Може ли някой да обясни по обстойно в какво се състои разликата между скорострелните и нескорострелните оръдия, например от времето на Балканските войни. На много места съм чел, че в пехотната дивизия имало артилерийска бригада с 1 скорострелен и 1 нескорострелен арт. полк по това време.
-
-
Най-добре може да ти обясни Дибо, според мен. Иначе съвсем накратко - зависи от скорострелността, която пък е свързана с технологията на самото оръдие (и донякъде е обусловена от функциите и възможноситте му). Самото название ("скоросрелна"/"нескорострелна") е нещо като етикет, отбелязващ тази разлика.
Най-общо казано, технологичните разлики, определящи това са няколко:
- наличието/отсъствието на механизъм, който поема (компенсира) отката при изстрел. Когато подобен механизъм е включен в усторйстовто на оръдието той компенсира силата на отката при изстрел, така че самото оръдие като система остава неподвижно и не е необходимо то да се премества (по-скоро да се връща) в начално положение ръчно. Това последното ускорява процеса на стреба както за сметка на изключването от цикъла на стрелбата на етапа "ръчно връщане на оръдието в начална позиция", така и за сметка на изключване на повтарящото се насочване/прицелване на оръдието (тъй като връщането на лафета назад от силата на отката всеки път срива вече взетия прицел), - налагат се само корекции според резултата на изстрела;
- устройството на затвора (самото зареждане), което може да позволи да се ускори процесът на зареждане за сметка на някаква четвърт или полуавтоматика.
- устройството на боеприпаса - дали се използва унитарен боеприпас (снарядът и гилзата са съединени и се налага само да се заредят в оръдието) или такъв с разделно зареждане (отделно се зарежда снаряд и отделно метателн заряд, като последният може да е в отделни торбички (което забавя процеса на зареждане защото трябва да се изчисти добре камерата на оръдието) или пък отделните степени на заряда да се слагат в метална гилза, която след това да се зарежда).
Общо взето към този период мисля (ПСВ) "бързострелни" се отнася до оръдията с компенсационен механизъм и съответното усторйство на затвора (като френското полево 75 мм оръдие). -
Точно.
Нескорострелни са оръдията от системи въведени на въоражение до 1897. Това са напр. Дьо Банж, Лахитол, Круп 1873, Шкода 1875, Армстронг и т.н.
През 1897 се появява Шнайдер м.1897 - първото истинско скорострелно оръдие.
Голъм е пояснил какви са елементите, които го отличават - аз бих добавил само и по-доброто уплътнение на зарядната камера.
Малките балкански страни не са могли да си позволят да преоборудват артилерията си само с новите по-съвършенни и по-скъпи скорострелни оръдия и затова оставят на въоражение и нескорострелни оръдия. Включително и леки полски такива. Великите сили също изплозват нескорострелни оръдия, но предимно от тежките калибри - 120мм. и нагоре. Причините за това обаче не са финансови, а по-скоро недомислици от доктринално естество.Comment
-
Между другото, самото название "скорострелно" се прилага в различен смисъл в зависимост от историческия контекст. Към периода между двете свметовни войни, да речем, всички оръдия използват съответните системи и съответно разликата в скорострелността се свежда до наличието или отсътвието на автоматика на зареждането (при по-тежките оръдия - наличие или отсътвие на съответните механизми на полуавтоматика/ четвъртавтоматика на затвора) и до типа боеприпас. Затова напирмер в британската артилерия през ВСВ "скорострелни" се отнася до типа боеприпас, като такива са само оръдията с унитарни боеприпаси (т.е. собствено противотанковата, зентината артилерия и някои леки пелови оръдия).Comment
-
благодаря
Благодаря на всички за изчерпателните отговори. Ще попитам само още от къде да намеря тт данни за скорострелните системи в Българската артилерия по време на трите войни и съответни снимки, рисунки, схеми, чертежи или каквито и да са илюстрации на тях.Comment
-
В международната част на форума. Ето темата Bulgarian Artillery in WW1, в която MCP е свършил наистина фантастична работа.bisko написа
И не забравяй да кажеш grazie!Comment
-
благодарности
Благодаря много, всичко е много пълно и конкретно, само дето е на английски ама ще се мъча някак си да го разгадавам. И все пак не може ли да се направи тази тема и на Български.Comment
Comment