Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Скорострелност на ръчните оръжия през 18-ти век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    gollum,

    Статистиката, която прилагаш е за съвършено друга епоха, особено тази от Гражданската война в САЩ. Тогава е имало и оръжие със задно пълнене, а преднопълнещото се оръжие е било с капсулно запалване и предимно горими патрони (обвивката е от коприна, лен или хартия, напоена в селитра) + куршум на Миние. Това повишава скорострелността неимоверно и превръща огнестрелното оръжие в решаващ фактор.

    Обратно на темата за техническата и практическата скорострелност на кремъчните оръжия. Както вече казах, ако има нужда, техническо решение се намира. Едно от решенията е следното: всеки тринадесети патрон е със специална цинкова дискова вложка под стандартния куршум. Тази вложка, с формата на две чинийки, обърнати с дъната си една към друга, се разширява при изстрел, опира вътрешността на цевта и изстъргва нагара. Просто, нали? Като се прибера от работа ще се разровя из моите патронни книжки за да покажа скан от този патрон. Но този почистващ патрон се появява едва когато се появява истинска нужда от скорострелност - през 19 век.

    Не напразно Суворов казва: "Пуля дура, штык молодец." Впрочем, ето по-голям откъс с неговите поучения:

    II. Словесное поучение солдатам (“Разговор с солдатами их языком”).

    Развод приходит в Главную квартеру, на рассвете выходит на площадь, где в присутствии Фельдмаршала производит маневры с пальбой пушечною и ружейною, атакуя попеременно конница пехоту, а пехота конницу. Потом штаб-офицер того полку, чей развод, командует: "Под курок!" — и начинает в присутствии всего Генералитета, штаб и обер-офицеров говорить наизусть следующее к солдатам их наречием:

    Каблуки сомкнуты. Подколенки стянуты. Солдат стоит стрелкой. Четвертого вижу, пятого не вижу.

    Военный шаг аршин, в захождении полтора аршина, береги интервалы. Солдат во фрунте на шагу строится по локтю, шеренга от шеренги три шага, в марше дна, барабаны не мешай!

    Береги пулю на три дни, а иногда и на целую кампанию, когда негде взять! Стреляй редко, да метко. Штыком коли крепко, пуля обмишулится, а штык не обмишулится. Пуля дура, штык молодец. Коли один раз, бросай басурмана со штыка: мертв на штыке, царапает саблею шею. Сабля на шею, отскокни шаг. Ударь опять. Коли другого, коли третьего. Богатырь заколет полдюжины, а я видал и больше. Береги пулю в дуле. Трое наскачат — первого заколи, второго застрели, третьему штыком карачун. Это редко, а заряжать неколи. В атаке не задерживай.

    Для пальбы стреляй сильно в мишень. На человека пуль двадцать; купи свинцу из экономии, немного стоит. Мы стреляем цельно; у нас пропадает тридцатая пуля, а в полевой и полковой артиллерии разве меньше десятого заряда.

    Фитиль на картечь, бросься на картечь: летит сверх головы, пушки твои, люди твои, вали на месте, гони, коли, остальным давай пощаду! Они такие ж люди: грех напрасно убить.

    Умирай за Дом Богородицы, за Матушку, за Пресветлейший дом.

    Церковь Бога молит. Кто остался жив, тому честь и слава!

    Обывателя не обижай, он нас поит и кормит; солдат не разбойник. Святая добычь! Возьми лагерь, все ваше. Возьми крепость, все ваше. В Измаиле, кроме иного, делили золото и серебро пригоршнями. Так и во многих местах — без приказу отнюдь не ходи на добыч!

    Баталия полевая. Три атаки: в крыло, которое слабее. Крепкое крыло закрыто лесом. Это не мудрено, солдат проберется и болотом. Тяжело чрез реку — без моста не перебежишь. Шанцы всякие перескочишь. Атака в средину невыгодна, разве кавалерия хорошо рубить будет, а иначе сами сожмут. Атака в тыл очень хороша, только для небольшого корпуса, а армиею заходить тяжело. Баталия в поле: линиею против регулярных, кареями против басурман. Колонн нет. А может случиться и против турков, что пятисотному карею надлежать будет прорвать пяти или семитысячную толпу с помощью фланговых кареев. На тот случай бросится он в колонну; но в том до сего нужды не бывало. Есть безбожные, ветренные, сумасбродные французишки. Они воюют на немцев и иных колоннами. Если бы нам случилось против них, то надобно нам их бить колоннами ж!

    Баталия на окопы на основании полевой. Ров не глубок. Вал не высок. Бросься в ров. Скачи чрез вал. Ударь в штыки, коли, гони, бери в полон! Помни: отрезывать тут подручные конницы. В Праге отрезала пехота, да тут были тройные и большие окопы и целая крепость, для того атаковали колоннами.

    Штурм. Ломи через засеки, бросай плетни чрез волчьи ямы, быстро беги, прыгай чрез полисады, бросай фашины, спускайся в ров, ставь лестницы. Стрелки очищай колонны, стреляй по головам. Колонны лети чрез стену на вал, скалывай, на валу вытягивай линию, караул к пороховым погребам, отворяй вороты коннице. Неприятель бежит в город! Его пушки обороти по нем, стреляй сильно в улицы, бомбардируй живо. Недосуг за этим ходить. Приказ: спускайся в город, режь неприятеля на улицах. Конница, руби. В домы не ходи. Бей на площадях. Штурмуй, где неприятель засел. Занимай площадь, ставь гауптвахт, расставляй вмиг пикеты к воротам, погребам, магазинам. Неприятель сдался? — Пощади! Стена занята? — На добычь!

    Три воинские искусства

    Первое — глазомер: как в лагерь стать, как идти, где атаковать, гнать и бить. Второе — быстрота.

    Поход полевой артиллерии от полу до версты впереди, чтоб спускам и подъемам не мешала. Колонна сближится — оная опять выиграет свое место. Под гору сошед, на равнине на рысях! Поход по рядам или по четыре для тесной дороги, улицы, для узкого мосту, для водяных и болотных мест по тропинкам; и только когда атаковать неприятеля, то взводами, чтоб хвост сократить. У взводов двойные интервалы на шаг. Не останавливайся, гуляй, играй, пой песни, бей барабан, музыка греми! Десяток отломал, — первый взвод снимай ветры. Ложись! За ним второй взвод и так взвод за взводом. Первые задних не жди! Линия в колонне на походе расстянется. Коли по четыре, то в полтора, а по рядам вдвое. Стояла на шагу, идет на двух. Стояла на одной версте, — расстянется на две, стояла на двух, — расстянется на четырех, то досталось бы первым взводам ждать последних полчаса по-пустому. На первом десятке отдыху час. Первый взвод вспрыгнул, надел ветры. Бежит вперед десять-пятнадцать шагов (а на походе, прошед узкое место, на гору или под гору, от пятнадцати до пятидесяти шагов). Так взвод за взводом, чтоб задние между тем отдыхали.

    Второй десяток! — Отбой, отдыху час и больше! Коли третий переход мал, то оба пополам, и тут отдых три четверти часа, или полчаса, или четверть часа, чтоб ребятам поспеть скорее к кашам. Это для пехоты. Кавалерия своим походом вперед, с коней долой, отдыхает мало и свыше десятка, чтоб дать коням в лагере выстояться. Кашеварные повозки впереди с палаточными ящиками. Братцы пришли, к каше поспели. Артельный староста: К кашам! На завтраке отдых четыре часа; то ж самое к ночлегу отдых шесть часов и до восьми, какова дорога. А сближась к неприятелю, котлы с припасом сноровлены к палаточным ящикам, дрова запасены на оных.

    По сей быстроте и люди не устали. Неприятель нас не чает, щитает нас за сто верст, а коли издалека, то в двух-трех стах и больше. Вдруг мы на него, как снег на голову. Закружится у него голова! Атакуй с чем пришел, с чем Бог послал! Конница, начинай! руби, коли, гони, отрезывай, не упускай! Ура чудеса творят, братцы!

    Третье — натиск. Нога ногу подкрепляет, рука руку усиляет. В пальбе много людей гибнет. У неприятеля те же руки, да русского штыка не знает. Вытяни линию, тотчас атакуй холодным ружьем! Недосуг вытягивать линии? — Подвиг из закрытого, из тесного места. Пехота коли в штыки, кавалерия тут и есть. Ущелья на версту нет, картечь чрез голову. Пушки твои. Обыкновенно кавалерия врубается прежде, пехота за ней бежит. Только везде строй. Кавалерия должна действовать всюду как пехота, исключая зыби, там кони на поводах. Казаки везде пролезут. В окончательной победе кавалерия гони, руби. Кавалерия займется, пехота не отстает. В двух шеренгах сила, в трех — полторы силы, передняя рвет, вторая валит, третья довершает.

    Бойся богадельни, немецкие лекарственницы издалека, тухлые, всплошь бессильные и вредные. Русский солдат к ним не привык. У вас есть в артелях корешки, травушки, муравушки. Солдат дорог, береги здоровье, чисти желудок, коли засорился. Голод — лучшее лекарство. Кто не бережет людей: офицеру арест, унтер-офицеру и ефрейтору палочки, да и самому палочки, кто себя не бережет. Жидок желудок? Есть хочется? На закате солнышка немного пустой кашки с хлебцем; а крепкому желудку буквица в теплой воде или корень коневого щавелю.

    Помните, Господа! полевой лечебник штаб-лекаря Белопольского. В горячке ничего не ешь. Хоть до двенадцати дней, а пей солдатский квасок, то и лекарство, а в лихорадке не пей, не ешь. Штраф, за что себя не берег. В богадельни: первый день — мягкая постель, второй день — французская похлебка; третий день е¸ братец домовище к себе тащит. Один умирает, десятеро товарищей хлебают его смертельный дух. В лагере больные, слабые, хворые в шалашах, не в деревнях. Воздух чище. Хоть без лазарету и вовсе быть нельзя. Тут не надобно жалеть денег на хорошие лекарства, коли есть где купить сверх своих и на прочие выгоды без прихотей. Да все это неважно! Мы умеем себя беречь; где умирает от ста один человек, у нас и от пятисот в месяц меньше умирает. Здоровому — воздух, еда, пить¸. Больному ж — воздух, пить¸!

    Богатыри! неприятель от нас дрожит; да есть неприятель больше богадельни. Проклятая немогузнайка! намека, загадка, лживка, лукавка, краснословка, краткомолвка, двуличка, вежливка, бестолковка. Кличка, чтоб бестолково выговаривать; крок, прикак, афок, вайрких, рок, ад и прочее — стыдно сказать! От немогузнайки много беды! За немогузнайку офицеру арест, а штаб-офицеру от старшего штаб-офицера арест квартирный.

    Солдату надлежит быть здорову, храбру, тв¸рду, решиму, правдиву, благочестиву. Молись Богу! от него победа. Чудо-богатыри! Бог нас водит, он нам генерал.

    Ученье свет, неученье тьма. Дело мастера боится, и крестьянин не умеет сохой владеть: хлеб не родится. За ученого трех неученых дают. Нам мало трех, давай нам шесть. Нам мало шести, давай нам десять на одного. Всех побьем, повалим, в полон возьмем. Последнюю кампанию неприятель потерял счетных семьдесят пять тысяч, только что не сто. Он искусно и отчаянно дрался, а мы и одной полной тысячи не потеряли. Вот братцы! Воинское обучение! Господа офицеры! Какой восторг!

    По окончании сего разговора фельдмаршал сам командует:

    К паролю! С флангов часовые вперед! Ступай! На караул! по отдаче Генералитету или иным пароля, лозунга и сигнала следует похвала или в чем хула разводу. Потом громогласно говорит:

    Субординация — послушание,

    Экзерциция — обучение.

    Дисциплина,

    Ордер воинский — порядок воинский,

    Чистота,

    Здоровье,

    Опрятность,

    Бодрость,

    Смелость,

    Храбрость,

    Победа,

    Слава, слава, слава!
    Last edited by Nick; 17-01-2007, 00:58.
    Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
    A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

    Comment


      #32
      Да, прав си, не е точно наполеоново време, забелязах . Но това е, котео събрах от оня сайт. Общо взето теденцията от края на Средновековието насам е горе-долу следната - първоначално преобладават нараняванията (загубите) от хладно оръжие, впоследствие превес взима ръчното огнестрелно оържие, докато артилерията все още има много малък дял, а големият дял на хладното оържие драстично се свива, накрая делът на ръкопашното оръжие (щикове и т.н.) почти изчезва, докато този на артилерията потоянно нараства за сметка на ръчното огнестрелно оръжие. Последната тенденция сигурно вече е достатъчно видима по неполеоново време, а към средата и още повече края на Х²Х век преобладаваща тежест има артилерията (предполагам, че нещо от типа на 15% до максимум 20% ръчно огнестрелно оръжие, 70-80% артилерия и окол 1% или под това - ръкопашно оръжие). През ХХ век само се засилва дела на артилерията (е, в един момент започва да се намесва решително авиацията ).
      Та мисълта ми е, че това горе-долу (съвсем обобщаващо, което разбира се не е хубаво) е тенденцията.

      Статистиката, която прилагаш е за съвършено друга епоха, особено тази от Гражданската война в САЩ.
      Е, всъщност само първия пример бе от Гражданската война в САЩ, т.е. втората половина на Х²Х век. Другите два бяха от ХV²²² век, пак друга епоха.

      Comment


        #33
        А ето малко пояснения към мислите на Суворов, които илюстрират дискусията за стрелбата, скорострелността и хладното оръжие (в червено):

        Примечания

        {2}Развод... — войска выделенные для учения.

        {3}...в присутствии Фельдмаршала... — т. е. Суворова, который летом-осенью 1796 г. настойчиво внедрял свою в войска, расположенные в окрестностях Тульчина, готовя их к предполагавшемуся походу против французов.

        {4}...с пальбой пушечною и ружейною, атакуя попеременно конница пехоту, а пехота конницу. — Знаменитая сквозная атака. "Она производилась обеими сторонами, атакующими друг друга с фронта, все равно, стояли ли они в развернутом строе или в колоннах — среди огня пехоты и артиллерии, при криках "Ура!", повторяемых всяким пехотинцем и кавалеристом. Офицеры кричали при этом: "Руби! В штыки!" Ни одна часть в момент атаки не смела ни принять в сторону, ни замедлить движения. Пехота шла на пехоту бегом, — замечает очевидец маневров маркиз Дюбокаж, француз-эмигрант, служивший у Суворова. — Нужно ли после этого всего распространяться о причинах непобедимости Суворова?" — резюмирует Дюбокаж, прибавляя, что войска после таких учений смотрели на бой, как на маневры.

        {5}"Под курок!" — Команда для ружейного приема, употребляемого при положении "Смирно". Ружье бралось рукою за шейку приклада под курок и держалось отвесно у правого плеча.

        {6}Богатырь заколет полдюжины, а я видал и больше. — О каких боевых эпизодах идет речь, сказать трудно, но, как кажется, Суворов вспоминает подвиг Степана Новикова (Нивикова) во время Кинбургского сражения.

        {7}Мы стреляем цельно... — Комментировавший это место военный историк А. Н. Кочетков, отмечая большое рассеивание при стрельбе из тогдашних ружей (до 50% на дистанции 300 метров), считал, что это место нужно понимать как призыв стрелять без промаха, но отнюдь не буквально.

        {8}Умирай за дом Богородицы, за Матушку... — Большинство комментаторов подразумевают под "Матушкой" императрицу Екатерину II. Во втором издании "Науки побеждать" (1809 г.) Антоновский писал в примечании: "Под именем Матушки разумеет здесь отчизнолюбивый величайший полководец Суворов Россию, под коим обыкновенно она именуется и солдатским наречием". В рукописи, отвергнутой Павлом I, это место читается, как: "Умирай за дом Божий, за дом Пресвятыя Богородицы, за дом всепресветлейший царский, за веру, за отечество!"

        {9}В Праге отрезала пехота... — Во время штурма Праги конница из-за трех полос укреплений не успела отрезать противника от моста чрез Вислу. Некоторым частям удалось уйти, остальные были отрезаны пехотой, на помощь которой подоспела конница.

        {10}Три воинские искусства. — В первой публикации — "Два воинские искусства". Несомненно, Суворов сначала выделил "натиск" в особую категорию, но в более поздних редакциях снял противопоставление "натиска" двум воинским искусствам — "глазомеру и быстроте".

        {11}...ветры. — Этим словом Суворов, знавший цену шутке, называл тяжелые солдатские ранцы. От такого словца и ноша не казалась тяжелой.

        {12}...буквица... — многолетнее травянистое растение бетоника, корни, листья и цветки которого употреблялись как слабительное.

        {13}Полевой лечебник штаб-лекаря Белопольского. — Штаб-лекарь Ефим Белопольский по поручению Суворова написал лечебник под названием "Правила медицинским чинам".

        {14}...домовище... — гроб.

        {15}Больному ж — воздух, питье! — Так в рукописи, представленной в 1798 г. Антоновским.

        {16}...крок, прикак, афок, вайркирх, рок, ад и прочее... — Восклицания, передающие невнятную, бессмысленную речь немогузнаек.
        Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
        A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

        Comment


          #34
          Не напразно Суворов казва: "Пуля дура, штык молодец."
          Същото ще повтаря и Шерф около 100 години по-късно. Резултатите са нагледно демонстрирани от пруската гвардия при Сент При, а и от Скобелве под Плевен. Всъщност и през гражданската в САЩ също, сещам се за Фредериксбърг, но това е само един от множеството примери.

          Горе качих каквото намерих.
          Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

          Comment


            #35
            Боже Ник намери какво да цитираш. Знаеш ли колко са тогавашните авторитети, които подчертават нуждата от скорострелност, коментират ниската скорострелност на частите си, търсят начини да повишат скорострелността на същите и възхваляват скорострелността. Имай малко вяра, когато ти се каже, че основни приоритети в тактическата доктрина в епохата на Просвещението са скорострелността и бързото придвижване и бързото маршируване. Ако пък не приемаш на доверие, вземи поръчай си книжките и се образовай. Сам си казвал в друга тема, че войникът и оръжието му представляват система, ако се напрегнеш мъничко би трябвало да се сетиш, че система е и сборът от войници. Ти очевидно имаш познания по едната част (оръжието), вземи научи нещо и за другите части, както и за системните отношения в тази система.
            А това, че един руски пълководец не е могъл да роди нищо по-смислено от идеята за щиковия удар в онази епоха си е за негова сметка.
            В същност то си е смислено по неговия си начин. Когато най-многобройният ти ресурс и този който най-лесно можеш да си позволиш да разхищаваш е човешкият, нищо чудно до подобни изводи да стигнеш.
            Руснаците са много интересни. Докато се научат да воюват единственото, което им ражда главата е да стоят сврени зад полеви укрепления, а когато укрепленията не вършат работа, значи трябва да се направят още по-големи укрепления (мислене очевидно родено след Полтава, където шведската пехота въпреки трагично по-малкия си брой им пробива 8 (осем) редута). Когато все пак натрупват малко опит и самочувствие и си подават носа навън, откриват че тя стрелбата посред голото поле не е толкоз проста работа. Пък и изисква бая повече обучение. А след обучението войника става скъп и ценен. Пък те време нямат - трябва да се наваксва. Затова пък хора имат в изобилие. И айде "пуля дура...".
            Recalibrating my lack of faith in humanity...

            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

            Comment


              #36
              albireo написа
              .. вземи поръчай си книжките и се образовай...
              Цъ, не ща, ignorance is bliss. Пък и нямам амбиции за chairborne tactician, каквито има достатъчно.
              Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
              A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

              Comment


                #37
                като по прочетох разбрах от къде идва недоразумението. вие цитирате данни за инвалиди. а повечето рани от хладно оръжие водят или до смърт или до оздравяване. а примерно дори малка рана от куршум води до ампутация - на място и последващо инвалидизиране. а рана от щик води до 1 -2 месеца престои в лазарета и вероятно оздравяване.
                п.п. оная точка от правилника за резюме на български отпаднала ли е?
                Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                Comment


                  #38
                  И още нещо. Не мисля, че примерите от Наполеоново време могат да служат, като аргументация и илюстрация на тези свързани с епохата на Просвещението. Както мисля, че казах малко по-назад в темата, там методите за воюване (иначе казано една част от системата) са различни. Линейното построение е вече преодоляно, битки се решават с помощта на масирани удари с батальонни колони плюс артилерия (по-лека, мощна и мобилна). И кавалерия разбира се но като цяло нараства по-доброто взаимодействие между различните родове войски.
                  А и още нещо. Технически решения за повишаване скорострелността са намирани и през епохата на Просвещението. Метален шомпол вместо дървен, Цилиндричен метален шомпол вместо коничен. Конична дупка за възпламеняване на заряда в края на цевта и т.н. Всъщност усъвършенствания в тази посока се правят и преди и след това, правят се постоянно.

                  Nick написа
                  Цъ, не ща, ignorance is bliss. Пък и нямам амбиции за chairborne tactician, каквито има достатъчно.
                  Иронията в случая е доста глупава, при положение, че ако се занимаваш да изследваш съответната епоха и да искаш не би могъл да надскочиш подобен статус. Нали?
                  Е ...естествено би могъл, ако си достатъчно амбициозен като Кийган да се опиташ да юркаш няколко хиляди филмови статисти по едно поле, за да провериш теориите си, но как да ти кажа - не вярвам, дори и това да е променило статуса му. Не вярвам да промени и твоя.
                  Last edited by albireo; 17-01-2007, 01:38. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                  Recalibrating my lack of faith in humanity...

                  https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                  Comment


                    #39
                    albireo написа
                    А това, че един руски пълководец не е могъл да роди нищо по-смислено от идеята за щиковия удар в онази епоха си е за негова сметка.

                    Руснаците са много интересни. Докато се научат да воюват единственото, което им ражда главата е да стоят сврени зад полеви укрепления, а когато укрепленията не вършат работа, значи трябва да се направят още по-големи укрепления (мислене очевидно родено след Полтава, където шведската пехота въпреки трагично по-малкия си брой им пробива 8 (осем) редута). Когато все пак натрупват малко опит и самочувствие и си подават носа навън, откриват че тя стрелбата посред голото поле не е толкоз проста работа."
                    пък междувремено превземат Берлин, Варшава и още тва онва. ма тва щот са се правили на интересни.
                    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                    Comment


                      #40
                      tonev написа
                      ..п.п. оная точка от правилника за резюме на български отпаднала ли е?
                      Грешен съм! Ето резюмето (през моя филтър):

                      Афоризмът "Куршумът е глупак, а щикът - юнак" не трябва да се разбира ограничено. Суворов отлично разбира ролята на огнестрелното оръжие и не го пренебрегва по никакъв начин ("...Для пальбы стреляй сильно в мишень...Мы стреляем цельно; у нас пропадает тридцатая пуля, а в полевой и полковой артиллерии разве меньше десятого заряда..." ) Т.е. според него само около 1/30 (3,3%) от изстрелите не попадат в целта! Въпреки, че това твърдение е твърде оптимистично, то отлично илюстрира ударението върху огневата подготовка, която Суворов прави. В такъв смисъл горната фраза "Куршумът...щикът..." е синтез на осъзнаването на ограничените възможности на огневия бой, който трябва да бъде подкрепен чрез маневриране и близък (щиков или друг) бой.

                      Тези, които приемат фразата като израз на "посредствеността" на Суворов като пълководец очевидно я четат твърде буквално.
                      Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                      A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                      Comment


                        #41
                        Tonev, ти очевидно не си чел темата за Прусия...иначе едва ли щеше да пускаш тия реплики за превземането.
                        Ник, благодаря за забележката. Ако Суворов е взъприемал нещата така - ок, но позволи ми да изкажа съмнение в твоето тълкуване. В руската тактическа мисъл традиционно е имало една нишка, която следва именно този буквален прочит. Особено като се вземе предвид " Стреляй редко, да метко." За епохата си с рядко стреляне, доникъде няма да я докара.
                        А че огневия бой има ограничени възможности така е. Но пък е бил приоритет особено в Прусия в късните години на Фридрих, когато нещата общо взето закостеняват. На полските маневри в Силезия през 1785 г. 23 000 души могат да се разгърнат в боен ред за секунди при сигнал от оръдие, но това хич не им помага при Валми. Тоталното отхвърляне на щиковия удар (Мьолендорф и други генерали ветерани са признавали, че никога не са се доближавали на по-малко от 100 крачки от врага) ги сварва тотално неподготвени за новите тактики на французите.
                        Аз не правя апологетика на огневия бой. Просто посочвам, какви са били възгледите по онова време. И никакви цитати от Суворов не могат да променят този факт. Аз и затова ти възразих в началото. Защото да се твърди "скорострелността не е била приоритет, ето вижте какво казва суворов" (онова "не напразно" в пост #31), ни най-малко не опровергава това. Факт е и че Суворов се изгражда като пълководец в един по-късен момент.
                        Интересното е, че възгледите за огневия бой са продукт на еволюция (както винаги). Самият Фридрих на млади години е поставял ударението именно върху щиковия удар дори без да се стреля въобще. Дьо Сакс е искал да въведе отново щика, който се затъква в цевта и да върне пиките у една малка част от батальона. Е...след известни недоразумения по бойните полета, Фридрих се принуждава да се върне към по-реалистичните приоритети. И по-ефективните за тогавашната епоха.
                        Last edited by albireo; 17-01-2007, 02:54.
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          #42
                          Nick написа
                          Грешен съм! Ето резюмето (през моя филтър):

                          Афоризмът "Куршумът е глупак, а щикът - юнак" не трябва да се разбира ограничено. Суворов отлично разбира ролята на огнестрелното оръжие и не го пренебрегва по никакъв начин ("...Для пальбы стреляй сильно в мишень...Мы стреляем цельно; у нас пропадает тридцатая пуля, а в полевой и полковой артиллерии разве меньше десятого заряда..." ) Т.е. според него само около 1/30 (3,3%) от изстрелите не попадат в целта! Въпреки, че това твърдение е твърде оптимистично, то отлично илюстрира ударението върху огневата подготовка, която Суворов прави. В такъв смисъл горната фраза "Куршумът...щикът..." е синтез на осъзнаването на ограничените възможности на огневия бой, който трябва да бъде подкрепен чрез маневриране и близък (щиков или друг) бой.

                          Тези, които приемат фразата като израз на "посредствеността" на Суворов като пълководец очевидно я четат твърде буквално.
                          ник, има вероятност суворов да не е грешал толкоз много - при стрелба под 25м както съм писал по горе вероятноста да не уцелиш някого е малка. ама виж едно малко резюме как улесни нещата.
                          Албирео, това беше само глупава закачка не се ядосваи. :1087:
                          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                          Comment


                            #43
                            tonev написа
                            ник, има вероятност суворов да не е грешал толкоз много - ..:
                            Грешен или не, въпросът не е в статистиката. Става дума за комбиниране на различни начини на водене на бой. Фразата е умишлено построена в афористичен стил, защото логичен подход е неуместен, когато призоваваш някого да се вкопчи буквално лице в лице с противника. Логика и изчисления вървят с огневата подготовка. Тези, които казват "Ха, ега ти съждението, ега ти пълководеца" определено изпускат този момент.
                            Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                            A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                            Comment


                              #44
                              Nick написа
                              Грешен или не, въпросът не е в статистиката. Става дума за комбиниране на различни начини на водене на бой. Фразата е умишлено построена в афористичен стил, защото логичен подход е неуместен, когато призоваваш някого да се вкопчи буквално лице в лице с противника. Логика и изчисления вървят с огневата подготовка. Тези, които казват "Ха, ега ти съждението, ега ти пълководеца" определено изпускат този момент.
                              абсолютно. :tup: особенно момента "
                              Ха, ега ти съждението, ега ти пълководеца"
                              Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                              Comment


                                #45
                                Хмм докато си допълня мнението вие сте се развихрили. Но имайте предвид едно.
                                Коректният начин да се тълкува постинга ми би бил "Ха егати съждението, егати тактика" Нали така?
                                Пак ви повтарям, Суворов се изгражда като пълководец в по-късен момент. Като младо полковниче в края на Седемгодишната война с тия си тактически възгледи едва ли е щял да прокопса много. Пък и неговото мнение не може да бъде аргумент"в против" на очевидното за епохата. - Приоритет на скорострелността над щиковите атаки. Не че последните ги е нямало, просто приоритетите са били други.
                                Recalibrating my lack of faith in humanity...

                                https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                                Comment

                                Working...
                                X