Какво представлява двукамерното оръдие?

[tofo]

Защото съм го срещал като наименование, но не знам нищо за него като прнцип на действие. Благодаря предварително.

[Гост]

Имаш ли някакви чертежи, скици или описание за него? Честно казано не мога да се сетя в момента. Имам учебник за проектиране на оръдейни цеви, ще се разровя в него и дано намеря нещо по въпроса.

[Gaden Gogi]

Предполагам че иде реч за германското PAW 800, руското 73 мм (не се сещам индекса в момента) работи на същият принцип.

[tofo]

8-см противотанковое орудие 8Н63, созданное фирмой 'Рейнметалл', можно по праву назвать гладкоствольной противотанковой пушкой. Пушка стреляла оперенными снарядами. Но ее изюминкой была система двух камор - высокого и низкого давления. Унитарный патрон крепился к тяжелой стальной перегородке с маленькими прорезями, полностью закрывавшей отверстие ствола. При выстреле внутри гильзы под очень большим давлением воспламенялось горючее, и образовавшийся газ проникал через отверстия в перегородке, удерживаемой на месте специальным штифтом, заполняя весь объем перед снарядом. Когда давление достигало 1200 кг/см.кв. (115 кПа), в каморе высокого давления, то есть внутри гильзы, а за перегородкой в каморе низкого давления - 550 кг/см.кв. (52 кПа), то штифт ломался, и снаряд вылетал из ствола. Таким способом удавалось решить ранее неразрешимую задачу - совместись легкий ствол со сравнительно высокой начальной скоростью снаряда. Насколько автору известно, это было первое в мире орудие с двойной каморой.

Това е единственото нещо което намерих. И колкото повече го чета, толкова по-неясен ми става принципа на действие.

[Nick]

...Това е единственото нещо което намерих. И колкото повече го чета, толкова по-неясен ми става принципа на действие.

Първо, трябва да припомня, че съвременните взривни вещвства (ВВ) са с т.нар. прогресивен характер - колкото е по-високо налягането, толкова е по-пълен процесът на химическата реакция (наричана по инерция "изгаряне", което е неправилно; тя се инициира с детонатор, не с висока температура). Следователно, първоначално е нужно високо налягане за ефективното превръщане на ВВ в газове, но с развиването на реакцията, нуждата от толкова високо налягане отпада.

Този принцип е осъществен много отдавна в боеприпаса на малокалибрените гранатомети (руския 30 мм и американския 40 мм). При него двете камери са в гилзата на боеприпаса. ВВ е в камерата за високо налягане, където се оптимизира химическата реакция, след което образуваните газове се подават в останалата част на гилзата за изхвърляне на боеприпаса.

Основното объркване идва от използуването на понятията "барут" и "изгаряне". Използуваните съвременни ВВ не са барути и химическата реакция не е точно "горене", а по-скоро преобразуване на молекулите в резултат на детонация. Всички знаят, че ако подпалим тротил, динамит и др. те не експлодират, т.е. не наблюдаваме химическата реакция, за която писах по-горе. В този смисъл експлозията на съвременните ВВ не е "горене" както при черния барут.

Ясно ли го обясних или не? Ако трябва, ще пробвам по-научно, но трябва да си изровя нужната спец-литература.

[Гост]

Този принцип е осъществен много отдавна в боеприпаса на малокалибрените гранатомети (руския 30 мм и американския 40 мм). При него двете камери са в гилзата на боеприпаса. ВВ е в камерата за високо налягане, където се оптимизира химическата реакция, след което образуваните газове се подават в останалата част на гилзата за изхвърляне на боеприпаса.

Да, навярно Nick е прав тука. Може би прнципа е подобен и при този вид оръдия. Да имаше някакви илюстрации по-лесно щахме да се ориентираме. Аз в мойта книга не открих нищо по въпроса. Ето какво има:

Основното объркване идва от използуването на понятията "барут" и "изгаряне". Използуваните съвременни ВВ не са барути и химическата реакция не е точно "горене", а по-скоро преобразуване на молекулите в резултат на детонация. Всички знаят, че ако подпалим тротил, динамит и др. те не експлодират, т.е. не наблюдаваме химическата реакция, за която писах по-горе. В този смисъл експлозията на съвременните ВВ не е "горене" както при черния барут.

Чисто горене си е Въпроса е с каква скорост протича това горене. При метателните ВВ (барутите) скоростта на горене е ниска (сантиметри в секунда),като тя расте пропорционално с налягането. При експлозивните ВВ скоростта вече е километри в секунда и затова за тях се казва, че детонират. Действително при експлозивите има преобразуване на молекулите в резултат на детонацията. За да се възбуди детонация, в някое ВВ, е необходим първоначален детонационен импулс. Това прави капсул-детонатора; в точката на иницииране от капсула, за много кратко време се създава високо налягане и температура. Тези фактори (температура и налягане) пораждат химични промени във ВВ, като предизвикват в него процес на детонация. След като един път е започнала детонацията, детонационната вълна, която се разпространява във ВВ, сама върши работата на капсул-детонатора - подържа я, като с предната част на фронта си създава високо налягане и температура и т.н.

[Nick]

..Чисто горене си е ..

Не е горене, брато, защото съвременните ВВ не се нуждаят от кислород за да произведат експлозия. Можеш да ги взривиш и в космоса - което всъщност и се прави. Поне в англоезичната литература процесът не се нарича горене и изрично се казва, че не е.

[bsb]

"Физико-математическа и техническа енциклопедия", Издателство на БАН, София, 1990 г. (реално е от 1982 г., но в случая това няма значение).
Статия "горене", преписвам дословно началото:
горене - съвкупност от сложни физ. и хим. процеси, съпроводени с отделяне на светлина и топлина. Основа на г. са бързите екзотермични реакции. Към процесите на г. се отнасят хим. реакции между кислорода и др. силни окислители с огромен брой орг. съединения, взаимодействието на мн. метали с кислорода и халогенните елементи, изгаряне на водород в хлор, разлагане на взривни вещества и др.

Ако желаете, мога да препиша определенията за взривно вещество, взрив, детонация, възпламеняване, капсул-детонатор и каквото още се сетите (до буквата П включително, третият том не е излязъл ). Ама после ще трябва да черпите.

А иначе във форума, откъдето е взет цитатът на руски по-горе (http://talks.guns.ru/forummessage/42/100.html), накрая има едно мнение, което горе-долу позволява да си представим (поне за мен де) как е изглеждала системата.
Ето и една кратичка тема през google:

http://groups.google.com/group/soc.history.war.world-war-ii/browse_thread/thread/83750f63ee50b626/f158a2ea5dfb6343?lnk=st&q=PAW+600&rnum=1&hl=bg

[Гост]

Не е горене, брато, защото съвременните ВВ не се нуждаят от кислород за да произведат експлозия. Можеш да ги взривиш и в космоса - което всъщност и се прави. Поне в англоезичната литература процесът не се нарича горене и изрично се казва, че не е.

Горене е....Горенето (най-общо казано) е всеки процес на обмяна на електрони между редуктор и окислител. Горенето може да протича много бързо, както е при ВВ или много бавно, както става в нашите организми при дишането. Може да бъде самостоятелно (самоподържащо се) или принудително, например горенето на желязото - то гори много добре в кислородна атмосфера, но при толкова висока температура, че самия процес на горене не може да я произведе и затова е нужно външно допълнително загряване за да не се прекрати реакцията.
Те ВВ вещества си имат всичко в молекулната структура. Всяко взривно вещество се състои от два компонента - гориво и окислител. Кислорода си го набавят от радикалите NO3 (азотен триоксид) най-вече. Двата компонента могат да бъдат във вид на механична смес (сурогатни ВВ), смес на течности, смес на газове. Горивото и окислителя могат да имат и обща молекула, както е при повечето съвременни ВВ. Имам доста материали по тези въпроси, ако има интерес мога да попрегледам нещата, да си опресня знанията и ще пиша.
Ама човека май друго ни пита.... :p

[Nick]

ОК, горене, тлеене... Важното е, че химическите реакции при ВВ, за които говорим, изискват определено налягане, което и обуславя двукамерния принцип.

Някой резонно може да зададе въпроса "А това не се ли отнася за стрелковите оръжия?". Да, отнася се, но при тях критериите за определяне на дебелината на стените на цевта (извън патронника) са други. Това са предимно изисквания за коравина на цевта и минимални вибрации. Ген. Хатчер описва експерименти по изтъняване на стените на цевта на пушка М1903 до момента, в които тя се пръска в резултат на налягането на барутните газове. Това става при изненадващо тънки стени, под 1 мм. Но както казах, критериите там са по-други.

[Гост]

Някой резонно може да зададе въпроса "А това не се ли отнася за стрелковите оръжия?". Да, отнася се, но при тях критериите за определяне на дебелината на стените на цевта (извън патронника) са други. Това са предимно изисквания за коравина на цевта и минимални вибрации. Ген. Хатчер описва експерименти по изтъняване на стените на цевта на пушка М1903 до момента, в които тя се пръска в резултат на налягането на барутните газове. Това става при изненадващо тънки стени, под 1 мм. Но както казах, критериите там са по-други.

Това е напълно вярно, така е. Дебелината на стената на цевта основно зависи от:
1. максималното налягане
2. калибъра (диаметъра на цевта)
3. якостните характеристики на стоманата (най-вече параметъра гранична якост на опън)

[Гост]

И още:

[Nick]

Да, книгата на Кириллов "Основания устройства и проектирования стрелкового оружия" е полезно пособие и има хубави формулки. Едно време руските студенти от т.нар. военни специалности в гражданските ВУЗ-ове го изучаваха, наред с разни други интересни книжки. Интересно какво ползуват сега?

[Гост]

Нямам представа! :sm186: На мен този учебник и още два ми ги изпрати по електронната поща един доцент, който е завършил като оръжейник в Тула, работил е дълги години в завод Арсенал, а сега преподава проектиране на стрелково оръжие към техническия университет. Та той знае със сигурност знае, по каква програма учат сега студентите в Русия, но не ми е удобно да го търся по този въпрос....