Берета по-добра от МР-40?

[Todor Pavlov]

Но за българина няма угодия и това си е! :

Прав си . Особено , ако българинът , с който спориш , също е присъствал на стрелби . С личните и служебните си оръжия . И около 150 000 патрона .

[Стич]

Но за българина няма угодия и това си е! Световно признато оръжие, на въоръжение къдели не, обаче сега разбираме, че бил с "дебела дръжка", "отвратително разположение на предпазителя" и т.н.

Хм...не си прав. Ръкохватката верно е дебела, целия пищов е по-дебел от нормалното, просто такава му е конструкцията. Хода на спусъка верно е дълъг като втората световна война, ресетът също. Това , че предпазителят е с обратна, валтерска посока на хода и е на затвора също не помага при бързо зареждане.
Може да се примиря с габаритите и останалото ако калибъра е по-сериозен, но не си заслужава да се влачи такова голямо желязо в 9х19.

[akvadum]

Хм...не си прав. Ръкохватката верно е дебела, целия пищов е по-дебел от нормалното, просто такава му е конструкцията. Хода на спусъка верно е дълъг като втората световна война, ресетът също. Това , че предпазителят е с обратна, валтерска посока на хода и е на затвора също не помага при бързо зареждане.
Може да се примиря с габаритите и останалото ако калибъра е по-сериозен, но не си заслужава да се влачи такова голямо желязо в 9х19.

Виждам че много хора изказват компетенция отнасно берета 92 , позволете и аз да се изкажа

Верно че е тежък но покритието имам предвид оксидацията му е перфекта, при стрелба в дъждовно време няма и точка ръжда , става дума за италянското производство , за американското нямам представа като точност , без да съм стрелял от много хора съм чувал че има по добра групираност на попаденията от Глок .

Обаче някой хора говорят глупости според мене ,че чз-75б бил по добрия избор от берета 92 , имам опит с чз-75б , оксидацията му изглежда перфектна ама след известно време почва да се лющи абе ужас дори на макаров и байкал442 ми изглежда по читава а беретката си е беретка

[.38 Super]

Шедьовър на рекламата ... Не знам дали си го барал , ако успееш , обърни внимание на дебелата дръжка и затвор , ужасният просвет на мерните прибори , отвратителното разположение на предпазителя , който особено сполучливо се спуска при бързо зареждане ,прекалено " дълъг"спусък , по-лоша групираност в сравнение с ръбове като "СИГ Сауер " например...

Колега, аз нямам 150к патрона прекарани през моите берети но по 5-6к сигурно имам и в никакъв случай не мога да се съглася с тебе. Мисля и моето и твоето мнения биха били чисто субективни и в страни от темата.
В никакъв случай не казвам, че не си прав за себе си, просто не мисля, че това е общото мнение за 92 от хора които са по-напред с материала от нас, като Айоб например.
Аз имах две берети - 92 (не като тази от снимката а с нормалната затв. рама)под 9пара и .380ауто (чита) Впечатленията ми от "голямата" са много добри, макар и да съм съгласен в общи линии за спусъка. Освен това bore axis-a на повечето Берети е по-ниско от същият на повечето немски пистолети и от там мисля, че стреля по-добре, особено с "малък" патрон като 9пара. Цевта на 92 е по-дълга от повечето немски модели от същият размер което допринася за по-добра групираност. Сравнявал съм 92 с Глок в същият калибър и Беретата даде по-добри резултати и при мене и при собственика на Глока на 7м в стрелбище. (В никакъв случай не твърдя, че Глок е ложо оръжие)
наистина 92 а и всички Берети по принцип са малко по-"солидни" като изработка но пък аз не съм чувал или имал какъвто и да е проблем с моите. Друго което съм забелязал е, че човек свикнал с пластмасов пистолет стреля по-трудно с 92, някак си му тежи повече.
92 я подарих през 1995 но запазих 94 и все още стреля абсолютно безотказно. Перфектно покритие, като нова е след толкова години стреляне и носене напре-назад.
За мене плюсовете са: Стреля безотказно, относително точна, 13 зарядна, много удобна ергономика, перфектна изработка.
Минуси: Силна възвратна пружина - трудно се зарежда от дете или жена. Объркващ предпазител/декокър. Относително дълъг ДА при първи изстрел. Аз по принцип не обичам ДА...
Ето снимка заедно с един друг пистолет, в момента не ми се снима само нея за да я качвам:

[peterpetroff]

Винаги ситуацията с огнестрелните оръжия, произвеждани и внедрени в бойните части по време на война е била странна. Тук възникват няколко въпроса: Добре, ППШ-41 ако е бил толкова препочитан от немските войници, защо по време на войната не е започнало неговото производство от немска срена със съответните корекции откъм калибър и други не дотолкова основно-конструктивни изменения? Същото се отнася и за въпросния картечен пистолет Берета. Вес пак изработката на едно ръчно огнестрелно оръжие не изиква кой знае какви специализирани изменения в производствената база както е при танкове, артилерия, самолети, двигатели. Става въпрос за съвсем лесно пригодими производствени мощности (машини) като фрези, стругове и щанци, което в общия случай е нещо елементарно. Та основния ми въпрос е защо няма взимстване от 'враговете' на по-удачни системи късо оръжие? Опитът от военните действия по всички фронтове е прекрасен полигон, в който лесно би могло да изпъкне най-удачното оръжие в своя клас.
Да, наистина и германците в края на войната са се принудили да произвеждат Стен за Фолкщурма поради неговата простота на изработка, но защо това не се е случило по-рано и с други описани по-горе 'първенци': ППШ, Берета, Томпсън или каквото и да било по-удачно от МП?
Друг въпрос: До колкото ми е известно, основната причина за предпочитанието на немския пехотинец да вземе трофеен ППШ е дисковия му пълнител с двоен капацитет в сравнение с МП. Да, немците са правели полеви приспособления ( успоредно сдвоени стандартни пълнители), но далеч не е същото като един дисков пълнител на ППШ (капацитетът е същия, но времето за стрелба в бойна обстановка- не). Та защо германците не са внесли елементарното техническо решение при своите МП като му подсигурят подобен на ППШ дисков пълнител?

Трети въпрос, отвлечен от темата: През Втората световна война дистанцията на водене на огън е много по-скъсена, в стравнение с тази през ПСВ. Очевидно класическата винтовка, с ефективен огън на 500-800м не е оправдавала късите дистанции на бой- в градове, като синхрон с бренечастите. В една книга със заглавие "Строго Секретно' ДВИ1970, има няколко таблици отнасящие се до наситеноста на огъня, в която очевидно винтовките са аутсайдери доколкото може да се разчита на данните там, германците разполагат с много по-ниска такава в сравнение с руснаците. Та да се върна към въпроса си: Защо в германската армия МП е толкова слабо засегнат в сравнение с винтовките? По споменми МП е призведен в бройка много пъти по-малко в сравнение с к98. Дали призводството на МП е много по-ресурсоемко в сравнение с к98? Оставям на страна автоматичните винтовки на Влатер Г-41, Г-43 поради несравнимо по-малко призведените им бройки. Отново се чудя защо пък такива горе-долу читави полуавтомати не се лансират добре? Имах предвид защо МП е толкова малко внедрен в реедовите бойни части, при положение, че предимствата му са неоспорими при къса дистанция (най често срещана при градските боеве или атаки в съпровод на бронетехника)?

[Kramer]

По принцип с MP-40 са въоръжени само командирите на взводове и отделения в пехотата, затова във взвод от около 40 човека, с картечен пистолет са само 4-5.

[peterpetroff]

По принцип с MP-40 са въоръжени само командирите на взводове и отделения в пехотата, затова във взвод от около 40 човека, с картечен пистолет са само 4-5.

Товa ще рече, че по-малко от 7 % от личния състав е въоръжен с картечни пистолети. 15 000 000 произведени К98к и по-малко от 1 000 000 МП-38,40 и 41. Защо се получава така? Предвид разхода на муниции?
Предполагам, че производството на една карабина е доста по-материало- и трудоемко в сравнение с тези при производството на един МП-40, но при експлоатационните разходи нещата стоят точно обратното и то в много пъти в полза (по-голям разход) на МП-40

[Kramer]

За бой в градски условия, прочистване на сгради, траншеи и др. MP, както и Берета и Шпагин e предпочитано оръжие, както и за самоотбрана на екипажите на танкове. Но за открити пространства, примерно да речем отбрана в степно-гориста месност, планинско-гориста местност и др. където се стига до продължителен огневи бой на по-голяма дистанция и каквито са повечето от боевете в Русия основното оръжие на немската пехота е К98 и MG-34/MG-42.

[peterpetroff]

А комбинация от повече МГ-34/42 (колко повече- най-много по три на отделение) и наситеност на Мп-40 (примерно 50-60 % от личния състав), няма ли да е по-обезпечена бойна част, по-универсална за руските условия на бой (остават 30-40% за К98к). ...
А между другото опорните точки, решили изхода на войната са все градове- като се започне от далечната Москва, Брест и Севастопол и се стигне до ключовите Харков, Сталинград, Варшава, Виена, Берлин... Имам предвид, че големите битки обикновено завършват в големи градове, които определят линията на фронт и снабдяване. На просторни и равни полета може би единствено линията Курск-Орел е била най-значима.

[Kramer]

На картечния пистолет мерната далекобойност е 200м, но ефективния му огън е на доста по-малко разстояние-50-100м. Поради тази причина във ВСВ роти от автоматчици никой не е създавал, въпреки многото писания на популярни автори, организационна структура "рота автоматчици" не съществува. Някой освен щатното си оръжие ако носи и трофеен МР-40, или "Шпагин", това си е допълнително оръжие за всеки случай. В много случаи са импровизирали. Качват върху танковете пехотинци, въоръжени по подобен начин.

[Todor Pavlov]

"Барал " съм и Беретата , и МП-38/40 . Първото не е по-добро , просто към момента , за който Торн отваря въпрос , производствените мощности са заети с Щурмгевера , затова и продукцията МР е в такива малки количества . МР-41 , пък е спрян от производство заради търговски спор .За съотношението МР-К98, ще кажа , че до Сталинград , в немска пехотна рота насищането е с 3/три/ картечни пистолета и то от всичките им разновидности от 18-та година насетне. А до зимата на 41-ва в ръцете на Вермахта попадат 6 млн. стрелкови съветски единици .Тъй , че ППШ в ръцете на германски войник не означава захвърляне на каквото и да било , най-малко МР.