Миномети

[gollum]

Странни калибри, странни мисли ...

Всеки с мнението си. Но е добре да е конкретно, защото иначе си е просто подхвърляне.

Минохвъргачките не са кой-знае колко смъртоносно оръжие. Ако просто си лежиш у кереча, и мината не шибне право в траншеята, никого няма и да убие. Ако се правиш на мъж и стоиш прав - сигурно ще.

Същото важи и за снаряда - значи ли това, че "оръдието не е кой-знае колко смъртоносно оръжие", да заема мисълта?

Снаряда е какъвто е, заради което има силно бризантно действие, и слабо всякакво друго. Това е малък радиус на поражение - разрива е като храст. Не коси ниско. Но пък бързо кара всички да залегнат.

Има различни типове снаряди - за кой точно говорите? Определено номенклатурата не се свежда до един тип . Има и различни методи на стрелба (примерно, с рикошет), така че и пораженията могат да бъдат много различни. За да дам пример - шрапнелен снаряд. Има и различни типове взриватели, което позволява снарядите да се настройват на различен тип действие.
Последните два въпроса са по-скоро за темата за гаубиците или полевите оръдия.

Исторически, там има два смислени калибъра - 82, и 120 мм.

Исторически се ползват четири основни типа калибри. От тях три все още се употребяват и днес. Това означава, че за разлика от Вас различните армии по света виждат смисъл в три "типа" калибри за минометните си системи. Естествено, всеки може да има мнение, но за това какво е на въоръжение мненията на съответните институции тежат много повече .
Четирите типа са:

1) взводни: 37-40, 50 и 60 мм (двуинчови). Появяват се преди ВСВ (30-те години) използват се (50 и 60 мм) все още и днес достатъчно широко, правят се и нови типове миномети в тези калибри. Т.е. използват се исторически поне около 70-80 години.
Главният им плюс е малката маса и големите възможности в сравнение с почти всеки друг тип оръжие, което има на разположение на това ниво (отделение и взвод). основната им конкуренция (но не пълна) в днешно време са автоматичните гранатохвъргачки (да речем, АГС-17, АГС-30 (30 мм), Mk.19, Mk.47, HK GMG (40 мм) и др.). Но няма пълно покритие между възможностите, така че едва ли едната система ще измести другата скоро.

2) ротни/батальонни: 81 и 82 мм. Появяват се през ПСВ и се използват широко и до днес, т.е. повече от 90 години. Нямат конкуренция в своята ниша.

3) полкови миномети: 107, 120 мм. Появяват се около ПСВ и се използват широко и до днес, има нови модели, т.е. предвижда се да се използват широко и в бъдеще. Общо взето, най-тежката стандартна минометна система.

4) специализирани миномети: има ги в най-различни калибри (от 160 до 240, че чак до 320 мм и нагоре, над 400 мм). Също се появяват поне преди 80 години, някои типове са на въоръжение до днес (240 мм, да речем), но не се правят нови системи от доста време.
Тези типове не се срещат в редовите части и съединения и обикновено са подчинение на главното командване и се използват за изпълнение на специфични задачи където е нужно.

Да обобщя: поне според военните по света, "смислените системи" са поне три категории, като 50-60 мм "обсег" все още се прави и използва. За пример, в армията на САЩ имат нов тип 60 мм миномет - М224.

Както е известно, нормалната отбрана държи на географския хребет само дежурни средства, пък личния състав стои под него, отзад. Е, това място за съсредоточаване е достъпно само за авиацията, и за минохвъргачките. При обичайното на европейския ТВД отстояние 1 ... 2 километра.

Очевидно е, че може да бъде "достъпно" и за гаубици, а в определени условия и за автоматични гранатохвъргачки. Но минометите и автоматичните гранатохвъргачки са достъпни на ниво взвод и нагоре, което ги прави най-удобните за тази цел в повечето ситуации.

Набора от взриватели изобщо не е толкова богат. Контактните са хубави, докато няма локви, или повече от една педя сняг. А дистанционните, които наистина работят, и нямат срок на съхранение, тепърва се разглеждат от заводите. Българска разработка, между другото.

Достатъчно богат е, за да покрие нуждите. Що се отнася до дистанционните взриватели, нито "тепърва се разглеждат от заводите", нито пък са само "българска разработка". Ще дам само един пример, М734, който може да се използва на 60, 81 и 120 мм минометни мини. Въведен е на въоръжение през 1977 г. Както се вижда, доста далеч от "тепърва се обмислят от заводите" . А въобще, радиовзривателите се появяват през ВСВ и оттогава се използват далеч не само за зенитни боеприпаси.
Има и достатъчно широко номенклатура от боеприпаси - общо взето, всичко което е налично и за гаубиците, че и отгоре. А от известно време има и управляеми мини - както насочващи се по лазер - изискват "осветяване" на целта, така и самоприцелващи се (срещу бронетехника) - за 80 и 120 мм системи (основно са ефективни за последните).

Та мисълта ми е, че макар да сме лаици, не сме чак толкова неинформирани . Бих се радвал на всякаква нова (професионална или не) информация. Но не и на тролщини. По такива неща не си падам.

[Kramer]

Странни калибри, странни мисли ...

Както е известно, нормалната отбрана държи на географския хребет само дежурни средства, пък личния състав стои под него, отзад. Е, това място за съсредоточаване е достъпно само за авиацията, и за минохвъргачките. При обичайното на европейския ТВД отстояние 1 ... 2 километра.
.

Има боен гребен - на 2/3 от височината, има топографски - по билото, има и обратен скат. Въпрос на военно изкуство е да се разпределят точно къде-как силите. В случая за правило не може да се говори. Само майстори от висша класа, и то в зависимост от обстановката могат да построят отбрана на обратен скат, и то в не много случаи. Щото може да стане така тия на обратния скат да бъдат изловят по гащи.