Средновековна полева и обсадна артилерия

[gollum]

тежка (обсадна) артилерия (бомбарди и мортири)

Тежката артилерия е от два основни типа: такава за директен обстрел и за индиректен обстрел (като част от оръдията могат да се използват и по двата начина). Условно ще наречем първите "бомбарди", а вторите - "мортири". Основната (или поне най-често) разлика между двата типа е в съотношението между калибър (грубо казано, диаметър на гюлето, защото барутната камера е била с много по-малък диаметър от този на цевта, в която се зарежда снаряда) и дължина на оръдието, като бомбардите за директен обстрел са доста по-дълги от тези (мортири) за индиректен.
Тези типове тежки оръдия са предназначени за използване от предварително подготвена и защитена позиция, т.е. в повечето случаи това предполага обсадни бойни действия (или защита на предварително избрана и специално оборудвана позиция).
Самите оръдия през по-голямата част от периода са изработвани от ленти кован метал, които след това са споени заедно и укрепени с множество метални рингове, като основната част от дулото (в която се зарежда снаряда) и барутната камера с отвора за запалване са изработвани отделно и след това споявани заедно. Част от оръдията са бронзови (може би те са лети), като те са с по-добри качества (по-добре защитени от въздействието на метоорологичните условия, по-рядко се пръсват и т.н.), но са и доста по-скъпи. Железните оръдия са се боядисвали с маслена боя за защита, най-често в някакъв ярък цвят.
Съотношението между маса на гюлето и на метателния заряд най-често е била около 10-15 към 1.
Оръдията са закрепвани на различни по-устройство дървени лафети, като само част от тях имат специални (макар и прости) устройства за промяна на вертикалното положение на оръдието. За този тип насочване, както и за поемане на силата на изстрела се е разчитало в много от случаите на земята, т.е. цялата система се опира в земята или се разполага върху насип. Някои от бомбардите са се слагали на земята върху дървени трупи, които да служат както за преместване, така и за поемане на силата на отката.
За защита на оръдието и прислугата му са се използвали както разнообразни валове, така и специални дървени щитове (мангонели), разположени на ос и закрепени за нещо като стена около оръдието, които се отварят преди изстрел и се затварят след това, за да прикриват оръдието докато се подготвя за следващия изстрел. Бомбардите и мортирите се зареждат откъм дулото, като част от тях са имали вадещи се барутни камери, т.е. барутната камера и дулото не са били здраво закрепени, а първата е можела да се отделя, за да се зареди и след това пак да се прикрепи към оръдието.
Всички бомбарди са изстрелвали плътни гюлета, най-често каменни, като се е разчитало на кинетичната сила при удара с крепостните стени или портата, за да се причинят разрушения. Т.е. бомбардите са за събаряне на стени и порти.
За мортирите е имало и специални експлозивни или запалителни бомби - метални или каменни гюлета с издълбана част, в която се насипва барут с фитил, който се пали преди изстрелването или запалителна смес на основата на сяра и смоли. Изстрелвали са се по висока траектория, така че да прехвърлят защитните валове и стени и да нанасят разрушения и да палят постройките в крепостта или града.
Трудно е да се направи някаква реална класификация на този тип тежки (предимно обсадни) оръдия, но грубо бомбардите могат да се разделят на тежки и средни, като първите са значително по-малобройни (и може би не чак толкова ефективни като цяло) в сравнение с вторите.
Тежките бомбарди са били единични оръдия, най-често със собствено име. Грубо казано, калибърът им е над 200-300 мм (като има екземпляри с 600-800 мм и повече), каменните им боеприпаси са тежали 200 че и повече килограма (някои и над 500). Цялото оръдие е можело да тежи 3-5 че и повече тона. Подобни оръдия са имали нужда от много голяма прислуга от различен тип, както за зареждане, така и за подготовка и транспортиране на барута и боеприпасите. Скорострелността едва ли е надхвърляла един изстрел на 1-2 часа.
Средните бомбарди - срещат се различни названия, включително "бомбардели", "веглери", "курто" (значително по-многобройни и най-вероятно по-ефективни като цяло) са с по-скромни размери - калибър 100-300 мм, гюлета с маса обикновено 40-100 кг, скорострелност от около 2 изстрела на час и обсег от 200-300 метра (поне, макар че за това не съм много наясно, защото срещнах най-различни мнения - но едва ли е била по-малка от 200 метра или по-голяма от километър).
Общо взето, в тази категория вероятно могат да влязат и оръдия, използвани и в полеви сражения - просто по-малки и леки варианти на бомбарди - обикновено 100-150 мм, но основната разлика е в това, че подобни оръдия започват да се разполагат и на колесни лафети, които имат по-голяма подвижност (макар че разликата може и да се дължи просто на еволюция на технологията, т.е. от един момент започват по-масово да навлизат колесни лафети за по-леките версии на обсадните бомбарди, което ги превръща и в тежки полеви оръдия).
Мортирите реално са къси варианти на бомбардите (има както на "средните", така и на единичните "тежки" и "свръхтежки").

[gollum]

полева артилерия

Полевите оръдия се отличават от споменатите в предходния пост главно по калибъра (и тежестта на гюлето), както и по съотношението между калибър и дължина на ствола, т.е. те изстрелват по-малки и по-леки гюлета на по-големи разстояния. Използвани са както от различни колесни лафети (бързо придвижване) с опростени механизми за вертикално насочване, така и на различен тип стативи, които позволяват по-лесно и добро вертикално насочване. Така че те са колкото полево, толкова и обсадно оръжие.
Липсвало е някакво щитово прикритие на лафета, защото се е предполагало подобно на по-тежките оръдия да се използват от предварително подготвена позиция, на която към всяко оръдие да се разполага и специален щит (мангонел), които да се отваря преди изстрел и да се затваря през останалото време.
Този тип оръдия са се наричали по-много начини: серпентини, кулеврини и т.н. Параметрите варират в доста широки граници, но грубо казано това са доста по-леки оръдия (в зависимост от калибъра системата е можела да бъде доста подвижна с маса от 150-200 кг до достатъчно тежки от по 1000 и повече кг), с калибър от 30-40 до около 150 мм (или не много над това), оръдието обикновено е било с дължина от 120-150 см. Тежестта на снарядите е варирала силно според калибъра, но в повечето случаи е била достатъчно малка - от под килограм до няколко килограма.
Обсегът е можел да достига до 800-1000 метра (вероятно). При много от тези оръдия са се използвали сменяеми барутни камери, главно с цел повишаване на скорострелността, която ще да е била значително по-висока от тази на останалите по-тежки типове оръдия (както за сметка на по-бързото зареждане, така и на по-малките и леки гюлета).
Като полеви са се използвали и по-леки оръдия с по-къси цеви (по-малък обсег), така и по-далекобойни (и по-тежки). Естествено, тези с по-малък калибър (грубо казано, под 80-100 мм) са имали малко приложение срещу укрепления и при обсада, за сметка на по-голяма "полева" употреба, докато по-тежките и далекобойни са били и по-универсални (което се е заплащало с по-ниска тактическа подвижност и по-висока цена).

[Amazon]

Само малко да допълня постовете на Голъм. Първите бронзови оръдия са се произвеждали в работилниците за производство на...църковни камбани.
Само те през този период са имали технологията за такива големи отливки и то със сходна на оръдията форма.

[gollum]

Самият метал често е "преливал" от едната към другата употреба, т.е. когато няма достатъчно средства, а времето е военно и има нужда от още оръдия, църковните камбани се претопяват в бронзови оръдия. И, обратното, когато настане мир и доволство бронзовите оръдия обратно се претопяват в камбани. Иначе е нормално леярите с опит да се занимават със сходни задачи (отливане на камбани или топове) - в началото не са били много.

[Сун Дзъ]

Полевата и обсадната артилерия в средновековието по принцип имат големи различия. И по принцип на действие, и по типа на използваните боеприпаси.
Мортирите са предшественици на минохвъргачките ( и гаубиците до някъде) и използват "модерните" за времето си разривни бомби (гранати..), запалителни гюллета и т.н., докато полевите оръдия ( без значение от названието им ) са само за право мерене и използват само обикновенни гюллета и картеч.
Така, че ако автора на темата реши - би било редно да се разглеждат по отделно, дори и да са използвани по едно и също време и на едно и също място.

[gollum]

Да, така е, но тази разлика започва да се забелязва ясно към края на периода, върху който е темата, а появата на "чисти" мортири е дори още по-късна. ако трябва да сме точни, през по-голямата част на този период единствената реална разлика между обсадна и полева артилерия се свежда до общата маса на системата и особеностите на лафета. Почти всички ранни тежки оръдия (бомбарди) са достатъчно къси и използват малък барутен заряд (относително масата на гюлето/снаряда - обикновено 1 към 12-15), отделно през поне половината от този период барутът не е кой знае колко ефективен (експериментира се с пропорциите на компонентите, още не се гранулира и т.н.). Така че дали гюлето или снарядът ще летят по навесна или настилна траектория се определя най-вече от това как е поставено оръдието, а последното за голяма част от ранните оръдия (да речем, от Х²V век, когато вече започват да се използват що-годе често до средата на ХV век, когато започват да се оформят особеностите на различните типове оръдия, за които става въпрос в темата, както и навлизат различни други нововъведения) това не се извършва чрез някакъв механизъм в самия лафет, а посредством поставянето на оръдието върху подходящ насип или в специален изкоп.
Тази е едната причина, поради която не мисля, че трябва да се разглеждат отделно.
Втората причина е от друг характер. Обсадните действия предполагат три различни употреби на артилерията без значение дали говорим за механична или химическа метателна сила:

1. разрушаване на защитните съоръжения (отваряне на дупки в крепостните стени, събаряне на кули, разбиване на порти), така че да могат щурмовите сили да проникнат през тях.
Естествено, тази задача не се изпълнява само със средствата на артилерията, но откакто има барут се използват и подкопи в комбинация с мини. Но артилерията е като цяло по-бързия начин да се постигне това (и в определена степен по-безопасен).

2. неутрализация на огневите средства (стрелци и артилерия) на защитниците, така че да се улесни действието на собствената артилерия при разрушаването на укрепленията и при самия щурм (намаляване на загубите при подхождането към стените).
Естествено, това не е задача само на артилерията, но и на стрелците, както и на инженерите (и различни специализирани средства).

3. "тормоз" (разрушения) на населението (сградите) в рамките на защитения периметър.

Първите две задачи предполагат директен обстрел. Само втората от тях изисква оръдията да могат да се насочват под по-голям ъгъл по вертикала, но пак обстрелът е директен. Едва третата задача изисква водене на навесен огън, за да могат да се прехвърлят стените и да се достигнат цели зад тях.
Първите две задачи изискват плътни гюлета, третата може да се върши както с "гранати" (запалителни или взривни), така и с плътни гюлета или нагорещени плътни гюлета.
Това означава, че на практика всяко едно от оръдията, които влизат в темата може да намери своето място в рамките на обсадните действия (това се вижда и по миниатюри от този период). Но полевите оръдия (серпентини, кулеврини, рибодекини) могат да бъдат само помощни средства при изпълнението на втората задача, то първата може да се изпълнява само от бомбарди и други тежки оръдия от този тип. Мортирите стават само за третата задача, но тя, все пак, е спомагателна, а не основна. И реално за тази задача могат да се използват част от по-късите бомбарди, които все още използват плътни гюлета (т.е. поначало няма ясно разграничение нито в използваните названия, нито в типа оръдия - борбардите са сходин като устройство, но различни като характеристики - дългоцевни оръдия за събаряне на стени и късоцевни, които могат да се използват и по двата начина).
Т.е. ако ще слагаме ясно разграничение между полева и обсадна артилерия трябва да изясним, че то не е принципно, т.е. цялата артилерия може да се използва при обсада, но тежките обсадни оръдия и мортири нямат приложение при полево сражение. Използваемостта в полево сражение се свежда до маневреност на системата, далекобойност и скорострелност, затова само най-леките бомбарди се използват и в полево сражение. Но основният "ефект" и в двата случая се постига чрез плътни кълбовидни снаряди, като в полево сражение се предпочитат малки калибри, т.е. сравнително леки снаряди и по-дълги и далекобойни оръдия, докато за рушене на укрепление (задача, която често не рядко е актуална и в полево сражение) са нужни тежки и масивни снаряди. Разликата вероятно е някъде около 10 см диаметър и поне 10-20 кг маса на снаряда (над това става и за двете, под това е предимно срещу жива сила).
Така че не мисля, че имаме каквито и да е основания да разглеждаме средновековната артилерия в отделни теми (виж, ако се занимавахме с механични, гравитационни и прочее устройства вероятно би имало смисъл да го направим).
Както и да е, към средата на ХV² век вече имаме достатъчно "разслоение" на артилерията, че да има смисъл да говорим за отделни ясно различими типове (прикачам една картинка като илюстрация), всеки със своя роля и приложение, за да има евентуално смисъл от отделни теми (на картинката ясно се вижда отделен тип мортира и различни типове чисто полеви оръдия, както и "универсални", които стават и при обсада и в полево сражение). Но пък горе-долу тогава вече излизаме от темата, която ми се иска да се съсредоточи върху началото (средновековието), а не зрелостта на този тип оръжия.

Да обобщя, че стана малко дълго: в обсадната артилерия влизат както оръдия, биещи с право мерене и изстрелващи плътни гюлета ("класически" дълги бомбарди и бомбардели, курто и т.н.), така и късоцевни ранни бомбарди, които по-късно постепенно се превръщат в мортири и изстрелват плътни гюлета или издълбани гюлета със запалителен или взривен пълнеж по висока параболична траектория. Така че нямаме все още достатъчни основания да отделяме рязко "обсадната" от полевата артилерия. В последната се използват по-леки (по-малък калибър) сравнително (или ясно изразено) дългоцевни оръдия, които изстрелват плътни гюлета или картеч (използва се значително по-рядко). Като трябва да се има предвид, че лафетите на този тип оръдия позволяват вертикално насочване в достатъчно широки граници (поне до 30 градуса, а при някои и вероятно до 40 и повече), така че не винаги са се използвали за директен обстрел (има свидетелства и за стрелба "по площ" по противник в селище или зад укрепление в рамките на полеви сражения (т.е. с оръдия по-малък калибър).
Затова моето разделение до момента ми се струва съвсем на място и не мисля, че трябва да води до отделни теми, поне засега. Ако се наложи винаги може постовете да се разделят впоследствие.

ПП Ще гледам тия дни да прикача по един лист с изобразителен материал за най-леките (залпови) системи и за полевата артилерия.

[bsb]

Кратко отклонение. Останал съм с впечатлението, че бронзовите оръдия са се предпочитали, защото не се пръскат, а се надуват. За разлика от железните, които реално са по-скоро някакъв чугун.
Иначе в списание "Техника - молодежи" имаше поредица статии, посветена на развитието на артилерията ("Наш артиллерийский музей"), където се разказваше и за разглеждания период. За съжаление не помня през коя година е било, вероятно 1986-1987. Ако на някого му се занимава да се рови: http://t-mol.narod.ru/ , сигурно може и другаде да се намери.

[Mirovk]

Ето един сайт в който има описани образците и начина на използване на огнестрелни оръжия и артилерия през 15 в. също така има и първият в историята (Документиран) стрелец на официална служба с ръчно огнестрелно оръжие.

http://www.xenophongroup.com/montjoie/gp_wpns.htm#directory

Но истинският потенциал на полевата артилерия се проявява може би чак в битката при Брайтенфелд ,където Густав Адолф със своята полева арилерия успява да даде 4-5 точни и ефективни залпа по настъпващите пехотни части на Johann Tserclaes, Граф Tilly при което голяма част от подчинените му дезертират (2400 веднага от бойното поле и още 3000 от резерва , заловени след 10 дена ).

[gollum]

Мировк, да, това е един от сайтовете, които съм ползвал за компилацията.
Що се отнася до "истинският потенциал" на полевата артилерия и неговото "разкриване" - не съм съгласен. Още от средата на ХV век (а вероятно и от първите му десетилетия) полевата артилерия вече е значителен фактор в полевите сражения, т.е. потенциалът вече а разкрит (в последните полеви сражения от Стогодишната война, както и в сраженията от Хуситските войни това вече се забелязва, какво остава за битките през ХV² век ).
Същото важи и за обсадната артилерия.
Няма да е пресилено да се каже, че артилерията се превръща във важен елемент от всяка армия, на който се отделя голямо внимание и много средства. Вижда се и как започва да влияе на обсадното дело (самите крепости започват бързо да се променят, така че да могат да устояват на артилерия) и т.н.
Може би не би била лоша идея да се обсъдят и конкретни сражения с оглед на артилерията, но... може би ще е по.добре да се отварят нарочни теми за всяко сражение в съответният раздел, а тук да се посочва връзка към тях, придружена от кратко резюме по отношение на артилерията (кратки изводи за ролята).

Bsb, мисля че това е една от причините (безопасност и малко по-голяма издръжливост) за предпочитане на бронза пред желязото като основен материал за изработване на оръдия. Но вероятно значение има и това, че бронзовите оръдия се отливат, докато железните (може би - стоманените?) се коват, а значение има и устойчивостта на природните условия (а, мисля, и на продължително използване). Може би имаха и някакви допълнителни положителни качества, свързани със загряването и (може би) масата, но не съм много сигурен.
Самите железни (стоманени?) оръдия поне през първата половина на този период (не съм много сигурен кога започват да ги отливат) се правят от ковани пластини (изработвани по метод, сходен с този за правене на други оръжия или защитно снаряжение, поне доколкото мога да преценя, защото от металургия не разбирам), които след това се спояват в обща форма, която представлява цевта на оръдието, а тя на свой ред се укрепва с ковани пръстени от същия материал (обикновено изглежда да са повече от десет).
Интересно е, че при повечето по-малък калибър оръдия зареждането става отзад, а не откъм дулото, като барутната камера се отделя (на картинките ясно се виждат дръжките, които улесняват това). Вероятно е можело да има повече от една подобна камера на всяко оръдие, което ще да е улеснявало зареждането, а оттам и е повишавало скорострелността (по-бързо зареждане, по-малко чакане за охлаждане (основен момент, забавящ скорострелността)), която при по-малките калибри оръдия спокойно е можела да достига до 10-12 изстрела на час, а вероятно дори повече.

[Хатори Ханзо]

Нов съм в писанието в този форум, затова ако някаде бъркам то моля да ме поправяте навреме за да не става практика при мен
Сега по темата - навремето имах една любима книга "Морската мощ в огледалото на историята" и там бяха дали много добри рисунки на средновековни топове, както и на такива от 14-15 век използвани при корабите. Виждам, че темата е за обсадна артилерия, но предния пост на gollum ме накара да спомена за това. Стаеа дума за топовете с задно зареждане по специално - ако някой я има тази книга то моля да сканира тези топове, намираха се в раздела ако не ме лаже паметта "С краст, топ и платна около света". Там много добре е дадена компанировката на топовете - в задния край се вижда че има ложа за съд с барут който играе роля и на тапа за оръдието. Зад него се се поставя един клин, който да притиска съда (канче ) с барут към цевта. Като този малокалибрен топ е на ос (един вид въртяш се лафает) и е бил предназначен за поразяване на живата сила на врага. Скорострелноста му е била голяма е била от рода споменат от gollum или дори и по-голяма защото само се слага снаряда, сменя се отзад съда с барут, набива се клина и е готово за изстрел. Както в тази книга е дадена схема на сегментното оръдие, както и принципалния начин за отливане на бронзово оръдие по калъп.

[gollum]

Здравей, Хатори Ханзо, добре дошъл във форума . Радвам се, че се включваш в темата и не виждам никакъв проблем с поста ти, така че няма от какво да се притесняваш. Въпросната книга я нямам и дори не се сещам за нея, но в картинките, които подготвям, има сравнително добре показани топове от този тип (само да намеря време и да си преодолея мързела, за да ги довърша, но и това ще стане тези дни).
То главният проблем при ранните оръдия във връзка със скорострелността (впрочем, не само при тях, като се замисля ) не е толкова сама по себе си процедурата по зареждане (тя може достатъчно да си ускори с такива специализирани мерки), колкото необходимостта да се охлади цевта на оръдието между два изстрела. При по-малките калибри това не ще да е било чак такъв проблем, колкото при по-големите. Т.е. ако се пренебрегне това вероятно леките оръдия със задно зареждане биха могли да дадат много висок темп, но като се прибави охлаждането...

[Хатори Ханзо]

Доколкото ми е известно от металургията и историята редовно голямокалибрените оръдия са били задължително охлаждани (спрециално за бронзовите говоря) защото при нагряване се създава вътрешни напрежение на метала и следствие е възможноста при следващ изстрел да се пръсне оръдието. Някакви спомени имам май че за охлаждане изполвали чували напоени с оцет за да е плавно охлажането и да не се нарушава структурата на метала. Един страничен въпрос относно "рибодекините" - разполагането на 4-5 цеви една до друга не обезмисля ли залпа? Грипираноста на попаденията ще е много близка, напълно е възможно с залп от 4-5 оръдия да бъдат поразени 1-2 пехотинеца (кавалериста) поради близоста на оръдията. Вярно е също, че балистиката на тези оръдия едва ли е давала успоредност на изтрела т.е. гюлетата едва ли са се движели успоредно едно на друго ... Малко неефективно стравнено с 4-5 мускетара, но това е мое мнение.
п.с. "Морската мощ в огледалото на историята" се казва книгата, а автора е Хайнц Нойкирхен, може би Одзава ще може да помогне за нея?

[KIZIL DELI]

Вярно е също, че балистиката на тези оръдия едва ли е давала успоредност на изтрела т.е. гюлетата едва ли са се движели успоредно едно на друго ... Малко неефективно стравнено с 4-5 мускетара, но това е мое мнение.

Едва ли ще да ползвали гюлета, а по-скоро всякаква дребна прорезна гадост, за която биха се досетили, това дава търсеният ефект.

[Amazon]

Не знам до колко мускетите са били разпространени през разглежданият период. Но дори и тогава, каменното гюле запазва енергията си по-дълго време, подскача по земята и може да нанесе поражения в дълбочината на противниковият строй.

[gollum]

За рибодекините и ефективността им: доколкото разбирам, в началото това е нещо средно между оръдие и своеобразна бойна "каручка", с щитове и "ръчкала", които в някаква степен вероятно защитават от стрели и фронтална конна атака. Но доста бързо еволюира до чиста огнева платформа, т.е. само лафет с наредени цеви (спрямо тях е и другото название, "органови оръдия").
Положителната страна на оръдието, поне както аз я разбирам, е в това, че заемайки сравнително малко пространство по фронта - под 1 м, - то има значителна огнева мощ, средно 8-10 малки гюлета (най-често 4-6 см в диаметър). Доколкото схващам, най-често са се използвали оловни снаряди, но понякога и каменни. Оловните са по-лесни за изработване и доста ефективни, но няма как да поразят повече от един противник. Каменните имат възможност да поразят повече от един противник. Що се отнася до рикошетите и търкалянията - те са по-съществени при по-голямо калибрените оръжия (гюлета поне по 10 и повече см в диаметър).
Ако го сравним с достъпните тогава ръчни огнестрелни оръжия (ръчни кулеврини, "хафници" и прочее подобни "чудесии"), то е заемало пространство, колкото могат да заемат не повече от трима стрелци (по-вероятно само двама), които за времето, в което рибодекинът ще бъде зареден, едва ли могат да дадат повече от 3 изстрела, т.е. около 6 куршума спрямо 8-10. При това, рибодекините дават мигновен ефект (залп), докато стрелците с ръчни оръдия имат сходна огнева производителност за определен период от време. Рибодекините определено ще да са били по-ефективни за спиране на атака или дори за краткосрочен ефект (примерно, срещу формация от стрелци).
Що се отнася до ефективността на самия залп, то трябва да си припомним срещу какъв противник са се използвали тези оръжия. Това ще са:

1. пехотна формация (пикинери или тежка пехота с мечове, алебарди, бойни чукове или сходни оръжия (men-at-arms)), която е построена в плътен строй от поне няколко реда в дълбочина. Т.е. залпът от няколко гюлета, съсредоточен на сравнително малък участък по фронта може да си намери множество цели, ако попадне във формацията. Ако се използват каменни гюлета е много възможно всяко от тях да порази повече от един противник.
Сполучлив залп може да повали повече от десет души и да отвори съвсем прилична възможност за атака.

2. тежка конница в офанзивна формация, т.е. отново съвсем плътно строени сравнително бавно напредващи кавалеристи (добре бронирани), като най-вероятно дистанцията ще е дори по-малка, а ако залпът е достатъчно нисък може да порази доста конски крака или кореми.
Не бих се изненадал ако сполучливият изстрел извади няколко конника от строя, а не толкова успешния поне 1-2. Говорим за тежки рицари, или благородници (жандарми) или много добре платени наемници с по-прост произход.

3. формация стрелци или артилеристи. В този случай ефектът ще е по-залък, защото стрелците рядко ще са толкова плътно строени, но пак може да порази 3-4 цели при сполучливо попадение.

Освен това, най-често са били използвани по много рибодекини едновременно - 10, 20 и повече установки. Лесно можем за си представим какъв ефект върху бойния строй на противника може да има едновременния залп на 40 или 50 установки, .е. примерно около 300-400 гюлета на 100-тина метра фронт. Буквално могат да "покосят" един-два отряда.
Между другото (трябва да кача картинките, сигурно утре) част от системите не са с успоредно наредени цеви, а по-скоро като ветрило, така че залпът да се разпръсва. Впрочем, подозирам, че и без това траекторията им едва ли е била толкова правилна (различни заряди, различно качество на барута, различно качество на стволовете и т.н.), така че се е получавало добро разпръскване.

Що се отнася до използването на картеч и всякакво "джепане", за по-малокалибрените системи май е било по-скоро рядкост, макар че няма да се изненадам, ако са го ползвали за отразяване на атака в последния й етап. Но за тревожещ обстрел, каквото е основното им предназначение по-вероятно са ползвали плътни гюлета. Нормалната им позиция при полево сражение е на фланговете със стрелците. За да поразяват противника по по-голямата част от фронта им им е необходим обсег, т.е. плътни снаряди, а не картеч.