Съобщение

Collapse
No announcement yet.

T28 super heavy self.......

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    I Koнкерор и М-103 са серийни, Леопард май навлиза в края на 70-те, Чифтен е доста по-стар, но за останалите все пак има сравнение.
    BTW: tevkite sa seriини, макар че са направени по малко, по около200 и са се използували в техните Рейнски армии, и двата са със 120 мм оръдия, американският се е водил голям щайгерасник, а британският е заменен от Чифтен (този танк много ме кефи) имащ аналогична защита и въоръжение при по-малка маса.

    Comment


      #17
      може също да видиш колко Чифтена имало и колко Леопард 1 и АМХ-30 с-у колко Т-64, Т-62 и Т-55. НАТО е било доста уплашено неслучайно.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #18
        Знам много добре колко са били. но смятам че при отбранително сражение биха имали порядъчен шанс. Чифтен имат мнооого добро оръдие и най-добрата защита на запад допоявата на Леопард 2.
        АМХ30 не трябва да го броиш, Тогава Франция вече не е във военните структури на нато.

        Comment


          #19
          Е, Гоги, аз разглеждах нещата общо взето до края на 50-те години. Тогава масовите западни танкове са с 84/90 мм оръдия (с изключение на много малък брой тежки машини, разработки на такива има много, нопочти нищо не се произвежда), докато масовите съветски танкове са с 100 мм и тежките (които също са доста масови, особено на фона на западните) - с 122 мм. За боекопмплектът - да, аз точно това изтъкнах - на запад традиционно правят танковете си с по-голям задброневи обем, първо за да подобрят ергономичните им характеристики и второ - за да имат възможност да увеличат боекомплекта. Т.е., те основно залагат на това танкът да печели, защото екипажът му е по-добре обучен и има по-добри условия за експлоатация. Докато в СССР разчитат на много свит задброневи обем за да увеличат издръжливостта и защитата на машината, като жертват удобствата на екипажа и размера на боекомплекта, може би с идеята, че "желязото" е по-важно от хората в него . Нещата се променят чак в началото на 60-те години, когато в НАТО започват да приемат на въоръжение 105 мм оръдие, но горе-долу по същото време се появяват съветските Т-62 с 115 мм оръдие и Т-64, който си е направо революционен за времето си. На запад известно време нямат нищо равностойно, което биха могли да му противопоставят. Да не говорим, че през целия този период в СССР са на въоръжение Т-10, които са с мощно 122 мм оръдие.

          Comment

          Working...
          X