Може ли някой да даде подробно разграничение между гаубица и оръдие?

[Sailor_Malan]

Докато търсех при какъв ъгъл на възвишение се постига максимална далекобойност, когато имаме въздух, попаднах на тази страница:

http://www.eugeneleeslover.com/GS-USN-PAGE.html

А пък ето документа, в който пише ъгъла:
When the projectile is fired in air, the theoretical trajectory in a vacuum is modified by air resistance, with the following results:
1. The trajectory is not a true parabola.
2. The angle of fall is greater than the angle of elevation.
3. The striking velocity is less than the initial velocity.
4. The maximum range of the projectile is obtained not precisely at, but still close to, an angle of elevation of 45 degrees.

For example, the maximum range of the 55.18-pound AA common projectile for the 5”/38 caliber gun is obtained with an angle of elevation of 44 degrees 35 minutes.

Сори за вметката, но "not true parabola" си има име и се казва балистична крива

[gollum]

Идеята е, че общо взето максималната далекобойност се постига при ъгъл на възвишение около 45 градуса. Затова и за гаубиците това е обикновено максималният ъгъл (този или около него - някои гаубици имат 42-44 градуса). Това е съществено дотолкова, доколкото гаубицата е предназначена преди всичко за водене на непряк навесен огън, най-честое включена в състава на дивизионния артилерийски полк (по-мощни и тежки гаубици присъстват в корпусната (150-170 мм) и дори в РГК артилерията (200-300 мм)) и обслужва дивизионните нужди от артилерийски огън, т.е. в пределите на максимална далекобойност от 8/10/15 км в зависимост от конкретния период (ПСВ - 6/8 км, ВСВ 10/15). Предназначени са за унищожаване на жива сила, за разрушаване на полеви укрепления и фортификации, както и за удари в дивизионните тилове на противника (на 5-6 км в дълбочина - командни пунктове, съсредоточавания на сили в дълбочина и т.н.) и за контрабатарейна борба. Основният тип снаряд през ВСВ е осколъчно-фугасната граната, през ПСВ - шрапнелният снаряд. Използват и димни и други спомагателни боеприпаси (както и картеч за самоотбрана).
Основният тип огън е непряк, но гаубиците могат да водят огън и като полеви оръдия, т.е. с пряко мерене, но рядко се разполагат на такъв тип позиции (най-често са на закрити позиции, като е възможно едно оръдие от батарея или две от дивизион да се разполагат открито за да охраняват цялата позиция). Тъй като скорострелността им не е висока (10-12 изстрела в минута за 80+ мм, 6-8 за 100+ и около 4 за 150+ мм), а началната скорост на снаряда е сравнително ниска (в пределите на 200-400-500 м/с, в зависимост от използвания заряд), гаубиците не са подходящи за борба с подвижни цели. Все пак понякога в боекомплекта им има и полубронебойни или кумулативни снаряди (ВСВ и по-късно).

В пехотната артилерия (т.е. артилерийските системи, обслужващи батальонните и полковите нужди) присъстват както чисти гаубици (да речем, сащианската 75 мм гаубица) или японските ~80 мм батальонни гаубици, така и хибриди като немските 75 и 150 мм пехотни оръдия (хибрид между гаубица, мортира и полево оръдие). На този тип оръжия се възлагат общо взето задачи сходни с тези на гаубиците, с тази разлика, че по-често им се налага да водят директен огън за да неутрализират огневи точки и огневи средства на противника. Постепенно в някои армии портивотанковата им роля става основна (в армиите, котио не поддържат едновременно ПТ и пехотна артилерия в батальоните и полковете си), като при гаубичните оръдия това става за сметка на използване на кумулативни боеприпаси. Но няма да е грешка ако се каже, че с повишаване на калибъра на портивотанковата артилерия в хода на ВСВ (до 70+ мм стандартно ПТ оръдие) по същество класът на портивотанковата артилерия се обединява с този на полевата артилерия и противотанковите 70+ мм оръдия са по същество оръдия с общо полево предназначение (разполагат с досатътчно мощен осколъчно-фугасен снаряд), като това, което им липсва е гаубичността (т.е. способността да водят ефективен навесен огън). Това обаче се компенсира от развитието на минохвъргачките, които постепенно изместват пехотната артилерия, защото са по-леки като система, имат по-мощен боен заряд и по-висока скорострелност (за сметка на това водят само навесен огън).

По повод въобще на артилерийските системи, трябва да се отбележи, че освен по максимален ъгъл на вертикално възвишение, по дължина на цевта в калибри, по тип зареждане и регулируемост на зарядите, по боеприпаси, те се различават и по масата на самата усатновка, при това тази разлика е една от най-съществените за тактическото им използване. Общо взето може да се изведе следната "закономерност" - при един и същи калибър, колкото по-дълга е цевта в калибри, толкова по-тежка е самата артилерийска установка (както заради тежестта на самото оръдие, така и на механизмите, компенсиращи отката, както и самият лафет), като това се допълва от ъгъла на максимално възвишение по вертикала - колкото е по-голям, толкова повече се утежнява и самата установка (но това утежняване е значително по-малко от другото, свъразно с калибъра и дължината на цевта). А всичко това е пряко свързано както с подвижността на установката на бойното поле, така и с размерите й (уязвимостта), така и с производствената цена, която за корпусни оръдия, да речем, е изключително висока.
В този смисъл, да речем корпусните оръдия предвид мощността (дължани в калибри често над 50) и калибъра си (над 100 мм) биха били изключително мощни срещу танкове, но масата им ги прави изключителон трудно подвижни, размерите им - лесан цел, а разделното зареждане и масата на боеприпасите водят до това, че скорострелността им е изключително ниска (често 1-2 изстрела в минута). По същият начин - корпусните оръдия са по-мощни (по-тежък снаряд) и по-далекобойни (по-дълга цев и по-мощен метателен заряд - по-висока начална скорост - по-голяма далекобойност) от гаубиците, но са по-тежки и по-скъпи от тях.

Албирео, в известен смисъл "гаубиците" от ХV²²² век и малко по-късно се различават доста от "възраждането" на гаубиците преди ПСВ. По-древните гаубици са оръдия които водят само навесен огън (големи ъгли на възвишение по-скоро характерни за мортири), по-близкобойни са от тандартно полево оръдие, но с по-голям калибър и изстрелват по-тежки снаряди или по-точно, те са първите оръдия, които ползват не гюлета, а гранати.

[Luchs]

Добре тогава гаубиците или оръдията имат по голяма далекобойност или пак е относително от калибър дължина на цев и т.н защото на картинката е показано че гаубицата е с най голям обсег?>?

[gollum]

Прочети внимателно какво съм написал . На картинката гаубицата е показана с най-голям обсег защото съм дал кривата за всяко оръдие при максималното възможно за типа възвишение, но всички оръдия, които могат да водят огън при по-високо възвишение от 45 градуса, могат и на 45 градуса (с изключение на минометите). Най-голям е обсегът при възвишение около 45 градуса (с лека вариация заради балистичната крива), а на подобен ъгъл могат да водят огън кажи-речи всички гаубици, всички корпусни оръдия и оръдия с голяма мощност (РГК), както и всички мортири и почти всички типове пехотни оръдия.
Но възвишението е само един от факторите, определящи далекобойността. Освен това върху нея влияе пряко мощността на метателния заряд, калибъра на оръдието (и по-специално съотношението между калибър на снаряд и маса на самия снаряд), дължината на цевта или съвкупно - началната скорост на снаряда и темпът, с който снарядът губи това ускорение (той е пряко свързан със съотношението между калибър и маса на снаряда).
Поради тази причина, най-далекобойни са оръдията, които съчетават възможност за водене на огън при възвишение около 45 градуса, голям метателен заряд, дълга цев и по-тежки снаряди (т.е. с по-голяма дължина на мятаната бойна част на снаряда в калибри, а тази стойност е най-голяма при корупсните и РГК оръдия, както и при морските оръдия). Т.е. най-далекобойни са корпусните оръдия и морските оръдия (както и тежките ПВО оръдия, но те не могат да постигнат дори приблизителна точност при индиректен навесен огън).
Така че - гаубиците имат по-малка далекобойност от корпусните оръдия. В арсенала на армията най-тежки и далекобойни са корпусните и РГК оръдията, с изключение на мортирите. Най-тежките такива системи - с калибър над 300 мм, обикновено са на ЖП-платформа, поради голямата си маса.
Ако искаш да имаш добра представа, то ако сравняваш 105 мм гаубица и 105 мм корпусно оръдие (да речем, немски от ВСВ), то гаубицата ще е по-близкобойна с около 40%, ще има малко по-висока скорострелност. Същото е и ако сравняваш 150 мм гаубица и 150 мм корпусно оръдие. Гнерално погледнато, оръдието с по-малък калибър има по-малка или сходна далекобойност от оръдие от същия тип с по-голям калибър (по-лек снаряд, по-малък метателен заряд).

[gollum]

бръзо сравнение

Ето едно бързо сравнение:

1. 105 мм калибър

1.1 гаубица 105 мм leFH18M
дължина в калибри: 31 (т.е. 3,255 м)
максимално възвишение: 42 градуса
маса на системата в бойно положение: 2 040 кг
маса на снаряда: 14,8 кг
начална скорост на снаряда: 540 м/с
максимална далекобойност: 12 325 м
скорострелност: 6-8 изстрела в минута

1.2 корпусно оръдие 105 мм sK18/40
дължина в калибри: 60 (т.е. 6,3 м)
максимално възвишение: 45 градуса
маса на системата в бойно положение: 5 720 кг
маса на снаряда: 15,14 г
начална скорост на снаряда: 905 м/с
максимална далекобойност: 21 150 м
скорострелност: 6 изстрела в минута


1. 150/152 мм калибър

1.1 гаубица 150 мм sFH18
дължина в калибри: 29,5 (т.е. 4,425 м)
максимално възвишение: 45 градуса
маса на системата в бойно положение: 5 512 кг
маса на снаряда: 43,5 кг
начална скорост на снаряда: 520 м/с
максимална далекобойност: 13 325 м
скорострелност: 4 изстрела в минута

1.2 корпусно оръдие 150 мм К39
дължина в калибри: 55,6 (т.е. 8,34 м)
максимално възвишение: 47 градуса
маса на системата в бойно положение: 19 761 кг
маса на снаряда: 45,3 кг
начална скорост на снаряда: 875 м/с
максимална далекобойност: 23 500 м
скорострелност: 2 изстрела в минута

1.3 съветско оръдие-гаубица 152,4 мм МЛ20
дължина в калибри: 29 (т.е. 4,42 м)
максимално възвишение: 65 градуса
маса на системата в бойно положение: 7 140 кг
маса на снаряда: 38-43 кг
начална скорост на снаряда: 650 м/с
максимална далекобойност: 17 230 м
скорострелност: 3-4 изстрела в минута

[Luchs]

Като цяло чета че съветската артилерия е превъзхождала немската във видове и типове оръдия вярно ли е>? четох някъде във нета изказване на някакво немско светило че немската артилерия(ОРЪДИЯ) превъзхождала всички останали по без руснаците вярно ли е>?