Голем смех

[кало]

Kaто как виждате основен боен танк с маса 47-70 тона ей тука примерно?

съветското чудо би заседнало - при това трайно и качествено.

там, където би заседнало съветското чудо, ще заседне и AMX-13 както и всичко останало (0,76 срещу 0,83, при условие, че е версията със 75-мм оръдие, при 90-мм - налягането е равно), изобщо да не говорим за разните чудеса, дет са над 55 тона.


Иначе - машината не е лоша, особено за по-специфични цели - разузнаване с бой, огнева поддръжка на пехота, че що не и градски бой - добро оръдие, сравнително малки размери, добра защита срещу стрелково оръжие. Е, танк не е, но кво от това? А, и трябва да се разчита максимум на 12 истрела на бойното поле, ма в съвременни условия това не е проблем - едва ли животът му ще надхвърли два изстрела.

[tonev]

Има и още плюсове свързани с транспорта по не особенно развита пътна и железопътна система, с малко зор могат и в самолет да го натъпчат. иначе в 105 мм оръдие няма нищо смешно... ако стреля срещу теб. Някой може ли да даде данните на това оръдие?
А иначе си произвеждат и това - http://upload.wikimedia.org/wikipedi...AM_snorkel.JPG

[кало]

да, но е то се дупчи от почти всичко. всъщност, е по-зле откъм броня в сравнение с повечето средни танкове от ВСВ.

[gollum]

Т.е. ако обобщим, вероятно никак не са постъпили зле аржентинците с това решение.

[кало]

Т.е. ако обобщим, вероятно никак не са постъпили зле аржентинците с това решение.

Зависи - от една страна - развива, макар и ИМХО - в грешна посока - собствената им военна промишленост, дава възможност за усвояване и експлоатация на сравнително евтина бронирана техника, сравнително пригодена за местните условия. От друга страна - става дума за морално остаряла техника още преди да се е появила като вариант на чертожната дъска, която при евентуални бойни действия няма почти никаква стойност заради изключително високата й уязвимост от всички противотанкови оръжия от 50-те до наши дни. И танкетата, и танкът се дупчат от, общо-взето всичко - като се почне от 30-мм автоматично оръдие на БМП-2, мине се през 73-мм Гром, 35-мм зенитни Ерликони (на въоръжение в Бразилия) и се стигне до всички възможни видове РПГ-та (без изобщо да споменаваме ПТ-артилерия или ПТУР).
Преди 40 години вероятно и танкетата, и танкът биха имали шанс срещу лека пехота, но в наши дни, при насищането на пехотата с ПТ-средства, срещу които често не удържат и най-добре защитените модерни машини, ползването в бойни условия на двете аржентински чудесии си е общо-взето самоубийство. Та да, ИМХО заглавието на темата има резон.

Виж, ако успеят да преобразят танка си в БМП, с по-малък купол с автоматично артилерийско въоръжение - то тогава от него би имало смисъл. Колкото до танкетата - то нейната роля може да бъде само поддържаща, тоест - не това, за което са я правили.

[gollum]

Че е морално остаряла - спор няма. Че няма да е кой знае колко нужна в една евентуална война - също. Въпросът е в друго: чрез това решение евтино (не знам какво им е състоянието, разбира се, та съответно какви са им възможностите) успяват да изпълнят поне две задачи: да съхранят и развиват танкостроителната си индустрия; да запазят и развият потенциала на бронетанковите си войски (като персонал). А това ще им позволи в бъдеще, когато отделят съответните средства, да превъоръжат танковите си сили с по-адекватна техника, като междувременно ще са съхранили човешкия им потенциал, а евентуално и да усвоят и започнат да произвеждат по лиценз нова техника.
Ясно е, че тези две задачи могат да се решат и чрез закупуването на нови модерни танкове (и това е по-доброто решение с оглед на ефективността) и евентуално - лиценз за производството им (със съответната организация и прочее), но си сигурност това би струвало многократно повече, като вероятно биха могли да осигурят техника за значително по-малки сили. Това би била отрицателната страна на такова решение.
И двете решения имат положителни и отрицателни страни, въпросът е, че отрицателната страна на първото ще се прояви най-вече ако се стигне до война: тогава ще трябва срочно да се закупува и усвоява по-модерна техника. Но няма да се прояви, ако война няма. А това ще им позволи, примерно след 10 или повече години, да превъоръжат силите си с модерна техника, която ще превъзхожда без всякакво съмнение техниката, с която разполагат съседите им, която е модерна сега, но ще остарее. А междувременно ще са съхранили човешкия потенциал на танковите си войски, а той се възстановява и поддържа по-трудно, отколкото това е за техниката. Военната техника става много скъпа, а остарява доста бързо. В този смисъл, решението кога да се превъоръжи армията с модерна техника има голямо значение спрямо момента, когато се започва война. Държавата, която е успяла по-скоро да се превъоръжи (обикновено това ще е тази, чиято инициатива води до война) има голямо предимство.
Та в този смисъл ми се струва, че решението им е балансирано и вероятно добре отговаря на техните условия в момента.

[кало]

да, донякъде съм съгласен. въпросът е, че производството на остарели технически и технологично образци не развива промишлеността, а само я поддържа. същото важи и за експлоатацията им и влиянието й върху "производството" на специалисти - в технически, тактически и като цяло - организационен план. Така че - изцяло ИМХО - нещата са на кантара, но клонят към негативния план.

Военната техника става много скъпа, а остарява доста бързо.

Всъщност, особено напоследък, вероятно именно заради цената на новата техника, старата остарява бавно. Това важи както за тежкото, така и за лекото въоръжение - Б-52 вече изпълнява функциите си 50 години, Т-72 - близо 40, основните бойни самолети по света също на възраст от по 20-30 години. Тоест - от ВСВ насам темпът на стареене на военната техника все повече и повече се забавя. Разбира се, новите технологии намират бързо мястото си - но за сметка на модернизации.
Функционалността на техниката в нейното развитие се движи със значително по-малки крачки, което, съпроводено със значителната цена на по-значимите нововъведения, пречи на "остаряването". В градски бой например един Т-72БМ (от 88-ма) има дори преимущества пред един М1А2 от началото на 21 век.

[gollum]

Функционалността на техниката в нейното развитие се движи със значително по-малки крачки, което, съпроводено със значителната цена на по-значимите нововъведения, пречи на "остаряването".

За мен тази насока на дискусия е интересна, макар че, доколкото става въпрос за предвиждане, е малко безсмислена. Но аз по-често се водя от интереса, отколкото от мисълта си . Съгласен съм, че "в момента" нещата са така, като смятам, че тук са от значение няколко фактора, които обуславят възможна значителна промяна в тези темпове. От една страна, необходимостта да се подменя "хардуера" на въоръжените сили зависи в голяма степен от рисковете и опасностите (особено при високата цена). А това означава, че за да се повишат темповете е необходимо съзнание за опасност, при това, от такъв характер. Иначе казано, няма причини за сериозна надпревара във въоръженията и това едва ли ще се промени поне в близко бъдеще. Но това пряко е свързано с вероятността от война, т.е. с нуждата от използване за обучение да се премине към реална военна употреба.
От друга страна, скоростта, с която технологичният напредък се превръща във военен такъв, е свързана пак със същото: т.е. това е фактор, който може доста рязко да се промени, с промяна в геостратегическата обстановка.
Заедно с това следва да се отчита и друго: променила се е и скоростта, с която технологиите се претворяват в реални изделия. И това ще продължи да се променя в бъдеще, като тенденцията е към скъсяване на дистанцията. Има и друг момент, който се добавя: много от "новостите" са все повече не по отношение на "хардуера", а на "софтуера", т.е. добавящи се системи, които позволяват да се модифицира вече съществуващото. Разбира се, и това може доста рязко да се промени с научно-техническия прогрес, а темповете му засега поне не показват склонност към забавяне.
Но решаващият фактор си остава геополитиката. Ако той се промени, доста рязко ще се промени и отношението към въоръженията и темповете на модернизация и закупуване на нови (а заедно с това и "остаряването" - особено при повече или по-малко "глобална" военна ситуация). Впрочем, това не е било по-различно и в миналото - темповете са показвали тенденция към нарастване при промяна в този параметър.