T28 super heavy self.......

[j-5]

Dobre sega razbrahme za Mausa a q mi kazete ima li izobshto takova neshto kato t28 zashtoto az ne znaeh za nego dokato edni priqtel ne mi kaza che e imal 300 i neshto bronq i bilo dosta dobro ama pak bilo proizvedeno v malko razmeri (sigurno 2-3). Ctctct ako e vqrno znachi i amerikancite sa imali nqkoq hubava mashinka???

[gollum]

T28 super heavy self.......

Аз знам за среден танк Т-28 - а той е предвоенна разработка и не е нищо особено. А бронирането му е условно противоснарядно. Може по-късно да е имално нещо, но не ми се вярва да е било означено точно Т-28, след като това означение вече е използвано.

[Imperial]

хъм

тая машина е по-скоро свръхтежко самоходно оръдие. Въоръжена е с 90мм оръдие в неподвижна надстройка и просто не виждам съвсем никакъв смисъл от него. Хехе, спомням си в Blitzkrieg имах един двубой между мой Маус и американски Т28. Ами аз просто обикалях около него, а като му скъсах веригата просто минах отзад и толкоз беше.

http://www.geocities.com/CapitolHill/Congress/1418/odbal163.jpg

[gollum]

аз реших, че става въпрос за съветска машина

[Imperial]

аха, ясно

ами те американците с Т обозначават проектите и прототипите за танкове мисля. Поне тогава...

[Gaden Gogi]

Е да ама целта на това нещо не е да се бие с твоя МАУС (още повече самата идея да обикаляш с такова нещо ми се види труднореализируема). Било е предназначено да пробива укрепени линии и се предполага ще би било защитено по фланговете.

[gollum]

Т.е., то е аналог по-скоро на ИС-2 или "Брумбаер", "Щурмтигър", да речем. Поне по роля и предназначение.

[Imperial]

мен ако питаш е без аналог :lol:

в играта мауса можеше да обикаля, понеже си беше игра в крайна сметка

[Gaden Gogi]

Единственият аналог е Търтъл" ама и тя е със същата съдба. По характеристики може да се писше като аналог и "Ягдтигър", но там се е наблягало на ПТ ролята.

[RAMMSTEIN]

в една статиика доста добре е описана A39 TORTOISE но от там проличава и цялата абсурдност на такива машина и концепция без предварително изградена съпровождаща част и програма като цяло др.Та там се споменава че са построени няколко бр.(5-6 бр.) но така и не се използват в ВСВ но англичаните решават да проведат обширни тестове след ВСВ(45-47г.)- операцията се състояла в следното от завода( в Англия) да се транспортира до Германия(суша,вода,суша) и там да се направят и тестовите стрелби. Но още в Англия започнали проблемите нямало влекач и платформа за нея както и да е машината стигнала(на собствен ход) до ЖП-то но и там нямало платформа която да я издържи и скалъпили няква(отделно трудностите и спирането на движението заради извънгабаритния товар) ,стигнали пристанището намерило се съд за транспортировка но трябвало специален морски(плаващ както го описват)кран за да се натовари от там в Германия и същото само че за разтоварването . В англииската окупациона зона се провеждали тестовете но там само единици мостове и пътища позволявали транспортировка(като някои от тези мостове трябвало предварително да се подкрепят и подсигурят за преминаването), задръствания по шосетата,ниска средна скороста на влекача и на собствен ход, разрушаване на настилката , при преминаване на ЖП релси специални ндстроиики за да не се унищожи ЖП пътя.На стрелбите оръдието на A39 TORTOISE се показало много надежно помитало всичко , една Панера и разбило фронталния броневи лист част от подкуполния и отъртило голяма част от маската на оръдието които се разквърчали на голяма площ .

като се разглеждат тежките машини СССР също има много добри модели от ВСВ ИС-3,ИС-4 и др. не са използвани в ВСВ но като машини в своя клас имат големи предимства пред другите прототипи от останалите страни.

[gollum]

Е, както бързо се вижда от следвоенното развитие, почти всички държави-победителки известно време разработват предимно тежки и свръхтежки машини, но сравнително скоро се отказват от тях. Май в СССР идеята се задържа сравнително най-дълго, но определено тези машини (да речем, серията ИС-3 и нагоре) нямат никакви съществени предимства пред навлизащите от средата на 50-те години средни танкове, разработка на концепцията на Т-44. За сметка на това имат повече недостатъци.
ИС-3 като цяло е по-удачен и много по-добре защитен от предшественика си, но до края на сравнително кратката си карирера (произвеждат го около две години) има различни недостатъци, които така и не остраняват, въпреки модернизациите. Забавно е, че някой от проблемите му са характерни въобще за понвечето тежки машини от края на войната. Все пак, след модернизациите, машината е една от най-мощните (като въоръжение, бронева защита и удачност на решенията и компоновката) за времето си. Но въоръжението му страда от същите недостатъци, както и това на ИС-2 (много ниска скорострелност, много малък боекомплект).
По-нататъчното развитие на серията в общи линии не предлага нищо ново (от ИС-4 до ИС-6), а и само една от тези машини за съвсем кратко се намира на въоръжение.
Виж, ИС-7 е нещо интересно - за целия период това е най-добре защитения танк, а и най-мощно въоръжения (130 мм оръдие L/54 със скорострелност 6-8 изстр. в мин.). Самата машина е с маса като на "Кралски Тигър" - по-ниска е и по-дълга от него. Но не е приемана на въоръжение.
Следващото развитие на серията е интересно - Т-10 (развитие на ИС-8/9). Машината се произвежда от 1956 до 1966 г., а е снета от въоръжение чак през 90-те години. Това е май първият съветски танк с двуплоскостна стабилизация на оръдието и последният им чисто тежък танк.
През този период се разработват и още три типа тежки танкове, но нито един не е приет на въоръжение. Особено забавен е обект 279 - с четири гъсеници, елипсоиден корпус, разположен над тях и оптимизиран с оглед на атомна експлозия (най-вече да издържа на ударната вълна) и въоръжен с 130 мм оръдие (24 изстрела) и 14,5 мм картечница.

Без съмнение, самата идея за подобен тип танкове остарява още през средата на 50-те години. От началото на 60-те те вече нямат почти никакви предимства над линейните машини - броневата им защита е сходна, единствено въръжението известно време остава малко по-мощно (122 мм/130 мм), но даващо предимства единствено с оглед на използването на машината за щурмова огнева подкрепа. Но в тази роля съществено значение има размера на боекомплекта (проблем за всичките тежки танкове - той е между 24 и 30 снаряда) и малката скорострелност. Както показва и опитът от войната - същата функция може да се изпълнява от щурмови оръдия, които са по-евтини, могат да носят по-тежки оръдия и малко по-голям боекомплект (като обаче нямат универсалността на танка).

[RAMMSTEIN]

по скоро става на въпрос за това , че и други страни имат през периода на ВСВ разработки за тежки танкове но кои от тях са изпълнени наи-сполучливо??? ИС-4 е създаден преди ИС-3 и в двата танка( но повече в ИС-3) са загатнати замислите на кострукторите за танк на пределните параметри ( които са въплатени в следвоения период в ИС-7) , англиското А39 и американские Т28 които са СУ и немските Maus и E-100 изглеждат внушително и доста е изписано за тях но сравнени с съветските те изоствават по-много параметри - мобилност, извънгабаритни размери и тегло и др.
един от прототипите на ИС-4 е въоръжен с 122mm С-34-II което му предоставя още по голяма огнева мощ.

иначе всички са екстравагантни но от свръхтежките наи-сполучлив изглежда Е-100(поне създадените части от него).

[gollum]

Е, реализирани тежки танкове от последно военно поколение имат само СССР и Германия. ИС-3/4 започват сериозно да се наработват през 1944-та, когато последният сериен тежък танк на Германия вече е на въоръжение ("Кралски Тигър"). Останалите държави макар че водят някакви по-скоро вяли разработки, така и не вкарват серийно никаква машина. (отделен въпрос е, че машини като "Маус" са пълна идиотщина, а обсъжданите "Костенурка" и Т-28 не са танкове, а по-скоро самоходни установки, а и за разлика от ИС-серията не са били произвеждани серийно).
Без съмнение, ако ще оценяваме комплексно развитието на танкостроенето от края на войната нататък (може би ще е добре да сторим това в отделни теми ), до един период СССР има силно изразено преимущество - някъде до 70-те години, може би. Макар в по-малка степен то да се опира на тежките машини от серията ИС (които морално остаряват до края на 50-те години, въпреки че остават на въоръжение много по-дълго), а в много по-голяма степен на линейните танкове.
Интересно би било да обсъдим на какво се дължи това преимущество.
Според мен то не е свързано толкова с много по-качественото мислене на съветските конструктури (ако се загледаме, ще видим, че всяка от страните минава експериментално през сходни решения и технологично има някъде преимущества, а другаде - недостатъци), колкото с особеностите на военнопромишления парк. В СССР могат (и за дълъг период - се концентрират) да се концентрират много повече сили и средства и най-вече - социална енергия, върху тези проблеми. Съответно, относително в СССР много по-често се разработват и приемат нови модели на съществуващите машини и относително по-често се обновява бойния парк. Интересно е, че се запазват определени национални тенденции в танкостроенето - в СССР все така традиционно се набляга на максимално намален задброневи обем и рационалното му разпределение, н в ущърб на ергономичността и удобствата на екипажа (огневата мощ и броневата защита и устойчивост се ценят много повече). Интересно е и че за един сравнително дълъг период (от около 10-15 години) в СССР се отдава предпочитание на по-мощно оръдие, но с неизбежно по-ниска скорострелност и малък боекомплект (на всички тежки танкове от ИС-серията той се колебае между 28-30 санряда, но сходно е положението и при линейните Т-54/55/62 - 30-тина санряда), докато на запад отдават предпочитание на оръдие с по-малък калибър, но осигураващо по-голяма скорострелност и с по-голям боекомплект (средно двойно по-голям).

[Gaden Gogi]

Вече ми стана навик да се обаждам с опровержения.
1. В западните страни също се разработват тежки танкове, дори по-тежки от руските. Става въпрос за Конкерор и М-103.
2 Оръдията на западните не са по малокалибренни, 105мм L7 ми се струва по-голямокалибренно от 100мм руско, после руснаците дръпват със 115мм гладкоцевно и 125мм също гладкоцевно, западът "отговаря със 120 мм оръдие на райнметал. А британски са си 120 мм (но нарезни) още от Чифтен. А за боекомплекта: Западните машини имат много по-големи габарити и заброниран обем, това позволява и разместването нса повече снаряди, от друга страна същото води до доста по-голяма маса и по-слаба защита (като изключим Чифтен)

[Imperial]

Западните страни не приемат споменатите танкове на въоръжение доколкото ми е известно.

За оръдията може да си направиш справка - НАТО има за основен танков калибър 105мм почти до средата на 80те когато Леопард2 и М1 започват да навлизат по-масово. А руснаците знаеш кога правят Т-64 и Т-72 основни танкове. Има един период от поне 10г когато съветската армия има голямо превъзходство в танковете.