Стрелково оръжие (пехотно въоръжение)

[Nick]

Специално избрах този екземпляр на обр.94, защото той има черти както от ранното производство, така и от късното - всички компоненти са си там, само повърхностната обработка е груба. В края на войната производството се опростява още повече и дори някои компоненти не се монтират. Например, на долните образци дори не са сложени пластините, закриващи гнездото на заключващия клин!

[Centurionus]

Интересен ще излезе този "неуспешен" пистолет .

И нещо по твоята специалност . Как е възможно екземпляри от това оръжие произведено в повече от 1300000 бройки да има колекционерска стойност 25 милки че и повече . И защо ?

[Nick]

Как е възможно екземпляри от това оръжие произведено в повече от 1300000 бройки да има колекционерска стойност 25 милки че и повече

Колекционерската стойност не се определя от произведените бройки. Що милиони Люгери са произведени, но свестен Люгер за под $1,500 не можеш да купиш тук. Така е и при Маузер С96 - има образци за $1,500, има и за $25,000, за специалните модели с 6 или 20 патрона да не говорим. Същото важи и за К98к, милиони са произведени, но цените им достигат десетки хиляди за по-редките образци (редки производители, късни образци, т.нар. Kriegsmodelle и др. Тоест колекционерската стойност е повече въпрос на търсене.

Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти за Спрингфийлд 1903, който на това отгоре е и много общ. Обикновен 1903 се купува за около $900, но има и много по-скъпи образци - най-ранните със шомпол-байонет са много скъпи, скъпи са и тези, доработени за устройството на Педерсен. Нужна е специфика, това е най-важното при колекционирането. Ако ти покажа моите Манлихери, сигурен съм че ще се затрудниш да посочиш кой образец е рядък и защо.

[Amazon]

Ник, имам въпрос. Преди няколко седмици гледах Спрингфийлд, К98к и Мосин и трите на цена между 190 - 280 долара. К98к ми е най-симпатичен, но вероятно боеприпаса е доста по рядък и скъп и го отписах. Колебая се между Спрингфийлд и Мосин, тъй като и 30-06 и 7.62х51 са разпространени и на приемлива цена. Коя от двете би ми препоръчал? Имай предвид че ще я стрелям, няма да виси във витрина.

[Nick]

К98к за под 300 пари е евтино. Сигурно е руски трофей (миш-маш от части от различни пушки) или югославска преработка на репарационни Маузери. Оригиналните непипнати К98к са доста по-скъпи. Патронът 7,92х57 е един от най-разпространените, няма никакъв проблем с намирането му. Трилинейките са под път и над път - става дума за ремонтираните и освежени 91/30 (оригиналните обр. 91 са доста по-скъпи, с изключение на румънските, които са миш-маш). Патрони се намират, ще ти пратя линкове на дистрибуторите, които продават военни излишъци 7,62х54 и 7,92х57.

Спрингфийлд 1903 за под $300? Не вярвам... Погледни серийния номер - първите 830,000 произведени от Спрингфийлд (SA) и всичките произведени от RIA не са съвсем безопасни, има писано много защо. Накратко - закалката при тях е правена на око, без пирометри и много от цевните кутии са презакалени и, следователно, крехки (лошо, вместо да се разтеглят те просто се трошат). Такива случаи има описани десетки от генерал Хатчер, можеш да потърсиш в нета с ключовата фраза "low number 1903". Ако търсиш 1903 за стрелба, нужен ти е сериен номер над 830,000 на SA, изключи тези на RIA.

Накратко, ако цената е проблем, вземи си един Маузер руски трофей (познават се по грубата преоксидация и преномерираните части) и му се радвай стреляйки.

ПП. За мен най-приятни за стрелба са 7 мм Маузери - мек откат, плоска траектория. Но 7х57 се намират по-трудно.

[Amazon]

Благодаря!

[Nick]

Но и трилинейка трябва да имаш, руска или по-добре финландска...

[Centurionus]

Пускам джокер : в калибъра се крие загадката ,и скъпите екземпляри не са доработвани или произведени от рядък производител или късни образци .

[Nick]

"В калибъра се крие загадката"? Това е писано от Синицкий, авторът на ребуси, загадки и шаради ("Четвертый слог поможет бог узнать, что это есть предлог")

Дефинирай загадката малко по-добре, плийз.

[Amazon]

Да не би тези под .30-03 да са по-колекционерски?

[Centurionus]

Това е отговора . $25,000+
That’s right: a 1903 Springfield rifle chambered in .30-03, not .30-06. If you’ve ever wondered how the 1903 Springfield could shoot the .30-06 Springfield bullet that was not introduced until three years after the rifle was, here’s your answer.

The 1903 Springfield was originally designed to shoot the .30-03 Springfield round, which fired a 220gr round nosed bullet at a moderate velocity. However, it was quickly realized that this bullet was far outclassed by the new high velocity, “spitzer” (pointed) nosed bullets in use in Europe at the time. So a new cartridge firing a high velocity, pointed, 150gr bullet was developed: the .30-06. After the adoption of the new round, virtually all of the 1903 Springfields then in existence were modified to shoot the .30-06 and only a handful chambered in .30-03 still remain.
Дори рових по аукциони да видя поне една за продан , не открих . А модела със шиловидния щик беше най-скъп 6.500 $

[Nick]

Невярна формулировка на загадката.

Няма разлика в калибъра, както се вижда от названието на патроните: .30-03 и .30-06 са с един и същи калибър; първите цифри са калибъра, вторите са годината на приемането му. Разликата е само във формата на куршума.

Ето патрон .30-03, в средата. Другите са испанският СЕТМЕ и канадският .280 Ross.

[Centurionus]

Извинявам се , за невярната формулировка . Но нямаше как да подскажа без практически да разкрия загадката . Имах предвид калибъра изхождайки от това : "The .30-03 cartridge suffered from the start. It caused severe erosion of the bore of the rifle, due to the high pressures and temperatures needed to push the heavy bullet to the desired velocity. The heavy bullet was also an issue; the 220 grain (14 g) bullet was aerodynamically inefficient and had a very curved trajectory (see external ballistics) so it was not well suited for long range shots. It was also unfashionable, since most countries were switching to a 7 or 8 mm cartridge firing a lighter, around 150 grains (9.7 g), spitzer pointed bullet at a higher velocity. This gave better energy retention and a flatter trajectory. The .30-03 was shortened slightly by 0.07 inches (1.8 mm) in the neck, the powder was reformulated to burn cooler, and the bullet was changed to a 150 grain (9.7 g) spitzer bullet, creating the .30-06 cartridge."
Нещо от рода на 7.62х39, 7.62х54 . В обозначението .30 по никакъв начин не е отбелязана разликата от 1.8мм в двата боеприпаса освен в годината на приемането му ,което практически е отговора .

The 1903 rifles were all recalled, fitted with the Model of 1905 sights and bayonet, and rechambered for the new .30-06 cartridge. This last procedure was done by unscrewing the barrels, milling off the end of each chamber, re-threading the barrels, rechambering them and screwing them back on the same actions.[2] This ended the short life of the .30-03; out of nearly 75,000 made, no more than a handful of original 1903 rifles escaped the conversion to .30-06 (estimates range from 50 to 100 rifles), becoming rare collectors items. Even the .30-03 cartridge is a rarity, found only in collections of rare cartridges.

[Nick]

Аз всъщност отговорих на загадката: образците с шомпол-байонет (те са за .30-03) са най-скъпите - става дума за оригинални образци, разбира се. Такива образци в зависимост от състоянието могат да надхвърлят $25К. Но 1903 заедно с устройството на Педерсен струва три пъти повече!

Шомпол-байонетите са американска традиция, датираща още от пушките на Хол и Трапдоор. Обаче ори тях калибрите са .54 и .45 и шомполите са съответно много по-дебели и здрави, отколкото тънката пръчица при 1903. Ето един от моите Трапдоор с шомпол-байонет:

[SkyShadow]

Какво става с АЕК-971?