжаване на бъдещото въстание.През 1870г., главният оръжеен доставчик на Апостола купува две пушки от “най-усъвършестваната система”. Предназначени са за Ангел Кънчев и Васил Левски. След преминаването на Апостола в България, Данаил Попов организира прехвърлянето на едната през Дунава. За целта ангажира майка си, а според друго сведение един арменец. През Никопол, пушката е занесена в Плевен и е укрита, най-вероятно в плевнята на съзъклятника Йочо Михалчев. Там тя престоява дълго време, поради липсата на патрони.
Вече след Общото събрание на БРЦК в Букурещ-април –май 1872г., когато Левски започва усилена агитация сред комитетите в България за закупуване на иглени пушки, личното му оръжие е пренесено в Ловеч, в дома на Мария и Никола Сиракови. Там са се съхранявали и почити всички останали вещи на Апостола. Това става на 25 юли 1872г. От това време е и втората поръчка на Левски за 1000 патрона до Данаил Попов. Патроните не пристигат въпреки няколкото напомняния от лятото на същата година. По същото време пушката е носена и показвана като мостра на няколко близки до Ловеч комитети и отново е връщана в скривалището на Сиракови, в махала Дръстени на Ловеч.
В лист за сметки от времето на пребиваването на Левски в Букурещ-май-юни 1872г., в който са отразени всичките му харчове, срещу цената “540 гроша” е записано:”пушка отзад дето се пълни, без куршуми”. Този запис потвърждава, че пушката е от модерните системи, които се пълнят отзад, за разлика от по-старите системи пълнещи се през дулото. Доказателство, че точно тази е иглянката, доставена от Данаил Попов, има на гърба на една коректура от печатницата на Каравелов в Букурещ. Там Левски е написал собственоръчно: Плащам на Данаила 540 гроша за пушката”.
От септември 1871г., до май 1872г., Данаил попов е отложил заплащането на пушката по молба на Апостола. Това е станало в Букурещ по време на Общото Събрание. Данаил Попов не присъства на него, но изпраща братовчед си Ангел Бръшлянов, също търговец , на когото Левски предава парите.
Относно качествата на тази пушка Левски се произнася в писмото си до Любен Каравелов от 25-31 юли 1872г.:
“Вземах и другата иглинячка пушка от Данаил Попов, която ми се видя твърде здрава и много добра на биене( войнишка с тесак)”.
Въпреки тези й качества Левски не успява да я провери как стреля. Патроните й (1000), поръчани още на 29 септември 1871г., пристигат в Галац чак на 9 юли 1872г. След това са пренесени в България(вероятно през септември), до комитета в с.Голям Извор по революционният канал Турну Мъгурели-Никопол-Плевен-Голям Извор. На 12 декември 1872г., Левски пише до членовете на комитета в същото село:
“Всичко що има донесено от Влашко, да го дадете на някого и да го донесе в Ловеч на Николча Халачът(Сираков) в махалата Дръстене, а по-скоро да ми пратите фишеците на иглинячката ми”
Разкритията на Димитър Общи и ударът по революционната организация правят невъзможно пренасянето на тия патрони и събирането им с пушката. В края на краищата то така и не се осъществява. Впоследствие патроните попадат в конака в Ловеч, а пушката е съхранено и след Освобождението.
Каква система и какъв образец е била тази иглянка?
Сред мозайката от противоречиви твърдения и сведения съвсем естествено е да тръгнем от някои противоречия в тях независими едно от друго.
След неуспешното нападение над дома на чорбаджията Денчо Халача в Ловеч Васил Левски и Никола Сираков заминават за тетевен. На местният комитет занасят като мостри, т.е. като “одобрени за работа”, три пушки. Според проф.д-р П.Ив.Стоянов тези три пушки са “от една белгийска фабрика, която се бе съгласила да продаде 50 000 пушки с условия, да й се заплатят половината пари напред, а половината след Освобождението”. Една от тези пушки се запазила в дома на Величка Хашнова в Ловеч след Освобождението. Според същият автор тя е като “мартинка, система “Комблен”. В потвърждение на това твърдение има и други бележки и спомени. Данаил Попов, от когото е взета пушката, по това време търгува направо или чрез посредници с белгийски оръжейни фирми и доставянето на “Комблен” е логично. В една бележка от архива на Данаил Попов той е написал още по-точно:
“Аз донесох една белгийска пушка , скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони”
От белгия данаил Попов доставя револвери за комитетите в Плевен,Ловеч и другаде.
Сигурни доказателства се съдържат и в писмата на стария вече поборник Данаил Попов до Народният музей и министъра на просвещението от 1907-8г. С писмото си до музея той подарява една пушка “Комблен”, купена от Ангел Кънчев, с която той си е служил известно време във Влашко. От Народният музей този експонат преминава в Националния военноисторически музей, където днес е изложена в експозицията. Данаил Попов свидетелства, че заедно с нея е купил същата пушка и за Левски.
Така намираме сигурни доказателства, че първата иглянка на Васил Левски е систем “Комблен”, обр. 1870-71г.
Произведена е в белгийските оръжейни заводи и стреля с патрони “централен бой”. Принадлежи към т.нар. системи с “падащ блоков затвор”. От 1871г. се намира на въоръжение в гвардията и част от кавалерията на Белгия. И други наши революционери са били въоръжени с такива пушки, защото доставките на оръжие от Белгия Данаил Попов продължава до Априлското въстания. Както виждаме обаче, още Васил Левски я оценява като подходящо и модерно оръжие за бъдещата българска революция.
За разлика от втората иглянка на Апостола, за която ще стане дума по-нататък, “Комблен” е запазена и след Освобождениято, но и до днес не знаем къде се намира.
Къде да я потърсим?
Параскев Ив. Стоянов пише”.....”Комблен” се е запазила у Величкини(Величка Хашинова) и сега е у марин Луканов, който ще я даде за ловчанският музей”.
След Освобождението Данаил попов продължава да живее в Турну Мъгурели. Той също узнава, макар и по-други пътища и при други обстоятелства, че пушката на Левски се намира у Марин попЛуканов-факт, който дълбоко го възмущава. На 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София:
“....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от цеността на такава Една реликва”.
Това писмо старият поборник пише по повод дарението, което самият той прави на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. Цели 35 години тя е престояла у него като светиня и когато официална делегация посещава Турну Мъгурели да се поклони на гробовете на румънските войни, паднали за свободата на България,Д.Попов изнася пушката и я дарява. За този родолюбив жест получава благодарствено писмо от тогавашният директор на народният музей-Вацлав Добруски.
Патриотичен дълг е било на времето, както показва на дело Данаил попов, това оръжие да бъде предадено в някой музей. И до днес обаче в музея на Левски в Ловеч не е известно да е постъпвало такова оръжие. Няма го и в другите музеи. Можем да предположим, че пушката е била опазена от грижовна българска ръка през всички исторически превратности и до днес стои като скъп семеен, родов или друг спомен някъде. Може би се съхранява и без да е припозната като оръжие на Апостола. При проучване на живота и делото на Левски често се попада на следи на други негови оръжия-револверите. През 1901г., в същият Марин поп Луканов е съхраняван револверът на Апостола. Един друг такъв револвер “десетак” се намирал същата година у Тошко Луканов. Тези оръжия също трябва да бъдат привнесени сред реликвите на великият син на България.

Ето го Комблен обр 1870г

[Imperial]

как е изчезнала като въобще няма такава тема в архива

[Parabellum]

Грешката бе моя, просто бях забравил къде сме я обсъждали тази тема

В Четвъртък продължавам с другото оръжие на Апостола

[танкиста от Харков]

Темата за оръжието на Левски е много важна. А данните които имаме са оскъдни. Ето една подробност, до която стигнах преди десетина години, когато събирах материали за Левски:

[танкиста от Харков]

:1087: Нещо не го докарах както трябва.
:fire: Но темата за шифрите на Левски също е много интересна. Още повече, че става дума именно за онези 1000 куршума, за въпросната пушка. Тяхната съдба е показателна. За жалост те не достигат до Апостола и не може да направи пробите ,за които пише.

[Araslan]

:x До сега търсиш едно книжле в което имах сабя и кама на Апостола но не можах да го открия...Утре се надявам че ще е намеря... :o от както правихме размезтване у нас и нищо което ми трябва не мога да намеря :grrr:

[Parabellum]

Темата за оръжието на Левски е много важна. А данните които имаме са оскъдни. Ето една подробност, до която стигнах преди десетина години, когато събирах материали за Левски:

Да ама като отворих този документ нищо не пишеше вътре-само йероглифи някакви :cry:

ако може го постни тук

[Parabellum]

Левски също така е притежавал Ремингтън обр.1867. Каква е тази пушка-утре ще напиша.

[dadga]

МАЙ СЪВСЕМ ЗАБРАВИХТЕ ТАЯ ТЕМА.

[Parabellum]

МАЙ СЪВСЕМ ЗАБРАВИХТЕ ТАЯ ТЕМА.

Ти я продължи, аз напоследък нямам време

[TVV]

Аз преди два дена намерих книгата на Нурков "От Лъка до Кримката" и я прочетох общо взето на един дъх. За съжаление, тя се занимава основно с пушките, но не и с револерите на Апостола, за които аз лично не знам нищо. Надявам се, че някой тук ще напише нещо за тях: какви системи са и съхранен ли е поне един от тях някъде. Също, разбора се, бих се радвал и да понауча нещо повече за хладното му оръжие.
А, освен Комблена и Ремингтона, Левски е имал още три пушки: белгийска капсулна, шишане (украсено със седеф по нечии спомени) и двуцевка, последната ползвана от Димитър Общия. Но май само толкова се знае.

[Parabellum]

Книгата на Нурков я имам-навремето я откраднах от библиотеката-беше към 1988 година, като я видях сърцето ми скочи в гърлото.По-късно като се запознах с автора той ми даде автограф

[Mauser]

На една от най-известните снимки на Левски - като знаменосец на Хитова, той държи исливне тюфек, което изглежда доста добре украсено. Това ще да е седефлията шишане, за което TVV писа.

[TVV]

В наръчника на Георги Маринов, от който, уви, излезе само първият том, я има тази снимка на Левски с шишането и една сабя. Само дето, понеже аз съм начинаещ, особено когато става дума за огнестрелни оръжия, исливне тюфекът, или сливенската пушка принципно не е ли малко по-различна от шишането (въпреки че и двете са били произвеждани в големи количества в Сливен. Май Нурков ги беше разграничил, като сливенските пушки бяха с по-дълга цев, винаги гладка отвътре и с по-тесен приклад? Ако има разлика, това на снимката е определено сливенска пушка, а не шишане, както си посочил.