Може ли някой да даде подробно разграничение между гаубица и оръдие?

[Luchs]

Това което ме интересува е следното разликата между двете от кое идва от това че гаубицата е с разделно пълнене от възможноста за по голям градус на вдигане на дулото или от далекобойноста>?или от предназначението>? стрелба по укрепления пехота танкове от къде идват разликите>?или е от калибара>?

[gollum]

Трябваше да потърсиш из форума, има доста подробни теми по въпроса.

"Гаубица" в разбиранията от ВСВ е оръдие, което има ъгъл на вертикално регулиране до 40-45 градуса и е с разделно пълнене, т.е. метателният заряд може да се регулира (обикновено са 4 до 9 "степени" на заряда), като по този начин допълнително се регулира далекобойността и въобще траекторията на снаряда. В зависимост от държавата, метателните заряди може да са готови и да се добавят или отнемат от стандартно количество в метална гилза или пък да липсва гилза и да са в платнени (или от друг материал) торби, които да се зареждат непосредствено. Калибърът няма нищо общо, макар че обиконвено гаубиците са между 70+ и 150+ мм (има и по-мощни, обиконвено в РГК артилерията). Имало е експериментални гаубици с по-малък калибър, но са пирзнати за неефективни.

"Оръдие" е общо название на всички артилерийски системи, така че и гаубицата е оръдие. Различните държави използват различно разделение, но общо взето има "пехотни оръдия", "полеви оръдия", "корпусни оръдия", "мортири" и други.

[Sailor_Malan]

Това което ме интересува е следното разликата между двете от кое идва от това че гаубицата е с разделно пълнене от възможноста за по голям градус на вдигане на дулото или от далекобойноста>?или от предназначението>? стрелба по укрепления пехота танкове от къде идват разликите>?или е от калибара>?

Много грубо и общо казано разликата идва от мерните прибори. Гаубичните са за навесна, а оръдейните за настилна стрелба. Повечко да каже някой топчия. Не е задължително гаубицата да е с разделно зареждане. Повечето самоходни такива, включително и 203 мм. са с унитарен снаряд

[gollum]

Хъм, Сйлър, тук малко се заблуждаваш. Всички немски са със заряд в гилза, но този заряд е разделен на степени и в гилзата е "нормалния" заряд, от него обаче може да се вади или към него да се добавя. Иначе си прав, да, гаубиците са основно пердназначени за навесен, а не за директен огън (могат и втория, разбира се). Но същото важи и за корпусните оръдия, а те рядко са окачествявани като "гаубици". От друга страна, повечето полеви оръдия са пердназначени основон за директен огън, котео е свързано и с ограничението във вертикалното регулиране - обиконвено до около 20-25 гардуса. Но те обиконвно също имат прицели за навесен огън.

[Sailor_Malan]

Хъм, Сйлър, тук малко се заблуждаваш. Всички немски са със заряд в гилза, но този заряд е разделен на степени и в гилзата е "номралният" заряд, от него обаче може да се вади или към него да се добавя. Иначе си прав, да, гаубиците са основно пердназначени за навесен, а не за директен огън (могат и втория, разбира се). Но същото важи и за корпусните оръдия, а те рядко са окачествявани като "гаубици". От друга страна, повечето полеви оръдия са пердназначени основон за директен огън, котео е свързано и с ограничението във вертикалното регулиране - обиконвено до около 20-25 гардуса. Но те обиконвно също имат прицели за навесен огън.

Това за съвременните немски гаубици(примерно Pzh2000) валидно ли е? А иначе както казах аз от топове много не разбирам

[gollum]

Сейлър, това е валидно за тези от ВСВ. От съвременни не съм се инетресувал и не знам. За ВСВ - немците и руснаците използват разделни заряди, които се зареждат в метална гилза, докато САЩ и Великобритания за повечето си гаубици използват само заряди в чувалчета от някаква материя. Вторият вариант е по-лош по отношение на скорострелността (трябва внимателно да се почиства камерата на оръдието перди да се зареди метателния заряд), но е донякъде по-добър от гледна точка на спестяване на разход на метал и изработване на гилзи. Другият пък е по-добър от гледна точка на съхранение и скорострелност, но боеприпасите стават по-скъпи.

[Luchs]

Трябваше да потърсиш из форума, има доста подробни теми по въпроса.

"Гаубица" в разбиранията от ВСВ е оръдие, което има ъгъл на вертикално регулиране до 40-45 градуса и е с разделно пълнене, т.е. метателният заряд може да се регулира (обикновено са 4 до 9 "степени" на заряда), като по този начин допълнително се регулира далекобойността и въобще траекторията на снаряда. В зависимост от държавата, метателните заряди може да са готови и да се добавят или отнемат от стандартно количество в метална гилза или пък да липсва гилза и да са в платнени (или от друг материал) торби, които да се зареждат непосредствено. Калибърът няма нищо общо, макар че обиконвено гаубиците са между 70+ и 150+ мм (има и по-мощни, обиконвено в РГК артилерията). Имало е експериментални гаубици с по-малък калибър, но са пирзнати за неефективни.

"Оръдие" е общо название на всички артилерийски системи, така че и гаубицата е оръдие. Различните държави използват различно разделение, но общо взето има "пехотни оръдия", "полеви оръдия", "корпусни оръдия", "мортири" и други.

Малко ме съмнява градуса де е до 45% не е ли повече>?

[Sailor_Malan]

чувалчета от някаква материя

Aртилерийска цеулоза се казва и гори почти без остатък, но прави грозен нагар според тате, който е бивш топчия.
По време на бой просто няма как да чистиш оръдието, особено ако си някъде на предния край. Това си е дълга процедура отнемаща много парцали и доста човекочасове труд(из нета има снимков материал със сигурност )

[gollum]

Luchs, от въпросът ти разбирам, че информацията ти е малко. Какво точно те съмнява? Повечето гаубици от ВСВ, за които се сещам са с максимален ъгъл на вертикално възвишение 45 градуса. Има някои, окито са и с по-малко - например немската 105 мм е с около 40 или 42 (не помня точно). 45 градуса е ъгълът, при който таректорията е оптимизирана за далечина, над или под този ъгъл снарядът ще лети или по-близо или пък по по-права траектория, но ще е огарничен от въздейстивето на гарвитацията и релефа.

Сред корпусните оръдия (такива са, защото са по-мощин, не се срещат на дивизионно ниво, а с тях се екипират артилерийските полкове на корпусно или армейско подчинение, какот и полковете РГК) има такива и с по-голям ъгъл на вертикална насторйка - до 50-60 градуса.

Мортири са оръдия, които са предназначени изключително за водене на навесен огън и те обикновено имат по-големи ъгли на вертикално насочване - до 80 градуса.

Има и отделен клас - пехотни оръдия, които обикновено съчетават особеностите на полево оръдие и гаубица, често имат и мортирни качества. Понякога в тази роля се използват и малокалибрени гаубици (70+ мм). Добър пример са немските полкови оръдия 75 мм и 150 мм - те имат разделно зареждане, ъгъл на вертикална насторйка до 80 градуса.

Отделно оръдията могат да се класифицират и според дължината на целта в калибри, която определя най-вече далекобойността (началната скорост на снаряда). И е пряко свързана с тежестта на самата артилерийска система, както заради масата на по-дългата цев, така и заради масата на компенсаторните механизми заради по-големия/дългия откат. Да речем, ориентировъчно пехотните оръдия са с дължина в калибри м рамките на 8-15-18, гаубиците обиконвено са в порядъка на 18-35-36, корпусните оръдия - 40 и нагоре; полевите оръдия - 30 и нагоре.

Сейлър, става въпрос не толкова за стремеж към чистота, колкото за опасност ако са останали недоизгорени или тлеещи частици от обвивката на торбите с метателен заряд, това може да запали поставяните нови заряди за следващия изстрел. Затова са прилагали бързо "обиране" на камерата преди следващия изстрел, това го бях чел в един сайт за британската арителрия през ВСВ.

[Luchs]

добре а като вид снаряди който ползват>? по твойте думи може да има оръдия със качествата на гаубици тогава от къде идва точното разграничение и при кой е по голяма далекобойноста оръдията или гаубиците и къде е мястото на самоходните оръдия и гаубици>? градусите май не са определящи когато едно оръдие се определя като гаубица така ли>? или се опира до боеприпасите и финкцията която се изпълнява като 88мм ката тя е за ПВО а се използва за ПТО>? интересува ме като види човек едно оръдие във воения мозей примерно по какво да го разграничи веднага примерно един колега тука няколко теми по надолу във форума е дал едно оръдийце което според мене е 75 или 76 мм на око го гледам а угала на възвишение е по голям от 45 градуса мисля..........

[gollum]

Ето няколко теми за артилерията, които намерих набързо:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8397

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4408

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4025

Я пак прочети какво съм написал. Точното определение зависи от конкретната държава и разбиранията на военните в нея и се отразява в названието на вяска артилерийска система. Но най-общо казано, гаубица през ВСВ е:

- аритлерийска система, предназначена преди всичко за водене на навесен огън;

- с разделно зареждане е (за да се повиши ефективността й при водене на навесен огън);

- има съответинте прицелни приспособления за това;

- има ъгъл на максимално вертикално насочване в границите на 40-45 (много рядко до 50) градуса;

- дължината на цевта е в рамките на 18-30 калибъра (т.е., примерно немската 105 мм leF.H. 18/40 е с дължина на цевта 28 калибъра (т.е. 105 мм по 28 - 2940 мм) и максимален ъгъл на вертикално насочване 42 градуса);

- началната скорост на снаряда е сравнително ниска, което позволява да се постигне нужната траектория на снаряда (параболична);

- най-често гаубиците служат за въоръжаване на дивизионната артилерия.

- основните боеприпаси са осколъчно-фугасни гранати, допълнително се използват и димни или други специализирани боеприпаси (например, картеч за самоотрбана, шрапнелни снаряди, целеуказателни или други сигнални боеприпаси). Рядко имат бронебойни боеприпаси поради балистиката си и ако имат такива, то те обикновено са кумулативни.

Разликите между гаубица и корпусно оръдие са както в балистиката, така и в усторйстовто, така и в предназначението. Същото важи за разликите между полево оръдие и гаубица, или между пехотно оръдие и гаубица (макар че тук често има припокриване по общите особености и разлика в орагнизацията).

Самоходната гаубица е просот гаубично оръдие, качено на самоходен лафет. Някаква друга съществена разлика няма. Гаубични оръдия са се използвали и за въоръжаване на танкове или щурмови артилерийски установки. Да речем, немсикте StuGIIIA-E са с 24-калиброва 75 мм гаубица, немсикте PzIVD са с преработена в танково оръдие гаубица (като снарядите вече са унитарни), съветските КВ-2 са въоръжавани с 122 мм или 152 мм гаубици или оръдия-гаубици (това са гаубици с по-дълга цев - 40 и повече калибъра), същото важи за ИСУ-152, както и за StuGIV (152 мм тежка полева гаубица) или StuH-42 (105 мм лека полева гаубица).

Ето и няколко дефиниции в речников смисъл:

гаубица/howitzer

Артиллерийское орудие для навесной стрельбы по укрытым целям.

A relatively short cannon that delivers shells at a medium muzzle velocity, usually by a high trajectory.

A short heavy gun which fires shells high in the air and at a steep angle, especially used in trench warfare.

A cannon which combines certain characteristics of guns and mortars. The howitzer delivers projectiles with medium velocities, either by low or high trajectories. 2. Normally a cannon with a tube length of 20 to 30 calibers; however, the tube length can exceed 30 calibers and still be considered a howitzer when the high angle fire zoning solution permits range overlap between charges.

Артиллерийское орудие для навесной стрельбы по укрытым целям. Калибр от 100 мм и выше, длина ствола 15-30 калибров, дальность стрельбы до 24 км и более. Имеются также гаубицы-пушки, которые сочетают в себе боевые свойства гаубицы и пушки с преобладанием первых. Широкое применение во всех армиях гаубицы получили в 1-ю и 2-ю мировые войны.
cannon
A large mounted weapon that fires heavy projectiles. Cannon include guns, howitzers, and mortars.

gun/орудие
A cannon with a long barrel and a relatively low angle of fire.

Имеются различные типы артиллерийских орудий: пушки, гаубицы, минометы, безоткатные орудия и др.; по назначению и месту установки: наземные, зенитные, авиационные, танковые, корабельные и береговые. Артиллерийское орудие состоит из ствола (с казенником и дульным тормозом), затвора и лафета.

[gollum]

Допълнение

интересува ме като види човек едно оръдие във воения мозей примерно по какво да го разграничи веднага примерно един колега тука няколко теми по надолу във форума е дал едно оръдийце което според мене е 75 или 76 мм на око го гледам а угала на възвишение е по голям от 45 градуса мисля..........

Погледнах тези снимки, лошото е, че няма нищо за мащаб, така че не може сигурно да се определи калибъра - може да е всичко от 70+ та до 120-130+. Като се има предвид щита, то е полево оръдие, като гледам лафета, изглежда древен - около или преди ПСВ. За сметка на това дулната спирачка предполага малко по-ново оръдие. Обаче едно мога да определя лесно - ъгълът на възвишение на оръдието и той е досат под 45 градуса. Разбира се, това не значи нищо, защото може самото оръдие да не е вдигнато докрай. Прилагам трите снимки, на които се определя ъгъла.

По отношение на артилерията, направих набързо две схемки. И двете се отнасят до нещата около ВСВ.

Графика 1 показва различните траектории и възможности. Естествено, оръдие което може да се възвишава до определен ъгъл, може да води огън и на всички по-малки от него, т.е. със съответната таректория. Изключения от това са всички типове миномети и някои мортири. Регулируемия метателен заряд е важен.

Графика 2 показва съотношенията на дължината на цевта в калибри при един и същи калибър (избрал съм 100 мм).

Тези две схемки достатъчно ясно показват особеностите на различните типове оръдия, като човек държи в ума си, че става въпрос за приблизителни сравенния, това ще му съврши работа. Съвсем условно могат да се разделят на следните категории:

1. пехотни оръдия
дължина в калибри: 5-12
максимално възвишение: 70-80 градуса
може да води директен огън - да
метателен заряд: регулируем (разделно зареждане)

2. мортири
дължина в калибри: 8-20
максимално възвишение: 70-85 градуса
може да води директен огън - обикновено не
метателен заряд: регулируем (разделно зареждане)

3. полеви оръдия
дължина в калибри: 12-50 (най-често около 30-40)
максимално възвишение: 15-20 градуса (рядко до 30)
може да води директен огън - да, основен тип огън
метателен заряд: нерегулируем (унитарен изстрел)

4. танкови/ПТ оръдия (стандартни, иначе има много преработени гаубици)
дължина в калибри: 30-80 (обикновено около 35-50)
максимално възвишение: 10-15 градуса
може да води директен огън - да, основен тип огън
метателен заряд: нерегулируем (унитарен изстрел)

5. ПВО оръдия
дължина в калибри: 50-120 (обикновено около 60-80)
максимално възвишение: 90 градуса
може да води директен огън - да, основен тип огън
метателен заряд: нерегулируем (унитарен изстрел)

6. корпусни оръдия
дължина в калибри: 45-55
максимално възвишение: 50-60 градуса
може да води директен огън - да
метателен заряд: регулируем (разделно зареждане)

7. миномети
дължина в калибри: 5-12
максимално възвишение: 90 градуса
може да води директен огън - не
метателен заряд: регулируем

8. гаубици
дължина в калибри: 20-30
максимално възвишение: 40-45 градуса
може да води директен огън - да
метателен заряд: регулируем (разделно зареждане)

[bsb]

Докато търсех при какъв ъгъл на възвишение се постига максимална далекобойност, когато имаме въздух, попаднах на тази страница:

http://www.eugeneleeslover.com/GS-USN-PAGE.html

А пък ето документа, в който пише ъгъла:
When the projectile is fired in air, the theoretical trajectory in a vacuum is modified by air resistance, with the following results:
1. The trajectory is not a true parabola.
2. The angle of fall is greater than the angle of elevation.
3. The striking velocity is less than the initial velocity.
4. The maximum range of the projectile is obtained not precisely at, but still close to, an angle of elevation of 45 degrees.

For example, the maximum range of the 55.18-pound AA common projectile for the 5”/38 caliber gun is obtained with an angle of elevation of 44 degrees 35 minutes.

[albireo]

По принцип гаубицата като отделен тип оръдие възниква много преди ПСВ, а по точно през 18 век и за пръв път се употребява във войната за Австрийското наследство. По-интерeсното е, че след средата на 19в. напълно изчезва (просто става излишна), но благодарение на развитието на техниката към края на века възкръсва отново, за да достигне разцвета си през ПСВ (поради спецификите на начините на воюване тогава).

[Odzava]

ДАже има кораби въоръжени с гаубици. Е, по-точно превъоръжени с тях.

http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=monarch

http://vimpel.boinaslava.net/images/budapest_1918.jpg