Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Полеви и обсадни машини от древноста до средновековието

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Полеви и обсадни машини от древноста до средновековието

    По съвет на gollum се реших да пусна една темичка за полевите и обсадни машини до края на средновековието в който не се излзва барут. Грубо казано те може да се разделят по принципа на действие на няколко голями общи групи по вида на "изсточника" на енергия за изстрел:
    1. Използващи някакво лъково оръжие било за изстрели на стрели, копия както и на малки метални или каменни гулета. Използва се и при катапулти и балисти.
    Click image for larger version

Name:	Replica_catapult.jpg
Views:	1
Size:	101.9 КБ
ID:	557905
    2. Използващи силата на осукване на даден материял и при освобождаване осукания материал предава силата си на рамена който привеждат в движение проектила и така се реализира изстрела. Пак се използва главно при катапулти и балисти (скорпиони от римско време).
    Click image for larger version

Name:	Catapult_for_town_wall.jpg
Views:	1
Size:	106.9 КБ
ID:	557904
    Click image for larger version

Name:	Greek_and_Roman_Ballista_Catapult.jpg
Views:	1
Size:	988.7 КБ
ID:	557907
    Click image for larger version

Name:	job-search-catapult.jpg
Views:	1
Size:	81.1 КБ
ID:	557906
    3. Оръжия използващи силата на гравитацията за изстрел. Пример за такова оръжие е Трибочета който по своята същност е вид катапулт, но изполващ друг источник на сила.
    Click image for larger version

Name:	Trebuchet.jpg
Views:	1
Size:	87.8 КБ
ID:	557908

    Към обсадните машини може да добавим и Тараните и Обсадните кули, но повече инфо в следващите постове

    #2
    На мен от цялата тая тема ще ми бъде интересно да прочета доколко обсадните съоражения имат нужда от специално подготвен терен за придвижване до позициите им. Някои сигурно са били правени на място, но там, където липсва ресурс например вероятно са били транпортирани по някакъв начин, или материалите са били транспортирани и сглобявани на място, въобще въпроси на логистиката. Сещам се за оня прословут пример, когато Крум заделил 10 000 вола за транспортиране на обсадните машини.
    Last edited by boilad; 20-03-2013, 22:16.
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    Comment


      #3
      Доколкото ми е известно от историята доста често обсадните машини като обсадните кули, тарани и производните им са се строяли на място, дървен материал е имало в изобилие по принцип. Вече с машините който са изисквали по-стабилни инжинерни познания като катапулти, балисти то често са били пренасяни разглобени и на място сглабяни, като материалите за тях са били предварително подготвяни. Някъде бях чел, но несъм сигурен че по времето на Римската империя някакъв гръцки инжинер разработил балиста с пълнител, нещо подобно на китайския многзаряден арбалет, но не получил признание и идеята му умряла заедно с него. Интересно поне за мен беше навремето да видя скици на аборрдажна балиста използвана на римските бойни кораби - тя представлява балиста която изстрелвала нещо подобно на харпун с закачени въжета и така ударения кораб са ги изтегляли на аборбдаж и римския легионер е решавал изхода от сражението. Незнам колко назад да се връщаме в времето по отношение на обасадните машини - тук може например да посочим и "обсадните танкове" на асирийците който са нещо средно между таран и обсадна кула. По време на римската империя знам, че всеки легион е имал и зачислени скорпиони (балисти) който постоянно са били поддъжани, както и известно количество катапулти който са използвани и при полеви сражения и при обсади. Има и обратния момент - същите оръжия са били ползвани и за защита и котра-борба с техните събратя от страна на обсаждащите. Като цяло защитните машини са били по малки, но разположени по стените са били нависоко и така са имали сходен обсег на действие. При реконструкци от извадена римска трирема нейната балиста е изстрелвала 60 см стрели който на 200 метра пробивали дървен щит с 1 пласт кожа отгоре т.е. при пряко попадение сигурна смърт по онова време и доста ефективно оръжие. Освен 1 изстрел съм чел че понякога са правени голями балисти който са ги зареждали с цял сноп стрели и при защита с няколко такива катапулта е можело огромно количество стрели да се изстрелят почти едновременно. Утре от работата ще кача малко снимки и подробни данни за всеки тип оръжие.

      Comment


        #4
        За някои машини може и да не се налага местене, но не и за обсадните кули, които в един момент трябва бъдат придвижени, а това предполага работа по подготовка на терена и хора, които да я свършат под обстрела на защитниците. И тук се появяват много въпроси, като тажестта на цялата конструкция, която ще е решаваща, както за необходимата подготовка на терена, така и за ходовата част (разпределянето на тежестта върху повече колела ще предотврати евентуалното им смачкване, или затъване в терена) и начина на придвижване (който може да е в зависимост и от терена - теглене, бутане, някакъв вид механизъм основан на принципа на макарите).
        Liberte, egalite, fraternite
        Viva la revolution
        Zalmoxis написа
        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
        http://hristoen4ev.blogspot.com/
        dibo написа
        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

        Comment


          #5
          За големите балисти е било трудно/невъзможно да се построят на място. Особено това важи за проектила, който все пак представлява своево рода огромно копие. Говорим за балисти със сила на опън над 5000 фунта, които дори са използвани като обсадни съоражения. Впоследствие в тази си роля(обсадната) са заменени от требучета, който за разлика от скъпите копия на балистите е използвал обикновени камъни. Не знам дали това има значение за темата, но по едно време мислех да строя модел на требучет по чертежи от книга. Така и не го започнах, но според мен требучет може да се построи на място ако има достатъчно големи дървета в района, като само въжетата и клиновете или няколото други метални части трябва да се носят от войската.
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            #6
            Както отбеляза boilad за някой машини си трябва специлна подготовка, като например за обсадните кули са се подготвяли специлни шосета от трамбованана настилка за да издържи огромната тежест на кулата, отделно че при по-голями по размери кули например римляните са забивали дебели стълбове през определено разстояние и с с-ма от макара са изтегляли кулата до стените. Пример за това може нагледен да се види точно в филма Масада, който е много точно пресъздал обсада на "непревземаема" крепост. При превземането на Йерусалим от Тит легионерите близо 3 години подлагат на изпитание крепостните стени на града, но изцяло каменната стена на Йерусалим издържа този адски обстрел и неподдава.

            Сега няка да се спрем например малко на тема тарани.
            Click image for larger version

Name:	Assyrian_siege_of_a_city,_showing_use_of_battering-ram.png
Views:	1
Size:	265.4 КБ
ID:	531847
            Click image for larger version

Name:	tumblr_mduqwuFCsW1r7yp6v.jpg
Views:	1
Size:	28.4 КБ
ID:	531848
            Това са едни от най-страшните обсадни машини на древноста - асирийски обсадни тарани. И до ден днешен по стените на древния град Мегидо в Израел може да се видият в разкопаните основи на крепостните стени дупките пробити от тези машини. Освен таран на първото ниво, има и второ на което са се разполагали стрелци който са карали защитниците да се оттеглят атакувания участък или поне да намалят неговата защита. Тарана освен класическия му вид за чупене понякога са му слагали нещо подобно на огромно копие което се е използвало за прокопаване на дупки в стените, точко като е й Мегидо превзето. В древноста в Плодородния поломесец доста честно крепостите са били от тухли покрити с облицовка от камък, така че тези тарани са били особенно ефективни при такива крепости. Предполага се, че асирийците са или разглабяли свойте тарани или са били постоянно сглобени и теглени от армията на колела като колесница.

            Click image for larger version

Name:	battering_ram.jpg
Views:	1
Size:	18.7 КБ
ID:	531849
            Click image for larger version

Name:	battering ram.jpg
Views:	1
Size:	67.4 КБ
ID:	531850
            Click image for larger version

Name:	battering-ram-vintage-engraving-808860.jpg
Views:	1
Size:	685.3 КБ
ID:	531851
            Развитието на тараните неспира, но сравнително еволюцията му е слаба и в дизайна и в възможностите. Това е продиктувано главно от семплия дизайн и ограниченото му ползване - все пак това е оръжие което може да атакува директно само най-слажите места от крепостите. Такива са главно врати и слабо укрепени крепости с малочислен гарнизон. Но пък е едно предимство го е правил привлекателен - лесния строеж! Не е нужно дори инжинерен корпус за изграждането, както се вижда на последната картинка дори само един дебел дънер може да бъде превърната в таран. Тараните най-често са ги разполагали на количка подобна на лафает, която са я покривали с малко горими материали за да защитава войниците който са обслужвали тарана било от горящи стрели, горещ пясък, катран, копия и камъни. Трудно ми е да си представя какво са си мислели тези войни докато всичката тази гадост се е сипела около тях, но май неса имали избор.

            Comment


              #7
              Доколкото съм срещал - основната част от обсадните машини и съоръжения се строят на място, единствено специфични части или механизми се носят със себе си. Изключенията са когато има удобен транспорт до обсадения град (разбирайте - плавателна река). Не забравяйте, че в обоза на армия, която се готви за обсада задължително има опитни дърводелци, ковачи и инженери/сапьори. Тъй-като обсадата е меко казано дълга работа, това означава, че на място се създават работилници, ковачници и прочее, отделят се хора за сеч и носене на подходящ дървен материал от околността и прочее. Това означава, че цялата машина ще се транспортира с армията в поход единствено в случаите, когато близо до мястото на обсадата липсва подходящ дървен материал (предполагам, че това ще се отнася най-вече до Близкия изток и в Мала Азия). Т.е. сложното са специалистите и в някаква степен - материалите, а не мястото на изработката. И - особено сложно е транспортирането с армията. Т.е. ако няма подходящ воден път (плавателна река или море), вероятността с армията да се мъкнат цели обсадни машини е близка до нулата.
              Между другото, метателните обсадни машини са само част от техниката, както се спомена, важна част са подвижните щурмови кули, тарани, подвижни щитове и прочее, не по-малка част са полевите укрепления, а особена важна част са минните галерии и контра-галерии (подкопи). И в двата случая също трябват дървен материал и запалителни материали.
              Друг съществен момент: трябва да се прави разлика между обсадни и полеви метателни машини. Първите почти изключително се правят на място, вторите се транспортират с армията. Като тук е добре да направим уточнението, че те са рядко нещо, май с изключение на римляните (скорпиони) почти не се сещам за армия до появата на барута, която да използва метателни оръдия в полево сражение. Друга работа е във флота.

              Снарядите като цяло също се правят на място - в армията има каменоделци, които се справят с тази задача, стига да има къде т.е. кариера на близо. Като се има предвид, че се обсажда град или крепост, доста вероятно е да има наблизо подходящо място. Големите копия са предимно за полеви сражения, защото срещу стени и кули не вършат кой знае каква работа. Нищо не пречи да се правят на място (стига да има материали) - има ковачи и леяри, ще се справят с не особено качествените остриета (ако трябва могат и да си ги носят), дървената част не е проблем да се направи на място.
              Друг въпрос е химическата артилерия, където калибърът е малко по-съществен. Там често са изработвани предварително и пренасяни до мястото.

              Полезни материали по темата на руски език - тук и тук.

              Някой спомена за самозарядна балиста - Полибол, гръцко изобретение. Твърде сложно като механизъм, обаче, за по-късните времена.

              Що се отнася до подхода на готовите обсадни механизми към обсадената крепост (тактическото предвижване), то си е цяла наука, за която са характерни всякакви мерки и контра-мерки. Сещам се, да речем, за една любопитна мярка като заравяне на делви на удобните за подход места, които естествено се чупят под масата на обсадните кули, като водят до пропадане или дори падане на кулата.

              Comment


                #8
                почти не се сещам за армия до появата на барута, която да използва метателни оръдия в полево сражение.
                Май само монголците. Говоря за средновековието. Иначе в античността са ползвали, макар и не чак толкова често.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #9
                  За монголците не знаех - какво са използвали? Иначе - трябваше да уточня, че имам предвид Европа, защото сега се сещам, че в Азия метателни "групови" оръжия (артилерия) се използват и от китайците, при това сравнително масово. Но май само римските (и някои гръцки) са сравнително съвършени и ефективни - за сметка на това сложни и скъпи, буквално "хай-тек" .

                  Comment


                    #10
                    Царь Батый стал их спрашивать; "Какой вы веры, и какой земли, и зачем мне много зла творите?" Они же ответили: "Веры мы христианской, рабы великого князя Юрия Ингва ревича Рязанского, а от полка мы Евпатия Коловрата. Посланы мы от князя Ингваря Ингваревича Рязанского тебя, сильного царя, почествовать, и с честью проводить, и честь тебе воздать. Да не дивись, царь, что не успеваем наливать чаш на великую силу - рать татарскую". Царь же подивился ответу их мудрому. И послал шурича своего Хостоврула на Евпатия, а с ним сильные полки татарские. Хостоврул же похвалился перед царем, обещал привести к царю Евпатия живого. И обступили Евпатия сильные полки татарские, стремясь его взять живым. И съехался Хостоврул с Евпатием. Евпатий же был исполин силою и рассек Хостоврула на-полы до седла. И стал сечь силу татарскую, и многих тут знаменитых богатырей Батыевых побил, одних пополам рассекал, а других до седла разрубал. И возбоялись татары, видя, какой Евпатий крепкий исполин. И навели на него множество пороков, и стали бить по нему из бесчисленных пороков, и едва убили его.


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #11
                      Има ли някакви сведения що за чудо са тези "пороки"? Т.е. дали са някакъв тип по-големи стреломети (арбалети) или нещо друго?

                      Comment


                        #12
                        Трудно е да се каже. В руските летописи "пороки" е термин за всички такива машини. Прието, е че, в повечето случаи става дума за "натяжные камнеметы", но в случая може и да е някакъв тип стреломет.

                        Китайские осадные орудия - ОРУЖЕЙНАЯ ПАЛАТА


                        thorn

                        Средновековните църкви в България

                        Comment


                          #13
                          В хрониките относно обсадата на Константинопол 717-718 г. в която хан Тервел спасява Константинопол се споменава, че товава е било масово използване на гръцкия огън срещу кораби и пехота, но дотогава се е ползвал гръцкия огън с нещо подобно на огнехвъргачките, а сега с катапулти за по-голям обсег. Резултата е бил налице - арабския флот се е оттеглил на почетно разстояние и не е оказвал след това подкрепа при щурмовете на стените. gollum прав си, че май в полево сражение не са ползвани машинки или поне не в Европа по време на средновековието, това може би се е дължало на децентрализацията и разпокъсаноста на държавите през този период. Поддържането на читава обсадна техника и най-вече персонал си е скъпично но отплащо се капиталовложение. Китайските пълководци масово са ползвали метателни машни в полевите сражения, както и при обсади (защита и атака), фактически те научават най-големия си враг как да ги побеждава - монголците. При своята първа атака над Китай монголската армия няма сериозен успех - китайските пълководци се оттеглят зад могъщите си градове-крепости и монголските кавалеристи безучастни гледат масивните каменни стени, но за изненада на китайците Ченгис хан е бил много адаптивна личност, както и неговите генерали. Схванали, че силата на врага е неговата слабост - успяли да пленят няколко китайски инжинера който срещу щедро възнаграждение за 1 година научли монголците как да строят и служат много добре с трибочети. След година на подготовка ордите на Ченгис се връщат но с инжинерни части, и тогава хлопнал капана - китайските армий се разделили на части за да пазят градовете, а точно това искал и Ченгис хан - една разхвърляна армия, хапка по хапка изял баницата ако мога така да се изразя. За 2 месеца превзел 12 областни града и десетки по-малки с новите оръжия. Ще се подготвя да пусна малко материалче за трибучетите, но всеки който иска нека да пуска също инфо

                          Comment


                            #14
                            Доколкото си спомням, требюшетите са нехарактерни за Китай. В края на 13 век за монголите те са били новост, възприемана от Запада. Мюсюлмански или даже европейски.


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #15
                              И аз не се сещам за китайски гравитационни метателни машини.

                              Хатори Ханзо написа
                              gollum прав си, че май в полево сражение не са ползвани машинки или поне не в Европа по време на средновековието, това може би се е дължало на децентрализацията и разпокъсаноста на държавите през този период.
                              Аз си го обяснявам иначе - требушети и прочее обсадни машини от сорта са неприложими в полево сражение по същата причина, поради която и обсадната барутна артилерия - твърде тежки и неудобни съоръжения с недостатъчна точност и огнева производителност, за да имат каквато и да е роля на бойното поле. Да не говорим, че за Средновековието поначало полевото сражение е по-скоро изключение, т.е. рядък случай. Обсадите са друго нещо.
                              Факт е, че с появата на приемливи като характеристики полеви оръдия, те започват постепенно да навлизат в сраженията. Разбира се, можем да се запитаме защо не се ползва нещо като римските скорпиони. Може би тук проблем е сложността спрямо ефективността - особено докато основната сила е конницата.

                              Comment

                              Working...
                              X