У нас има 300 000 регистрирани дула.
Досущ като в Азия или Африка...
Никой не запита, защо не се облага с акциз огнестрелното оръжие...
У нас има 300 000 регистрирани дула.
Димитър БЪЧВАРОВ
По традиция, мнозинството се оплаква, че опозицията не се държи конструктивно, т. е. че се заяжда и пречи, вместо да предлага разумни, обосновани и необременени с идеология решения. И ето на, депутати от ДСБ и СДС предложиха да отпадне акцизът за кафето. Разумно и обосновано, без следа от идеология. Защото постъпленията от него са само 0,1% от приходите в бюджета. Защото кафето нито е вредно, нито аморално, нито пък е лукс. Предложение – образец за конструктивизъм. Управляващите от своя страна демонстрираха образцов инат и твърдоглавие. Кафето остана с акциз. Всъщност нищо ново. И нищо страшно, разбира се. Голяма работа дали едно кафе ще струва 2 стотинки повече или по-малко.
Има обаче нещо друго, за което си струва да се възмутим. Депутати, медии и граждани дни наред раздухваха една буря в чаша кафе. И никой не запита защо не се облага с акциз огнестрелното оръжие, амунициите и пиротехническите средства. В България на 100 души се падат 4 броя законно регистрирани огнестрелни оръжия. Общо над 300 хиляди дула! Много е. Много са и незаконно притежаваните. Всъщност никой не знае точно колко огнестрелни цеви автомати, оптически и лазерни устройства
за убиване подхранват свирепите настроения и комплексите на нашите бабаити. Някой беше пресметнал, че през последните 10 години над 1500 пистолета от реномирани и скъпи марки са раздадени само като юбилейни подаръци между официални лица. Включително от министрите на вътрешните работи и на отбраната. Включително на уж мирни хора на словото и на закона, като журналисти, държавници, и синдикалисти. Досущ като в Азия или Африка. В Европа все пак е прието да се подаряват писалки. Така ние сме по-въоръжени от която и да е европейска страна. Повече и от Русия. В осеммилионна България има 3000 фирми за въоръжена охрана. В 22-милионна Румъния те са четири пъти по-малко. У нас “работят” 130 хиляди охранители. Над два пъти повече от армията и полицията, взети заедно. В същото време няма кой да опази земеделските дворове, реколтата и горите от ежедневните грабежи и безогледната сеч. Бедните ни села не могат да си позволят ни пъдар, ни пушка. За сметка на това много от скандалните ни новобогаташи трупат оръжейни колекции с по-голяма огнева мощ от взводовете ни в Ирак. А оръжията рано или късно гърмят. Особено ако да стреляш на воля е толкова евтино. Виждаме го на всеки празник, по сватби и мачове. Гърми се с дивашка необузданост, агресия, наглост и простотия. Дори и без повод, просто така, за да се подхранва хулиганската разрушителна еуфория на освободените от правила и задръжки “балкански субекти” и мутри. Не остана дори междуселищен пътен знак, който да не е прострелян от профучаващите джипове на пияни компании.
А колко държавни пари отиват за операции и лечение на огнестрелно ранени и осакатени хора по време на празничните разгули! Тези случаи винаги са крайно спешни. И винаги сложни и скъпи. Естествено, за сметка на други болни, за които пък винаги не достигат животоспасяващи лекарства. И, разбира се, убийствата...
В центъра на столицата – стрелба и трупове сред купища гилзи. Запазена марка на България година преди ЕС. Срам! Това е положението! Така е в страната, в която има всички основания бойните оръжия и боеприпаси да бъдат забранени, но те се продават евтино и на общо основание. Без акциз, за разлика от кафето. И където нито един депутат не се сети, не дръзна или просто не си направи труда дори да постави въпроса. Не заради парите. (Едва ли приходите от акцизи върху стоките за убиване ще надхвърлят тези от кафето.) А заради утвърждаването на онези ценности на цивилизацията, които насърчават градивните усилия и възпират нагоните за агресия и разруха. Всъщност става въпрос за неща, които ни приближават, и неща, които ни отдалечават от Европа. И които нашите законотворци пак не различиха.
300 000 :fire:
Никой не запита, защо не се облага с акциз огнестрелното оръжие...
У нас има 300 000 регистрирани дула.
Димитър БЪЧВАРОВ
По традиция, мнозинството се оплаква, че опозицията не се държи конструктивно, т. е. че се заяжда и пречи, вместо да предлага разумни, обосновани и необременени с идеология решения. И ето на, депутати от ДСБ и СДС предложиха да отпадне акцизът за кафето. Разумно и обосновано, без следа от идеология. Защото постъпленията от него са само 0,1% от приходите в бюджета. Защото кафето нито е вредно, нито аморално, нито пък е лукс. Предложение – образец за конструктивизъм. Управляващите от своя страна демонстрираха образцов инат и твърдоглавие. Кафето остана с акциз. Всъщност нищо ново. И нищо страшно, разбира се. Голяма работа дали едно кафе ще струва 2 стотинки повече или по-малко.
Има обаче нещо друго, за което си струва да се възмутим. Депутати, медии и граждани дни наред раздухваха една буря в чаша кафе. И никой не запита защо не се облага с акциз огнестрелното оръжие, амунициите и пиротехническите средства. В България на 100 души се падат 4 броя законно регистрирани огнестрелни оръжия. Общо над 300 хиляди дула! Много е. Много са и незаконно притежаваните. Всъщност никой не знае точно колко огнестрелни цеви автомати, оптически и лазерни устройства
за убиване подхранват свирепите настроения и комплексите на нашите бабаити. Някой беше пресметнал, че през последните 10 години над 1500 пистолета от реномирани и скъпи марки са раздадени само като юбилейни подаръци между официални лица. Включително от министрите на вътрешните работи и на отбраната. Включително на уж мирни хора на словото и на закона, като журналисти, държавници, и синдикалисти. Досущ като в Азия или Африка. В Европа все пак е прието да се подаряват писалки. Така ние сме по-въоръжени от която и да е европейска страна. Повече и от Русия. В осеммилионна България има 3000 фирми за въоръжена охрана. В 22-милионна Румъния те са четири пъти по-малко. У нас “работят” 130 хиляди охранители. Над два пъти повече от армията и полицията, взети заедно. В същото време няма кой да опази земеделските дворове, реколтата и горите от ежедневните грабежи и безогледната сеч. Бедните ни села не могат да си позволят ни пъдар, ни пушка. За сметка на това много от скандалните ни новобогаташи трупат оръжейни колекции с по-голяма огнева мощ от взводовете ни в Ирак. А оръжията рано или късно гърмят. Особено ако да стреляш на воля е толкова евтино. Виждаме го на всеки празник, по сватби и мачове. Гърми се с дивашка необузданост, агресия, наглост и простотия. Дори и без повод, просто така, за да се подхранва хулиганската разрушителна еуфория на освободените от правила и задръжки “балкански субекти” и мутри. Не остана дори междуселищен пътен знак, който да не е прострелян от профучаващите джипове на пияни компании.
А колко държавни пари отиват за операции и лечение на огнестрелно ранени и осакатени хора по време на празничните разгули! Тези случаи винаги са крайно спешни. И винаги сложни и скъпи. Естествено, за сметка на други болни, за които пък винаги не достигат животоспасяващи лекарства. И, разбира се, убийствата...
В центъра на столицата – стрелба и трупове сред купища гилзи. Запазена марка на България година преди ЕС. Срам! Това е положението! Така е в страната, в която има всички основания бойните оръжия и боеприпаси да бъдат забранени, но те се продават евтино и на общо основание. Без акциз, за разлика от кафето. И където нито един депутат не се сети, не дръзна или просто не си направи труда дори да постави въпроса. Не заради парите. (Едва ли приходите от акцизи върху стоките за убиване ще надхвърлят тези от кафето.) А заради утвърждаването на онези ценности на цивилизацията, които насърчават градивните усилия и възпират нагоните за агресия и разруха. Всъщност става въпрос за неща, които ни приближават, и неща, които ни отдалечават от Европа. И които нашите законотворци пак не различиха.
300 000 :fire:
Comment