Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Модерните танкове

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Откъде реши, че "Русия последна от Великите сили" започва да разработва танкове?
    Явно греша. Останал съм с впечатление, че немците и британците използват танкове в ПСВ, а Русия - не. Та затова.

    Единственото, което можеш да твърдиш е, че по отношение на бойното използване на ОБТ от 50-те години нататък Израел има повече военен опит и традиции, но в известен смисъл Израел превъзхожда в това отношение всички Велики сили.
    Аз мога да твърдя каквото си искам, въпросът е дали е вярно. За това говорех, което си написал - че опит от ВСВ не върши много работа към 1990 г.
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #17
      Аз мога да твърдя каквото си искам, въпросът е дали е вярно. За това говорех, което си написал - че опит от ВСВ не върши много работа към 1990 г.
      Без всякакво съмнение. Просто за мен "танкови традиции" означава нещо по-насочено към историята, отколкото "скорошен и непосредствен танков опит" - това за мен са две различин категории и тази разлика посочих.

      Явно греша. Останал съм с впечатление, че немците и британците използват танкове в ПСВ, а Русия - не. Та затова.
      В Русия се разработват няколко различни прототипа на танкове през ПСВ. В Германия също се разработват прототипи, но общо взето по-късно (макар и реално да поризвеждат малко и да ги използват, за разлика от Русия). Великобиртания и Франция произвеждат масово и използват масово танкове през ПСВ, така че те са "пионерите" в това отношение. САЩ и Япония въобще не разработват собстевни танкове перз ПСВ, поне доколкото ми е известно (в САЩ се поризвеждат френски лицензионни танкове).
      След ПСВ Германия както е известно не поризвежда танкове, Япония започва да се занимава с това чак след началото на 30-те години, какот и Германия. СССР през 30-те години вече поризвежда масово собствени модели танкове (е, вярно, доразработени върху чужди разработки, ама това е друг въпрос). През това време Великобиратния и Франция (както и САЩ) не произвеждат кой знае колко интензивно танкове, нито пък отделят много средства за разработката на нови модели. Общо взето, през този период поне количествено СССР е "първенец" в тази област.

      Та мисълта ми бе, че е спарведливо да се разглеждат всички танкове от дадено поколение, дори и тези, правени според много специфични местни условия.
      Last edited by gollum; 25-08-2006, 11:09. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

      Comment


        #18
        Мда, изразил съм се погрешно (за пореден път) - предвид разглеждания период (към 1990 г.) имах предвид опит и разработки, които са релевантни за него (последните 20-30-40 години). В този период (примерно 1950-1990) Япония няма с какво да се похвали, опит имат почти само САЩ, Британия и Израел. Ама Меркавата не я харесахте, така че всичко това няма значение

        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #19
          gollum написа
          През това време Великобиратния и Франция (както и САЩ) не произвеждат кой знае колко интензивно танкове, нито пък отделят много средства за разработката на нови модели. Общо взето, през този период поне количествено СССР е "първенец" в тази област..
          Mda и точно затова първенеца е такъв предимно с танкове Британска и Американска конструкция, а собствените се показват само на паради.
          Как да е бягате от темата...дали да не ви доложа на МОДЕРАТОР че спамите:nut:
          Иначе аз Меркава я харесвам, нотабличните данни не отразяват разликите в концепцията и специфичните условия в които се използва.
          Last edited by Gaden Gogi; 25-08-2006, 11:57.

          Comment


            #20
            Гоги, не бих казал, че спамехме, по-скоро изяснявахме една разлика в схващането на думата "традиция" помежду ни. След като я уточнихме, се връщаме към темата . И, естствено, доложи ни на хидрата, аз нямам нищо против .

            ПП Този мой пост си е чист спам, но така отдавам дан на традициите на този раздел .

            Comment


              #21
              Пък ние оня ден с комията си мерихме ... нали се сещате
              По таблични данни (щото на една табличка ги мерихме) на комшията е по-дълъг, при мен е малко по-дебел.
              Та много дълго спориме и с факти от нета се замервахме, колко процента предпочитат по дълъг, и колко по дебел. И с изследвания на спецове - кой вид докарва повече оргазми и пр и пр.
              Най-накрая победих аз, защото съседката потвърди, че аз го ползвам по-добре!


              Та това ми е мнението относно сравненията от пишман специалисти, каквито тука сме всички.
              Сънят е слаб заместител на кофеина!

              Comment


                #22
                Добре де, на мен пък ми е ем дълъг ем дебел, ама защо трябва да се подиграваме с дискусийката на хората. Мнението ми за сравняванията на техника съм ги изказвал и преди и те не се различават много от твоите - Найк може да е по-добра маратонка от Адидас (примерно), но значи това ли че човекът с Найк ще надбяга този с Адидас? Аз с най-чудовищния компютър по-хубава скица ли ще направя от Голъм с някоя щайга?
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment


                  #23
                  Няма съмнение, че е точно така. Дори бих казал, че не става въпрос само за "пишманспециалистността", характерна за всеки потребител на форум, същото и при експертната-специалистност . Дори си спомням, че на едно място Лем го бе написал много по-добре при това без комшийската метафорика (
                  Разговорът започва да се превръща в типичен спор на специалисти… не е ли жалко за времето?… — прошепна някой на Рохан от задния ред.
                  (...)
                  Като видя, че започва спор на специалисти, Рохан се отдръпна от вратата и си тръгна.
                  ) - дискусиите между тесни специалисти и технически експерти никога не водят до никакъв извод.
                  Което обаче може да доведе до две неща - затваряне на този тип технически раздели (оставят се само поствани статии и резюмета-докмади, като няма място за обсъждане нито на едното, нито на другото). Или пък обсъжданията си продължават, както досега, с едниствения стремеж към по-малко пристрастност. Така или иначе, независимо какъв извод бъде направен, това на никого няма да му накриви шапката, нито пък ще промени с нещо реалността (освен нашата, субективна, на тези които участват в дискусията).

                  Comment


                    #24
                    с уговорката, че съм напълно съгласен с Валбо, и с допълнението, че възприемам разговорите тук като вид запълване на времето с интересна дейност и общо взето - просто кеф, започвам с Т-80Б и развитието му - Т-80БВ:

                    танкът е приет на въоръжение през 1978 г. (БВ - през 1985 г.)
                    бойна маса - 42,5 тона (БВ - 44,5 тона)
                    екипаж - 3 души (командир, мерач, механик-водач)
                    височина (до върха на командирския люк) - 2219 мм
                    ширина (с протектираните фалшбордове) - 3585 мм
                    дължина (с оръдието) - 9651 мм
                    клиренс - 451 мм

                    двигател - ГТД-1000ТФ - газотурбинен, мощност - 1100 к.с., мощност к.с./т - 25,9 (БВ - 24,7)
                    налягане (кг/кв.см) - 0,87
                    максимална скорост - 70 км/ч (това е по инструкция, в частите са постигани скорости над 100 км/ч)

                    оръдие - 2А46-1 или 2, 125-мм гладкоцевно

                    Сега - по-подробно:

                    ЗАЩИТЕНОСТ

                    Т-80Б (без динамична защита, максимум) - челна част на купола - до 520мм срещу ПБС, до 900 мм срещу кумулативни боеприпаси; челна част на корпуса - до 520мм срещу ПБС, до 900 мм срещу кумулативни

                    Т-80БВ - максимум - до 600-650 срещу ПСБ, до 1000-1100 срещу кумулативни

                    куполът е идентичен с този на Т-64Б - лят, както и корпуса - в челната част с широко използване на комбинирана броня, останалото монолитна стоманена броня с различни дебелини и наклони с оглед на най-вероятните зони, попадащи под обстрел. Бордовете са покрити с допълнителни противокумулативни армирани гумени екрани (по цялата дължина) + стомамени бронеелементи (в първата трета на корпуса). отвътре има специално полимерно покритие с двойна функция - спиране на осколките при кинетичен или кумулативен удар, намаляване на гамма-лъчението във вътрешността на танка - в бронирания обем, покритието е изпълнено с водосъдържащи елементи, намаляващи и неутронното лъчение.
                    за защита от ЯХБ оръжие има отделна система, работеща в автоматичен (по сигнал на датчици) или ръчен (чрез команден пулт) режим.
                    танкът разполага с термодимова апаратура, както и с димови гранатомети Туча.

                    предприети са мерки за намаляване на топлинното излъчване на двигателя и концетриране на излъчения топлинен поток зад кърмата на танка при движение с цел избягване на ИК-насочвани боеприпаси...

                    защитата, особено срещу кумулативни боеприпаси, е сериозно усилена при модификацията Т-80БВ (до която са доработени всички Т-80Б) - с поставянето на навеснаична защита "Контакт" - челната част на купола и на бронята не могат да бъдат пробити от американския ПБС M829A1.

                    ОГНЕВА МОЩ

                    танкът разполага с гладкоцевно 125мм оръдие 2А46-1 или 2, сдвоена с него 7,62мм танкова картечница ПКТ, командирът има установена на люка си 12,7 картечница НСВТ (стрелбата се осъществява при отворен люк)

                    оръдието (заводско обозначение Д-81Т) има живот на цевта около 300 изстрела с ПБС или 900 с кумулативни снаряди. заради не особено качествена изработка първите варианти не дават постигнатата от прототипите точност. от 1982 г Т-80Б/БВ са с оръдия 2А46М (Д-81ТМ), при което посочените недостатъци са отстранени, а животът на цевта е сериозно увеличен. Боекомплектът му се състои от 38 изстрели с разделно-гилзово зареждане. 28 от тях се намират в АЗ. Той (6ЕТ-15 "Корзина")позволява поддържане на темп на стрелба от осем изстрела в минута при всяко положение на оръдието. снарядите са разположени хоризонтално с оперената част навън, на реда върху тях вертикално са разположени метателните заряди. пълният цикъл на зареждане се извършва за 6 секунди (7 секунди за УР). боекомплектът съдържа ПБС (поредицата 125мм,вкл. 3БМ-42 и 42М - "Манго" и 3БМ-32 "Вант" с обеднен уран - бронепробиваемост по нормалата на 2 км - между 550 и 670 мм), К (3БК-17, 21,21Б,25, 29), ОФ (много широка номенклатура, до 50% от боекомплекта) и УР. за времето си Т-80Б/БВ е един от малкото (Т-64Б, Т-72Б, модернизирани Т-62 и Т-55) серийни танкове в света, използващи управляемо оръжие, изстрелвано през цевта на оръдието. Комплексът 9К112-1 "Кобра" (НАТО - AT-8 Songster) осигурява ефективен огън от място и в движение (до 30 км/ч) по цели на дистанции до 4 км и скорост до 75 км/ч. Ракетата позволява и стрелба по въздушни цели (хеликоптери) на разстояние до 4 км, движещи се със скорост до 300 км/м. Ракетата се управлява по защитен радиокоманден канал. Насочването е полуавтоматично - мерачът трябва да удържа целта в прицела до попадението, като командите за корекция на полета към ракетата се подават автоматично. ракетата има бронепробиваемост над 600 мм.
                    Танкът е оборудван със СУО 1А33, която осигурява стрелба с оръдието и сдвоената картечница по цели, движещи се със скорост до 75 км/ч, отделни огневи точки, ДОТ-ове, от място и в движение (пак до 30 км/ч). Осигурена е и стрелбата от закрити огневи позиции (по гаубичному). в СУО-то влизат оптично-лазерен монокулярен прицел-далекомер със стабилизация в двете плоскости, балистически изчислител, стабилизатор на въоръжението в двете плоскости, датчици за вятъра, крена, скоростта на танка, курсовия ъгъл.


                    ПОДВИЖНОСТ

                    двигател (от 1980) ГТД-1000ТФ - 1100 к.с., многогоривен с основно гориво Т-1, ТС-1, РТ, с възможност за употреба на дизелово гориво, включително и смесването му с основното гориво. гориво във вътрешните резервоари - 1140 л, преход с едно зареждане - 330 км (без външните резервоари)

                    трансмисия - механична с хидравлично серво
                    окачването е индивидуално, торсионно с хидравлични амортизатори

                    ОЩЕ - танкът получава изключително високи отзиви от експоатиращите го в съветската армия (доставен е главно в северните райони) заради високата надежност на двигателя, мощност, удобство за работа с прицелните системи, ремонтопригодност и поддръжка.

                    Следва - Т-80У, УД

                    Comment


                      #25
                      При мене най-новите варианти на Манго го дават дори до 800 мм.
                      А за бронята данните също съвпадат

                      Comment


                        #26
                        Ох..., какви книжки имам за танковете. Жалко, че не мога да ги кача във форума. Да прочетете и да видите, до какви висоти е достигнала инженерната мисъл, пък тогава да давате категорични мнения.
                        Иначе по темата мога да кажа, че от съвременните танкове немския Леопард-2 и неговите модификации ми се виждат най-сполучливи. Меркава е интересна машина, която съчетава в едно качествата на танка и бронетранспортьора. Това е доста оригинална концепция и нищо чудно да послужи за пример в бъдещи танкови разработки. По принцип, не се интересувам много от бронетанкова техника, затова спирам дотук.

                        Comment


                          #27
                          Gaden Gogi написа
                          При мене най-новите варианти на Манго го дават дори до 800 мм.
                          А за бронята данните също съвпадат
                          вероятно 3БМ-44 и 44М - при тях да - даже над 800мм, ама не стават за първите варианти на Рапирата, чак за Т-80УМ и Т-90

                          Comment


                            #28
                            Я малко повечко данни за оръдието:
                            125 мм, 51 калибра (6383мм), хоризонтално клинов затвор, дължина на отката 300 мм, симетрично разположение на противооткатните у/ва, максимално допустимо налягане в цевта 5200 кгс/см2.
                            Начална скорост на БПС 1715 м/с, маса на изтрела 20,2 кг, маса на БПС 5,9 кг, нач скорост на БКС 905 м/с, маса на изтрела 29 кг, маса на снаряда 19 кг.

                            иначе за специалистите Кало е писал нещо в темата :снимки" на криле, той си знае какво

                            кало написа
                            вероятно 3БМ-44 и 44М - при тях да - даже над 800мм, ама не стават за първите варианти на Рапирата, чак за Т-80УМ и Т-90
                            Рапира не е ли МТ-12? а то е 100 мм.
                            Last edited by Gaden Gogi; 25-08-2006, 16:38. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            Comment


                              #29
                              ъхъ, става дума за Рапира-3

                              Comment


                                #30
                                Кало, една поправка в този пасаж (предполагам, че е печатна грешка):
                                Ракетата позволява и стрелба по въздушни цели (хеликоптери) на разстояние до 4 км, движещи се със скорост до 300 км/м.
                                предполагам, че става въпрос за "м/с"?

                                Иначе бих добавил ето този текст по повод на управляемите боеприпаси:


                                Guided rounds capability first appeared on Soviet tanks with the introduction of 9K112 guided weapons suite on a T-64B MBT in 1976, drawing on an extensive guided weapons programme of the 50s and 60s.

                                Opposite to the popular belief in the West that it is similar in capability to the abortive US Shillelagh program, it is actually a far more mature weapons system, that drastically extended the traditionally unremarkable range of Soviet MBTs to the point where they actually outranged any NATO ground-based weapons system, as well as providing them with viable anti-helicopter weapon, and augmenting the penetrating power of their guns. However, this was a very expensive system. By means of example, T-64B MBT was over 20% more expensive than the T-64B1 model whose only difference was the lack of 9K-112 suite. The price of each 9M-112 missile was roughly equivalent to the price of a civil car. In addition the system was beyond the grasp of an average recruit and normally only officers were authorized to handle it. Finally, there were problems with missile's preparation for fire due to a peculiar way it was adapted for the T-64 autoloader (the weapon actually consisted of two parts that were snapped together as part of the loading sequence; this also precluded the installation of this system in T-72 tanks that have a different autoloader design).

                                Most of these problems were eliminated in the follow-on 9K-119 guided weapons suite that is installed in T-80U and T-90 MBTs, and 9K-120 suite installed in T-72B MBT.
                                (източник)
                                пълният цикъл на зареждане се извършва за 6 секунди (7 секунди за УР).
                                В същият източник се посочват малко по-различни (по-пълни) данни за цикъла на зареждането - минималното време е 6 секунди (7,5 секунди за управляем боеприпас), максималното - 13 секунди. Т.е. може би по-коректно е да се напише, че цикълът на зареждането е между 6 и 13 секунди или средно 9,5 секунди и съответно скорострелността е 6-10 изстрела в минута (средно 8).

                                Според същият този източник за управлеямият боеприпас (9К112-1 "Кобра" / НАТО - AT-8 Songster) данните са:
                                обсег: 100 - 4000 м
                                скорост: 350-400 м/с (до 800 м/с)
                                маса на снаряда: 23,2 кг
                                маса на бойната глава: ~4,5 кг
                                бронепробиваемост: 600 мм

                                Пак в същия източник за APFSDS боеприпасите:

                                * 3БМ-32 "Вант" (обеднен уран, никел, цинк), 1985 г. - средно 560 мм по нормала на 2 000 м (сертифициран 500 мм / / 250 мм на 60 градуса)

                                * 3БМ-42 "Манго" (волфрамов), 1988 г. - средно 520 мм по нормала на 2 000 м (сертифициран 460 мм / 230 мм на 60 градуса)

                                * 3БМ-42М "Свинец" (волфрамов), 1991 г. - средно 600-650 мм по нормала на 2 000 м


                                Тук има данни и за броневата му защита.

                                Comment

                                Working...
                                X