Ок, да допуснем подобна теоретична ситуация :
Аз самият не съм физик (а и ориентацията ми е по-скоро хуманитарна), така че ще разсъждавам съвсем профански:
Ако отхвърлим всички други фактори и си създадем една изчистена, идеална ситуация, в която имаме оръдие и бронева плоча, и имаме началната информация за това колко дебела бронева плоча даденото оръдие може да пробие при определен ъгъл на среща, то откриването на бронепробиваемостта при произволен ъгъл на среща е чисто геометрична задача. Имаме следните параметри, които ни интересуват:
* реална дебелина на броневата плоча;
* ъгъл на среща на върха на снаряда с повърхността на броневата плоча (тук няма значение дали броневата плоча е разположена под определен наклон, а снарядът лети хоризонтално към нея или пък броневата плоча е вертикално разположена, а снарядът пада под някакъв ъгъл върху нея);
* ефективна защита (ЕЗ) на броневата плоча - под ЕЗ имам предвид реалният път, който снарядът трябва да си пробие през плочата - той може да варира в зависимост от ъгъла на попадение, но общо взето, колкото по-близо е до 90 град., толкова повече се доближава до реалната дебелина, колкото по-малък е от 90 град. - толкова по-голяма е ЕЗ спрямо реалната дебелина на броневата плоча.
Това всъщност е и основният ефект от поставянето на броневите плочи под наклон (заедно с увеличаване на веорятността от рикошет, но това е фектор, който отхвърлихме в началното допускане).
Според началното допускане, на нас са ни известни първите две величини, а трябва да открием третата. Това става много лесно по съответната геометрична формула - имаме правоъгълен триъгълник, като единият му катетър е реалната дебелина, а хипотенузата - ЕЗ (другият катетър минава по повърхността на бронята). Известни са ни величините на трите ъгъла - ъгълът, под който снарядът среща бронята и ъгълът, сключен между реалната дебелина и ЕЗ (третият е очевиден - правият ъгъл е между външната повърхност на плочата и реалната дебелина), както и дължината на единият катетър - реалната дебелина на бронята.
Според предложената ситуация, имаме оръдие, което пробива на определено разстояние бронева плоча с дебелина 50 мм, когато ъгълът на срещата е равен на 60 град. (следователно, другият ъгъл е 30 град.). Оттук можем да изведем, че в описваната ситуация ЕЗ е равна на 57,7 мм. Т.е., даденият снаряд може да преодолее ефективна защита равна на 57,7 мм. Това е и отговорът на твоят въпрос.
Всъщност, за да разберем колко е ЕЗ, която даден снаряд може да преодолее е достатъчно да намерим стойността на даденото оръдие за бронепробиваемост при ъгъл на среща 90 град., защото в този случай реалната дебелина на бронята съвпада с ефективната защита. И да не забравяме, че независимо от ъгъла на среща даден снаряд винаги може да преодолее една и съща ефективна защита на броня - ъгълът на срещата оказва влияние единствено върху това на колко ще е равна ЕЗ в конкретен случай (т.е., при конкретна броня и ъгъл на среща).
(а ъгъл на среща равен на 0 град. е невъзможен (защото просто няма да имаме среща), така че вероятно си се объркал и имаш предвид 90 град.).
Аз самият не съм физик (а и ориентацията ми е по-скоро хуманитарна), така че ще разсъждавам съвсем профански:
Ако отхвърлим всички други фактори и си създадем една изчистена, идеална ситуация, в която имаме оръдие и бронева плоча, и имаме началната информация за това колко дебела бронева плоча даденото оръдие може да пробие при определен ъгъл на среща, то откриването на бронепробиваемостта при произволен ъгъл на среща е чисто геометрична задача. Имаме следните параметри, които ни интересуват:
* реална дебелина на броневата плоча;
* ъгъл на среща на върха на снаряда с повърхността на броневата плоча (тук няма значение дали броневата плоча е разположена под определен наклон, а снарядът лети хоризонтално към нея или пък броневата плоча е вертикално разположена, а снарядът пада под някакъв ъгъл върху нея);
* ефективна защита (ЕЗ) на броневата плоча - под ЕЗ имам предвид реалният път, който снарядът трябва да си пробие през плочата - той може да варира в зависимост от ъгъла на попадение, но общо взето, колкото по-близо е до 90 град., толкова повече се доближава до реалната дебелина, колкото по-малък е от 90 град. - толкова по-голяма е ЕЗ спрямо реалната дебелина на броневата плоча.
Това всъщност е и основният ефект от поставянето на броневите плочи под наклон (заедно с увеличаване на веорятността от рикошет, но това е фектор, който отхвърлихме в началното допускане).
Според началното допускане, на нас са ни известни първите две величини, а трябва да открием третата. Това става много лесно по съответната геометрична формула - имаме правоъгълен триъгълник, като единият му катетър е реалната дебелина, а хипотенузата - ЕЗ (другият катетър минава по повърхността на бронята). Известни са ни величините на трите ъгъла - ъгълът, под който снарядът среща бронята и ъгълът, сключен между реалната дебелина и ЕЗ (третият е очевиден - правият ъгъл е между външната повърхност на плочата и реалната дебелина), както и дължината на единият катетър - реалната дебелина на бронята.
Според предложената ситуация, имаме оръдие, което пробива на определено разстояние бронева плоча с дебелина 50 мм, когато ъгълът на срещата е равен на 60 град. (следователно, другият ъгъл е 30 град.). Оттук можем да изведем, че в описваната ситуация ЕЗ е равна на 57,7 мм. Т.е., даденият снаряд може да преодолее ефективна защита равна на 57,7 мм. Това е и отговорът на твоят въпрос.
Всъщност, за да разберем колко е ЕЗ, която даден снаряд може да преодолее е достатъчно да намерим стойността на даденото оръдие за бронепробиваемост при ъгъл на среща 90 град., защото в този случай реалната дебелина на бронята съвпада с ефективната защита. И да не забравяме, че независимо от ъгъла на среща даден снаряд винаги може да преодолее една и съща ефективна защита на броня - ъгълът на срещата оказва влияние единствено върху това на колко ще е равна ЕЗ в конкретен случай (т.е., при конкретна броня и ъгъл на среща).
(а ъгъл на среща равен на 0 град. е невъзможен (защото просто няма да имаме среща), така че вероятно си се объркал и имаш предвид 90 град.).
Comment