gollum написа
за транспорти със щита за защита
-
ЗА това че нямат щитове не си прав виж Браунингите на хъмвитата че са защитени със щит както и тези на някой танкове просто защото щитъ е тежичък за пехотата но това не е отрицание за неговата ефективнос когато е монтиран на мпс. А що се отнася до колесара може и да си прав за съвременните картечници за старитее имало смисъл се пак водното охлажддане си тежи за да го мъкнеш на гръб според мене колесното шаси си отговаря на нуждите на максимаза транспорти със щита за защита
-
Я пак прочети внимателно какво си писал и какво съм писал аз. Т.е. колесният лафет "върши работа" за древни картечници и какот се вижда, в РККА бързичко е заместен с универсална тринога, коагот има възможност. И щитът е отпаднал, защото не върши монго работа (пише го в източника ми, не си го измислям аз). Защо не върши особена работа? Защото става въпрос за пехота и пехотно оръжие. Сравнението с картечница на танк или тактическа транспортна машина е некоректно именно поради тази причина - нуждите там са различни, картечарят е "вързан" за машината и няма възможност да си избира позиция според терена, да се прикрива и т.н. Затова там щитът върши работа, а и се носи от машина, което игнорира пробелма с теглото.Comment
-
Ако говорим в часност за Максима според мене е имало смисъл да има щит и да е колесен за новите тежки картечници предполагам са по леки и нямат нужда от колесен лафет а и с градските войни който се вовдят напоследък е абсолютно безмислено но за времето си колесен лафет със щит не е била лоша концепция за картечница със водно охлаждане.Аи си мисля че самите триноги не допускат възможноста да има щит в наше време една картечница трудно би се съвместила тринога като лафет със щиткойто и трябва да се транспортира като триногата на гръб.gollum написаComment
-
Първо, ако е за чисто техническата възможност, колкото може да се монтира щит на колесен лафет, толкова и на тринога или друг тип статив - няма някакъв особен технически проблем в това. Което мисля е очевидно. Второ, концепцията на тежката картечница е да служи като средство за огнева поддръжка, което изключва това средство да се движи и да води огън едновременно, осевн ако не е на някакъв самоходен лафет (но ние не обсъждаме този случай), а това означава, че този тип оръжия заемат позиция и след това водят огън. Ако е нужно след това сменят позицията си. Т.е., принципно нещата са едни и същи и за картечница с колесен лафет и за такава, монтирана на триног статив. Плюсът на вторият вариант е, че самото оръжие е по-леко и се пренася по-лесно (именно защото се розглабява и обслужващия му персонал, обиконевно тирма души, лесно ще се справи с пренасянето и монтирането на новата позиция). Колелата биха позволили кратко придвижване само в специфични условия, така че в много случаи пак ще се налага картечницата да се свежда до по-лесно пренесими части (две или три).
Така че единственият плюс на колесният лафет е когато става въпрос за твърде тежки и обемисти картечници, в нашия случай - поради това, че в РККА се използват доста стари и неудобни в новите условия картечници (като "Максим" с водно охлаждане). От олгистична гледна точка, обаче, значително по-добър е вариантът, когато се използват универсални картечници, а не няколко различни типа, всеки със собстевни проблеми и резервни части.
Както показва времето, триножният статив без щит се е наложил категорично над двуколесния с щит в тази област.Comment
-
В случая за максима решението е добро а и при максима разчета е само от 1 и 2 номер а не както тези с триногите 3 маgollum написа междо другото гледал съм във филмче Че и щитъ заедно със колесния лафет се разглабят и могат да се носят на раменете на чове като раница доста хитроумно решение според мене.за пресечен терен.
Comment
-
Именно, абсолютно същото се прави и с картечницата на триног статив, така че тук няма нещо особено "хитроумно" (още повече, че двуколесни лафети с щит се използват на стари картечници и далеч преди ВСВ). Разликата е, че докато стандартен триног статив и картечница, са две части, нормално с маса около 10-12 кг всяка, докато дори разглобен, двуколесен статив с щит и картечница, ще съставят по-скоро три отделни части, достатъчно тежки (особено ако картечницата е стара).междо другото гледал съм във филмче Че и щитъ заедно със колесния лафет се разглабят и могат да се носят на раменете на чове като раница доста хитроумно решение според мене.за пресечен терен.Comment
-
Ако става за дума и колесния лафет се появява доста по рано преди ВСВ още през ПСВ ги е имало а разглабянето става само когато на колела не може да се премине даден участък иначе нямаше да има смисъл от колесните лафети мнението ми е че колесния лафет е по добър от триногата що се отнася за картечниците със водно охлаждане.......gollum написаComment
-
Toчно де, стари картечници, Голум няколко пъти го каза.Luchs написаComment
-
Задълбахме много на странична тематика не е ли по добре да се върнем пак към самата тема да сравним руските със немските оръжия използването им предимства недостатъци и т.нComment
-
да се върнем на темата
Сравнението м/у Максима и МГ-34,42 е малко трудно.Не само поради габаритите.МГ42 е такава, че доскоро се произвеждаше в братска Югославия,а може би и още се прави под оригиналният калибър.Защо ли?Максима е на въоръжение в руската армия от 1905г. - Епопеята "Порт Артур".Тогава е била монтирана на лек оръдеен лафет с голям щит.МГ42 ебила и все още е копирана от производителите.Доброто оръжие живее дълго.Калпавото губи битките.Comment
-
м-да, да вземем да сравним и МГ-42 с Топол-М. недейте да бъркате оръжия от различен клас и вид. Максим е тежка ротна картечница с водно охлаждане. МГ-42 е един от първите представители на новия вид единни картечници (демек - с възможност за използване на двунога и на станок - на ниво отделение, взвод, рота). Най-близкият руски аналог е ДП, но в някои отношения издиша...Comment
-
"Универсална картечница" е по-точният термин. "Единый пулемет" е руският термин в смисъл общ, универсален. ДП въобще не попада сред универсалните картечници, бидейки с лека несменяема цев и, следователно, неспособен на продължителна стрелба, както и стрелба на големи разстояния (липса на подходящ станок и мерни приспособления). СССР, оценяйки немския опит, се замисля над тази концепция едва след войната.кало написаНикто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українецьComment
-
в тази концепция не влиза стрелба на "големи разстояния". ДП и така си стреля на около 800 метра, в наши дни също няма да намериш картечница, която да се ползва за стрелба над това разстояние (като изключим 12,7-мм). Виж - продължителната стрелба (в това число и стрелба с дълги редове) е нещо важно именно за тогавашните ротни картечници. В това отношение обаче Максим например е далеч по-напред от МГ-42, но въпреки това изчезва, което ще рече, че в реалността такава стрелба не е била особено нужна...Comment
-
Не бих казал че Максима е калпаво оръжие при условие че и сюзниците са го ползвали още през втората световна и англичаните и американците дори като зенитна картечница.А що се отнася до ДП това все пак е лека картечница а не универсална като МГ то концепците са коренно различни въпреки че и в наше време картечниците още продължават да се делят на леки и тежки.lobo написаComment
-
Някой да знае обикновенно колко пълнителя носи немския пехотинец въоражен със МП-38/40 и колко съветския въоражен със ППШ-41(дисков пълнител)Comment
Comment